Дебатът около замяната на дизелови и бензинови автомобили с електрически

Дебатът към замяната на дизелови и бензинови коли с електрически се разгаря с цялостна мощ. По тематиката има оживени разногласия. БЛИЦ потърси мнението на Светослав Бенчев, специалист от Българската петролна и газова асоциация.

Ето какво демонстрира анализът на господин Бенчев за читателите на най-рейтинговата електронна медия в България:

Въпросът за електрическите автомобили е остарял, колкото самото им основаване. Още при започване на века те са считани за бъдещето на напредването или най-малко, до момента в който не сe развива моторът с вътрешно горене. Към достиженията им следва да се означи и че първият автомобил в света, а точно „ Вечно Недоволната “, постигнал през 1899г. скорост от 100 км/ч, е бил белгийско транспортно средство на батерии.

Електромобилите си остават и „ безконечните очаквания “ за понижаване на зависимостта от петрола по време на петролните рецесии през 70-те и 80-те години на ХХ век. Истинският попътен вятър в развиването им обаче задухва след високите цени на петрола в последните години в композиция с екологични лозунги за понижаване на СО2 излъчванията, главен фактор за така наречен световно стопляне. Или може би по-точния термин е климатични промени. Електромобилът бързо стартира да се счита за по-чиста опция на стандартните транспортни средства, защото съгласно еколози той не излъчва СО2 излъчвания. Често, само че напълно неверно, той е именуван и „ беземисионно транспортно средство “. Европейският съюз и изключително държавите-членки с автомобилна промишленост виждат в него идеална опция за опазване на индустриалното произвеждане в изменящата се конюнктура и бързо се вършат промени в регулациите, както на локално, по този начин и на европейско равнище за финансова и административна поддръжка на този вид произвеждане. Тази политика дава резултат и огромна част от интернационалните автомобилни компании стартират да оферират на пазара електрически автомобили. Американският производител „ Тесла “ също се включва в конкуренцията с мощни и елегантни модели.


Експертът Светослав Бенчев

Дотук всичко дава обещание положително бъдеще на този вид подвижност, само че в действителност обстановката е много спорна. На първо място дано стартираме с екологичния съставен елемент, който се оказва и водещ за развиването на електрическите автомобили. Често се споделя, че те са „ чисти “ и не спомагат за усилване на климатичните промени. Всъщност това не дава отговор на истината. Производството на един електрически автомобил, т.е. още преди той да стартира да се движи, отделя с 20% повече парникови излъчвания спрямо един стандартен. При моделите на Тесла, изискващи по-мощни батерии, този % доближава 60%, демонстрират изследвания на Мичиганския университет, доказани и от разбор на Шведския институт за проучване на околната среда. Така още преди да слезе от поточната линия Модел Х, да вземем за пример, е изхвърлил в атмосферата СО2 излъчвания равняващи се на 8 години междинна употреба на един бензинов мотор от междинен клас.

Още повече електрическият автомобил се нуждае от сила за своето придвижване и тя се създава от електроцентрали. В България, подобен е и случая в множеството страни от Европейски Съюз, над 50% от електрическата енергия се създава от суровина, която е карбоново основана, т.е. изхвърля огромно количество СО2 излъчвания. Едва 16% от силата се създава от възобновими източници. В този смисъл силата, с която зареждаме електрическия автомобил от контакта, по нищо не се разграничава, а даже надвишава замърсяването от стандартния автомобил. Още повече Европейски Съюз скоро ще одобри още по-стриктни ограничения за моторите с вътрешно горене във връзка с разхода им и емисионното замърсяване, които свеждат до още по-ниски стойности СО2 излъчванията от бензинови и дизелови горива. Така след 2-3 години излъчванията и при двежение от елементарните коли ще се доста по-ниски от тези на електрическите автомобили.

Стигаме и до двата съществени фактора за отхвърлянето на електрическите автомобили като сериозна алтернатива за смяна в превоза. А точно цената и пробегът. Пробегът е и гордиевият възел на тази промишленост. Особено с оглед хвалебствените слова за екологичните й преимущества. Всяко нарастване на изминатото разстояние с едно зареждане на акумулатора значи нарастване на индустриалните му излъчвания СО2, както и по-сериозни проблеми при преработването на батерията след извеждането й от употреба. Именно и последното ще съставлява предстоящ сериозен проблем изключително след решението на Китай да спре да бъде световно хранилище за отпадъците на индустриализирания свят. Също по този начин производството на по-мощни батерии ще се сблъска и с наличността на първични материали за производството им, измежду които са голям брой скъпи и редки субстанции (литий, кобалт, графит, никел и др.), постоянно добивани при неприятни работни условия и на цената на съществено замърсяване на околната среда.

Цената, несъмнено, е фактор, който също не би трябвало да бъде подценяван. Към сегашния миг електрическите автомобили, даже откакто прибавим и екологичния бонус, който някои страни дават за покупката им, са сред 3 и 5 пъти по-скъпи от конвеционалните коли. Съвсем естествено много постоянно бива пропускан обстоятелството, че след няколко години употреба е належащо да бъде сменен акумулатора, чиято стойност е съвсем колкото половината от цената на транспортното средство или два автомобила невисок клас оборудвани с мотори с вътрешно горене. Отделно се заплаща и цената на електрическата сила, която пък от няколко години, с изключение на покъпването, се характеризира и с въвеждане на данък върху нея. Засега той е най-малък, само че в бъдеще е изцяло допустимо той да стане сериозен инструмент за повишение на енергийната успеваемост. А както знаем, постоянно спазването на една регулация минава през джобовете на данъкоплатците.

Политическата конюнктура също не предвещава положително бъдеще за електрическите автомобили. Последните събития, както в международен мащаб, по този начин и на европейско равнище припомнят, че чисто екологичните ограничения, които водят до разноски и безработица и най-общо казано до лозунг вид „ би трябвало да платим цената “ не дават отговор на действителността. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп понижи административната тежест при добива на нефт и въглища, като това бе и част от предизборната му акция, подкрепена от голям брой американци, изключително от индустриалните щати. В Европейския съюз, макар желанието на администрацията в Брюксел, опазването на околната среда отстъпва като приоритет пред доста по-конкретни въпроси като незаконната емиграция, проблеми с бежанските потоци, опазване на индустриалното произвеждане, бъдещето на стопанската система на държавите-членки. Това се поддържа и от избора на самите европейци като в доста страни така наречен „ популисти “ или „ извънредно десни “ печелят забележителни за последните десетилетия резултати на национални и европейски избори. В този смисъл екологичните проблеми още повече и като нещо неосезаемо не се подреждат като сериозна тематика пред европейските жители, макар чисто лобистките ползи на мултинационалните екологични сдружения и групи за напън.

Екологичните проблеми следва да бъдат погледнати под по-реалистичен ъгъл, изключително предвид на обстоятелството, че електромобилността не може да отговори изобщо на проблемите при транспорта на тежки товари и в морския бранш. Бъдещето би следвало да бъде концентрирано в по-ефективно и ниско емисионни мотори с вътрешно горене, може би подпомагани и от електрически модули в хибридни мотори. Поне в околните няколко десетилетия няма да има опция на стандартните горива, която да даде реалистични проекти за развиване. Подпомагани и от биогоривата, течните нефтопродукти към момента имат положително бъдеще пред себе си и колкото по-скоро и на политическо равнище се одобри този факт, толкоз по-бързо ще могат да се вземат действителни и съответни ограничения за запазване на околната среда без това да подкопава икономическото или обществено развиване на страните.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ Пожарна охрана ГОРЕЩАТА ТЕМА В БЛИЦ!