Демократическото приемане на решения се оказва средство за откриване и

" Демократическото " приемане на решения се оказва средство за разкриване и реализация на волята на болшинството... задачата му не е да насърчава разнообразието, а да не го позволява.

Дейвид Фридман, Механизмът на свободата (1973)

Какво е общото сред бирата " Хайнекен ", Хелзинкския комитет и Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща? Всички те бяха наскоро предмет на гневни нападки от унгарското държавно управление. Опитаха се да забранят бирата под претекст, че алената звезда на бутилката е тоталитарен знак, мощно ограничиха работата на интернационалната Неправителствени организации, а и одобриха нов закон, с цел да принудят световноизвестния частен университет да приключи работата си – и ориста му към момента е на косъм.

Университетът беше учреден със средствата на американския милиардер от маджарски генезис Джордж Сорос и неотдавна Петер Хорах, някогашен министър и член на ръководещата партия, жигосах професорите му като " офицери от окупационна войска ". Министър-председателят Виктор Орбан въплъщава реакционната популистка политика, която набира сили в доста райони на Европа и по целия свят. В едно необятно обсъждано послание от 2014 година той превъзнасяше Унгария като " нелиберална страна ". По-късно с не скривана горделивост обявяваше, че революцията на Тръмп е въплътена в живота в Унгария – страната е отпред на световното опълчване на либерализма. Стремейки се да укрепи своята позиция като водач на ЕНП в Европарламента, неотдавна Орбан добави към своето антилиберално служебно досие изказванието, че " християнските демократически партии в Европа са станали нехристиянски, всички ние се опитваме да задоволим упованията на демократичните медии и интелигенцията ". И прибави: " Преди двайсет и седем години ние тук, в Централна Европа, смятахме, че Европа е нашето бъдеще; през днешния ден усещаме, че ние сме бъдещето на Европа ". Като превъзнася добродетелите на нацията, църквата и фамилията, Орбан се нарежда като бранител на християнска Европа против ордите от мюсюлмански мигранти.

По времето, когато Орбан се равнява по властническия кодекс на Путин, Полша взема на въоръжение унгарския опит да се ерозира разделянето на управляващите. Така че е подходящо да се запитаме: дали нелибералните демокрации не стават норма в Централна Европа?

През 1989 година, когато Унгария разбиваше желязната завеса и Източна и Централна Европа се устремиха към демокрацията и пазарната стопанска система, никой не би повярвал в подобен сюжет. Но към 2000 година в изказванията на партията на Орбан бе осъществен видим завой към изразителност на икономическия шовинизъм, след което последваха юридически ограничения за завой от пазарните промени. В интервала 2010 година – 2013 година държавното управление на Орбан одобри към 700 закона, доста от които даваха противоположен ход на непопулярната икономическа политика: правата на благосъстоятелност бяха селективно подценявани, ренационализирани бяха частните пенсионни фондове, следени от чужбина; в банковия и енергийния браншове данъчните ставки бяха нараснали, големи площи селскостопански земи, субсидирани от Европейски Съюз, бяха раздадени на партийни функционери. Анализирайки тази систематична централизация на благосъстояние и власт в ръцете на дребна котерия от фамилни и партийни лица, лоялни на водача, някогашният маджарски министър на образованието Балинт Мадяр назова Унгария " страна на мафията ".

Систематичното подриване на системата от инспекции и салда пристигна след детайлно създадени проекти да се легализира нелибералната страна посредством " юридически механизми " – приемането на закони ad hoc, без обществен надзор или законодателно разискване. Първо бе призната нова Конституция, която отстрани трудностите пред диктатурата на болшинството. После бе изменена системата за назначение на съдии в Конституционния съд и по този начин независимостта на правосъдните органи се оказа под опасност. След това трансформираха изборната система по този начин, че да не може да победи никоя партия, с изключение на ръководещата Фидес. Националната изборна комисия бе подложена на надзор от страна на Фидес, което направи невероятно провеждането на референдуми, оспорващи политиката на държавното управление. Освен това, като назначава в канцеларията на президента високопоставени функционери от Фидес, Орбан си подсигурява, че президентските компетенции няма да се употребяват за връщане на закон в Народното събрание или пращането му в Конституционния съд. Бяха признати и нови закони, които подсигуряват занапред нататък корав политически надзор над всички медии. Попълнена единствено с правилни последователи на Фидес, организацията по контролиране на медиите дейно ограничи свободата на изложение. Европейски Съюз и ЕНП не престават да си затварят очите за тази подигравка на " върховенството на закона ", която я трансформира в нелиберално " господство " чрез закона.

Новият закон, посягащ на академичната независимост, който бе прокаран през Народното събрание през април 2017, заплашва самото битие на ЦЕУ. Този закон е част от процеса на систематичното разрушение на автономията на университетите в страната. В Унгария държавните разноски за висшето обучение се понижават системно от 2010 година Само в интервала 2010 – 2013 те бяха орязани с 25%. От 2006 година насам страната харчи за обучение все по-малко и по-малко - както в действително изражение, по този начин и като % от Брутният вътрешен продукт. От страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз единствено Мексико и Турция харчат по-малко. Орязаното финансиране основава сериозен недостиг в бюджета на унгарските държавни университети, който проправи пътя за обстановка, която пък разреши да бъдат внедрени във всички университети " канцлери ". Много от тях са някогашни функционери на Фидес, на които е предоставено да одобряват финансови и управнически решения, в това време те реализират политически контрол и управляват университетските назначения. Наблюдава се сериозен спад на броя на кандидат-студентите: от 2010 до 2014 броят им е понижен с 24%, а единствено в 2016 година – с 45% (от 160 000 на 110 000).

Тези ограничения са част от целенасочена политика, която блокира обществената подвижност в Унгария; те имат за цел и да лимитират опциите за студенти да учат в чужбина, като трансформират разпоредбите за достъп до Болонската система в държавните университети. Правителството е решено да национализира науката – под неговия политически надзор. За тази цел е основан и обилно финансиран Национален университет за обществена работа – образователен полигон за новите фрагменти на режима. Много показателно е, че шефът на Унгарската национална банка получи позволение да употребява държавните средства в банката за основаване на нов стопански университет в своя роден град. В университета ще се учат неговите лични теории. Всички тези събития освен доведоха до това за последните четири години към 600 000 от най-образованите жители да изоставен страната, само че и на практика ги лишиха от тласък да се върнат. Те не гласоподават на унгарските избори, във вътрешнополитическите диспути гласът им не се чува. Така поощряването на емиграцията може да стане средство за премахване на нежеланите критици. Но демократичната народна власт не може да оцелее, в случай че няма многообразие на отзиви, свободни публични диспути и пространство за противоречие, което самостоятелните университети обезпечават. За укрепването й са нужни и мощни, финансово самостоятелни институции, противодействащи на диктатурата на болшинството, които да могат да отстояват даже непопулярни позиции без политически напън.

Очевидно е, че демокрацията не е линеен телеологичен развой, както се пробва да ни убеди теорията на модернизацията и нейната реинкарнация – парадигмата на посткомунистическия преход. По същия метод не е правилно, че демокрацията неизбежно е обвързвана с либерализма. Европейският съюз може би няма лостове за влияние върху нелиберални режими, определени от болшинството от популацията, като Русия, Индия, Венецуела или Съединени американски щати. Но дали нелибералните демокрации ще се вкоренят в Европа, в огромна степен зависи от това ще продължат ли Европейски Съюз и ЕНП да разрешават на Виктор Орбан да слага безнаказано под подозрение базовите полезности на Съюза, такива като правата на индивида и свободата на мисълта, и да подрива гражданските и политическите свободи в Унгария. Най-често реакционните идеологии и властническите практики кълнат не толкоз, тъй като са притегателни за популацията по време на рецесия, само че и поради опортюнизма и лицемерието на техните демократични съперници.

*Шалини Рандериа е ректор на института за филантропични науки (Виена), професор по обществена антропология и социология, шеф на Центъра за народна власт „ Алберт Хиршман” към Института за интернационалните връзки в Женева.

*Текстът е оповестен във вестник " Култура "