Европейците искат по-зелена земеделска политика на ЕС
Oсигуряването на добър стандарт на живот на земеделските производители, решение на казуса с неналичието на задоволително работни места и напредък в бранша, както и ограничение на нездравословното влияние върху околната среда. Това са трите значими провокации пред Общата селскостопанска политика съгласно фермерите и жителите на Европейски Съюз, сочи огромно допитване на европейската дирекция по земеделие. В изследването, което се организираше сред февруари и май, са изпратени над 320 хиляди мнения от всички страни - членки на Европейски Съюз, сочат формалните данни. В него са се присъединили жители, аграрни производители, неправителствени и научни организации, институции. Резултатите бяха показани по време на конференция в Брюксел за разискването на бъдещето на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, която годишно разпределя над 55 милиарда евро.
Големите провокации
Данните демонстрират, че множеството от европейските жители и фермерите считат, че земеделските производители имат неудовлетворителен стандарт на живот. Близо 88% от участниците в изследването са показали, че европейските фермери имат по-ниски доходи от междинните за Европейски Съюз. Същевременно други 87 на 100 показват, че работещите в този бранш в Европейски Съюз са изправени пред по-строги условия от земеделците отвън съюза. Прави усещане и че болшинството от хората, взели участие в анкетата - 97 на 100, е според, че фермерите в Европейски Съюз получават единствено стеснен дял от цената, която потребителите заплащат за техните артикули. От данните се вижда, че с изключение на за стандарта на живот на фермерите, справедливата цена за техния труд и растежа в бранша жителите и заинтригуваните страни чакат и доста повече дейности в областта на екологията. Мнозинството от хората са съгласни, че актуалната обща селскостопанска политика не прави задоволително за опазването на биоразнообразието, предпазването на почвите, опазването на генетичното многообразие и по-устойчивото потребление на пестициди и торове.
Какво е значимо в бъдещето
Данните от изследването демонстрират, че има три целта съгласно жителите и фермерите, които би трябвало да се обиден в бъдещата Обща селскостопанска политика, само че оценките на заетите в бранша и хората отвън него се разграничават. Така да вземем за пример повече от половината от участниците считат, че и за в бъдеще би трябвало да има субсидиране на фермерите, само че с това изказване са съгласни 80% от фермерите и 53% от жителите. Същевременно 92% от жителите желаят бъдещата селскостопанска политика да носи повече изгоди за околната среда, до момента в който такова изказване поддържат 62 на 100 от фермерите. Двете страни обаче са съгласни, че земеделските производители би трябвало да имат по-добри позиции във веригата на доставки на храни - общо 96 на 100 поддържат това изказване, сочи изследването.
Висока интензивност в дебата
Публичното допитване до европейските фермери, организации и жители бе извършено сред февруари и май, като всички искащи можеха да отговорят на въпросници, оповестени на уеб страницата на Главна дирекция " Земеделие " към Европейска комисия. Финалните данни демонстрират, че в него са изпратени над 320 хиляди мнения, които са получени от жители, компании, институции, научни звена, неправителствени организации, организации на производители. Общо респондентите са над 58 хиляди, сочат данните. Най-активни са били участниците от Германия - те са повече от половината от всички, както и Франция, Aвстрия, Италия и Испания.
От бъдещето на селскостопанската политика в България са се заинтересували единствено директните участници - от общо 223 присъединили се в изследването респонденти 201 са фермери и неправителствени организации - аграрни и природозащитни. На средноевропейско равнище обаче наклонността е тъкмо противоположната - най-вече отзиви са давали жителите (48% от всички), следвани от фермерите и организациите, чиито дялове са 37 и 16 на 100.
Интересно за България е и че тя е една от четирите страни в Европейски Съюз, в които общественият бранш е безусловно въздържан в дебата - не е подадено нито едно мнение от държавна институция, община или каквато и да било друга обществена конструкция, въпреки че дребните общини, читалища, църквата и други също могат да приготвят планове, финансирани по Програмата за развиване на селските региони, която също е част от Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз.
Големите провокации
Данните демонстрират, че множеството от европейските жители и фермерите считат, че земеделските производители имат неудовлетворителен стандарт на живот. Близо 88% от участниците в изследването са показали, че европейските фермери имат по-ниски доходи от междинните за Европейски Съюз. Същевременно други 87 на 100 показват, че работещите в този бранш в Европейски Съюз са изправени пред по-строги условия от земеделците отвън съюза. Прави усещане и че болшинството от хората, взели участие в анкетата - 97 на 100, е според, че фермерите в Европейски Съюз получават единствено стеснен дял от цената, която потребителите заплащат за техните артикули. От данните се вижда, че с изключение на за стандарта на живот на фермерите, справедливата цена за техния труд и растежа в бранша жителите и заинтригуваните страни чакат и доста повече дейности в областта на екологията. Мнозинството от хората са съгласни, че актуалната обща селскостопанска политика не прави задоволително за опазването на биоразнообразието, предпазването на почвите, опазването на генетичното многообразие и по-устойчивото потребление на пестициди и торове.
Какво е значимо в бъдещето
Данните от изследването демонстрират, че има три целта съгласно жителите и фермерите, които би трябвало да се обиден в бъдещата Обща селскостопанска политика, само че оценките на заетите в бранша и хората отвън него се разграничават. Така да вземем за пример повече от половината от участниците считат, че и за в бъдеще би трябвало да има субсидиране на фермерите, само че с това изказване са съгласни 80% от фермерите и 53% от жителите. Същевременно 92% от жителите желаят бъдещата селскостопанска политика да носи повече изгоди за околната среда, до момента в който такова изказване поддържат 62 на 100 от фермерите. Двете страни обаче са съгласни, че земеделските производители би трябвало да имат по-добри позиции във веригата на доставки на храни - общо 96 на 100 поддържат това изказване, сочи изследването.
Висока интензивност в дебата
Публичното допитване до европейските фермери, организации и жители бе извършено сред февруари и май, като всички искащи можеха да отговорят на въпросници, оповестени на уеб страницата на Главна дирекция " Земеделие " към Европейска комисия. Финалните данни демонстрират, че в него са изпратени над 320 хиляди мнения, които са получени от жители, компании, институции, научни звена, неправителствени организации, организации на производители. Общо респондентите са над 58 хиляди, сочат данните. Най-активни са били участниците от Германия - те са повече от половината от всички, както и Франция, Aвстрия, Италия и Испания.
От бъдещето на селскостопанската политика в България са се заинтересували единствено директните участници - от общо 223 присъединили се в изследването респонденти 201 са фермери и неправителствени организации - аграрни и природозащитни. На средноевропейско равнище обаче наклонността е тъкмо противоположната - най-вече отзиви са давали жителите (48% от всички), следвани от фермерите и организациите, чиито дялове са 37 и 16 на 100.
Интересно за България е и че тя е една от четирите страни в Европейски Съюз, в които общественият бранш е безусловно въздържан в дебата - не е подадено нито едно мнение от държавна институция, община или каквато и да било друга обществена конструкция, въпреки че дребните общини, читалища, църквата и други също могат да приготвят планове, финансирани по Програмата за развиване на селските региони, която също е част от Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ