„Демократична България“ е единственият субект с шанс за следващия парламент,

„ Демократична България “ е единственият индивид с късмет за идващия парламент, който слага в цели си лустрацията и правосъдната промяна като политически дейности, след реализацията на които България ще стартира да диша по-добре, капацитетът на страната и хората в нея ще се отключи и тя ще стартира да се развива с доста по-бързи крачки от тези, които въпреки всичко прави през последните години.

Именно и заради тази причина от ФАКТИ поканихме на диалог един от съпредседателите на политическото обединяване – Христо Иванов.

Разбира се, в диалога стана дума и за други тематики като проблемите в Министерство на вътрешните работи, изборите, методът на „ Демократична България “ в връзката с българските жители и още куп неща.

Повече можете да научите в идващите редове.

- Г-н Иванов, в предизборната акция за локалните избори тогава бъдещите общински съветници от " Демократична България " със специфични видеа аплайваха за работа пред жителите на София. Подходът беше забавен. Днес, малко повече от месец преди парламентарните избори, Вие с какви подбуди и претекстове кандидатствате за работа пред всички български жители?

- Нашата упоритост е дружно да отстраняваме няколко доста значими предпоставки за това България да се движи по-бавно, да бъде на опашката, да бъде най-бедната, най-корумпираната страна. Ние желаеме да отприщим нейния капацитет и в действителност да можем да изведем страната си в доста по-амбициозна и висока орбита на развиване, конструкция на богатство, качество на живот и достолепие. Това, жестоко казано, зависи от три фактора. Единият фактор е върховенството на правото, което значи и прекъсване на корупцията. Вторият фактор е ударната рационализация, а третият фактор е човешкият капитал, т.е. в България да се раждат повече деца, да имат по-добро обучение, всички хора да имат опция за преквалификация, насочена към новите технологии и новите действителности, в които попадаме. Тези три фактора – правото, т.е. законността, модернизацията и човешкият капитал, са основните детайли за това България да може да стане в действителност по-богата, свободна и почтена страна.

- Понятието „ ударна рационализация “, което съм срещал и като „ радикална рационализация ", бихте ли го превели на читателите ни, които са евентуални гласоподаватели?

- Това обобщава доста старания, само че изхождаме от две предпоставки. Едната причина е, че сега в света се случват невиждано застъпващи се няколко софтуерни революции. Не просто една. Разбира се, преди всичко това е всичко, обвързвано с цифровите технологии, изкуствения разсъдък. На второ място това са нещата, които се случват в енергийната сфера. На трето място са биотехнологиите и така нататък Това е едната причина. Второто нещо е, че Коронавирус рецесията ще вкара международната стопанска система в сложен интервал и възобновяване от този интервал ще бъде извънредно на база точно тези софтуерни революции. Тоест, тези страни и общества, които бързо се ориентират към нови модели на вложение, нови модели на обучение, нови модели на адаптиране на институциите и работната ръка към софтуерните промени, са тези, които бързо ще излязат от рецесията и ще забогатеят. А в противен случай – тези, които изостават, ще обеднеят и ще затънат още повече. Светът се намира на кръстопът, не просто България.

Ако в този огромен подтекст погледнем България, това е една страна, която се закачи на влака на Европейския съюз, влачи се на края – по развиване, по благосъстояние, по господство на закона, капиталова прелест и така нататък, пропусна 10-15 години, в които трябваше да вършим промени, и в този момент виждаме по какъв начин нереформираните браншове не се оправят с тази рецесия. Ако позволим и идващият скок, който би трябвало да създадем, да бъде пропуснат, тъй като ще изберем отново корупцията, отново затъването в това статукво, тогава цената ще бъде доста висока. Ние като страна и общество знаем какво означаваше за всички нас да загубим предходния преход – този, който стартира през 1989 година България най-бавно се разви в него – „ изядохме солта, отнесохме тоягите и си платихме 100-те жълтици “. Сега стартира нов, световен преход, и в случай че ние не си дадем сметка за това и не стартираме бързо не просто да наваксваме ненаправените промени, а да се ориентираме в този свят, в който цялата световна икономическа система навлиза, рискуваме да загубим ужасно доста.

В България сега следва да бъде направена най-голяма еднократна инвестиция, чрез другите принадлежности на Европейски Съюз – Зелената договорка, Планът за възобновяване и резистентност. Това са милиарди евро и нашата генерация няма да види друга такава еднократна инвестиция. Ако ние тази инвестиция я влагаме в човешки капитал, в институции, в правда, в рационализация на институции, това е най-бързият метод да излезем в тази орбита на развиване, за която загатнах по-рано. Но в случай че позволим те да бъдат откраднати или пропилени за стиропор, дограма, фалшив асфалт и всичко това, което сме гледали при ГЕРБ, не просто ще бъде профукана една сума – ние ще пропуснем съдбоносен късмет, който нашата генерация няма да има повече, в най-важния миг, когато целият свят е на кръстопът, България да разполага със средствата и в действителност да може финансира собствен скок – софтуерен, стопански, скок в образованието и така нататък Това е залогът на тези избори и ние, кандидатствайки за работа, както вие доста вярно казахте, имаме доста ясна стратегия какво би трябвало да се случи по браншове, с цел да се отключи капацитетът на страната, тя в действителност да направи този скок. Разбира се, на първо място, огромната гражданска война е електронното ръководство. Важно е да се подчертае, че то не значи просто да купим компютри. То значи да реформираме администрацията, да реформираме процесите в администрацията по този начин, че те да станат коренно по-прозрачни, коренно по-ефективни, коренно по-невъзможни за корумпиране. Ние сме пресметнали, че нашият проект за въвеждане на електронно ръководство, който е безусловно по месеци, в границите на 3 години ще докара до 70% понижение на административното задължение. Това в действителност е гражданска война. 70% по-малко задължение значи 70% по-малко мотаене, непредсказуемост, неопределеност, нерви, благоприятни условия за искане на подкупи, благоприятни условия за отбиване на вложения. Ползата ще е за дребни предприемачи, за огромни такива и изобщо за всеки обособен жител.

По отношение на енергетика. Ако България в действителност употребява тези пари, които ще има за вложения, в в действителност съвременна визия за нейното развиване, а не в технологии от 70-те години на XX век, тя може да стане енергийно богата страна на равнище обособени семейства. Това значи национална самостоятелност, значи напълно различен пиедестал за стопанската система и така нататък

- Вие към този момент казахте какво би подсигурило върховенството на правото – прекъсване на корупцията. А това би станало посредством правосъдна промяна. Другото значимо е лустрацията, за която си направих връзка и с това, което казахте за доста бавното ни развиване след 1989 година Една от аргументите, съгласно мен, е точно непроведената лустрация тогава. A тя и правосъдна промяна са едни от топ цели Ви. По тематиката е говорено доста, само че, в случай че обичате, навлезте в детайлности.

- Ние имаме декларация от декември 2020 година, в която изброихме 12 целта, измежду които са и промените, нужни за въвеждане на действителна правда. Това значи един закон за всички – какъвто за вас, подобен и за мен, какъвто за мен, подобен и за Доган. Защото сега за вас и мен законът е един, а за Доган е напълно друг. Toй е живата илюстрация на това, за което ме питате. Тези хора, които са над закона, тези хора, които са ваксинирани от използването на закона, тези хора, които концентрират в себе си безконтролна власт, трансформират корупционните пари в безконтролна власт – това е техният витален цикъл и всичко това са мрежи, наследени от комунистическата Държавна сигурност и другите служби на тоталитарния комунистически режим. Криминални мрежи, мрежи на скрита власт, стопански мрежи, стоящи в основата на неуспеха на България да приключи предходния преход сполучливо. Големият риск е и идващия преход да го загубим.

Първо, уверено би трябвало да осветим продължаващото въздействие на тези мрежи, което го има даже и след 30 години, тъй като ние и до момента продължаваме да си приказваме за Доган, продължаваме да си приказваме за хора като Георги Марков (б.р. сътрудник Николай от ДС), който триумфално е номиниран за депутат, по молба на ГЕРБ. Те ни приказват, че спирали комунистите, само че нямат проблем да предлагат един човек, който не просто има някакво картонче, това е човек, който е един осъществен клеветник, писал е доноси. Това е индивидът, който със своя глас - като парламентарен арбитър в Конституционния съд, стопира лустрацията, без да заявява самият той спор на ползи. Това е безспорен скандал. Той прави лустрацията невъзможна на законово равнище, тъй като има конституционно решение. Затова ние би трябвало да промени Конституцията, с цел да можем действително да проведем тази отсрочена лустрация. Но в това време, също така, лустрацията към този момент значи ние да отворим и досиетата на прехода – разработките на службите, на Министерство на вътрешните работи, за които грифът за тяхното засекретяване към този момент е изминал. По закон те би трябвало да станат обществени, с цел да забележим там връзките на една по-млада генерация, от която е Бойко Борисов, да вземем за пример, с мутрите и всевъзможни силови групировки. Всичко това би трябвало да излезе на бял свят.

На трето място лустрацията значи да се вкарат такива инспекции и филтри в границите на службите, в границите на основните административни позиции, които действително ревизират персоналния състав дали е предан към българската страна, а не към избрана партия. Тази дестилация е това, което подсигурява хубавичко страна и това би трябвало да се направи.

- Точно в този смисъл, считате ли, че е належащо обсегът на лустрацията да се разшири и тя да засегне освен сътрудниците на Държавна сигурност, Разузнавателно управление на Министерството на нар и членовете на Българска комунистическа партия, само че и лица, които, потвърдено по правосъден ред, са нанесли големи морални и финансови вреди на страната и обществото ни от началото на прехода до ден сегашен?

- Лустрацията има три аспекта. Единият е публикуването на избрани документи. Вторият е твърдата възбрана избрани лица, които имат избрана отрицателна активност, да заемат избрани обществени длъжности. Третият е една преценка, която би трябвало да се прави в границите на службите и администрацията за това дали може да се повери избрана отговорност. Тя изисква съществуването на едни добре систематизирани индикатори за избрани уязвимости – корупционни такива, уязвимости, свързани с принадлежност към избрани мрежи, уязвимости, свързани с избрана неприкритост на въздействие към непознати служби. За това си има доста добре създадени методологии и по този метод здравите страни - Америка, натовските страни, си подсигуряват, че са сигурни, че шефът на „ Дирекция Х “ или шефът на отдел „ У “ в избрана работа за сигурност, само че и освен, служат на страната, а не на някой различен. За това си има методология, както споделих, само че тя не се ползва в България сега. В България сега се дава достъп до класифицирана информация, което значи, че на съответния човек страната гласоподава доверие да взе участие във взимането на избрани решения на база на информация, която е привилегирована, на лица, които не са действително тествани на чий вик реагират – на страната, закона и публичния интерес или на някой в Русия, някой в Анкара и така нататък

- Конкретно правосъдната промяна е измежду Вашите топ цели, бих споделил още от времето на Реформаторския блок, когато бяхте министър на правораздаването. Възнамерявате ли в идващия парламент да предизвикате спор с въпроса: " Кой вид на промяна ще е най-работещ в положителен проект за обществото ни "? Питам Ви, тъй като измежду радетелите за правосъдна промяна има разнообразни тези и хрумвания. Едни желаят изваждането на основния прокурор от правосъдната власт и вкарването му в изпълнителната, втори желаят просто повече отчетност пред Народното събрание, а трети, като " Правосъдие за всеки ", желаят въобще да няма основен прокурор.

- Познавам добре другите хрумвания в това отношение. Ние имаме наша позиция, която ще предложим. Тя, естествено, ще бъде обсъждана в Народното събрание, в обществото, само че задачата ни не е просто да има спор. Ние сме уверени в нашата позиция и тя е, че основният прокурор и прокуратурата би трябвало - във връзка с това по какъв начин осъществят наказателната политика на страната, да бъдат под извънредно ефикасна отчетност на Народното събрание, който е представителят на суверена, без това да значи прокуратурата да става част от изпълнителната власт. Тя, също по този начин, няма работа, не би трябвало да се меси в администрацията на съдилищата. В този смисъл, прокуратурата би трябвало да се отдалечи от съдилищата и доста ясно да е под контрола на суверена.

Не сме съгласни с концепцията на нашите съидейници и другари от „ Правосъдие за всеки “ да няма основен прокурор, тъй като ние считаме, че без да е реформирана прокуратурата, в случай че тя просто бъде децентрализирана рискуваме да премине в едно положение на феодални дребни прокурорски републики на мястото на едната огромна, която имаме сега.

Реформата изисква ясно водачество. Само че това водачество не може да е у някого, който дава отговор единствено пред подмолните си господари. Това би трябвало да е някой, който да идва в Народното събрание и да се регистрира пред обществото. Няма съвършени модели, това е ясно, само че ние залагаме на това, че България има съществени проблем с проведената престъпност и от тази позиция тя има интерес да има добре проведена прокуратура, която обаче е под либерален надзор.

Т.нар. романски модел на децентрализирана прокуратура – на всички места, където го има и където в обществата е имало една или друга форма на сериозна проведена престъпност, са се принуждавали да изоставен този модел и да основат високо централизирани звена, каквото да вземем за пример е Специализираната прокуратура в Румъния на Кьовеши. Тя е точно реакция на това, че те имат децентрализиран модел на прокуратура, който не е могъл да се оправи с корупцията при тях и по тази причина те основават структурата на Кьовеши. Италия има такава конструкция поради проблемите с мафията, Испания също – поради тероризма. Това са все романски страни, които имат подобен децентрализиран модел. От тази позиция, за нас това, въпреки и да е изкушаващо решение – просто да го махнем основния прокурор, ще направи невероятно да се реформира надолу прокуратурата, няма да има един център, който да държи самодейността за нейното модернизиране, в това число и с реподбор на прокурорите. В България с подобен модел се рискува на по-ниско равнище да се мултиплицират тези проблеми, да се възпроизведат като феодални структури и ние да останем без инструмент, който да може по високоорганизиран и добре плануван метод да се оправи с високоорганизираната и добре планувана корупция в България.

- Освен прокуратурата, има и една друга институция, която, казано на диалект, си " плаче " за промяна. Това е Министерството на вътрешните работи. Необходимостта от промяна там става настояща, когато на някой митинг служителите на реда се държат надменно и постоянно бият почтени протестиращи, а един от огромните проблемите там, сякаш е подборът на фрагментите. Какво мислите Вие по този въпрос?

- Няма никакво подозрение, че Министерството на вътрешните работи, дружно със службите за сигурност, се нуждаят от голяма промяна. Подборът на фрагментите във всяка промяна е основен детайл. Отдавна е известно, че В Министерство на вътрешните работи има безусловно безумно съответствие сред служители на реда, които се занимават с охранителна активност, такива, които се разминават с следствия и административния личен състав, който е голям. Отдавна е безусловно ясно, че няма действителна справедлива оценка на кадровото израстване. Не е обезпечена независимостта на обособения служител на реда, както и това, че в случай че прилагаш закона, ти си вършиш работата добре и си този, който ще пораства нагоре в йерархията, без да има потребност да вървиш в „ Осемте джуджета “ да се кланяш на Петьо Еврото или Пеевски.

Също по този начин би трябвало доста ясно да се сложи въпросът за отговорността на политическото управление, както и на основния секретар. Множество са нещата, само че съм безусловно склонен с вас, че би трябвало да се реформира доста съществено и Министерство на вътрешните работи, и ДАНС, и изобщо цялата ни система за сигурност.

- Сега малко на изборна тематика съответно. В годините една главните рецензии към десните и в частност в този момент към " Демократична България " е, че концентрирате предизборни старания най-вече в София и някои от другите огромни регионални градове в страната, че не обикаляте задоволително по-малките обитаеми места, където са угнетените и небогати хора, гласуващи за някоя от партиите на статуквото по насила или заради липса на задоволително добра информация. Ако приемате тази рецензия за основателна, ще адаптирате ли метода си и към тази част от обществото, която несъмнено не може да се каже, че е малцинство, даже и в София?

- Вие самичък давате отговор. Ако видите къде е съсредоточено популацията в страната ще видите и проблем в самото развиване на страната – висока урбанизация. Иначе, тази рецензия има своите учредения. Ние се опитваме да развиваме своята мрежа от организации и не е правилно, че не пътуваме и не се срещаме с хората. Но политиката от ден на ден се прави не толкоз на срещи в селското клубче, колкото към този момент и през обществените мрежи. Ако ми кажете, че възрастните хора или хората от дребните обитаеми места не са в обществените мрежи, съм податлив да поспоря с вас. Истината е, че всички фамилии в България пътуват, всички имат родственици в чужбина и това вкарва всички групи от популацията в интернет и обществените мрежи. В момента това е най-лесният и ефикасен метод да компенсираме тези проблеми, за които вие говорите, без да бъда разбиран, че ние не вършим срещи и не пътуваме. Но изключително в последните месеци поради Коронавирус сме съсредоточени върху този метод. По никакъв метод обаче не се отхвърляме да работим с всички групи от популацията на България.

- В същия смисъл, ще опитате ли да навлезете и в бастиони на ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да привлечете гласоподаватели, които по принцип поддържат тях?

- Трябва да кажа, че „ Росенец “ провокира доста съществено оживление от страна на обичайните гласоподаватели на Движение за права и свободи особено. Те доста добре схванаха нашето обръщение, че ние желаеме един закон за всички, без значение от това каква майка те е раждала, на какъв език приказваш и по какъв начин е името на Бога, на който се молиш. Заедно би трябвало да се преборим за един закон за всички. Имаме извънредно положителни мнения, от самото начало с нас се свързват хора от тези райони и аз чакам, че ние ще покажем, че навлизаме електорално, а и освен, в тях.

- Още повече, че те видяха и в какъв разкош живее техният почетен ръководител.

- Да, това беше голяма неточност на Движение за права и свободи. Никой не беше виждал „ скромния лекар мъдрец “ – доктор Доган, в какъв дебелашки лукс тъне. И когато докараха тези 8000 души да слънчасват като жив щит към сарая, това, което те схванаха беше голямото оскърбление, на което са подложени. За това споделям, че това в доста връзки се трансформира в рубикон.

- Давате ли си сметка, че даже и да образувате ръководство отпорът от мафиотизираните метастази на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност ще ви дадат доста мощен отпор по всички вероятни способи и ще се наложи да имате доста сериозен съдружник в лицето на българското общество?

- Ние в никакъв случай не сме били оставяни в изключително удобна обстановка. Така че можем да кажем, че сме много калени в това отношение. Даваме си сметка, да. Ние непрекъснато сме в доста гневна контактна битка с корупцията, с нейните представители – Пеевски, неговите медии. Мога да кажа, че екипът, който сме съставили и който ще излъчим в Народното събрание, се състои от хора, които са с ясна мотивация, с положително екипно схващане, с доста ясно чувство за идеята, хора, които огромната част от тях са обръгнали на „ пердах “. И това е доста значимо. За разлика от Реформаторския блок, който беше една значително конюктурна, инцидентно събрана колекция, тук (б.р. в „ Демократична България “) става дума за хора, които са минали през много компликации и през последните години минаха през много сложен политически интервал. От тази позиция, можем умерено да кажем на обществото, че разполагаме с екипа, който може да влезе в тази борба и да я устои.

- Подозирате ли, че статуквото - в лицето на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, може да се комбинира под някаква форма след изборите? Било то и трите партии дружно, било то две от тях в коалиция, а третата в съпротива, само че с ангажимента, че фрагментите ѝ в администрацията няма да се пипат - в тази ситуация на Движение за права и свободи и ГЕРБ, или ще получи някаква премия - в тази ситуация и на трите, за богатството си " опозиционерстване "?

- Сигурен съм, че това е разновидността, върху който се работи. Статуквото в никакъв случай не е признавало обособени партии, постоянно е имало хора, които, по този начин да се каже, са били хора на Пеевски във всички вероятни обединения. Със сигурност това е моделът, той по този метод се презареди. Какви тъкмо ще са детайлите на това нещо - не мога да предсказвам. Това, което виждаме сигурно е, че Ердоган се появява на Националната конференция на Движение за права и свободи и споделя: „ Моят другар Бойко “, хвали го. От тази позиция е явно, че той бабува на някаква форма на засилено взаимоотношение сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Не че до момента не го е имало, само че явно, че още повече ще го има и това явно на настоящия режим в Анкара му е от първостепенно значение, тъй като Бойко Борисов позволи да се трансформира в главен троянски кон в Европа освен на Путин, само че и на Ердоган.

- Може би посланието на Ердоган е за по-явно взаимоотношение сред ГЕРБ и Движение за права и свободи.

- То ще си покаже. Но ние не просто ще седим и ще гледаме, борим се против това неуморно и сме подготвени да се борим. Те ще си вършат своите схеми, а ние ще ги нападаме.

- А готвите ли се в " Демократична България " и за вид, при който ще се наложи да се явите на най-малко още едни парламентарни избори през тази година?

- Да, готвим се. Ако идващият парламент не може да излъчи болшинство, което да свърши някаква работа, в случай че е болшинство на вегетацията, на това просто да бъдем депутати, а някакви хора да станат министри, в случай че е болшинство на продължаващото затъване в корупционното тресавище, ние ще бъдем първите, които ще изискат нови избори.

- Какъв съвет бихте дали на българските жители - машинно или както до момента с хартия да гласоподават?

- Преди да давам съвет, ще кажа, че на този стадий ние се борим за това машинното гласоподаване да бъде въведено по допустимо най-сигурен метод и по тази причина настояваме да се позволи самостоятелен одит на машините, на техния програмен продукт. Настояваме за цялостна бистрота от страна на ЦИК за това по какъв начин ще се вкарат машините, за цялостна бистрота на всички детайли на публичната поръчка, на договорите. Затова настояваме да има видеоизлъчване и сега, в който протоколите от машините бъдат регистрирани, дружно с бюлетините от хартиеното преброяване. Трябва този миг да може да бъде следен в профил. Именно и поради това се борим да имаме наблюдаващи във всяка една секция, за това сме основали „ Ти броиш “ като инструмент, който ще разреши редом броене и който може да разреши това видеонаблюдение на едно място всеки човек да може да гледа какво става в неговата секция. Не е просто въпросът кой метод да изберем, въпросът е да се преборим за това машините да бъдат въведени по транспарантен метод, гласовете да бъдат маркирани почтено и всичко да е добре направено. Така че в тази ситуация е рано да даваме съвет какво да изберат хората. Важно е машините да заслужават доверие и да подсигуряват едно по-честно осъществяване на изборите.

- И финален въпрос, само че не тъй като е подобен по значимост. Наскоро в едно изявление, което върших с българка, живееща в чужбина, слушайки я стигнах до извода, че Европейският съюз сега е по-скоро едно икономическо поле, в което общото шерване на полезности бележи съществени оттегляне. Споделяте ли подобен вид песимизъм във връзка с сегашния Европейски Съюз и в този ред на мисли смятате ли, че и той се нуждае от съществени промени?

- Със сигурност Европейският съюз има потребност да се трансформира. Нуждите вървят най-малко по две линии. От една страна, самият Съюз постоянно е бил наясно със себе си, че е план в развиване и че е междуправителствена организация, която би трябвало да се трансформира в либерален инструмент. От тази позиция, той ще би трябвало да върви към една по-голяма отчетност и по-пряка връзка с жителите.

От друга страна, Европейският съюз ще би трябвало да се трансформира поради обстоятелството, че ние в действителност навлизаме в нова софтуерна ера и нова геополитическа обстановка във връзка с сигурност, във връзка с това по какъв начин ще се развива международната стопанска система. Всичко това ще постанова стоманени промени на Европейски Съюз, той ще би трябвало да се приспособява към въвеждането на изкуствения разсъдък, към напълно нови модели на енергийна политика, нови геополитически провокации в региона на сигурността и така нататък Светът се трансформира и Европейският съюз, в случай че желае да остане конкурентен, в случай че желае да остане мощен, ще би трябвало да се трансформира. Тази смяна при всички положения ще върви към повече интеграция. Защото истината е, че ние се оказахме в един свят в последните години на все по-яростна конкуренция, граничеща със „ Студена война “, сред Китай и Америка, Европа, в случай че желае да бъде освен това от една световна Швейцария, ще би трябвало доста съществено да се погрижи за своята сигурност и конкурентоспособност, за икономическата динамичност и за вложенията в новаторски типове бизнес. Всичко това ще бъдат големи промени, само че ние можем да го създадем единствено дружно. Нито една от страните членки на Европейски Съюз не може да бъде съответстваща на този нов свят независимо.