Утешителната свежест на динята и пъпеша
Дините и пъпешите зареждат сърцето на лятото със прохлада, възторг и лека носталгия по детството, когато (надявам се това да не е единствено моя заблуда) усетът им беше различен - някак по-чувствен и вълнуващ. Тези забележителни плодове постоянно са давали лека и приятна разхладителна разтуха в горещите дни на август и зареждат лятната софра с оптимизъм.
За татковина на динята се счита Централна и Южна Африка. Там от двете страни на Екватора към момента се срещат диви форми на типа Cucumis citrullus vulgaris, от които без подозрение е произлязла културната любеница. Това се удостоверява от наблюдения на разнообразни пътешественици през по-миналия и предишния век. Според френския ботаник Декандол в Китай отглеждали динята още от X век прочие Хр. Сигурно е, че поданиците и робите на египетските фараони също я познавали добре. В Библията евреите, до момента в който скитали из пустинята, водени от Мойсей, с доста горест си спомнят за пъпешите и дините, които безплатно яли в Египет. (Числа 11:5)
Около II-I в. прочие Хр. динята към този момент била позната в Гърция и Рим, само че същинското й навлизане в европейската кухня станало едвам през Средновековието, откакто кръстоносците видели с какво страхопочитание се отнасят към нея арабите. Следвайки една характерна за епохата логичност, европейците незабавно оповестили динята за лековита храна. В някои остарели медицински книги тя се загатва с името Палестински пъпеш и Battheca arabica. От второто би трябвало да е произлязло и френското й име pasteque.
Точно по кое време и по какъв начин динята е пренесена по българските земи, не е известно. Вероятно е била позната още през Античността и Средновековието, само че множеството откриватели са единомислещи, че нейната известност се дължи на турците, които били нейни буйни фенове. През XIX век тя към този момент била резистентен детайл от лятното ежедневие на българите. Поради което Любен Каравелов при започване на битовата повест “Маминото детенце ” съпоставя заобления чорбаджи Нено и нежната му половинка Неновица с две любеници, които се търкалят мързеливо под дебела кестенова сянка в горещия летен ден.
Произходът на пъпеша за разлика от динята не е изцяло обяснен. Някои създатели одобряват, че произлиза от два центъра. Единият е в Индия и в полите на Хималаите, където се е оформила групата на източноазиатските пъпеши от краставичен вид, а другият център е в Африка, откъдето произлизат всички останали културни форми. Един от първите антични създатели, оценили достолепията на пъпеша, е Теофраст. По-късно Диоскорид и Плиний Стари разказват формата, аромата и особеното свойство на пъпешовите плодове при узряване сами да се откъсват от дръжката. От Рим пъпешът влезнал в кухните на множеството западноевропейски страни. Той постоянно е бил любимец на лятото в Италия, Франция и Испания, където е приет освен за отличен десерт, само че и за отлично предястие. В една френска кулинарна поема той е наименуван “аперитив и предвестител на радостна ария, чорба и печено ”.
Пъпешът е едно от първите растения, които европейците занесли в Новия свят. Това е станало през 1494 година, когато Колумб за повторно посетил Америка. Няколко десетилетия по-късно френският откривател Картие видял по какъв начин индианците в Квебек отглеждат пъпеши. Звучи необикновено, само че не и невероятно. Точно толкоз време е било належащо и на индианския тютюн, с цел да се откри трайно в Европа.
Сигурно е, че в славянския свят и динята, и пъпешът са проникнали от Ориента. Това ясно проличава от имената им – съветската дума арбуз (диня) е производна на турската карпуз и води към персийския език. В западните езици имената на динята и пъпеша са производни на латинското melon, което би трябвало да е обвързвано с mel (мед, сладост). Старата българска дума диня, наподобява, си е родена на локална почва. В Русия дыня назовават пъпеша, както прочее му споделят и сърбите. Етимологията на българската дума пъпеш наподобява би трябвало да се свърже с пъп, само че повече от това надали би могло да се каже.
Любопитно е, че пъпешът постоянно е вдъхновявал поетите, за него са написани голям брой лирични произведения, до момента в който динята е била някак подценена от мерената тирада. За пъпеша френският стихотворец Сен Аман в една прекомерно протяжна ода апропо споделя:
О, прелестна храна! Наслада за устата!
О, сладко, тревисто влечуго!
По-скъпо от златото, творба на Аполон!
О, плод на плодовете! О, прелестен пъпеш!
Пренебрегната от поетите, динята постоянно се е радвала на интерес от страна на художниците. В натюрмортите с летни плодове съвсем постоянно има искрящо червен комат, който притегля погледа и насища платното с чувство за хубостта на лятото.
Желиран пъпеш с горски плодове
Продукти: две дребни ароматни пъпешчета, 2 ч.ч. нарязани плодове (кайсии, праскови, ябълки, круши), 250 г къпини или боровинки, 4 с.л. захар, желатин, 60 мл десертно бяло вино, 2 праскови.
Добре измитите пъпешчета се разрязват на половинки, почистват се от семето, като напълно леко се издълбават с лъжица и се оставят в хладилника. Къпините се кипват в чаша вода, прецежда се сокът и дружно със захарта още веднъж се поставя на огъня. Прибавя се размекнатият в малко студена вода желатин и се бърка, до момента в който се разтопи. С топлата течност се заливат нарязаните плодове и се прибавя виното. Пъпешчетата се пълнят със сместа и се оставят в ледник, до момента в който се желират. Гарнират се с кръгчета от праскови и по една къпина в празнината от костилката.
Диня с пражка шунка
Продукти: 1 узряла жълта или алена любеница, 200 г пражка шунка, за предпочитане е да не е тлъста, лед на кубчета.
Динята се нарязва, вътрешността се отделя от кората и частите се подреждат в съд, който се оставя в хладилника, само че без да замръзва. Охлаждат се и чиниите, в които преди сервиране се разпределят частите. Около тях се подреждат кубчета лед и от горната страна се украсяват с тънки резени шунка.
Пъпеш със сметанов крем
Продукти: един благоуханен пъпеш към 1 кг, 2 с.л. коняк или ром, половин кг праскови, 4 яйца, 125 мл бяло вино, 5 лъжици захар, 125 мл сладка сметана.
Пъпешът се обелва, отрязва му се капачето и през отвора се почиства семето, след което се облива с коняка. Разбитите яйца, захарта и виното се бъркат на водна баня, до момента в който сместа се сгъсти. Съдът се изважда от водата и щом кремът изстине, се прибавя разрушената сметана. Прибавят се обелените и нарязани на ситно праскови и пъпешът се цялостни със сместа. Оставя се в камерата на хладилника за 2 часа. Преди поднасяне може да се залее с останалия крем.
Плодова салата с пъпеш
Продукти: половин пъпеш, 1 банан, 2 кайсии, 3 праскови, 1 чаша горски ягоди, 3-4 лъжици сладко от касис, 250 г подготвен сладолед.
Почистените, обелени и нарязани на кубчета кайсии, праскови, банан и пъпеш се подреждат в дълбока купа, прибавят се измитите ягоди, заливат се със сладкото от касис и всичко се оставя в хладилника за 2 часа. Преди сервиране плодовете се разпределят в чаши и от горната страна се слага топка сладолед.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
За татковина на динята се счита Централна и Южна Африка. Там от двете страни на Екватора към момента се срещат диви форми на типа Cucumis citrullus vulgaris, от които без подозрение е произлязла културната любеница. Това се удостоверява от наблюдения на разнообразни пътешественици през по-миналия и предишния век. Според френския ботаник Декандол в Китай отглеждали динята още от X век прочие Хр. Сигурно е, че поданиците и робите на египетските фараони също я познавали добре. В Библията евреите, до момента в който скитали из пустинята, водени от Мойсей, с доста горест си спомнят за пъпешите и дините, които безплатно яли в Египет. (Числа 11:5)
Около II-I в. прочие Хр. динята към този момент била позната в Гърция и Рим, само че същинското й навлизане в европейската кухня станало едвам през Средновековието, откакто кръстоносците видели с какво страхопочитание се отнасят към нея арабите. Следвайки една характерна за епохата логичност, европейците незабавно оповестили динята за лековита храна. В някои остарели медицински книги тя се загатва с името Палестински пъпеш и Battheca arabica. От второто би трябвало да е произлязло и френското й име pasteque.
Точно по кое време и по какъв начин динята е пренесена по българските земи, не е известно. Вероятно е била позната още през Античността и Средновековието, само че множеството откриватели са единомислещи, че нейната известност се дължи на турците, които били нейни буйни фенове. През XIX век тя към този момент била резистентен детайл от лятното ежедневие на българите. Поради което Любен Каравелов при започване на битовата повест “Маминото детенце ” съпоставя заобления чорбаджи Нено и нежната му половинка Неновица с две любеници, които се търкалят мързеливо под дебела кестенова сянка в горещия летен ден.
Произходът на пъпеша за разлика от динята не е изцяло обяснен. Някои създатели одобряват, че произлиза от два центъра. Единият е в Индия и в полите на Хималаите, където се е оформила групата на източноазиатските пъпеши от краставичен вид, а другият център е в Африка, откъдето произлизат всички останали културни форми. Един от първите антични създатели, оценили достолепията на пъпеша, е Теофраст. По-късно Диоскорид и Плиний Стари разказват формата, аромата и особеното свойство на пъпешовите плодове при узряване сами да се откъсват от дръжката. От Рим пъпешът влезнал в кухните на множеството западноевропейски страни. Той постоянно е бил любимец на лятото в Италия, Франция и Испания, където е приет освен за отличен десерт, само че и за отлично предястие. В една френска кулинарна поема той е наименуван “аперитив и предвестител на радостна ария, чорба и печено ”.
Пъпешът е едно от първите растения, които европейците занесли в Новия свят. Това е станало през 1494 година, когато Колумб за повторно посетил Америка. Няколко десетилетия по-късно френският откривател Картие видял по какъв начин индианците в Квебек отглеждат пъпеши. Звучи необикновено, само че не и невероятно. Точно толкоз време е било належащо и на индианския тютюн, с цел да се откри трайно в Европа.
Сигурно е, че в славянския свят и динята, и пъпешът са проникнали от Ориента. Това ясно проличава от имената им – съветската дума арбуз (диня) е производна на турската карпуз и води към персийския език. В западните езици имената на динята и пъпеша са производни на латинското melon, което би трябвало да е обвързвано с mel (мед, сладост). Старата българска дума диня, наподобява, си е родена на локална почва. В Русия дыня назовават пъпеша, както прочее му споделят и сърбите. Етимологията на българската дума пъпеш наподобява би трябвало да се свърже с пъп, само че повече от това надали би могло да се каже.
Любопитно е, че пъпешът постоянно е вдъхновявал поетите, за него са написани голям брой лирични произведения, до момента в който динята е била някак подценена от мерената тирада. За пъпеша френският стихотворец Сен Аман в една прекомерно протяжна ода апропо споделя:
О, прелестна храна! Наслада за устата!
О, сладко, тревисто влечуго!
По-скъпо от златото, творба на Аполон!
О, плод на плодовете! О, прелестен пъпеш!
Пренебрегната от поетите, динята постоянно се е радвала на интерес от страна на художниците. В натюрмортите с летни плодове съвсем постоянно има искрящо червен комат, който притегля погледа и насища платното с чувство за хубостта на лятото.
Желиран пъпеш с горски плодове
Продукти: две дребни ароматни пъпешчета, 2 ч.ч. нарязани плодове (кайсии, праскови, ябълки, круши), 250 г къпини или боровинки, 4 с.л. захар, желатин, 60 мл десертно бяло вино, 2 праскови.
Добре измитите пъпешчета се разрязват на половинки, почистват се от семето, като напълно леко се издълбават с лъжица и се оставят в хладилника. Къпините се кипват в чаша вода, прецежда се сокът и дружно със захарта още веднъж се поставя на огъня. Прибавя се размекнатият в малко студена вода желатин и се бърка, до момента в който се разтопи. С топлата течност се заливат нарязаните плодове и се прибавя виното. Пъпешчетата се пълнят със сместа и се оставят в ледник, до момента в който се желират. Гарнират се с кръгчета от праскови и по една къпина в празнината от костилката.
Диня с пражка шунка
Продукти: 1 узряла жълта или алена любеница, 200 г пражка шунка, за предпочитане е да не е тлъста, лед на кубчета.
Динята се нарязва, вътрешността се отделя от кората и частите се подреждат в съд, който се оставя в хладилника, само че без да замръзва. Охлаждат се и чиниите, в които преди сервиране се разпределят частите. Около тях се подреждат кубчета лед и от горната страна се украсяват с тънки резени шунка.
Пъпеш със сметанов крем
Продукти: един благоуханен пъпеш към 1 кг, 2 с.л. коняк или ром, половин кг праскови, 4 яйца, 125 мл бяло вино, 5 лъжици захар, 125 мл сладка сметана.
Пъпешът се обелва, отрязва му се капачето и през отвора се почиства семето, след което се облива с коняка. Разбитите яйца, захарта и виното се бъркат на водна баня, до момента в който сместа се сгъсти. Съдът се изважда от водата и щом кремът изстине, се прибавя разрушената сметана. Прибавят се обелените и нарязани на ситно праскови и пъпешът се цялостни със сместа. Оставя се в камерата на хладилника за 2 часа. Преди поднасяне може да се залее с останалия крем.
Плодова салата с пъпеш
Продукти: половин пъпеш, 1 банан, 2 кайсии, 3 праскови, 1 чаша горски ягоди, 3-4 лъжици сладко от касис, 250 г подготвен сладолед.
Почистените, обелени и нарязани на кубчета кайсии, праскови, банан и пъпеш се подреждат в дълбока купа, прибавят се измитите ягоди, заливат се със сладкото от касис и всичко се оставя в хладилника за 2 часа. Преди сервиране плодовете се разпределят в чаши и от горната страна се слага топка сладолед.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ