Коментар на Петър Волгин: Каква е голямата цел на Путин
Джо Байдън бил сигурен, че идната седмица Русия щяла да нападна Украйна. Имал сигурни разследващи данни за това. Не дръзвам да оборвам абсолютния професионализъм на американското разузнаване и на американския президент, обаче пък не мога и да не се сещам за всякакви неща. Например за това, че единствено преди дни господин Байдън разгласи 16 февруари за дата за навлизане на руснаците в Украйна. Нахлуване обаче нямаше. Въпреки професионализма на нашите сътрудници. И за още нещо се сещам. През 2003 година тогавашният американски президент Джордж Буш-младши отново беше безусловно уверен, че Ирак имал оръжия за всеобщо поразяване. И убедеността му се крепеше на безусловно „ достоверните “ данни, предоставени от американското разузнаване. В резултат на тази увереност в Ирак нахлу така наречен „ коалиция на искащите “, предвождана от Съединени американски щати. И за най-голяма изненада, или може би не чак толкоз огромна, никакви оръжия за всеобщо поразяване не бяха открити там. Толкова по въпроса до каква степен може да се има вяра на сходни изказвания.
Не виждам какъв интерес има Русия да нахлува в Украйна, още по-малко пък да нападна Киев, както ни сподели Байдън. Разбира се, това може да се промени, в случай че украинските управляващи извършат някоя нелепост, сходно на тази, която направи грузинският президент Михаил Саакашвили през 2008 година, когато заповяда да бъдат атакувани Южна Осетия и съветски мироопазващи сили там. Тогава руснаците стремително му демонстрираха какъв брой се е объркал, само че въпреки всичко милостиво не превзеха Тбилиси, а се задоволиха да гледат по какъв начин Саакашвили едвам не си изяде вратовръзката пред камерите. Много се надявам, че президентът Зеленски е много по-интелигентен от тогавашния си грузински сътрудник. Че няма да извърши някаква тежка провокация в Донбас, сходно на стореното от “скъпия Миша “ преди време, която да накара Москва да реагира. И не тъй като в Кремъл седят някакви ангели на мира. Руските ръководещи имат несравнимо по-значителни цели от това да си губят времето с завладяването на Киев. Москва желае да бъде преразгледана цялата система на сигурност, която беше основана в Европа, а и в света след края на Студената война. Съгласете се, че когато имаш такава стратегическа задача, въобще не ти е до каквито и да било нахлувания.
Върху какво се основаваше така наречен система за сигурност, зародила при започване на 90-те години. Преди всичко върху предпоставката, че има единствено една свръхсила – Съединените американски щати, чиито инструкции и упътвания би трябвало да се извършват от целия свят. Що се отнася до Русия, на нея беше отредено „ почетното “ място в миманса. Смяташе се, че защото Съветският съюз е изгубил Студената война, Русия като негова наследница, би трябвало да се държи безшумно и смирено като ученик-двойкаджия. Факт е, че през 90-те години съветската страна беше в плачевно положение. Под „ мъдрото “ управление на президента Елцин, който всички западни либерали толкоз обичаха, страната беше разграбена от локални и непознати олигарси, а във военно отношение се беще трансформирала в посмешище, както сподели войната в Чечения. Ако тези процеси, наричани на Запад „ демократична народна власт “ и „ пазарна стопанска система “, бяха траяли още малко, най-вероятно през днешния ден Русия въобще нямаше да я има.
Обаче я има. И основната причина за това е, че Русия се отхвърли от прелестите на демократичната народна власт и стартира да пази личните си ползи, вместо тези на многочислените западни съветници, които я докараха до неуспех. От началото на новото хилядолетие Русия върви по пътя на централизацията, на събирането и на отстраняването от значимите позиции на всички западни сътрудници на въздействие. Разбира се, съществена роля в съветското възобновление изигра и възобновяване на военния капацитет на страната. Без това възобновяване нищо друго нямаше да бъде допустимо. А най-любопитното в тази ситуация е, че както западните водачи, по този начин и прехвалените западни специалисти проспаха всичките тези процеси. Докато Русия се възраждаше, те продължаваха да я разказват с термините, които бяха годни за Елцинските време на разрухата. Наложи се силово да бъдат събуждани.
Първото такова пробуждане стана тъкмо преди 15 години, на Мюнхенската среща по въпросите на сигурността. В своята, станала от дълго време класическа тирада на този конгрес, президентът Путин сподели, че еднополярният свят е неосъществим, че Русия е страна с повече от хилядагодишна история и, затова, постоянно ще води самостоятелна външна политика. За първи път след края на Студената война началник на съветската страна дръзваше непосредствено да съобщи на целокупния Запад, че страната му повече няма да играе ролята на трето борче в международните каузи. Доказателството за тези желание пристигна единствено година по-късно, когато Москва наказа самозабравилия се грузински президент Саакашвили. А след връщането на Крим в състава на Руската федерация и откакто съветските военни разрушиха терористите от ИДИЛ в Сирия, към този момент и най-заспалите западни политици се разсъниха и осъзнаха, че си имат работа с страна, напълно друга от тази през 90-те години.
Ролята, която Русия играе в международните каузи през днешния ден, въобще не може да бъде сравнявана с тази отпреди 30 години. И Москва, напълно естествено, желае новата й роля да бъде съответно написана на хартия. Руснаците към този момент не желаят просто да ги тупат по рамото и да им споделят какъв брой мощни са станали. С приказки ги излъгаха в края на 80-те години. Тогава на Горбачов му обещаваха, че в случай че Съветският съюз се съгласи с обединяването на Германия и изтегли войските си оттова, НАТО няма да се уголемява на изток. Дали от нелепост, дали заради някакви други аргументи, Михаил Сергеевич реши да повярва на това. И Русия се оказа излъгана. Руските ръководители през днешния ден очевидно нямат желание да вършат същата неточност. Затова упорстват всичко, което се дава обещание, да бъде публично документирано. Ето това е днешната Голяма игра.
Не виждам какъв интерес има Русия да нахлува в Украйна, още по-малко пък да нападна Киев, както ни сподели Байдън. Разбира се, това може да се промени, в случай че украинските управляващи извършат някоя нелепост, сходно на тази, която направи грузинският президент Михаил Саакашвили през 2008 година, когато заповяда да бъдат атакувани Южна Осетия и съветски мироопазващи сили там. Тогава руснаците стремително му демонстрираха какъв брой се е объркал, само че въпреки всичко милостиво не превзеха Тбилиси, а се задоволиха да гледат по какъв начин Саакашвили едвам не си изяде вратовръзката пред камерите. Много се надявам, че президентът Зеленски е много по-интелигентен от тогавашния си грузински сътрудник. Че няма да извърши някаква тежка провокация в Донбас, сходно на стореното от “скъпия Миша “ преди време, която да накара Москва да реагира. И не тъй като в Кремъл седят някакви ангели на мира. Руските ръководещи имат несравнимо по-значителни цели от това да си губят времето с завладяването на Киев. Москва желае да бъде преразгледана цялата система на сигурност, която беше основана в Европа, а и в света след края на Студената война. Съгласете се, че когато имаш такава стратегическа задача, въобще не ти е до каквито и да било нахлувания.
Върху какво се основаваше така наречен система за сигурност, зародила при започване на 90-те години. Преди всичко върху предпоставката, че има единствено една свръхсила – Съединените американски щати, чиито инструкции и упътвания би трябвало да се извършват от целия свят. Що се отнася до Русия, на нея беше отредено „ почетното “ място в миманса. Смяташе се, че защото Съветският съюз е изгубил Студената война, Русия като негова наследница, би трябвало да се държи безшумно и смирено като ученик-двойкаджия. Факт е, че през 90-те години съветската страна беше в плачевно положение. Под „ мъдрото “ управление на президента Елцин, който всички западни либерали толкоз обичаха, страната беше разграбена от локални и непознати олигарси, а във военно отношение се беще трансформирала в посмешище, както сподели войната в Чечения. Ако тези процеси, наричани на Запад „ демократична народна власт “ и „ пазарна стопанска система “, бяха траяли още малко, най-вероятно през днешния ден Русия въобще нямаше да я има.
Обаче я има. И основната причина за това е, че Русия се отхвърли от прелестите на демократичната народна власт и стартира да пази личните си ползи, вместо тези на многочислените западни съветници, които я докараха до неуспех. От началото на новото хилядолетие Русия върви по пътя на централизацията, на събирането и на отстраняването от значимите позиции на всички западни сътрудници на въздействие. Разбира се, съществена роля в съветското възобновление изигра и възобновяване на военния капацитет на страната. Без това възобновяване нищо друго нямаше да бъде допустимо. А най-любопитното в тази ситуация е, че както западните водачи, по този начин и прехвалените западни специалисти проспаха всичките тези процеси. Докато Русия се възраждаше, те продължаваха да я разказват с термините, които бяха годни за Елцинските време на разрухата. Наложи се силово да бъдат събуждани.
Първото такова пробуждане стана тъкмо преди 15 години, на Мюнхенската среща по въпросите на сигурността. В своята, станала от дълго време класическа тирада на този конгрес, президентът Путин сподели, че еднополярният свят е неосъществим, че Русия е страна с повече от хилядагодишна история и, затова, постоянно ще води самостоятелна външна политика. За първи път след края на Студената война началник на съветската страна дръзваше непосредствено да съобщи на целокупния Запад, че страната му повече няма да играе ролята на трето борче в международните каузи. Доказателството за тези желание пристигна единствено година по-късно, когато Москва наказа самозабравилия се грузински президент Саакашвили. А след връщането на Крим в състава на Руската федерация и откакто съветските военни разрушиха терористите от ИДИЛ в Сирия, към този момент и най-заспалите западни политици се разсъниха и осъзнаха, че си имат работа с страна, напълно друга от тази през 90-те години.
Ролята, която Русия играе в международните каузи през днешния ден, въобще не може да бъде сравнявана с тази отпреди 30 години. И Москва, напълно естествено, желае новата й роля да бъде съответно написана на хартия. Руснаците към този момент не желаят просто да ги тупат по рамото и да им споделят какъв брой мощни са станали. С приказки ги излъгаха в края на 80-те години. Тогава на Горбачов му обещаваха, че в случай че Съветският съюз се съгласи с обединяването на Германия и изтегли войските си оттова, НАТО няма да се уголемява на изток. Дали от нелепост, дали заради някакви други аргументи, Михаил Сергеевич реши да повярва на това. И Русия се оказа излъгана. Руските ръководители през днешния ден очевидно нямат желание да вършат същата неточност. Затова упорстват всичко, което се дава обещание, да бъде публично документирано. Ето това е днешната Голяма игра.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ