Просвещението
Днес хората се стремят да схванат това, което виждат или чуват. Необяснимите феномени или звуци могат да породят в тях суеверни мисли. Това се случва най-често, когато човек се изправи пред нещо загадъчно или необяснимо.
Човешкото ухо е в положение да възприема звукови трептения в избран диапазон от 20 Hz (някои учени споделят – от 17 Hz) до 20 kHz. Всичко под тази граница (до 20 Hz) се назовава инфразвук, а всичко над 20 kHz се назовава ултразвук.
При доста животни този диапазон на усещане е по-широк. Те чуват, както по-ниски, по този начин и по-високи звуци. Някои животни (прилепи, морски бозайници, риби и насекоми) могат освен да чуват, само че и да излъчват ултразвук.
Инфразвук (от латински infra – изпод, под) са еластични талази, сходни на звуковите талази, само че нечуваеми от човешкото ухо заради ниската периодичност. Те се всмукват едва от другите среди, заради, което във въздуха, водата и земната кора се популяризират на доста огромни дистанции.
Обикновено те пораждат при трусове, подводни или подземни детонации, при стихии, урагани, цунами и други естествени бедствия.
Естеството на тези недоловими звуци
към момента не е задоволително проучено, макар че те са непрекъснати спътници на индивида. Учените от доста страни вземат решение казуса с инфразвука и положението на индивида, с неговото здраве и сигурност.
Човешките органи също имат своята периодичност на вибриране – те са в диапазона на инфразвука. Външните трептения в диапазона 6-12 Hz въздействат най-пагубно на нашите органи. При ниска активност те предизвикват звук в ушите, гадене и могат да доведат до зрителни увреждания.
Често хората изпитват непонятен под паника боязън. Инфразвуковите трептения със междинна активност нарушават работата на храносмилателните органи и мозъка. Еластичните, мощни инфразвукови талази с периодичност 7 Hz могат да разрушат кръвоносните съдове, причинявайки спомагателен сърдечен арест. Влизайки в резонанс с човешките биоритми, инфразвукът с висока активност може да аргументи мигновена гибел.
Разбирането на механизма на деяние
на този тайнствен естествен феномен би трябвало да бъде в основата на отбраната на човек от разрушителното деяние на инфразвука. Дори античната китайска философия (даоизма) твърди: “силните звуци не се чуват “. Един от великите мъдреци и материалисти на древността Хераклит написа: „ Предпочитам това, което може да се види, чуе и учи “.
Учените от доста страни работят върху проблемите на проучването на инфразвука и неговото влияние върху хората.
Професорът по биология от Франция В. Гавро се срещнал с този тайнствен феномен, който може да се каже, инцидентно. От известно време станало просто невероятно да се работи в пространствата на една от неговите лаборатории. Служителите, които не са били в него даже два часа, се оплакват от мощно главоболие, мощна отмалялост, болки в ушите, утежняване на интелектуалните качества.
Професорът и сътрудниците му биолози почнали да търсят повода
за такова отрицателно събитие. Отговорът бил непредвиден. Няколко дни по-късно те разкрили, че вентилационната система на завода, който е построен до лабораторията, създавал инфразвукови трептения с огромна мощ. Честотата на тези талази била в границите на 7 Hz, което било рисково за човек. Това се удостоверява и от случая, когато Гавро и екипът му са принудени да спрат работа и опити с един от генераторите.
Участниците в опита се чувствали толкоз зле, че даже след няколко часа нормалните ниски звуци се възприемали от тях доста мъчително. По време на опита всички, които били в лабораторията, почнали да им вибрират предметите в джобовете като ключове, монети и други Учените създали недвусмислено умозаключение, съвпадението на инфразвуковата периодичност с алфа-ритмите на човешкия мозък е рисково за неговото здраве.
Интересен случай се случил и с постановката на пиеса в един от лондонските театри. Те сложили пиеса, една от сцените на която трябвало да води фена в далечното минало. Но по какъв начин да се сътвори усещане за смут и тайнственост на идно злополучие? За постановката на спектакъла режисьорът привлекъл известния американски физик Робърт Ууд.
Ученият проектирал специфична тръба за органа, способна да издава необикновени звуци. Тестът посочил, че изобретението не е безвредно. Тръбата не издавала доловими звуци, само че прозорците в театъра дрънчали, а висулките на полилеите звънтяли.
Всички, които били в залата в този миг, изпитали неоснователен боязън.
По-късно всичките поданици на квартала, където се намирал театърът, удостоверили, че ненадейно са били обзети от смут и очакване на нещо неприятно. Минувачите се оглеждали обезпокоително, птиците мигновено се разхвърчавали, а кучетата виели и лаели без причина. Режисьорът на представлението, дружно с учения, решили да се отърват от ужасната тръба един път вечно.
Съветският психиатър М. Никитин през 1984 година следил един пациент с епилепсия. Той получавал припадъци всякога, когато започвали да свирят на орган в негово наличие. Ученият заключил, че органът генерира звуци освен в звуковия диапазон, само че и в инфразвуковият.
При здрави хора те единствено засилили музикалните усещания,
придавайки на звука повече драматизъм и експресивност, само че при болен човек с нарушени мозъчни биоритми и нараснала сензитивност те предизвиквали припадъци.
През 30-те години на ХХ век се случило необикновена история. В Северния ледовит океан руска научна експедиция работила на кораба “Таймир ”. Учените изследвали горните пластове на атмосферата. За задачата били пуснати балони. Те били цялостни с водород и снабдени с нужните принадлежности и радиопредаватели. Но щом балона се доближил до ухото, индивидът почнал да изпитва мощна болежка, като че ли някой натискал мощно тъпанчето.
Тази мистерия мощно интересувала учен В. В. Шулейкин. Първо, той “слушал ” балоните в разнообразни райони на страната, и по-специално в Москва. Там болежка не се следила. Но на Черно море те също зародили. Така се родила хипотезата, че незнаен феномен е обвързван с морето. Академик Шулейкин нарекъл инфразвуковите трептения, зараждащи в бурните региони, „ гласът на морето “.
Инфразвуковите талази се движат със скорост към 330 метра в секунда.
Сравнително дребна стихия генерира инфразвук с мощ десетки киловати. Този тон е кадърен да се популяризира на стотици и даже хиляди километри, както във въздуха, по този начин и във водата. Има документални доказателства, че преди бурята в крайбрежните региони се усилва броят на пътните катастрофи, а болните се усещат доста по-зле, като броят на самоубийствата се усилват.
Някои крайбрежни поданици, изключително моряците, могат да предскажат идна стихия няколко часа авансово, когато слизат на брега. Можем да кажем, че тези неповторими хора чуват „ гласа на морето “. Очевидно те възприемат мощните инфразвукови трептения на въздуха, донесени отдалеко, като болежка в ушите. Горе-долу по същия метод хората, страдащи от ревматизъм, усещат идната смяна на времето.
Също по този начин е видяно, че доста животни научават авансово за приближаването на неволя под формата на разнообразни естествени бедствия. Например морските медузи са непогрешим знак за бурно време. Структурата на звънеца на медузата е доста особена. Има примитивни очи и органи за равновесие (слухови конуси с размер на глава на карфица). Това са ушите на медуза, които могат да възприемат инфразвук с периодичност 8-13 Hz. Бурята вилнееща на хиляда километра и ще пристигна при тях единствено след няколко часа, те я чуват и отиват в дълбините.
Морските бълхи, в противен случай, излизат на сушата с наближаването на неприятно време.
По-развитите животни могат да чуват инфразвуци с по-високи честоти. Кучетата възприемат недоловимите за хората звуци с периодичност 20-30 kHz (това към този момент е ултразвук). Прилепите, комарите и осите могат да улавят звуци при 50-60 kHz. Рибарите забелязвали, че китовете откривали китоловните кораби по подводния звук на моторите на стотици километри и се пробват да изоставен зоната към корабите.
Вече знаем, че мощният инфразвук с периодичност 7 Hz е съдбовен за хората.
Тук поражда въпросът дали инфразвуковите талази вземат участие в морските и други естествени бедствия. Силните инфразвукови трептения провокират у индивида под паника боязън, както и предпочитание за бягство от затворено пространство.
Науката през днешния ден е добре осведомена с най-опасните аномални зони на нашата планета за плуване и хвърчене. Очевидно “отправната точка ” на мита за сирените е паническия боязън, породен от интензивните инфразвукови трептения. Учените са открили, че по време на мощните тропически стихии и урагани честотата на вибриране на инфразвуковите талази доближава 6 Hz. Тя е доста покрай прага, рискова за индивида (7 Hz).
Ако такава вълна покрие кораба, то тя е в положение да убие всички за секунди. В същото време най-задълбоченото проучване няма да разкрие нито отравяне, нито заразна болест. Сърцето на индивида просто ще спре. В най-хубавия случай хората ще полудеят, което се удостоверява от множеството обстоятелства.
От детството познаваме легендата за “безсмъртния капитан “,
постоянно плаващ без екип през моретата и океаните. „ Летящият холандец “ е остаряла морска легенда, съгласно която холандският капитан Ван Стратен е наказан на постоянно скитничество по моретата. Според морските вярвания срещата с него предвещавало гибел на моряците.
Тази легенда се основава на доста действителни обстоятелства. В епохата на Великите географски открития моряците срещали кораби, изоставени от екипажите си в необятните морски простори. Застрахователната компания Lloyd’s била пресметнала, че са преброени 1828 случая на отчети на капитаните за среща с “Летящия холандец “.
Историята на мореплаването има стотици такива случаи. Те са се случвали освен в предишното. През 2003 година край крайбрежията на Австралия е била открита шхуната High Purpose. Корабът бил в чудесно положение, а в трюма – тонове гнила риба и нито един от 12-те членове на екипажа на борда).
Какво кара обезумелият екипаж да напусне кораба си и къде изчезнали хората?
Повечето от необяснимите и мистериозни произшествия в морето са се случвали в избрани региони. Те са добре известни на учените, като това са – Бермудския триъгълник, “Дяволското море ” югозападно от Япония и “ревните четиридесет ” ширини. На тези места изчезват освен самолети, само че и огромни товарни кораби, оборудвани с най-новите технологии с надеждни мотори и радиостанции. Всички те изчезват безследно дружно с екипажите им.
Според една догадка, бреговата линия на Северна Америка в региона на нос Хатерас, полуостров Флорида и остров Куба, образуват великански рефлектор. Бурите, зараждащи в Атлантическия океан, генерират инфразвукови талази, които, отразени от този рефлектор, се концентрират в региона на по този начин наречения Бермудски триъгълник.
Това дава съображение да се допуска съществуването на области,
в които инфразвуковите вибрации могат да доближат забележителна стойност. Не е ли това повода за аномалните феномени, които се случват там? Все още няма отговор, макар че инфразвуците са наши непрекъснати спътници.
Слънчеви изригвания, гръмотевични стихии, урагани и цунами, мощни ветрове и трусове, детонации и свлачища – всички тези феномени генерират инфразвуци. В всекидневието те също ни заобикалят – излъчват ги заводските вентилатори, въздушните компресори, дизеловите мотори, градските транспортни средства и всички постепенно движещи се коли. Природата на тези звуци, които не чуваме, към момента не е задоволително проучена.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
