Евгений Кънев: Денят на Европа! Каква разлика с День Победьi!
Ежегодно Денят на Европа се отбелязва на 9 май . На този ден се чества годишнината от историческата Декларация на Шуман , в която се излага неговата концепция за нова форма на политическо съдействие в Европа , която би направила войната сред европейските нации немислима . Предложението на Шуман се смята за началото на това, което през днешния ден назоваваме Европейски съюз . На същата дата в Русия се отбелязва успеха на Съюз на съветските социалистически републики над Нацистка Германия във Великата Отечествена война. Установен е с декрет на президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 май 1945 година като се е чества всяка година на 9 май . По този мотив икономистът Евгений Кънев е разгласил следния Фейсбук пост:
„ Денят на Европа!
Каква разлика с День Победьi!
Още тогава през 1945 година, един и същи час на капитулацията на Германия поради часовата разлика е 8 май в Европа и 9 май в Съюз на съветските социалистически републики. Но в тази официална е заключена значителната цивилизационна разлика сред европейците и евразийците.
Още след Първата Световна Война всички земни империи в Европа, а след Втората Световна война и всички морски империи на европейските страни се разпадат. Те са осъзнали потребността не просто от нов международен ред, а от нов метод на битие на човешката цивилизация.
Това са от редките исторически моменти, когато хората изпод вземат решение по какъв начин желаят да живеят, а техните държавни управления са принудени да вземат участие в интернационалните организации и съюзи за запазване на мира и демокрацията.
Европа точно с това е скъпа, а урокът, който получиха нацистка Германия и фашистка Италия скъп: че няма по какъв начин 500 годишната цивилизация на Просвещението и Човекът като неин център да бъдат победени от какъв да е Райх на една нация или етнос. И че няма по какъв начин концепциите на Ренесанса да бъдат заглушени от коя да е агитация. Че човешките потребности за независимост не могат да бъдат заместени от чувството за великолепие като част от нация.
Да, след Първата Световната Война, с претенцията за ново общество, комунизмът съумя да запази една империя от предишното, която претърпя и Втората Световна Война благодарение на цивилизования свят.
Империята на Злото.
Където човешкият живот не коства и копейка. Където страната на клептокрацията е всичко, а индивидът никой. Който би трябвало да е благополучен не като човек, а по тази причина, че страната му е велика. Велика тъй като може да мачка други нации, с цел да се усеща този човечец важен. И която велика страна същестува като копае и продава подземни благосъстояния, с цел да се въоръжава и експандира с експанзия.
Но никоя робия не може да оцелее против естествените закони на човешкото развиване. Няма естествен човек, който цени себе си като персона и да живее в такава империя на Злото. А когато такава империя е напускана от най-ценните си хора – тя е обречена. Защото “меката мощ ” на образеца постоянно побеждава “твърдата мощ ” на експанзията и оръжията.
И по тази причина хората избират да емигрират в Европейски Съюз, а не в Русия. И да честват своята победа на 8 май, а не непозната и присвоена победа на една империя на 9 май.
И по тази причина Европейският Съюз е най-висшето политическо постижение на човечеството. Той не просто сплотява икономическа и политическа мощност, а прави невъзможна концепцията за някой Райх. Защото нациите в него са избрали полезностите на Просвещението като пиедестал на Съюза.
Не би трябвало да позволяваме да оценим Европейски Съюз, както всичко друго – когато го загубим! А той сега е в най-голямото си тестване, откогато е основан под икономическия напън на Китай, военния напън на Русия и политическия вътрешен напън – на неразумни юроди, които не схващат, че той няма по какъв начин да оцелее за сметка на групови, партийни, съсловни, класови и държавни упоритости и ползи. И че единствено на пътя към федерация може да остане фактор в актуалния свят и все по този начин да обезпечава просперитета на своите жители. И на българите – като част от това семейство на богатите и свободни нации.
Европейски Съюз е котва за нормалност в днешния свят. Срещу бездната на човешката природа, която след Третия Райх желае да види отново “нормалност ” като Третия Рим на Путин. Като „ мултиполярен свят “, където да бъде обещано на новите полюси да принизят човечеството до варварството.
Рано или късно, същата човешка природа желае безконечната нормалност: независимост, права, взаимност. И режимите на “новата нормалност ” падат. Европа е щастието на България в нещастието „ Преход “.
Честит празник! “
Божидар Божанов: В Народното събрание доста постоянно няма значение дали си прав, а има значение простата аритметика