АЕЦБелене – какво да се прави?
Днес сме на прага на третия опит за рестартиране на плана АЕЦ " Белене ".
Подготвя се нова софра, към нея се готвят да седнат същите компрометирани играчи от проваления втория опит.... Те са в апогея на ентусиазма си, предвкусвайки новите " порции ". Разясняват ни съществени понятия за енергетиката, заплашват ни с енергиен апокалипсис и режим (за кой ли път!) и с какво ли още не, в случай че не приемем техните доводи, носещи отпечатъка на централното обмисляне и " генералните сметки " (не знам какъв брой съвременници знаят смисъла на това разбиране, обвързвано с елементарно харчене на заделени за даден план бюджетни средства?). Защото това е хранителната среда на корупцията в този бранш.
Като нуклеарен инженер по специалност, по принцип съм " за " развиване на нуклеарната енергетика в България и запазването й като базов сегмент в товаровия график на електроенергийната система, само че повече не мога да замлъквам образците за непрофесионалното отношение към този бранш. А това ще го убие или най-малкото ще блокира развиването му за дълги години напред. И искрено казано, в основата на казуса са тотално неправилни решения на виновни фактори в енергийните сдружения и държавната администрация и възлагането на виновни инженерни задания по значими планове на компрометирани лица и компании.
Днес е време всички да викнем в един глас– стига!
Държа още първоначално да подчертая, че въз основата на резултати от наши разбори и прогнози, на наличната информация за сходни планове в Европа и на съществуващите на сегашния стадий данни, един нов план АЕЦ " Белене " е стопански неблагоприятен в изискванията на един либерализиран пазар, на какъвто несъмнено тази централа ще бъде принудена да продава.
Затова все по-често както у нас, по този начин и в други страни на Европейски Съюз, в това число и във Англия, към този момент се приказва за нуждата от " политическо решение ", за " държавна поддръжка " на новите нуклеарни планове, за обосновки с външни резултати отвън енергетиката като социално-икономическо развиване и разкриване на нови работни места, за редуциране въглеродните излъчвания и прочие И все по-малко се приказва за непознати вложители на чисто пазарни правила без държавна поддръжка, тъй като такива просто няма и не може да има. И не тъй като няма искащи, а тъй като условията им за нормата на възвръщаемост на капитала и периода на матуритета на плана не са изпълними. И ще се опитам да обясня простичко за какво както планът " Пакш-2 " в Унгария, по този начин и " Hinkley Poknt C " във Англия се оказа, че се нуждаят от държавни инжекции през целия експлоатационен период на работа на централата.
Бих желал още първоначално да уточня, че главните характерности, по които ще се отсъди преференциален ли е един или различен енергиен план, са:
- Осреднената цена на електрическата енергия за целия интервал на работа на инсталацията, тъй наречените LCOE, чието установяване е функционалност на повече от осем разнообразни индустриални, механически, финансови, пазарни и интернационално конюнктурни параметри;
- Нетната сегашна стойност на плана (NPV) и вътрешната норма на възвръщаемост (IRR), при определянето на които съществена тежест има осреднената цена на капитала, т.н WACC.
Поради тежките вложения в един нуклеарен план и множеството опасности, свързани с продължителния експлоатационен период, частните вложители и кредиторите им са плахи и предявяват условие за къси периоди на погашение на заема не повече от 15-20 години и възвръщаемост на капитала не по-ниска от 7-7.5% - и несъмнено, гарнирано с контракт за наложително изкупуване на силата. Това води до една доста висока LCOE, която при други равни условия, прави централата неконкурентна на пазара .
Този риск, който отхвърля частните вложители от нуклеарни вложения, се компенсира с няколко трика на държавата– удължава се срокът на матуритета на заема до края на живота на централата, което значи 60 години, плюс периодите за аранжиране на заемите и създаване на обекта, т.е над 70 години, и втория – прави се компромис с възвръщаемостта на капитала. Това намалява цената на създаваната сила, само че завишава риска на плана.
Така се стига до единствената опция – вложителят да бъде страната, т.е. тя да поеме целия капиталов риск като одобри възвръщаемост от порядъка на 6-6.5% и матуритет над 65 години.
И тук би трябвало категорично да подчертая, че и в двата случая експлицитно се постанова изискването за дълготраен контракт за изкупуване на силата , при което при по-ниски цени на силата на пазара, страната компенсира разликата с финансови инжекции, които, несъмнено, са за сметка на данъкоплатците. Такива са случаите както с " Hinkley Point C ", по този начин и и с АЕЦ " Пакш-2 ", в който страната при разнообразни сюжети, свързани с динамичността на пазарните цени на електрическата енергия, с режима на работата й и с доста други фактори би трябвало да налива в плана сред 40 и 90 милиона евро годишно през първите 10 години и сред 15-25 милиона – през идващите 10 години. И по този начин досега на повишение на цените на базовата сила на европейския пазар със 75%, когато централата към този момент ще може да продава на либерализирания пазар с облага. За страдание, прогнозите на съвсем всички енергийни организации са за повишение на цените на едро на европейските пазари към 2035 година единствено с 24-30%.
Това е учредената причина тези планове да изискват политическо решение. Политическо решение за това един толкоз забележителен запас на обществени средства да бъде вложен точно в нова нуклеарна централа, а не в друго, с по-висока финансова и обществена възвръщаемост – да вземем за пример, други типове генериращи мощности,в просветителни планове, в опазване на здравето, в защита и други.
Такъв е и казусът с третия кръг на сагата с АЕЦ " Белене ".
За илюстрация на икономическата успеваемост на плана АЕЦ “Белене “ – при втория опит, и в отговор на поддържаната тогава цялостна неяснота, през 2006 година специалисти на Българския енергиен и минен конгрес извършиха стопански разбор в няколко разновидности за прогнозната LCOE по наличните публични данни. Анализът бе извънредно закостенял по отношение на параметъра LCOE-с допускане на нулев NPV, само че със период на матуритет на плана 20 години и опазване на цената на нуклеарното гориво без смяна. Така резултатът, показан на фигурата, разпознава една прекомерно висока открояваща се индустриална цена на електрическата енергия на равнище над 70 €/МВтчас, което е с над 30% по-висока от прогнозната цена на микса на електрическата енергия все още на стартиране в употреба на централата – тогава 2016 година.
Това, при хипотезата за годишно повишаване на цената на микса на електрическа енергия единствено с 5%, съответстващо на инфлацията и настоящ дълготраен контракт за изкупуване на силата ( защитавано в загадка експлицитно условие на отказалата се от плана " Белене " немска компания RWE), водеше в действителност до два изхода – или повишение на цената на микса до равнището на изкупната цена на електрическата енергия на централата, или държавни субсидии от над 120 милиона евро на блок за година!
И това остана прикрито за обществото, като вместо истината ни се обясняваше какъв брой евтина ще бъде създаваната сила от АЕЦ “Белене “ и по какъв начин сме щели да залеем района с нея. Днес установяваме със удовлетворение, че резултатите от нашите планирани разбори са сходни с тези за АЕЦ “Пакш 2 “, което би трябвало да отрезви виновните фактори, които възнамеряват възобновление на Белене.
Днес говоренето за нов трети опит за строителство на АЕЦ “Белене “, без призната енергийна тактика и в нарушаване на условията на чл.4 (2), чл.87 (3) и чл.46 (1) от Закона за енергетиката, без техническа оферта, с към момента неразбираем формат на плана и бюджет, е тежко административно нарушаване, а всяко голословно решение за наливане на обществени средства в него - закононарушение. Поне за експертите, само че не и за политиците, които са разграничени на две групи – запалянковци и отричащи плана, първите от които от ден на ден " напират " за размразяването му и надали не за пускане на строителството.
За тези, които потриват ръце и се готвят за " разпределяне на картите ", нека прозвучи отрезвяващо информацията, че подготвителните разбори и съгласувателните процедури с Европейската комисия за АЕЦ „ Пакш-2 " започнаха през 2009 година и не престават и до момента! И макар, че Европейска комисия позволи използването на държавна помощ в плана, като отплата за това към него са предявени тежки условия за недопускане на монопол, за продажби на най-малко 30% от създаваната сила на свободния пазар и други, които утежняват така и така комплицираната икономическа прогноза за успеваемостта на плана.
И с цел да не бъда упрекван в преднамереност, ще изброя по-долу изискванията, на които бъдещата енергийна тактика на България би трябвало да отговори преди да бъде изхарчен и един лев по плана " Белене ". В тази връзка способените институции би трябвало да показват следните виновни прогнози по редица основни тематики, касаещи бъдещото енергийно развиване на страната и нуждата от нова нуклеарна мощ, а точно:
1. До какъв брой е действителна " бодряшки " оповестената опция от редица политици (които и хал хабер си нямат от казуса!) за удължение на ресурса на блокове V и VI в АЕЦ " Козлодуй " с повече от 20-30 години, тъй като в експертните среди, следящи развиването на актуалните интернационалните регулаторни условия във връзка с сигурността, тези благоприятни условия са под подозрение.
2. Повечето енергийни специалисти, само че главно представителите на нуклеарното лоби, към този момент с лекост задраскаха ролята на въглищните централи в комплекса " Марица Изток ". Това е неприемлива неточност, тъй като даже една Унгария, която се пробва да стартира новия нуклеарен план " Пакш-2 ", регистрира ролята им. Така с отчитане на прогнозните цени на въглеродните излъчвания след 2030 година, които се чака да се покачат двойно по отношение на днешните равнища и да доближат 15-17 евро/тон, държавно дотиране на АЕЦ „ Пакш-2 “ ще продължи до началото на 30-те години от пуска й в употреба.
3. Продължава тенденциозното и към този момент остаряло обвиняване на възобновимите енергийни източници във високи изкупни цени и неравномерно произвеждане. Досега беше правилно. Но планираме бъдещето и актуалните технологии за предпазване на силата, ръководство на потреблението и умните мрежи оферират интелигентни решения на тези проблеми на все по-конкурентни на другите технологии цени. В това отношение е належащо създателите на бъдещата енергийна тактика на страната да се срещнат с трендовете в Европа и в света преди да изготвят листата от нужните нови мощности, според условията на цитираните нагоре нормативни условия на Закона за енергетиката.
4. Какъв е неизползваният хидроенергиен капацитета на България и какви са прогнозните характерности на строителството вероятно на нови генериращи мощности. И това е част от Плана за развиване на генериращите мощности с минимални разноски (т.н. LCP), какъвто Европейска комисия слага като наложително изискване при обосновката на строителството на всяка нова мощ.
Накрая, ще показва още един път позицията на нашето съдружие по отношение на разновидностите за потребление на закупеното съоръжение за АЕЦ „ Белене " и реализацията му в план у нас или в чужбина . Разбира се, това съоръжение " пари " на страната и тя, както се убеждаваме, възнамерява някакви дейности с него. Въпросът е какви са те и налице ли е нужната подготвеност на държавната администрация и на притежателя на оборудването - НЕК, за съответни дейности. Въз основа на анализите на нашите експерти с опит в подготовката и ръководството на огромни капиталови планове в нуклеарната енергетика у нас и в чужбина, ние предлагаме следните предпочитани дейности, като авансово споделяме нашата увереност, че какъвто и да е непознат вложител да се появи в един нов нуклеарен план, той не може да предложи по-изгодни условия за българския поданик от страната или от един корпоративен план на АЕЦ " Козлодуй ":
1. Разработване на LCP-план за интервала до 2030-2040 година с отчитане на прогнозните пазарни позиции на новите ВЕИ след 2025 година, уточняване на най-вероятния сюжети за работа на блокове V и VI в АЕЦ " Козлодуй " след 2027 година; опциите за строителство на нови хидроенергийни комплекси; плануваните нови когенерации в топлофикациите; прогнозните равнища на обезщетенията за нездравословни емисии; опциите за рационализация и наново стартиране в употреба на Топлоелектрическа централа " Варна " ; капацитета на другите ограничения за енергийни спестявания на електрическа енергия и други.
2. Въз основа на горното да бъде направен описът по чл.87 (3) от ЗЕ, който да бъде оценен наново и с вариантите нова нуклеарна мощ от два блока в Белене или един блок в Козлодуй, и двете с стартиране в употреба оптимистично след 2030 година.
3. В случай, че цената LCOE на един от двата нуклеарни плана е на равнище, близо до прогнозните цени на базовата сила на районния пазар, която към 2030 година се чака да бъде с към 21% по-висока от сегашната, подготовката на един подобен план би трябвало да започва с нотификация на Европейска комисия. Разбира се, повече от ясно е, че както ревизираният LCP-план, по този начин и известието могат да бъдат създадени едвам след приемане на техническа и финансова оферта за плана, и то в интервал от най-малко 1 година по-късно.
4. В случай, че изискването нагоре не е налично, страната би трябвало да вземе политическо решение, аналогично на Унгария, да влага обществен запас в нова нуклеарна мощ и коя, и да нотифицира Европейска комисия за позволение за прилагане на държавна помощ в подобен един план.
5. Съществуват и други благоприятни условия за деяние на страната в хипотезата на т.4 – оповестяване на търг за продажба на оборудването, или за какво не – взаимно строителство на нова АЕЦ с потребление на нашето съоръжение в една от страните от Близкия Изток с експертната помощ на България. Колкото и екзотично да звучи, това не е утопично, само че подобен един план би трябвало да се разисква, възнамерява и извършва с благословията на " Росатом " и взаимно с него. И като знам какъв брой умеем да си пазим националните ползи в други взаимни планове с съветски компании, не съм уверен какъв брой от тези средства ще се върнат на данъкоплатеца български.....
В умозаключение ще споделя и нашето мнение, че най-лесен и не до такава степен натоварващ страната би бил разновидността с създаване на един нов блок в АЕЦ " Козлодуй " като корпоративен план. Предимствата на подобен един вид са:
1. АЕЦ " Козлодуй " към момента разполага с нужните способени фрагменти за обмисляне и реализация на огромни нуклеарни планове и по този начин би могла в огромна сама да възнамерява и ръководи всички етапи на един подобен план. Той може да бъде проведен поетапно, както за лицензионните и съгласувателни дейности, по този начин и при финансирането и строителството, което ще спести обилни средства на бюджета ;
2. АЕЦ " Козлодуй " има най-високия кредитен рейтинг от всички сдружения в енергетиката и паричен поток, който ще даде опция да кандидатства и получи относително преференциален заем. А при идната цялостна либерализация на пазара, паричният поток на централата ще бъде повишен доста (по наши прогнози с най-малко 20-25% по отношение на сегашните нива), което ще направи един подобен план атрактивен за кредитиране.
3. Това ще бъде единствената опция за реализация на най-малко част от оборудването в корпоративен план, без държавна помощ.
4. При един подобен корпоративен план на АЕЦ " Козлодуй " нейната конкурентоспособност ще бъде съхранена, тъй като двете индустриални единици – старите блокове и новата мощ, ще образуват едно индустриално обединяване с една LCOE без държавна помощ. По този метод, съгласно нас, Европейска комисия няма да има учредения за налагане ограничаващи условия, каквито постанова на " Пакш-2 ".
Накрая ще предложа един ексцентричен метод за тестване на виновното отношение на политиците и на бизнеса към бъдещето на АЕЦ “Белене “: В сходство с регламентите в Търговския закон БЕХ да учреди едно ново обществено акционерно сдружение с шеговитото название (моя измислица) „ Народна капиталова компания Белене “, което да разгласи за цел набиране на капитал за плана посредством продажба на акции на цени, които държавното управление дефинира. Разбира се, всичко това не е толкоз просто и би трябвало да следва предписанията на Закона за финансово ръководство и надзор в обществения бранш, както и на Закона за комисията за финансов надзор…Идеи…
По този метод ще стане ясно до каква степен уверени са в успеваемостта на плана апологетите му през днешния ден – политици и предприемачи, което те ще потвърдят, в случай че закупят акции от това сдружение. Но редом с това има възможност и част от 80-те милиарда спестявания на българските жители, които, де факто, са замразени активи да проработят за идеята…
Очакват ни съществени провокации и бурни диспути по тематиката, нали? И нека те се реалокират от терена на политическите борби и противодействия в полето на професионализма и обективните стопански решения.
*Статията е готова за Mediapool.bg
Подготвя се нова софра, към нея се готвят да седнат същите компрометирани играчи от проваления втория опит.... Те са в апогея на ентусиазма си, предвкусвайки новите " порции ". Разясняват ни съществени понятия за енергетиката, заплашват ни с енергиен апокалипсис и режим (за кой ли път!) и с какво ли още не, в случай че не приемем техните доводи, носещи отпечатъка на централното обмисляне и " генералните сметки " (не знам какъв брой съвременници знаят смисъла на това разбиране, обвързвано с елементарно харчене на заделени за даден план бюджетни средства?). Защото това е хранителната среда на корупцията в този бранш.
Като нуклеарен инженер по специалност, по принцип съм " за " развиване на нуклеарната енергетика в България и запазването й като базов сегмент в товаровия график на електроенергийната система, само че повече не мога да замлъквам образците за непрофесионалното отношение към този бранш. А това ще го убие или най-малкото ще блокира развиването му за дълги години напред. И искрено казано, в основата на казуса са тотално неправилни решения на виновни фактори в енергийните сдружения и държавната администрация и възлагането на виновни инженерни задания по значими планове на компрометирани лица и компании.
Днес е време всички да викнем в един глас– стига!
Държа още първоначално да подчертая, че въз основата на резултати от наши разбори и прогнози, на наличната информация за сходни планове в Европа и на съществуващите на сегашния стадий данни, един нов план АЕЦ " Белене " е стопански неблагоприятен в изискванията на един либерализиран пазар, на какъвто несъмнено тази централа ще бъде принудена да продава.
Затова все по-често както у нас, по този начин и в други страни на Европейски Съюз, в това число и във Англия, към този момент се приказва за нуждата от " политическо решение ", за " държавна поддръжка " на новите нуклеарни планове, за обосновки с външни резултати отвън енергетиката като социално-икономическо развиване и разкриване на нови работни места, за редуциране въглеродните излъчвания и прочие И все по-малко се приказва за непознати вложители на чисто пазарни правила без държавна поддръжка, тъй като такива просто няма и не може да има. И не тъй като няма искащи, а тъй като условията им за нормата на възвръщаемост на капитала и периода на матуритета на плана не са изпълними. И ще се опитам да обясня простичко за какво както планът " Пакш-2 " в Унгария, по този начин и " Hinkley Poknt C " във Англия се оказа, че се нуждаят от държавни инжекции през целия експлоатационен период на работа на централата.
Бих желал още първоначално да уточня, че главните характерности, по които ще се отсъди преференциален ли е един или различен енергиен план, са:
- Осреднената цена на електрическата енергия за целия интервал на работа на инсталацията, тъй наречените LCOE, чието установяване е функционалност на повече от осем разнообразни индустриални, механически, финансови, пазарни и интернационално конюнктурни параметри;
- Нетната сегашна стойност на плана (NPV) и вътрешната норма на възвръщаемост (IRR), при определянето на които съществена тежест има осреднената цена на капитала, т.н WACC.
Поради тежките вложения в един нуклеарен план и множеството опасности, свързани с продължителния експлоатационен период, частните вложители и кредиторите им са плахи и предявяват условие за къси периоди на погашение на заема не повече от 15-20 години и възвръщаемост на капитала не по-ниска от 7-7.5% - и несъмнено, гарнирано с контракт за наложително изкупуване на силата. Това води до една доста висока LCOE, която при други равни условия, прави централата неконкурентна на пазара .
Този риск, който отхвърля частните вложители от нуклеарни вложения, се компенсира с няколко трика на държавата– удължава се срокът на матуритета на заема до края на живота на централата, което значи 60 години, плюс периодите за аранжиране на заемите и създаване на обекта, т.е над 70 години, и втория – прави се компромис с възвръщаемостта на капитала. Това намалява цената на създаваната сила, само че завишава риска на плана.
Така се стига до единствената опция – вложителят да бъде страната, т.е. тя да поеме целия капиталов риск като одобри възвръщаемост от порядъка на 6-6.5% и матуритет над 65 години.
И тук би трябвало категорично да подчертая, че и в двата случая експлицитно се постанова изискването за дълготраен контракт за изкупуване на силата , при което при по-ниски цени на силата на пазара, страната компенсира разликата с финансови инжекции, които, несъмнено, са за сметка на данъкоплатците. Такива са случаите както с " Hinkley Point C ", по този начин и и с АЕЦ " Пакш-2 ", в който страната при разнообразни сюжети, свързани с динамичността на пазарните цени на електрическата енергия, с режима на работата й и с доста други фактори би трябвало да налива в плана сред 40 и 90 милиона евро годишно през първите 10 години и сред 15-25 милиона – през идващите 10 години. И по този начин досега на повишение на цените на базовата сила на европейския пазар със 75%, когато централата към този момент ще може да продава на либерализирания пазар с облага. За страдание, прогнозите на съвсем всички енергийни организации са за повишение на цените на едро на европейските пазари към 2035 година единствено с 24-30%.
Това е учредената причина тези планове да изискват политическо решение. Политическо решение за това един толкоз забележителен запас на обществени средства да бъде вложен точно в нова нуклеарна централа, а не в друго, с по-висока финансова и обществена възвръщаемост – да вземем за пример, други типове генериращи мощности,в просветителни планове, в опазване на здравето, в защита и други.
Такъв е и казусът с третия кръг на сагата с АЕЦ " Белене ".
За илюстрация на икономическата успеваемост на плана АЕЦ “Белене “ – при втория опит, и в отговор на поддържаната тогава цялостна неяснота, през 2006 година специалисти на Българския енергиен и минен конгрес извършиха стопански разбор в няколко разновидности за прогнозната LCOE по наличните публични данни. Анализът бе извънредно закостенял по отношение на параметъра LCOE-с допускане на нулев NPV, само че със период на матуритет на плана 20 години и опазване на цената на нуклеарното гориво без смяна. Така резултатът, показан на фигурата, разпознава една прекомерно висока открояваща се индустриална цена на електрическата енергия на равнище над 70 €/МВтчас, което е с над 30% по-висока от прогнозната цена на микса на електрическата енергия все още на стартиране в употреба на централата – тогава 2016 година.
Това, при хипотезата за годишно повишаване на цената на микса на електрическа енергия единствено с 5%, съответстващо на инфлацията и настоящ дълготраен контракт за изкупуване на силата ( защитавано в загадка експлицитно условие на отказалата се от плана " Белене " немска компания RWE), водеше в действителност до два изхода – или повишение на цената на микса до равнището на изкупната цена на електрическата енергия на централата, или държавни субсидии от над 120 милиона евро на блок за година!
И това остана прикрито за обществото, като вместо истината ни се обясняваше какъв брой евтина ще бъде създаваната сила от АЕЦ “Белене “ и по какъв начин сме щели да залеем района с нея. Днес установяваме със удовлетворение, че резултатите от нашите планирани разбори са сходни с тези за АЕЦ “Пакш 2 “, което би трябвало да отрезви виновните фактори, които възнамеряват възобновление на Белене.
Днес говоренето за нов трети опит за строителство на АЕЦ “Белене “, без призната енергийна тактика и в нарушаване на условията на чл.4 (2), чл.87 (3) и чл.46 (1) от Закона за енергетиката, без техническа оферта, с към момента неразбираем формат на плана и бюджет, е тежко административно нарушаване, а всяко голословно решение за наливане на обществени средства в него - закононарушение. Поне за експертите, само че не и за политиците, които са разграничени на две групи – запалянковци и отричащи плана, първите от които от ден на ден " напират " за размразяването му и надали не за пускане на строителството.
За тези, които потриват ръце и се готвят за " разпределяне на картите ", нека прозвучи отрезвяващо информацията, че подготвителните разбори и съгласувателните процедури с Европейската комисия за АЕЦ „ Пакш-2 " започнаха през 2009 година и не престават и до момента! И макар, че Европейска комисия позволи използването на държавна помощ в плана, като отплата за това към него са предявени тежки условия за недопускане на монопол, за продажби на най-малко 30% от създаваната сила на свободния пазар и други, които утежняват така и така комплицираната икономическа прогноза за успеваемостта на плана.
И с цел да не бъда упрекван в преднамереност, ще изброя по-долу изискванията, на които бъдещата енергийна тактика на България би трябвало да отговори преди да бъде изхарчен и един лев по плана " Белене ". В тази връзка способените институции би трябвало да показват следните виновни прогнози по редица основни тематики, касаещи бъдещото енергийно развиване на страната и нуждата от нова нуклеарна мощ, а точно:
1. До какъв брой е действителна " бодряшки " оповестената опция от редица политици (които и хал хабер си нямат от казуса!) за удължение на ресурса на блокове V и VI в АЕЦ " Козлодуй " с повече от 20-30 години, тъй като в експертните среди, следящи развиването на актуалните интернационалните регулаторни условия във връзка с сигурността, тези благоприятни условия са под подозрение.
2. Повечето енергийни специалисти, само че главно представителите на нуклеарното лоби, към този момент с лекост задраскаха ролята на въглищните централи в комплекса " Марица Изток ". Това е неприемлива неточност, тъй като даже една Унгария, която се пробва да стартира новия нуклеарен план " Пакш-2 ", регистрира ролята им. Така с отчитане на прогнозните цени на въглеродните излъчвания след 2030 година, които се чака да се покачат двойно по отношение на днешните равнища и да доближат 15-17 евро/тон, държавно дотиране на АЕЦ „ Пакш-2 “ ще продължи до началото на 30-те години от пуска й в употреба.
3. Продължава тенденциозното и към този момент остаряло обвиняване на възобновимите енергийни източници във високи изкупни цени и неравномерно произвеждане. Досега беше правилно. Но планираме бъдещето и актуалните технологии за предпазване на силата, ръководство на потреблението и умните мрежи оферират интелигентни решения на тези проблеми на все по-конкурентни на другите технологии цени. В това отношение е належащо създателите на бъдещата енергийна тактика на страната да се срещнат с трендовете в Европа и в света преди да изготвят листата от нужните нови мощности, според условията на цитираните нагоре нормативни условия на Закона за енергетиката.
4. Какъв е неизползваният хидроенергиен капацитета на България и какви са прогнозните характерности на строителството вероятно на нови генериращи мощности. И това е част от Плана за развиване на генериращите мощности с минимални разноски (т.н. LCP), какъвто Европейска комисия слага като наложително изискване при обосновката на строителството на всяка нова мощ.
Накрая, ще показва още един път позицията на нашето съдружие по отношение на разновидностите за потребление на закупеното съоръжение за АЕЦ „ Белене " и реализацията му в план у нас или в чужбина . Разбира се, това съоръжение " пари " на страната и тя, както се убеждаваме, възнамерява някакви дейности с него. Въпросът е какви са те и налице ли е нужната подготвеност на държавната администрация и на притежателя на оборудването - НЕК, за съответни дейности. Въз основа на анализите на нашите експерти с опит в подготовката и ръководството на огромни капиталови планове в нуклеарната енергетика у нас и в чужбина, ние предлагаме следните предпочитани дейности, като авансово споделяме нашата увереност, че какъвто и да е непознат вложител да се появи в един нов нуклеарен план, той не може да предложи по-изгодни условия за българския поданик от страната или от един корпоративен план на АЕЦ " Козлодуй ":
1. Разработване на LCP-план за интервала до 2030-2040 година с отчитане на прогнозните пазарни позиции на новите ВЕИ след 2025 година, уточняване на най-вероятния сюжети за работа на блокове V и VI в АЕЦ " Козлодуй " след 2027 година; опциите за строителство на нови хидроенергийни комплекси; плануваните нови когенерации в топлофикациите; прогнозните равнища на обезщетенията за нездравословни емисии; опциите за рационализация и наново стартиране в употреба на Топлоелектрическа централа " Варна " ; капацитета на другите ограничения за енергийни спестявания на електрическа енергия и други.
2. Въз основа на горното да бъде направен описът по чл.87 (3) от ЗЕ, който да бъде оценен наново и с вариантите нова нуклеарна мощ от два блока в Белене или един блок в Козлодуй, и двете с стартиране в употреба оптимистично след 2030 година.
3. В случай, че цената LCOE на един от двата нуклеарни плана е на равнище, близо до прогнозните цени на базовата сила на районния пазар, която към 2030 година се чака да бъде с към 21% по-висока от сегашната, подготовката на един подобен план би трябвало да започва с нотификация на Европейска комисия. Разбира се, повече от ясно е, че както ревизираният LCP-план, по този начин и известието могат да бъдат създадени едвам след приемане на техническа и финансова оферта за плана, и то в интервал от най-малко 1 година по-късно.
4. В случай, че изискването нагоре не е налично, страната би трябвало да вземе политическо решение, аналогично на Унгария, да влага обществен запас в нова нуклеарна мощ и коя, и да нотифицира Европейска комисия за позволение за прилагане на държавна помощ в подобен един план.
5. Съществуват и други благоприятни условия за деяние на страната в хипотезата на т.4 – оповестяване на търг за продажба на оборудването, или за какво не – взаимно строителство на нова АЕЦ с потребление на нашето съоръжение в една от страните от Близкия Изток с експертната помощ на България. Колкото и екзотично да звучи, това не е утопично, само че подобен един план би трябвало да се разисква, възнамерява и извършва с благословията на " Росатом " и взаимно с него. И като знам какъв брой умеем да си пазим националните ползи в други взаимни планове с съветски компании, не съм уверен какъв брой от тези средства ще се върнат на данъкоплатеца български.....
В умозаключение ще споделя и нашето мнение, че най-лесен и не до такава степен натоварващ страната би бил разновидността с създаване на един нов блок в АЕЦ " Козлодуй " като корпоративен план. Предимствата на подобен един вид са:
1. АЕЦ " Козлодуй " към момента разполага с нужните способени фрагменти за обмисляне и реализация на огромни нуклеарни планове и по този начин би могла в огромна сама да възнамерява и ръководи всички етапи на един подобен план. Той може да бъде проведен поетапно, както за лицензионните и съгласувателни дейности, по този начин и при финансирането и строителството, което ще спести обилни средства на бюджета ;
2. АЕЦ " Козлодуй " има най-високия кредитен рейтинг от всички сдружения в енергетиката и паричен поток, който ще даде опция да кандидатства и получи относително преференциален заем. А при идната цялостна либерализация на пазара, паричният поток на централата ще бъде повишен доста (по наши прогнози с най-малко 20-25% по отношение на сегашните нива), което ще направи един подобен план атрактивен за кредитиране.
3. Това ще бъде единствената опция за реализация на най-малко част от оборудването в корпоративен план, без държавна помощ.
4. При един подобен корпоративен план на АЕЦ " Козлодуй " нейната конкурентоспособност ще бъде съхранена, тъй като двете индустриални единици – старите блокове и новата мощ, ще образуват едно индустриално обединяване с една LCOE без държавна помощ. По този метод, съгласно нас, Европейска комисия няма да има учредения за налагане ограничаващи условия, каквито постанова на " Пакш-2 ".
Накрая ще предложа един ексцентричен метод за тестване на виновното отношение на политиците и на бизнеса към бъдещето на АЕЦ “Белене “: В сходство с регламентите в Търговския закон БЕХ да учреди едно ново обществено акционерно сдружение с шеговитото название (моя измислица) „ Народна капиталова компания Белене “, което да разгласи за цел набиране на капитал за плана посредством продажба на акции на цени, които държавното управление дефинира. Разбира се, всичко това не е толкоз просто и би трябвало да следва предписанията на Закона за финансово ръководство и надзор в обществения бранш, както и на Закона за комисията за финансов надзор…Идеи…
По този метод ще стане ясно до каква степен уверени са в успеваемостта на плана апологетите му през днешния ден – политици и предприемачи, което те ще потвърдят, в случай че закупят акции от това сдружение. Но редом с това има възможност и част от 80-те милиарда спестявания на българските жители, които, де факто, са замразени активи да проработят за идеята…
Очакват ни съществени провокации и бурни диспути по тематиката, нали? И нека те се реалокират от терена на политическите борби и противодействия в полето на професионализма и обективните стопански решения.
*Статията е готова за Mediapool.bg
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ