Ето коя е единствената родопска песен за работа
Димитър Радичев и Георги Мандов измислили песента поради пропуснат абитуриентски бал. Тя става шлагер, откакто през 1951 година Радка Кушлева я изпява по радиото
Един от създателите на песента „ Торнал е Тодьо на гурбет да иде “ носел прякора Брежнев в епохата, белязана от името на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Текстът на песента, който измислили Димитър Радичев и братовчед му Георги Мандов по време на абитуриентския им бал през 1949 година, и до момента радостни всяка компания. И двамата към този момент са покойници, но техният шедьовър остава като единствената родопска ария за работа.
" Беше към 24 май през 1949 година Трябваше да идем на абитуриентски бал, само че аз бях с цървули, а Георги с гуменици. Нямахме и костюми - селски момчета. В Чепеларе имаше деца на богаташи и се бяха накиприли, досрамя ни и не отидохме. Тогава взехме решение да измислим ария, с цел да си запомним пропуснатия абитуриентски бал. Никой не е мислил, че ще стане известна ". Това самопризнание на Димитър Радичев в този момент е в дипляна, която се раздава на любопитните за историята на песента туристи в читалището в Момчиловци. Там е изложена и картина с героя от песента - Тодьо. Картината е нарисувана от Иван Пеев.
Проф. Георги Мандов споделя приживе, че съчинили песента за към час и половина. Нагласили текста по мелодията на известна тогава ария от фронта " Загукала е гургулица и изгука тази черна война ". Така създали от тъжната ария веселяшка, за хоро.
След това двамата я пели по сбирки и серенади, без да споделят, че са нейни създатели. През 1951 година Радка Кушлева я изпява и записът проехтява в националното радио. Така потегля независимата история на песента, пята от стотици артисти по-късно.
30 години по-късно в публикацията " Откъде е тръгнал Тодьо " в списание „ Родопи “, чийто редактор е Николай Хайтов, се разкрива кои са създателите на песента. Към публикацията имало и подигравка на Тодьо, нарисувана от Борис Димовски.
Междувременно проф. Георги Мандов прави блестяща научна кариера. Преподава в Софийския университет в катедра " Геология ", става величие в палеонтологията и стратиграфията, специализира във Франция и Русия.
Димитър Радичев пък е преподавател, заема партийни постове и е бил кмет на село Момчиловци в интервала 1974-1976 година. Тогава получил прякора си Брежнев. Улучил времето на Леонид Брежнев и някой за подбив го нарекъл по този начин, а след това си останало като трайно название.
Екопътека в селото носи името на Тодьо
Двамата създатели са безапелационни, че Тодьо няма избран първообраз. Тодор, на галено Тодьо, е едно от най-масовите имена в Момчиловци. Останалите обстоятелства в песента обаче са същински. Момчиловци епохи е било гурбетчийско село. От същинската околност над него - Кърджалийскен камень, изпращали гурбетите със стадата за Беломорието. И за разлика от песента, в която се майтапят с мързеливия Тодьо, момчиловските гурбетчии се прочули през вековете с огромния се мурафет и доста работа - като дюлгери, овчари, че и риболовци.
„ Песента се е трансформирала в един от знаците на Момчиловци. Все повече набира популярност екопътеката, тръгваща от центъра на селото край местността „ Кърджалийски камень “, която носи името „ Торнал е Тодьо “. Гордея се, че създателите на песента са от Момчиловци и при всеки щастлив мотив българите я чуват и се веселят с нея, а около това научават за селото ни “, споделя досегашната кметица Сийка Суркова.
Хитовият текст
Торнал е Тодьо на гурбет да иде, /2
на гурбет да иде, пари да печели. /2
Ага е стигнал Кърджалийскиян камень, /2
сьоднал Тодьо погрюма да прави, /2
та е утапанил полан тас с апраци /2
и един ми месаль овсени колаци. /2
Ага затросил о пунгяна с тютюнян - /2
забурил я Тодьо в новине потури. /2
Ворнал са Тодьо пунгяна да троси /2
и са й своршил Тодюму гурбетян. /2
Един от създателите на песента „ Торнал е Тодьо на гурбет да иде “ носел прякора Брежнев в епохата, белязана от името на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Текстът на песента, който измислили Димитър Радичев и братовчед му Георги Мандов по време на абитуриентския им бал през 1949 година, и до момента радостни всяка компания. И двамата към този момент са покойници, но техният шедьовър остава като единствената родопска ария за работа.
" Беше към 24 май през 1949 година Трябваше да идем на абитуриентски бал, само че аз бях с цървули, а Георги с гуменици. Нямахме и костюми - селски момчета. В Чепеларе имаше деца на богаташи и се бяха накиприли, досрамя ни и не отидохме. Тогава взехме решение да измислим ария, с цел да си запомним пропуснатия абитуриентски бал. Никой не е мислил, че ще стане известна ". Това самопризнание на Димитър Радичев в този момент е в дипляна, която се раздава на любопитните за историята на песента туристи в читалището в Момчиловци. Там е изложена и картина с героя от песента - Тодьо. Картината е нарисувана от Иван Пеев.
Проф. Георги Мандов споделя приживе, че съчинили песента за към час и половина. Нагласили текста по мелодията на известна тогава ария от фронта " Загукала е гургулица и изгука тази черна война ". Така създали от тъжната ария веселяшка, за хоро.
След това двамата я пели по сбирки и серенади, без да споделят, че са нейни създатели. През 1951 година Радка Кушлева я изпява и записът проехтява в националното радио. Така потегля независимата история на песента, пята от стотици артисти по-късно.
30 години по-късно в публикацията " Откъде е тръгнал Тодьо " в списание „ Родопи “, чийто редактор е Николай Хайтов, се разкрива кои са създателите на песента. Към публикацията имало и подигравка на Тодьо, нарисувана от Борис Димовски.
Междувременно проф. Георги Мандов прави блестяща научна кариера. Преподава в Софийския университет в катедра " Геология ", става величие в палеонтологията и стратиграфията, специализира във Франция и Русия.
Димитър Радичев пък е преподавател, заема партийни постове и е бил кмет на село Момчиловци в интервала 1974-1976 година. Тогава получил прякора си Брежнев. Улучил времето на Леонид Брежнев и някой за подбив го нарекъл по този начин, а след това си останало като трайно название.
Екопътека в селото носи името на Тодьо
Двамата създатели са безапелационни, че Тодьо няма избран първообраз. Тодор, на галено Тодьо, е едно от най-масовите имена в Момчиловци. Останалите обстоятелства в песента обаче са същински. Момчиловци епохи е било гурбетчийско село. От същинската околност над него - Кърджалийскен камень, изпращали гурбетите със стадата за Беломорието. И за разлика от песента, в която се майтапят с мързеливия Тодьо, момчиловските гурбетчии се прочули през вековете с огромния се мурафет и доста работа - като дюлгери, овчари, че и риболовци.
„ Песента се е трансформирала в един от знаците на Момчиловци. Все повече набира популярност екопътеката, тръгваща от центъра на селото край местността „ Кърджалийски камень “, която носи името „ Торнал е Тодьо “. Гордея се, че създателите на песента са от Момчиловци и при всеки щастлив мотив българите я чуват и се веселят с нея, а около това научават за селото ни “, споделя досегашната кметица Сийка Суркова.
Хитовият текст
Торнал е Тодьо на гурбет да иде, /2
на гурбет да иде, пари да печели. /2
Ага е стигнал Кърджалийскиян камень, /2
сьоднал Тодьо погрюма да прави, /2
та е утапанил полан тас с апраци /2
и един ми месаль овсени колаци. /2
Ага затросил о пунгяна с тютюнян - /2
забурил я Тодьо в новине потури. /2
Ворнал са Тодьо пунгяна да троси /2
и са й своршил Тодюму гурбетян. /2
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ