Как България отразяваше годишнината на Гагарин?
Днес означаваме 55 годишнината от полета на Юрий Гагарин – първия космонавт на планетата.
Как в България популяризаторските издания отбелязваха годишнината от полета по време на тоталитарния режим? Ето една публикация в “Наука и техника на младежда ”, издание на Централен комитет на ДКМС, оповестена през април 1986 година.
Накратко казано, публикацията е цялостна с хвалебствия към Съюз на съветските социалистически републики и триумфите на руските инженери и учени. “Така стартира ерата на космоса. Това беше героизъм! Подвиг на целия руски народ, който под управлението на своята ленинска партия се издигна до върховете на науката и сътвори могъща индустрия, способна да реализира най-смели конструкторски замисли ”.
Първото кацане на човек на Луната е показано много сбито, както е видно на горната фотография: “Дори в историческия за човечеството ден, когато на Луната кацна пилотираният галактически транспортен съд “Аполо-11 ” и Нийл Армстронг направи първата крачка върху лунната повърхнина, американската организация Юнайтед прес интеренешънъл писа: “Не бива да забравяме за заслугите на пионерите в усвояването на космоса, дали сведения, с помощта на които стана допустимо това удивително достижение. Първият неестествен сателит беше руски. Първите хора в космоса бяха руснаци. Всички съществени достижения в космоса са направени в СССР… ”.
Космическите совалки на НАСА пък са показани като ripoff на “Междузвездни войни ”: “След прелестния образец на интернационално съдействие, какъвто бе пробният полет на руския галактически транспортен съд “Союз ” и американския “Аполо ” през лятото на 1975 година, галактическата стратегия на Съединени американски щати от ден на ден и повече стартира да трансформира своя темперамент. Космическите кораби за неведнъж употребяване от системата “Спейс Шатъл ” с възходяща интензивност се включват в рисковите акции на Пентагона. Някои от полетите към този момент минават напълно по програмата за “звездни войни ”. Американският щемпел не скрива, че на “совалките ” се отрежда значима роля в границите на създадената от администрацията на Съединени американски щати стратегия за милитаризиране на галактическото пространство ”.
В общи линии бихме могли да създадем следното умозаключение – без значение от носталгията по това време, без значение по обвиняванията какъв брой развратни, жълти и ненаучни са днешните известни вестници и издания, това не трансформира обстоятелството, че даже и в сериозните научно-популярни издания като това са се писали публикации на извънредно агитационен език, освен това – до някаква степен недостоверни.
Горните извадки са мощно показателни – въпреки и базирайки се на “Юпи ”, не можем да кажем, че първите хора в космоса са били като цяло единствено руснаци. Напротив – още вторият човек, който лети в космоса, Алан Шепард, е американец – той полита на 5 май 1961 година, по-малко от месец след Гагарин. Третият човек също – астронавтът Гъс Грисъм лети в космоса на 21 юли 1961 година. Герман Титов, вторият руски космонавт, е в действителност четвъртият човек, достигнал космоса.
Опасенията за военния темперамент на галактическата совалка обаче са основателни. Действително военните оказват помощ на НАСА в нейния градеж със средства и в подмяна на това изискват тя да има огромен багажник със план вероятно от орбита да бъдат прихващани военните руски спътници. Дори в Съединени американски щати са на път да отворят нов космодрум за галактическата совалка от базата на военновъздушните сили на Съединени американски щати във Вандерберг, Калифорния. Замисълът обаче в никакъв случай не се реализира. През същата тази 1986-та година, когато се празнува 25-годишнината от Гагарин, към този момент се е случила злополуката на совалката “Чалънджър ”. Тази злополука е една от главните аргументи, заради които стартовата площадка във Вандерберг е дефинитивно изоставена. Военните пренасочват всички класифицирани полети към стандартни ракети. След края на 80-те години совалката в никакъв случай е употребена за военни задачи.
Но при всички случаи архивната публикация съзнателно пропуща гражданските задачи на галактическата совалка, в това число програмата “Учител в космоса ” и проектите на НАСА да отвори галактическото пространство за елементарни жители, а освен за държавни астронавти. Уви, злополуката на “Чалънджър ” освен осуетява проектите на американските военни, само че и на гражданската космонавтика.
Днес, популярност Богу, разполагаме с повече благоприятни условия за доста по-обективни репортажи.
