ПАМЕТНО: Ахмед Доган празнува с журналистки
Денят е 23 декември, годината 1992 – единствено седмица преди сваленият с избор на доверие Филип Димитров и кабинетът на Съюз на демократичните сили да се отдръпват публично и да правят отстъпка властта на Любен Беров, който ще стартира да ръководи на 30 декември с мандата на Движение за права и свободи.
В ресторант „ София “ върви с избухлив темп коледен бал на паметния тогава седмичник „ Репортер 7 “. Само няколко месеца по-рано вестникът е хвърлил бомбата с публикуването на „ оня лист “, осветлил близо 1300 имена на разузнавачи под прикритие в дипломатическите ни задачи в чужбина и видни сътрудници на службите, написа Dir.bg.
Заедно се веселят публицисти, политици и предприемачи. Но това не е нормално предколедно празненство, а гала за разпределяне на годишните награди на вестника. И не вътрешноведомствено самонаграждаване на екипа, а самопризнание за най-перфектните измежду сътрудниците от всички останали медии.
Малко преди Коледа за втора поредна година най-хубавите кореспонденти ще бъдат отличени. Домакини са издателят на „ Репортер 7 “ Крум Благов и основният редактор Бинка Пеева, тогава още брачна половинка на Соломон Паси, който също е на тържеството, само че надалеч не е единственият народен представител там.
Tежка гала, на която ще бъдат отличени първенците в специалността в категориите за телевизия, радио и щемпел.
Излъчени са най-хубавите от всички медии. Номер едно в печата е Ангелина Петрова, отличена за репортажите си в „ Поглед “.
Валя Ахчиева е победител в раздел „ Телевизия “, а радиорепортерът над всички останали е Елена Щерева.
На второ място остават Невена Гюрова, гласът на „ Хоризонт “ Лили Маринкова и Владислав Остоич.
Три дейни и през днешния ден журналистки се подреждат на трето място в своите категории – Соня Колтуклиева, Нина Спасова и Елена Йончева.
Победителите отнасят статуетки – Таралежчето Тери, направено от Петър Стайков, и по 20 хилядарки. Но това е години преди деноминацията на лв., която ще последва няколко години по-късно.
Илия Павлов, Осман Октай, Ахмед Доган, Кадир Кадир и Шерифе Мустафа преди разгара на тържеството
Реклама
Какви са били критериите за висшия пилотаж в публицистиката по това време, когато множеството от днешните кореспонденти може би не са били родени или са преживявали тийнейджърството си, излиза наяве от къса публикация в „ Поглед “, отдадена на церемонията.
Присъствие, жанр, бърза реакция, нюх за новината, умеенето да споделиш с читателя, слушателя и фена насладата от своето попадение – това са изискванията, с цел да станеш победител.
„ Бърза реакция “ – с днешна дата евентуално ни се коства прекомерно комичен аршин за отличие на кореспондент, само че не е било по този начин във времето без интернет и мобилни телефони. Тогава новината се диктува от стационарен телефонен уред, който работи единствено щом пуснеш монета. Но и най-бързите кореспонденти са били доста по-бавни от днешните им сътрудници, на които даже не им се постанова да участват на събитието, а към този момент са го отразили.
Водеща на церемонията е телевизионерката от Българска национална телевизия Севда Шишманова, а измежду гостите на журналистическия ваучър е обичаният й сътрудник от „ Добро утро “ Александър Авджиев. Тук е някогашният началник на НДК Христо Друмев, с цел да връчи премията на журналиста Владислав Остоич.
С публицистите честват починалият шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев със брачната половинка си, предприемачът Асен Мичковски и даже футболният необут Валентин Михов, колкото и да са били тогава надалеч от побелелите коси.
Точно преди 30 години едни журналистически награди събират на едно място, дори на една маса и на един дансинг, знакови лица на Прехода. А обективът на Иван Григоров запечатва мига в документ вечно.
В компания от журналистки е тогавашният народен представител от Съюз на демократичните сили, един от основателите му – починалият Румен Данов.
Илия Павлов на масата на Движение за права и свободи до Мичковски, Доган, Палчев и Шерифе Мустафа
От няколко фрагмента ни се усмихва шефът на „ Мултигруп “ Илия Павлов, седнал на една маса с Ахмед Доган и политици от Движение за права и свободи, а на крачка от него е тогавашният народен представител от Съюз на демократичните сили и предстоящ външен министър след време, пионерът на концепцията за България в НАТО – Соломон Паси, с тогавашната си брачна половинка Бинка Пеева. Като основен редактор на „ Репортер 7 “ тя е хазаин на тържеството.
Осман Октай към момента е дясна ръка на Доган и не се е трансформирал в негов критик, от другата страна на водача на Движение за права и свободи е заместничката му Шерифе Мустафа. Тук е и шефът на „ Балкантурист “, Александър Спасов, а марката на родния туризъм в оня миг към този момент е благосъстоятелност на „ Мултигруп “.
Журналисти и политици в симбиоза, непрекъсваема през годините – за това свидетелстват фрагментите. А когато е документирано от чернобялата лента на Иван Григоров, няма по какъв начин биографии да бъдат „ изпирани “ и дописвани.
В ресторант „ София “ върви с избухлив темп коледен бал на паметния тогава седмичник „ Репортер 7 “. Само няколко месеца по-рано вестникът е хвърлил бомбата с публикуването на „ оня лист “, осветлил близо 1300 имена на разузнавачи под прикритие в дипломатическите ни задачи в чужбина и видни сътрудници на службите, написа Dir.bg.
Заедно се веселят публицисти, политици и предприемачи. Но това не е нормално предколедно празненство, а гала за разпределяне на годишните награди на вестника. И не вътрешноведомствено самонаграждаване на екипа, а самопризнание за най-перфектните измежду сътрудниците от всички останали медии.
Малко преди Коледа за втора поредна година най-хубавите кореспонденти ще бъдат отличени. Домакини са издателят на „ Репортер 7 “ Крум Благов и основният редактор Бинка Пеева, тогава още брачна половинка на Соломон Паси, който също е на тържеството, само че надалеч не е единственият народен представител там.
Tежка гала, на която ще бъдат отличени първенците в специалността в категориите за телевизия, радио и щемпел.
Излъчени са най-хубавите от всички медии. Номер едно в печата е Ангелина Петрова, отличена за репортажите си в „ Поглед “.
Валя Ахчиева е победител в раздел „ Телевизия “, а радиорепортерът над всички останали е Елена Щерева.
На второ място остават Невена Гюрова, гласът на „ Хоризонт “ Лили Маринкова и Владислав Остоич.
Три дейни и през днешния ден журналистки се подреждат на трето място в своите категории – Соня Колтуклиева, Нина Спасова и Елена Йончева.
Победителите отнасят статуетки – Таралежчето Тери, направено от Петър Стайков, и по 20 хилядарки. Но това е години преди деноминацията на лв., която ще последва няколко години по-късно.
Илия Павлов, Осман Октай, Ахмед Доган, Кадир Кадир и Шерифе Мустафа преди разгара на тържеството Реклама
Какви са били критериите за висшия пилотаж в публицистиката по това време, когато множеството от днешните кореспонденти може би не са били родени или са преживявали тийнейджърството си, излиза наяве от къса публикация в „ Поглед “, отдадена на церемонията.
Присъствие, жанр, бърза реакция, нюх за новината, умеенето да споделиш с читателя, слушателя и фена насладата от своето попадение – това са изискванията, с цел да станеш победител.
„ Бърза реакция “ – с днешна дата евентуално ни се коства прекомерно комичен аршин за отличие на кореспондент, само че не е било по този начин във времето без интернет и мобилни телефони. Тогава новината се диктува от стационарен телефонен уред, който работи единствено щом пуснеш монета. Но и най-бързите кореспонденти са били доста по-бавни от днешните им сътрудници, на които даже не им се постанова да участват на събитието, а към този момент са го отразили.
Водеща на церемонията е телевизионерката от Българска национална телевизия Севда Шишманова, а измежду гостите на журналистическия ваучър е обичаният й сътрудник от „ Добро утро “ Александър Авджиев. Тук е някогашният началник на НДК Христо Друмев, с цел да връчи премията на журналиста Владислав Остоич.
С публицистите честват починалият шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев със брачната половинка си, предприемачът Асен Мичковски и даже футболният необут Валентин Михов, колкото и да са били тогава надалеч от побелелите коси.
Точно преди 30 години едни журналистически награди събират на едно място, дори на една маса и на един дансинг, знакови лица на Прехода. А обективът на Иван Григоров запечатва мига в документ вечно.
В компания от журналистки е тогавашният народен представител от Съюз на демократичните сили, един от основателите му – починалият Румен Данов.
Илия Павлов на масата на Движение за права и свободи до Мичковски, Доган, Палчев и Шерифе Мустафа От няколко фрагмента ни се усмихва шефът на „ Мултигруп “ Илия Павлов, седнал на една маса с Ахмед Доган и политици от Движение за права и свободи, а на крачка от него е тогавашният народен представител от Съюз на демократичните сили и предстоящ външен министър след време, пионерът на концепцията за България в НАТО – Соломон Паси, с тогавашната си брачна половинка Бинка Пеева. Като основен редактор на „ Репортер 7 “ тя е хазаин на тържеството.
Осман Октай към момента е дясна ръка на Доган и не се е трансформирал в негов критик, от другата страна на водача на Движение за права и свободи е заместничката му Шерифе Мустафа. Тук е и шефът на „ Балкантурист “, Александър Спасов, а марката на родния туризъм в оня миг към този момент е благосъстоятелност на „ Мултигруп “.
Журналисти и политици в симбиоза, непрекъсваема през годините – за това свидетелстват фрагментите. А когато е документирано от чернобялата лента на Иван Григоров, няма по какъв начин биографии да бъдат „ изпирани “ и дописвани.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ