България успя да пласира и десетгодишни ДЦК при рекордно ниските 0.13% доходност
Ден откакто на ведомството на Владислав Горанов му се наложи обществено да пази законовата корекция на ръководителя на бюджетна комисия Менда Стоянова, финансовото министерство съумя да продаде левови ДЦК при мощен интерес
© Анелия Николова Във втория си аукцион на ДЦК за годината България съумя да пласира и 200 млн. лева десетгодишни облигации при мощен интерес. Доходността е 0.13%, което е най-ниската стойност постигана в дълготрайния сегмент. Реално това е преотваряне на емисия от предходната година, от която към този момент на два пъти бяха продадени по 200 млн. лева - през юни 2019 година постигнатата рентабилност беше 0.41%, а през юли 0.32%. По-добрите реализирани условия бяха предстоящи, защото от предишното лято беше нараснал рейтинга на България, а и вероятността за влизането на страната във валутния механизъм ERM II и банковия съюз към този момент е много по-ясна.
Успешният аукцион за левови ДЦК идва в първия ден след уикенда пъстър с медиини спекулации към валутния ръб. Голямото презаписване демонстрира, че на този стадий очевидно банките и другите финансови играчи не споделят терзанията, че има нараснал риск за валутния курс.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Голямо търсене
Според оповестените от Българска народна банка данни до аукциона са позволени поръчки за 463.15 млн. лева, което подхожда на коефициент на покритие е 2.32. Това значи, че толкоз пъти търсенето е превишавало препоръчаните 200 млн. лева От поръчките 135.9 млн. лева са били несъстезателни - т.е. те не вземат участие във образуването на цената, а се удовлетворяват при постигнатите от другите условия. Среднопретеглената годишна рентабилност от всички подадени поръчки е била 0.19%, само че държавното управление е удовлетворило единствено в началото плануваните 200 млн. лева (от които 100 млн. лева несъстезателни) и по този начин се стига до финално постигнатите 0.13%. Най-добрите предложения са били за 0.11%.
Засега още няма информация какви видове вложители са записали от емисията. Такива данни обичайно се дават с обособени прессъобщения от финансовото министерство.
В сполучлив миг
Като изключим шума към курса на лв. в последните два дни, моментът е извънредно сполучлив за разпространение на държавен дълг. Дори и страни от еврозоната, минали през съществени рецесии в последните годни, в този момент безпроблемно пласират ДЦК. През предишните седмици при голям интерес Испания получи рекордни като размер поръчки от 53 милиарда евро за препоръчана от нея емисия 10 милиарда евро десетгодишни облигации. Италия пък съумя да пласира 7 милиарда евро тридесетгодишен дълг, като търсенето беше за 47 милиарда евро. Белгия, Кипър и Ирландия също се радваха на рекордно по размер търсене.
По-рано през януари България съумя за пръв път да пласира и петгодишни бумаги при негативна рентабилност от -0.11%. Сумарно набраните до момента 400 млн. лева от двете излъчвания са малко повече от сумата на падежите през януари, само че на 4 февруари следва още едно огромно заплащане за 400 млн. лева Сумарно падежиращият дълг през годината е малко над 1 милиарда лева, а заложения в бюджета предел за вдишване на нов дълг е 2.2 милиарда лева.
© Анелия Николова Във втория си аукцион на ДЦК за годината България съумя да пласира и 200 млн. лева десетгодишни облигации при мощен интерес. Доходността е 0.13%, което е най-ниската стойност постигана в дълготрайния сегмент. Реално това е преотваряне на емисия от предходната година, от която към този момент на два пъти бяха продадени по 200 млн. лева - през юни 2019 година постигнатата рентабилност беше 0.41%, а през юли 0.32%. По-добрите реализирани условия бяха предстоящи, защото от предишното лято беше нараснал рейтинга на България, а и вероятността за влизането на страната във валутния механизъм ERM II и банковия съюз към този момент е много по-ясна.
Успешният аукцион за левови ДЦК идва в първия ден след уикенда пъстър с медиини спекулации към валутния ръб. Голямото презаписване демонстрира, че на този стадий очевидно банките и другите финансови играчи не споделят терзанията, че има нараснал риск за валутния курс.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Голямо търсене
Според оповестените от Българска народна банка данни до аукциона са позволени поръчки за 463.15 млн. лева, което подхожда на коефициент на покритие е 2.32. Това значи, че толкоз пъти търсенето е превишавало препоръчаните 200 млн. лева От поръчките 135.9 млн. лева са били несъстезателни - т.е. те не вземат участие във образуването на цената, а се удовлетворяват при постигнатите от другите условия. Среднопретеглената годишна рентабилност от всички подадени поръчки е била 0.19%, само че държавното управление е удовлетворило единствено в началото плануваните 200 млн. лева (от които 100 млн. лева несъстезателни) и по този начин се стига до финално постигнатите 0.13%. Най-добрите предложения са били за 0.11%.
Засега още няма информация какви видове вложители са записали от емисията. Такива данни обичайно се дават с обособени прессъобщения от финансовото министерство.
В сполучлив миг
Като изключим шума към курса на лв. в последните два дни, моментът е извънредно сполучлив за разпространение на държавен дълг. Дори и страни от еврозоната, минали през съществени рецесии в последните годни, в този момент безпроблемно пласират ДЦК. През предишните седмици при голям интерес Испания получи рекордни като размер поръчки от 53 милиарда евро за препоръчана от нея емисия 10 милиарда евро десетгодишни облигации. Италия пък съумя да пласира 7 милиарда евро тридесетгодишен дълг, като търсенето беше за 47 милиарда евро. Белгия, Кипър и Ирландия също се радваха на рекордно по размер търсене.
По-рано през януари България съумя за пръв път да пласира и петгодишни бумаги при негативна рентабилност от -0.11%. Сумарно набраните до момента 400 млн. лева от двете излъчвания са малко повече от сумата на падежите през януари, само че на 4 февруари следва още едно огромно заплащане за 400 млн. лева Сумарно падежиращият дълг през годината е малко над 1 милиарда лева, а заложения в бюджета предел за вдишване на нов дълг е 2.2 милиарда лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ