Диян Стаматов: Роден е през 1967 г. в Карнобат. Завършил

Диян Стаматов: Роден е през 1967 година в Карнобат. Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски ” и преподава биология. Бил е поредно шеф на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София. Зам.-министър на образованието в кабинета „ Борисов 2 “. В момента още веднъж е шеф на 119-о СУ в София.

Г-н Стаматов, с последната седмица наболяла тематика в образованието е казусът с фиктивните възпитаници, който се влачи от години. Защо системата не съумява да пресече тази порочна процедура?

- Наличието на фиктивно записани възпитаници е една от най-лошите порочни практики, които се се сътвориха с делегираните бюджети, от една страна, а от друга – криворазбраната доброжелателност на локалната общественост към разнообразни възпитаници, които просто ги няма в учебната постройка. В огромните квартални учебни заведения сходни случаи не биха могли да съществуват поради самото събитие, че колкото повече са учениците, толкоз повече са и учителите и общността следи какво се случва. За страдание обаче сходни практики, каквото има от последната седмица в Бяла и предходната година в Хераково. Така на разнообразни места, общността или е въобще незаинтересована, или самите учители дотам са се самозабравили, че стават съпричастни на сходни престъпни дейности. Фиктивното записване на възпитаници не може да не бъде видяно от учителското съсловие и по този начин те са съучастници в една безумна и глупава скица, тъй като учениците са записани от шефа по право и по закон, само че в реалност тяхното поддържане в този тип става с дейното присъединяване на шефа, а оттова нататък и на цялата общественост.

 Относно случая в Бяла, който нашумя, съм уверен, че целият град е знаел и си е правил по български оглушки, без да си дава сметка, че за жалост тези хора, които взимат някакъв документ за приключен стадий, по-късно стават водачи и биха могли да убият локалните хора. Това е рисково за всички и злополука за обществото в града. Самозалъгването, което се получава, е безсмислено и безпричинно - една глупава обстановка, която демонстрира за следващ път, че когато се вършат положителни неща, тъй като за мен делегираните бюджети са едни от най-успешните модели за систематизиране на средствата, те би трябвало да бъдат доста мощно следени от разнообразни места – освен от МОН и районните ръководства. Изключително значима е ролята на локалната власт, която съблюдава какво се случва в учебното заведение, с цел да не се стига до такива безпричинно безумни обстановки.

 По-времето, когато вие бяхте зам.-министър на образованието също се правеха поръчки за ограничения за решение на казуса с фиктивно записаните възпитаници. Какво не успяхте да извършите?

- Това, което сигурно би трябвало да се направи, е да се промени схемата за финансиране на самите учебни заведения. Това обаче не беше направено предходната година поради събитието, че въвеждахме новата нормативна уредба и доста неща бяха изменени в границите на 12 месеца. Ако бяхме трансформирали и метода на финансиране, това би довело до едно доста мощно зацикляне на системата. Моделът на разпределение на средствата е един обособен дирек и той може да се каже, че е сравним с въвеждането на новия закон. Не ни стигна времето, а и не е належащо в границите на една година да се вършат толкоз доста промени.

 В момента има нова формула за делегирания бюджет. Ще проработи ли тя съгласно вас?

- Три са главните съставни елементи въз основата, на които ще се образува делегираният бюджет - брой деца, брой паралелки и съществуване на уязвими групи. Добавянето на спомагателни лостове дава една извънредно опция за по-добро финансиране на дребните учебни заведения, с което се допуска, че сходни практики, свързани с фиктивно записани възпитаници, не би трябвало да има.

 Досега делегираният бюджет, основан единствено на броя възпитаници, водеше до повече непоклатимост на по-големите образователни заведения. Новият метод на финансиране подсигурява по-добър бюджет за дребните учебни заведения, тъй като там ще се регистрира броят на паралелките. Така действително средствата за по-големите учебни заведения ще са по-малко. Основната логичност е, че там има повече възпитаници в паралелките, а в този момент - притискани от новия метод на финансиране, броят на учениците ще се понижи, което допуска, че те ще отидат в дребните образователни заведения. Положителното е, че това ще докара до балансиране на броя на учениците в дребните и огромни учебни заведения, гладко в кратковременен проект.

 Мислите ли, че тези промени ще решат казуса с фиктивно записаните възпитаници, въпреки всичко парите отново ще се раздават на калпак, въпреки в по-малка степен?

- Със сигурност правилото на калпак би трябвало да бъде водещ. Няма различен модел, който да е по-успешен в цялата европейска просветителна система, като обаче никога ролята на общността в обитаемо място не би трябвало да се изключва. И в случай че някой има доста огромна съпричастна виновност за явлението „ фиктивно записани възпитаници “ това в действителност е общността на даденото обитаемо място, тъй като тя се явява ползвател на извънредно порочни практики. Местните си затварят очите и стартират да укоряват страната и министерството, че те са им отговорни, а в действителност обстановката е радикално друга.

 Какво съгласно вас е решението?

- Засилен надзор от страна на всички институции, които имат такива функционалности. И когато бъде открито съществуване на фиктивно записани възпитаници, шефът би трябвало да бъде отхвърлен. Например в случай че в Съединени американски щати се случи сходно нещо, учебното заведение се затваря, а педагогическият колектив се разпуска и на негово място идва нов. Това е много революционен и работещ модел. Защото в последна сметка даже и да се махне шефът, на негово място може да се назначи за нов управлявал някой от колектива, който е бил съпричастен към записването на фиктивни възпитаници.

 Друга настояща тематика са критериите в първи клас. Очаква се през идната година основа тежест да има уседналостта. Как ще се отрази това в София?

- Много сложна ще бъде обстановката идната година. Истината е, че адресната регистрация в нашата страна е непрекъснат проблем и болшинството от хората имат друга адресна регистрация от тази, която е записана в персоналната карта. Всичко това води след себе си до доста компликации, свързани със самото записване на децата, а отговорността по тази причина не би трябвало да пада върху учителските колективи и шефа. Това е самобитен народен и значителен проблем за всички институции, които се занимават с адресна регистрация. Директорът и педагогическите колективи не са тези, които би трябвало да наблюдават достоверността на адреса и уседналостта. Нашата роля е напълно друга. Ние би трябвало да запишем децата, да ги разпределим по паралелки, а не да се трансформираме в проверяващи дали нещо е правилно, или не е правилно. Това е задача на напълно други инстанции.

 Каква е прогнозата ви за идната акция по банкет в първи клас?

- Голямата миграция в последните години ще докара до доста истерично записване, изключително в огромните мечтани централни учебни заведения. Иначе уседналостта плюс правилото за местоживеене би трябвало да бъдат водещи. Ако предходната година Столична община ни разреши да имаме спомагателни критерии, то тази година няма да е по този начин, което е отлично, тъй като шефовете обраха негативите, че дискриминираме децата. А ние по-скоро се опитахме да създадем спомагателна база, с цел да отсеем всички искащи. В случая ролята на общината е доста значима, както и ролята на дребната административна районна единица във връзка с разпределението на самите региони.

Инфо: www.monitor.bg