Делфините разбират, че са смъртни
Делфините схващат концепцията на гибелта – това считат експерти, които дълги години са следили по какъв начин делфините взаимодействат с умрелите си родственици.
Афалините – тип делфин, който живее в западна Гърция, реагират по друг метод според от това дали другарят им е починал ненадейно или след дълго боледуване.
Някои типове интелектуално развити и обществени животни като горилите, шимпанзетата и слоновете, показват изключително държание след гибелта на някой от общността, което може да се одобри като печал.
Китообразните взаимодействат по доста характерен метод с умрелите си събратя. Те имат и специфични неврони, които са свързани с интуицията. Делфините имат доста комплицирана реакция по отношение на гибелта.
Когато да вземем за пример женски делфин роди мъртво бебе, той стартира да го изкарва на повърхността на водата, с цел да му даде опция да диша. Това продължава повече от два дни.
Делфините имат традиция в детеубийството и не са редки случаите, в които възрастен делфин убива бебето на някой различен делфин, без за това да има забележима причина.
Когато делфин умира, към него се събира група негови събратя, които го поддържат, с цел да се задържа в несъмнено състояние. След като делфинът почине, групата незабавно се разпръсва.
Китообразните имат неврони, които са свързани с възприятието на горест, свойствена за хората. Делфините показват по собствен метод тъгата си по умрели другари и родственици.
Когато някой кит почине, останалите китове, които минават около него, постоянно стопират до него. Те се задържат дълго време до мъртвия и съгласно експертите това е израз на тяхната горест.
