За ескимосите от А до Я
Децата на студа - по този начин Джек Лондон нарекъл ескимосите. Напълно справедливо, тъй като те обитават най-студените места на Земята. Нещо, което не всички знаят е, че това е племенна група, известна с най-ниската дълготрайност на живот - единствено към 27 години.
Тези хора като че ли са застинали в друго време, тъй като и през днешния ден живеят на дребни обществени групи от традиционен темперамент. Тези и други техни особености ги вършат най-загадъчния народ на планетата наред с примитивно живеещите индианци в Бразилия.
Ескимосите - етимология на името и местообитания
Наричаме ги ескимоси. Смята се, че названието произлиза от френски или датски, само че най-вероятно етимологията на името им би трябвало да се търси в индианските езици.
Учените още не са прецизирали дали смисъла на това им известно към момента наименование е човек, който яде сурово месо, или подобен, който прави обувки от сняг.
Това не е толкоз значително, тъй като самите ескимоси се наскърбяват от тази дума. И тя в този момент се счита за расистка, сходно на думата индианец за коренното население на Америка.
Самите ескимоси избират да ги назовават инуити, което на техния език значи същински хора. Това е политкоректното наименование в света за тези исторически ловци и събирачи с техния незабравим метод на живот в актуалните съвременни времена.
Ескимосите се считат за коренни поданици на Арктика и субарктическите области на Северна Америка, както и най-северните елементи на Сибирска област. Териториите, на които живее тази националност, обгръщат няколко настоящи страни - Съединени американски щати, Канада, Русия и Гренландия.
Видно е, че тези хора обитават най-студените области на Земята. Там, където живеят, е главно тундрата. Това е ниско, равно поле, без дървета, а земята е непрекъснато замръзнала.
Само през лятото няколко сантиметра от повърхността се затопля. Някои от тях живеят към реките и разчитат на живот, обезпечен от риболова, а други населяват по-вътрешните елементи, където са подвластни от стадата северни елени.
Болшинството са ловци. Ловуват тюлени, моржове и китове. Тяхната просвета и метод на живот са насочени главно към морето.
В културно отношение са доста хомогенни, без значение, че са разпръснати на огромна повърхност. Говорят един език, разграничен на два съществени диалекта - инупик и юпик.
Най-вероятно това се дължи на обстоятелството, че те са преселници, които имат общо минало. Вече е открито от кое място и по какъв начин са се озовали на настоящето място.
Преселване на ескимосите
Вече няма подозрение, че най-ранното преселване на хора на американския континент е станало преди към 12 хиляди години. Преселниците пристигнали от Азия.
Първите минали през Беринговия мост, свързващ тогава двата континента - Азиатския и Американския. Едно хилядолетие по-късно този мост потъва и се образува Берингово море.
Те се разселили и стигнали до централните и южните елементи, където основали и развили процъфтяващи цивилизации, а северните региони останали незаселени. Първите сведения от инуитската просвета са от ІІІ хилядолетие преди Христа.
Приспособяването на ексимосите към арктическия метод на живот става по друг метод. По западните крайбрежия на залива Хъдсън те стартират лов на елени карибу и не навлизат в морето.
В други региони влизат в морето, с цел да ловят риба и китове. Въпреки тежките условия на живот, инуитите съумяват да оцеляват към този момент хилядолетия наред. Модерните условия на живот към този момент са стигнали и до тях и не се отразяват добре на живота им. От 21 години тези забавни хора към този момент имат своя самостоятелност, защото териториите им получават подобен статут.
Начин на живот на ескимосите
Поради местообитанията си, ескимосите живеят в дребни обществени групи, в които царят патриархални порядки. Мъжките и женските отговорности са строго разпределени.
Работата на мъжа се състои в това да върви на лов и да построи къща, а дамата се грижи за семейството. Лидер на дребната общественост става човек, кадърен във всеки миг да обезпечи храна.
Храната на ескимосите се състои единствено от месо. Нямат нито плодове, нито зеленчуци в менюто си. Единствената растителна храна получават от стомаха на елена карибу. И единствено от неговото месо получават витамини и минерали.
Ловуват и се хранят също с месото на моржовете, тюлените, нарвалите и даже от време на време на полярните мечки. Ловуват и птици. Те са в действителност изключителни ловци, които могат да уловят съвсем всичко.
Храната си подготвят посредством разнообразни обичайни способи: изсушават я, пържат я в тюленова мехлем или я заравят, до момента в който не ферментира по натурален метод. Ядат и сурова риба. Даже замръзналата бяла риба в необработен тип се счита за деликатес.
Тъй като тази храна им омръзва, те от време на време подхващат доста рисковани задачи за да си набират миди. На повърхността на моретата в Арктика съвсем през цялото година има лед.
Те улавят късия интервал на отлив, когато под леда се образува тясно пространство, в което може да се пробие дупка. През нея се спускат и събират оттова мидите, преди водата да се върне назад.
Такова начинание е доста рисково, тъй като събирачите имат не повече от половин час, с цел да обхванат в ледената пещера, преди вълните да се върнат.
Ако не съумеят да се вместят във времето, те сигурно умират. След отдръпването на водата ледът остава да виси във въздуха и всеки миг може да падне върху хората. Това се прави единствено поради шепа миди за едно хранене.
Заради метода си на хранене, който е допустимо най-неправилния в целия свят, те бързо остаряват и по тази причина не могат да стигнат даже до 30 години.
Най-характерното във външния им тип е техният невисок растеж - рядко надвишават 150 сантиметра, необятното им лице и черната коса. Телосложението им е резултат от метода на хранене и живот.
През лятото ескимосите живеят в кожени палатки, а през зимата строят иглу. Зимната им къща се прави от ледени и снежни плочи под формата на два или повече купола с сплотяващ ги тунел.
В най-източните области на Гренландия има ескимоски селища, където хората живеят в непрекъснати села и каменни къщи, само че в централните области няма такива огромни общности.
Само обособени групи може да се завръщат на едно и също място, комфортно за лов и лов на риба в продължение на години. Най-често през зимата се групират в по-големи общности, а през пролетта се разделят на дребни групи, следвайки стадата от елени. Начинът им на живот е полуномадски.
В живота си те разчитат доста на кучетата, както за лов, по този начин и за впрягове. Малките фамилни групи пътуват през лятото или с лодки по реките и езерата, или с кучешки впрягове.
Ескимосите и снегът
Няма език, в който да има повече думи за сняг, в сравнение с в този на ескимосите. Това е изцяло естествено. Те имат съвсем 400 думи, с които посочват замръзналата вода.
Със комплицирани термини разказват нежно падащия сняг или пък този, който става за шейни. Езикът на ескимосите обаче свързва няколко думи в една и по този начин основава усещането, че цяла фраза е единствено една дума.
Всъщност снегът посочват с толкоз думи, колкото и ние, само че сливайки няколко думи получават изрази, които изясняват разнообразни неща, свързани със снежната завивка. По този метод оставят усещането, че употребяват прекалено много думи за сняг.
Животът в студените области е научил ескимосите да вършат топли облекла, само че същинско нововъведение са показали при изработването на брони, които носят по време на лов на мощни и рискови животни. Тези брони са направени от кости на убити моржове и са доста пластични. Оръжията си също създават главно от елементи на убитите от тях животни.
Техните културни особености в огромна степен са сходни на тези, които и хората в останалия свят имат. Децата се плашат от всякакви чудовища както на всички места другаде, имат традиция да оставят обичани предмети на гробовете на своите покойници и доста други.
И въпреки всичко ескимосите са известни и с неповторими традиции като търкането на носовете, подушването при среща и дърпането на конец с уши, които са същинска екзотика, а с нея ескимосите са още по-интересни на останалия свят.
