Как се прави фейк* наука
Джеймс Линдзи, Хелън Плакруз и Питър Богосян в продължение на една година организираха самоуверен обществен опит
Преди няколко години редакторите на двете най-престижни медицински списания в света признаха, че „значителна част от научната литература, допустимо да е и половината, може да се окаже лъжа“.
Известната феминистка и лесбийка професор Камила Паля в книгата си „Vamps And Tramps“ написа: „ Трябва да сме наясно с евентуално нездравословното разбъркване на гей активизма с науката, което генерира повече агитация, само че не и истина. Гей учени би трябвало да са на първо място учени, а по-късно гейове“. „ През последното десетилетие обстановката излезе от надзор. Автентичната просвета е невъзможна, когато рационалният дискурс се управлява от щурмоваците, в този случай гей деятелите, които с вманиачен максимализъм претендират, че единствено те имат истината“.
Поредното потвърждение на плачевното положение на актуалната научна литература ни бе показано от тримата учени, Джеймс Линдзи, Хелън Плакруз и Питър Богосян, които в продължение на една година организираха самоуверен обществен опит. Те съзнателно написаха изцяло безсмислени и даже искрено неуместни „научни“ публикации в разнообразни области на обществените науки, с цел да потвърдят, че идеологията в тази област от дълго време е победила над здравия разсъдък.
Своите същински имена дисидентите от научния свят разкриха сами, откакто написаха отворено писмо, озаглавено „Академичните проучвания на жалбите и корупцията при стипендиите“, и описаха за своя опит.
Работите си те написаха под фиктивни имена и, както се допуска, от техните създатели. Те сполучливо минаха инспекциите и се разгласиха в рецензирани научни списания. И една от най-абсурдните им публикации беше за секса в парка сред кучетата, който би трябвало да се преглежда в подтекста на културата на изнасилването. Бе им дадена и специфична премия.
Науката има за цел да откри истината, само че в региона на обществените проучвания истината от дълго време не е забавна за никого, споделят създателите,. Според тях в някои области на обществените науки „твърдо (ако не и доминиращо) място се заема от научни писания, които се основават не толкоз на търсенето на истината, колкото на вниманието към злоупотребите и другите прояви на обществена неправда. Главното е да подхождат на идеологическите правила като израз на поддръжка на „унизените и обидените“ и осъждането на потисниците. Авторите на тези работи все по-често оказват напън върху студентите, администрацията и сътрудниците на други факултети, принуждавайки ги да показват поддръжка за техните възгледи. В същото време тези възгледи напълно не са научни „, споделят създателите на отвореното писмо. В резултат на това в сериозните списания се разгласяват неуместни работи, доколкото „човекът, който слага под подозрение всяко проучване в региона на идентичността, привилегията и потисничеството, рискува да бъде упрекнат в тесногръдство и предубеденост“.
Какво тъкмо направиха те?
От август 2017 година Линдзи, Богосян и Плакроуз под подправени имена изпращат на реномирани научни списания 20 публикации, завършени като нормални научни проучвания. Темите в тях варират, само че всичките бяха отдадени на разнообразни прояви на битката против обществената неправда: проучване на феминизма, културата на мъжествеността, въпроси на расовата идентификация и половата ориентировка и така нататък
Във всяка публикация е показана някаква радикална скептична доктрина, осъждаща една или друга „социална конструкция“, да вземем за пример ролята на половете. В същото време самите работи са искрено неуместни, и създателите преднамерено ги написват с малко комизъм, което води до подозрения в сериозността на проучването. От научна позиция публикациите не устоят на никаква рецензия. Предложените теории не са подкрепени от представени цифри, от време на време те препращат към несъществуващи източници или работи на същия мним създател и така нататък
Например в една от работите беше препоръчано да се образоват мъжете като кучета. В друга да се принудят белите студенти да слушат лекции, седнали в аудиторията, заключени във вериги като наказване за робовладелството на техните предшественици. На трета публикация крайната степен на затлъстяване, застрашаваща здравето, се предизвиква като свободния избор на здравия човек. В четвърта беше препоръчано да се обмисли мастурбацията, в хода на която мъжът си показва в своите мечти същинска жена като акт на полово принуждение върху нея.
В публикацията „Кучешки парк“ се твърди, че откривателите са палпирали гениталиите на съвсем 10 хиляди кучета, разпитвайки техните притежатели за половата ориентировка на техните домашни любимци. В публикацията „Гърдите“ учените съществено си задават въпроса с какво дамите притеглят хетеросексуалните мъже. А в една от публикациите на тематика феминизъм „Нашата битка е моята борба“ беше преформулирано заглавието на книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“. „Няма да лъжем, беше ни доста занимателно да работим по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.
С какво опитът завърши
От 20 писмени работи минимум седем от тях бяха рецензирани от водещи учени и бяха признати за издание. „Най-малко седем“, тъй като още седем публикации бяха на стадий разискване и рецензиране сега, в който учените трябваше да спрат опита си и да разкрият своето тайно.
Единственият въпрос, който беше заложен от един от рецензентите, е дали откривателите фактически са следили „по едно обезчестяване на кучета на всеки час“ в градския парк на Орегон и не са нарушили по този метод неприкосновеността на персоналния живот на кучетата, опипвайки гениталиите им.
Статията „Кучешки парк“ (пълното название е „Реакцията на хората към културата на обезчестяване и проявата на половата ориентировка в кучешките паркове в Портланд, щата Орегон“) беше оповестена от научното списание „Пол, място и култура“ и беше осмяна в обществените мрежи.
Публикуваното „изследване“ беше толкоз неуместно, че притегли вниманието освен на съществени учени, показали неговия парадокс, само че и на публицисти, които се пробваха да разпознават Хелън Уилсън.
Когато кореспондентът на Wall Street Journal позвъни на номера, оставен от създателите в една от редакциите при започване на август, той получи отговор от самия Джеймс Линдзи. Професорът не се укри и почтено описа за своя опит. В резултат на това тази публикация беше оповестена в списанието едвам на 2 октомври, по едно и също време с откритото писмо на Линдзи, Плакроуз и Богосян.
Какво стана по-късно?
Скандалът и до момента тресе американската и западната научна общественост. Учените дисиденти освен са пламенни критици, само че и последователи, които интензивно показват своята поддръжката към тях.
Джеймс Линдзи записва видео, пробвайки се да се оправдае и да изясни позицията си. „Ние имаме вяра, че полът, расовата еднаквост и половата ориентировка сигурно заслужават своите изследвания“, споделя той. „ Но е значимо да ги изследваме вярно и без пристрастия. Проблемът е тъкмо в това по какъв начин те се изследват в този момент. Преобладаващата просвета ни диктува да се одобряват единствено заключения от избран тип като да вземем за пример, бялата кожа или мъжествеността би трябвало наложително да се показват като проблем. И битката с деянията на обществена неправда се слагат над обективната истина. Струваше си да дадем на обществото най-ужасните и неуместните хрумвания от политическия съвременен модел и те получават поддръжката на най-високо равнище от университетските учени“.
Авторите на опита описват, че по един или различен метод тяхната известност в научната общественост е унищожена и самите те не чакат нищо положително. Богосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще бъде осъден по някакъв различен метод. Плакроуз се притеснява, че в този момент не може да вземе своята докторантура. И Линдзи споделя, че в този момент той сигурно ще се трансформира в „академично отхвърлен“, и това ще затвори пътя му както за преподаване, по този начин и за издание на съществени научни писания.
И в това време всички са съгласни, че планът е оневинен.
„Рискът е, че предубедените проучвания ще продължат да оказват въздействие върху образованието, медиите, политиката и културата, и за нас това е доста по-лошо от всички последици, с които може да се сблъскаме“, споделя Джеймс Линдзи в изявление си за Wall Street Journal.
Научните списания, които разгласиха подправените работи, дадоха обещание да ги отстранен от уебсайтовете си, само че по никакъв метод не разясниха абсурда.
* фалшив (fake) – подправена
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Преди няколко години редакторите на двете най-престижни медицински списания в света признаха, че „значителна част от научната литература, допустимо да е и половината, може да се окаже лъжа“.
Известната феминистка и лесбийка професор Камила Паля в книгата си „Vamps And Tramps“ написа: „ Трябва да сме наясно с евентуално нездравословното разбъркване на гей активизма с науката, което генерира повече агитация, само че не и истина. Гей учени би трябвало да са на първо място учени, а по-късно гейове“. „ През последното десетилетие обстановката излезе от надзор. Автентичната просвета е невъзможна, когато рационалният дискурс се управлява от щурмоваците, в този случай гей деятелите, които с вманиачен максимализъм претендират, че единствено те имат истината“.
Поредното потвърждение на плачевното положение на актуалната научна литература ни бе показано от тримата учени, Джеймс Линдзи, Хелън Плакруз и Питър Богосян, които в продължение на една година организираха самоуверен обществен опит. Те съзнателно написаха изцяло безсмислени и даже искрено неуместни „научни“ публикации в разнообразни области на обществените науки, с цел да потвърдят, че идеологията в тази област от дълго време е победила над здравия разсъдък.
Своите същински имена дисидентите от научния свят разкриха сами, откакто написаха отворено писмо, озаглавено „Академичните проучвания на жалбите и корупцията при стипендиите“, и описаха за своя опит.
Работите си те написаха под фиктивни имена и, както се допуска, от техните създатели. Те сполучливо минаха инспекциите и се разгласиха в рецензирани научни списания. И една от най-абсурдните им публикации беше за секса в парка сред кучетата, който би трябвало да се преглежда в подтекста на културата на изнасилването. Бе им дадена и специфична премия.
Науката има за цел да откри истината, само че в региона на обществените проучвания истината от дълго време не е забавна за никого, споделят създателите,. Според тях в някои области на обществените науки „твърдо (ако не и доминиращо) място се заема от научни писания, които се основават не толкоз на търсенето на истината, колкото на вниманието към злоупотребите и другите прояви на обществена неправда. Главното е да подхождат на идеологическите правила като израз на поддръжка на „унизените и обидените“ и осъждането на потисниците. Авторите на тези работи все по-често оказват напън върху студентите, администрацията и сътрудниците на други факултети, принуждавайки ги да показват поддръжка за техните възгледи. В същото време тези възгледи напълно не са научни „, споделят създателите на отвореното писмо. В резултат на това в сериозните списания се разгласяват неуместни работи, доколкото „човекът, който слага под подозрение всяко проучване в региона на идентичността, привилегията и потисничеството, рискува да бъде упрекнат в тесногръдство и предубеденост“.
Какво тъкмо направиха те?
От август 2017 година Линдзи, Богосян и Плакроуз под подправени имена изпращат на реномирани научни списания 20 публикации, завършени като нормални научни проучвания. Темите в тях варират, само че всичките бяха отдадени на разнообразни прояви на битката против обществената неправда: проучване на феминизма, културата на мъжествеността, въпроси на расовата идентификация и половата ориентировка и така нататък
Във всяка публикация е показана някаква радикална скептична доктрина, осъждаща една или друга „социална конструкция“, да вземем за пример ролята на половете. В същото време самите работи са искрено неуместни, и създателите преднамерено ги написват с малко комизъм, което води до подозрения в сериозността на проучването. От научна позиция публикациите не устоят на никаква рецензия. Предложените теории не са подкрепени от представени цифри, от време на време те препращат към несъществуващи източници или работи на същия мним създател и така нататък
Например в една от работите беше препоръчано да се образоват мъжете като кучета. В друга да се принудят белите студенти да слушат лекции, седнали в аудиторията, заключени във вериги като наказване за робовладелството на техните предшественици. На трета публикация крайната степен на затлъстяване, застрашаваща здравето, се предизвиква като свободния избор на здравия човек. В четвърта беше препоръчано да се обмисли мастурбацията, в хода на която мъжът си показва в своите мечти същинска жена като акт на полово принуждение върху нея.
В публикацията „Кучешки парк“ се твърди, че откривателите са палпирали гениталиите на съвсем 10 хиляди кучета, разпитвайки техните притежатели за половата ориентировка на техните домашни любимци. В публикацията „Гърдите“ учените съществено си задават въпроса с какво дамите притеглят хетеросексуалните мъже. А в една от публикациите на тематика феминизъм „Нашата битка е моята борба“ беше преформулирано заглавието на книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“. „Няма да лъжем, беше ни доста занимателно да работим по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.
С какво опитът завърши
От 20 писмени работи минимум седем от тях бяха рецензирани от водещи учени и бяха признати за издание. „Най-малко седем“, тъй като още седем публикации бяха на стадий разискване и рецензиране сега, в който учените трябваше да спрат опита си и да разкрият своето тайно.
Единственият въпрос, който беше заложен от един от рецензентите, е дали откривателите фактически са следили „по едно обезчестяване на кучета на всеки час“ в градския парк на Орегон и не са нарушили по този метод неприкосновеността на персоналния живот на кучетата, опипвайки гениталиите им.
Статията „Кучешки парк“ (пълното название е „Реакцията на хората към културата на обезчестяване и проявата на половата ориентировка в кучешките паркове в Портланд, щата Орегон“) беше оповестена от научното списание „Пол, място и култура“ и беше осмяна в обществените мрежи.
Публикуваното „изследване“ беше толкоз неуместно, че притегли вниманието освен на съществени учени, показали неговия парадокс, само че и на публицисти, които се пробваха да разпознават Хелън Уилсън.
Когато кореспондентът на Wall Street Journal позвъни на номера, оставен от създателите в една от редакциите при започване на август, той получи отговор от самия Джеймс Линдзи. Професорът не се укри и почтено описа за своя опит. В резултат на това тази публикация беше оповестена в списанието едвам на 2 октомври, по едно и също време с откритото писмо на Линдзи, Плакроуз и Богосян.
Какво стана по-късно?
Скандалът и до момента тресе американската и западната научна общественост. Учените дисиденти освен са пламенни критици, само че и последователи, които интензивно показват своята поддръжката към тях.
Джеймс Линдзи записва видео, пробвайки се да се оправдае и да изясни позицията си. „Ние имаме вяра, че полът, расовата еднаквост и половата ориентировка сигурно заслужават своите изследвания“, споделя той. „ Но е значимо да ги изследваме вярно и без пристрастия. Проблемът е тъкмо в това по какъв начин те се изследват в този момент. Преобладаващата просвета ни диктува да се одобряват единствено заключения от избран тип като да вземем за пример, бялата кожа или мъжествеността би трябвало наложително да се показват като проблем. И битката с деянията на обществена неправда се слагат над обективната истина. Струваше си да дадем на обществото най-ужасните и неуместните хрумвания от политическия съвременен модел и те получават поддръжката на най-високо равнище от университетските учени“.
Авторите на опита описват, че по един или различен метод тяхната известност в научната общественост е унищожена и самите те не чакат нищо положително. Богосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще бъде осъден по някакъв различен метод. Плакроуз се притеснява, че в този момент не може да вземе своята докторантура. И Линдзи споделя, че в този момент той сигурно ще се трансформира в „академично отхвърлен“, и това ще затвори пътя му както за преподаване, по този начин и за издание на съществени научни писания.
И в това време всички са съгласни, че планът е оневинен.
„Рискът е, че предубедените проучвания ще продължат да оказват въздействие върху образованието, медиите, политиката и културата, и за нас това е доста по-лошо от всички последици, с които може да се сблъскаме“, споделя Джеймс Линдзи в изявление си за Wall Street Journal.
Научните списания, които разгласиха подправените работи, дадоха обещание да ги отстранен от уебсайтовете си, само че по никакъв метод не разясниха абсурда.
* фалшив (fake) – подправена
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ