Десет години след влизането си в ЕС България е изпълнила

Десет години след влизането си в Европейски Съюз България е изпълнила в дребна степен главните цели на Общата селскостопанска политика, по която са се влели над 5.5 милиарда лева подкрепяне за този интервал. Това демонстрира разбор на организацията с нестопанска цел " Интелиагро ", която дружно с Института за агростратегии и нововъведения организира серия от диспути за бъдещето на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз след 2020 година Данните демонстрират, че продуктивността и приходите в селското стопанство порастват с муден ритъм, а българските фермери влагат тройно по-малко от междинното за Европейски Съюз в дълготрайни активи, съпоставено с брутната добавена стойност в бранша.Според анализаторите с изключение на възстановяване метода на използване на Общата селскостопанска политика в страната е належащо незабавно да бъдат решени и многочислени вътрешни проблеми, зависещи от политическата воля и от администрацията. " В противоположен случай, какъвто и финансов пакет да бъде отпускан на страната, резултатите от него ще бъдат минимални ", се споделя още в разбора.
Слаба продуктивност

Според разбора на " Интелиагро " след влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година е маркиран растеж в продуктивността в селското стопанство, което е и една от главните цели на Общата селскостопанска политика и респективно субсидирането на земеделския бранш. Постигнатият растеж в страната е сравним със междинния за Европейски Съюз, само че той се дължи най-много на понижаване броя на дребните стопанства и в доста по-ниска степен на действителен софтуерен прогрес. Според отчета индикаторът " Обща факторна продуктивност " (съотношение сред продукцията в аграрния бранш и вложените запаси като земя, труд, капитал, торове и др.) в България е със средногодишен ритъм на изменение от 0.5% и това е сходно с другите страни членки.
" Като се има поради общото равнище на софтуерна и индустриална назадничавост в страната, този резултат следва да се преглежда като неудовлетворителен, защото не предпоставя настигане на междинното равнище на продуктивност в общността ", се споделя още в разбора. Оценката е, че българското селско стопанство употребява повече труд и земя, само че в същото време по-малко капитал за производството на единица продукция в съпоставяне със междинните равнища на Европейски Съюз. Същевременно други новоприсъединили се след 2004 година европейски страни като Латвия, Литва, Румъния и Естония съумяват да наваксат с по-бързи темпове изоставането в продуктивността в земеделието.
Изоставащи вложения
Данните от разбора демонстрират, че за 10 години капиталовата интензивност в бранша е най-слабата от всички страни - членки на Европейски Съюз. Годишно в дълготрайни активи в България се влагат сред 150 и 200 млн. евро. Съпоставено с брутната добавена стойност в бранша, демонстрира, че българските фермери влагат едвам 12 евроцента на всяко евро добавена стойност, което е тройно по-ниско от междинното за Европейски Съюз. Отделно от това декапитализацията в бранша, която се случва през последните седем години, форсира ритъм. Направените вложения са едвам на половина от потребления капитал, като това съответствие е по-неблагоприятно само в Румъния, а приблизително за Европейски Съюз се следи условен паритет през годините, се показва още в отчета.
Доходите порастват по-бавно от дотациите
Другата значима цел на Общата селскостопанска политика - за напредък на приходите в бранша, също е с неудовлетворителен ритъм в България. Според разбора на " Интелиагро " действителните приходи от бранша като цяло се усилват за последните 10 години. Този растеж обаче не дава отговор на повишаването на директното подкрепяне. " Преките заплащания на повърхност нямат този резултат на поддръжка на приходите, който се чака от тях, защото в огромна степен те се " преливат " към притежателите на земеделска земя ", се споделя в разбора. Там се показва още, че така наречен обвързана поддръжка, която подкрепя обособени браншове по отношение на създадени количества или брой отглеждани животни, има спорна роля за другите браншове. " Във всеки случай на нея би трябвало да се гледа като на краткотрайна поддръжка на приходите, защото не основава конкурентоспособни стопанства, както демонстрира и опитът на ЕС-15 от предишното ", се споделя в разбора. Посочва се още, че развиването в селските региони е извънредно постепенно - коефициентът на претовареност към момента не е постигнал предкризисните равнища от 2007 година, а леко усъвършенстване се следи при каузи на лицата в риск от беднотия. Данните сочат и че покупателната дарба на популацията в селските региони бележи слаб растеж, а ножицата с градовете продължава да се отваря, до момента в който една от главните цели на Общата селскостопанска политика е уравновесеното териториално развиване.