Как да сушим джоджен
Джодженът, познато още като гьозум и нане, е многогодишна фалшификация със мощен и запаметяващ се мирис. Употребата му у нас е добре застъпена. С него се подправят всевъзможни ястия като супи, чорби, яхнии, разнообразни ястия с месо, плънки и други. Силният му мирис го прави сложен за съчетание с други подправки, защото има заплаха да ги подтисне и да не се усетят вкусово.
Джодженът се употребява свеж и сушен. За сушене се реже първоначално и по време на цъфтежа, през юли-август. Това би трябвало да стане в безшумно и слънчево време, заран, след повдигане на росата. Може да се бере и късно през есента. Отрязва се в дъното - до корена с дръжките.
Има няколко метода за сушене на джоджен. Единият е да се изсушат единствено листенцата на растението. За задачата, откакто отрежете растенията от стеблата, откъснете деликатно всички листенца. Те се сушат на сянка или в сушилня до 30 градуса. Добре изсушените листа са тъмнозелени от горната страна и малко по-светли изпод. Характеризират се с приятна миризма и лютив и охлаждащ усет.
Другият вид за сушене е на цели стръкове. Отрязаните растения се измиват добре и се отцеждат. Навързват се на дребни китки с конче или с коноп и се закачат под заслон. Мястото би трябвало да е намерено и сенчесто. След цялостното им изсушаване листата се оронват. Съхраняват се в стъклени буркани или пластмасови кутии, сложени на изсъхнало място.
Изсушените листа джоджен, както и пресните, се употребяват като фалшификация за ястия или салати. Те придават ободрителен усет и прелестен мирис най-много поради съдържащото се в тях етерично масло.
Освен вкусови качества, джодженът носи и голям брой изгоди на организма. Той понижава образуването на газове в червата, подкрепя отделянето на стомашно-чревни сокове и усъвършенства апетита. Малко прочут факт е, че джоджен, подложен в сурово прясно мляко, сполучливо го защищава от прокисване.
Сушенето на джоджен не е сложна задача. Подправката е нужна във всеки дом по всеко едно време. По еднакъв метод се сушат и съхраняват още чубрицата, магданозът, босилекът, копърът, девесилът, целината и риганът.
