Тъжен разказ на една майка, изоставена от децата си
Децата са неблагодарни и постоянно не помнят за своите родители. Тъжен роман на една майка.
Ожених се доста млада: на 18 години.
С моя Михаил учихме в един клас. Мина една година след сватбата и аз забременях. Роди ни се прелестно момиче. Прекъснах образованието, брачният партньор ми също и стартира работа на няколко места.
След това се записах задочно. Ситуацията стартира да се усъвършенства малко, само че внезапно научих, че съм бременна с второто си дете. Тогава живеехме чартърен. Парите не ни стигаха.
Нямах време за съвсем нищо, тъй като самата аз отглеждах две деца и в това време въпреки всичко трябваше да довърша образованието си. След като приключих университет, отидох да работя в завода където работеше брачна половинка ми. Децата към този момент ходеха на детска градина. Финансовото ни положение се усъвършенства, успяхме да отидем и на море. По-късно даже станахме законни притежатели на този апартамент.
На 31-годишна възраст обаче се случи нещо, от което доста се опасявах – забременях с третото си дете. Съпругът ми още веднъж трябваше да работи повече, тъй като аз останах вкъщи. Така децата растяха, а аз си открих работа на повърхностен работен ден, с цел да оказвам помощ финансово.
Най-голямата щерка беше трета година в университета, когато ни сподели, че желае да се омъжи. Разбира се, трябваше съществено да се охарчим за сватбата и всичко останало. По-късно им помогнахме за закупуването на апартамент. В последна сметка ние разбирахме повече от всеки различен, че без персонално жилище естественият фамилен живот е сложен.
Синът ни също изиска да му помогнем със закупуването на жилище и кола. Тогава бяхме шокирани, само че той твърдеше, че обичаме сестра му повече от него. Съпругът ми изтегли нов заем за апартамент, а аз за кола.
Най-малката ни щерка в никакъв случай не ни е молила за нищо. Но знаехме, че и тя би трябвало да си купи къща, тъй като не може да разделяме децата си. За да създадем това, още веднъж влязохме в задължения.
На прага на старостта, не усетихме по кое време брачният партньор ми се разболя. Трябваше да се грижа за него и бях принудена да напусна работа 2 години преди пенсиониране. След лекуването обаче той се оправи и аз въздъхнах с облекчение. През цялото това време никое от децата не посети татко си.
Вижте още: Интересен тест: Какво е моментното ви положение и какво да извършите?
Най-голямата щерка сподели, че има малко дете и не може да пристигна. Синът не го пускали от работа, а най-малката отиде да живее в чужбина след довеждане докрай на учебно заведение. Така цялостен живот се грижехме за тях, а те общуваха с нас единствено когато им давахме пари. Тъжно е да осъзнаем, че със брачна половинка ми останахме изцяло сами и децата са неблагодарни.
