Династията Дуло са основателите и първите владетели на съвременна България.

Династията Дуло са създателите и първите владетели на модерна България. Нейните представители са едни от най-мощните монарки на ранното Средновековие като Кубрат, Аспарух, Тервел. Произходът на ръководещите аристократи на прабългарите е доста по-древен и нови проучвания демонстрират, че в мъглата на предишното е забравена огромна част от славната история на династията.

Историческата просвета е сигурна, че през 632 година династията Дуло сплотява българите и поставя начало на Стара Велика България. Няколко десетилетия по-късно българите още веднъж се разделят, основавайки страни в разнообразни елементи на Европа, като една от тях е модерна България.

Все повече учени обаче стартират да поддържат теорията, че произходът на клана Дуло и българите е тясно обвързван с произхода и активността на хуните. Голяма част от информацията за рода Дуло идва от Именника на българските владетели. Първите две имена от него, Авитохол и Ирник, се разпознават съвсем единомислещо от всички историци като Атила и неговия трети наследник Ернах, макар че не съществуват документи в поддръжка на тази идентификация.

Известният историк Омелян Прицак свързва името Дуло с името на ръководещата Хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo), като допуска, че името Вихтун от именника на българските ханове е самият хунски император Атила. Това автоматизирано значи, че в средата на 5 век династията Дуло управлявала по-голямата част от Европа от река Рейн до планината Урал.

Като владетели на Дунавска България родът Дуло ръководи с дребни спирания до 10 век. През 9 век на престола се възкачва рода Вокил, само че Дуло се завръщат с идването на хан Крум. Последните му представители, управлявали страната, са братята Борис II и Роман.

Това обаче не поставя завършек на линията на мощната династия. През последните години надвива мнението, че създателят на Киевска Рус - Шамбат Кий, е брат на създателя на Стара Велика България хан Кубрат. В момента по тази доктрина работят доста откриватели. Ако тя се окаже вярна, това би означавало, че във вените на царете на средновековна Русия е текла кръв от рода Дуло до 14 век.

Династията Дуло се свързва и със средновековна Унгария. Смята се, че първите ѝ владетели, хановете Алмош и Арпад, са били потомци на славната династия. Унгарците също по този начин се считат за едни от най-близките наследници на великия Атила. Самото име Атила и в този момент е публикувано в Унгария.

Династията управлявала и Волжка България, разпростирала се през 14 век на огромна част от Източна Европа. Страната на волжикте българи е унищожена чак през 1584 година от съветския цар Иван Грозни, който по-късно стартира да се титулува като цар на българи и руси.

Не на последно място, в една от най-популярните теории за основаването на Хърватия се споделя, че страната е учредена от сина на Кубрат – Баян. След унищожаването на Стара България той се преместил с народа си в земите на Аварския хаганат. Дадени му били земите на днешна Хърватия, а той получил тюркската купа хърват (военноначалник). След време народът му се разбунтувал и дал начало на страната, носеща същото име.

Династията Дуло са създателите и първите владетели на модерна България. Нейните представители са едни от най-мощните монарски на ранното Средновековие като Кубрат, Аспарух, Тервел. Произходът на ръководещите аристократи на прабългарите е доста по-древен и нови проучвания демонстрират, че в мъглата на предишното е забравена огромна част от славната история на династията.

Историческата просвета е сигурна, че през 632 година династията Дуло сплотява българите и поставя начало на Стара Велика България. Няколко десетилетия по-късно българите още веднъж се разделят, основавайки страни в разнообразни елементи на Европа, като една от тях е модерна България.

Все повече учени обаче стартират да поддържат теорията, че произходът на клана Дуло и българите е тясно обвързван с произхода и активността на хуните. Голяма част от информацията за рода Дуло идва от Именника на българските владетели. Първите две имена от негго, Авитохол и Ирник, се разпознават съвсем единомислещо от всики историци като Атила и неговия трети наследник Ернах, макар че не съществуват документи в поддръжка на тази идентификация.

Известният историк Омелян Прицак свързва името Дуло с името на ръководещата Хунну династия Tu-ko (EMC d'uo'klo), като допуска, че името Вихтун от именника на българските ханове е самият хунски император Атила. Това автоматизирано значи, че в средата на 5 век династията Дуло упралвявала по-голямата част от Европа от река Рейн до планината Урал.

Като владетели на Дунавска България родът Дуло ръководи с дребни спирания до 10 век. През 9 век на престола се възкачва рода Вокил, само че Дуло се завръщат с идването на хан Крум. Последните му представители, управлявали страната, са братята Борис II и Роман.

Това обаче не поставя завършек на линията на мощната династия. През последните години надвива мнението, че създателят на Киевска Рус - Шамбат Кий, е брат на създателя на Стара Велика България хан Кубрат. В момента по тази доктрина рабоят доста откриватели. Ако тя се окаже вярна, това би означавало, че във вените на царете на средновековна Русия е текла кръв от рода Дуло до 14 век.

Династията Дуло се свързва и със средновековна Унгария. Смята се, че първите й владетели, хановете Алмош и Арпад, са били потомци на славната династия. Унгарците също по този начин се считат за едни от най-близките наследници на великия Атила. Самото име Атила и в този момент е публикувано в Унгария.

Династията управлявала и Волжка България, разпростирала се през 14 век на огромна част от Източна Европа. Страната на волжикте българи е унищожена чак през 1584 година от съветския цар Иван Грозни, който по-късно стартира да се титулува като цар на българи и руси.

Не на последно място, в една от най-популярните теории за основаването на Хърватия се споделя, че страната е учредена от сина на Кубрат – Баян. След унищожаването на Стара България той се преместил с народа си в земите на Аварския хаганат. Дадени му били земите на днешна Хърватия, а той получил тюркската купа хърват (военноначалник). След време народът му се разбунтувал и дал начало на страната, носеща същото име.