Държавата трябва да има ясен план за развитие, освен на

Държавата би трябвало да има явен проект за развиване, с изключение на на преносната и на електроразпределителните мрежи и в частност на опциите за присъединение на възобновими енергийни източници (ВЕИ). При това с отчитане на системите за предпазване и с последващата стъпка за въвеждането на интелигентни уреди за премерване. Предвид темповете на навлизането на ВЕИ е значимо електроразпределителните сдружения да получат грантови средства ( примерно през Модернизационния фонд), с цел да може мрежата, ръководена от тях да бъде развита до нужния потенциал за присъединение на възобновими енергийни източници (ВЕИ). Това бяха част от изводите, до които доближиха участниците в полемиката „ Развитието на електроенергийните мрежи – европейски и национални трендове и проблеми “, проведена от Института за енергиен мениджмънт. Между другото единствено преди два ден Съветът на Европа утвърди REPowerEU с планувани спомагателни 20 милиарда евро. Никой обаче не конкретизира какво се случва с електроразпределителните мрежи и това е проблем, който от ден на ден вълнува операторите. Затова препоръчаната в границите на полемиката самодейност за диалог на равнище регулатори в Европа е значимо да бъде осъществена.   Европейската визия Колкото повече обществото разчита на електричеството, толкоз по-надеждна би трябвало да остава енергийната система. Това разяснява пред участниците в полемиката генералния шеф на Евроелектрик Кристиан Руби като преди този момент се спря на двойния растеж на различните източници на сила, в това число и на електрическите автомобили. По думите му е извънредно значимо мненията,  а в частност и проблемите в прехода към зелени мощности да бъдат обсъждани с политиците, „ с цел да може капиталовия модел да бъде уравновесен, да няма свръхинвестиране в един сегмент за сметка на различен, да продължим да се движим в вярната посока и най-важното да не унищожим тази капиталова рамка, която е решаваща за активизиране на нужните за прехода вложения “. „ Вероятно сте чували проектите на политиците в Брюксел за реформиране на пазара. Честно казано като промишленост проектът не беше да създадем това тъкмо в този момент “, уточни той, обръщайки внимание на сложния интервал при реализиране на сегашния енергиен пакет. „ Все отново обстановката през днешния ден е по-добра в сравнение с преди 3-4 месеца или половин година, когато ставаше дума за маргиналното ценообразуване и други правила, които към този момент са по-ясни, а полемиката е по-балансирана по тези тематики “, уточни той. В тази връзка сложи и въпроса за идните промени, времевия график за реализирането им, само че избегна и търсенето на отговора, който продължава да е мъчителен – кое е това, което би трябвало да се промени и, какво би трябвало да се избегне. В тази връзка генералният шеф на Евроелектрик напомни, че преди всичко не би трябвало да се  не помни, че става въпрос за рецесия на доставките, опитите на политиците да трансформират главните правила на ценообразуване и пазарните правила. „ Но не трябва да забравяме, че тези галопиращи цени са породени от рецесията с доставките от опита на Путин да срине пазара, да употребява енергетиката като оръжие като инструмент посредством войната в Украйна “, уточни той. „ Трябва да се разбере доста добре тази рецесия на доставките, тъй като, когато се взема решение би трябвало да се знае повода за казуса. Освен това би трябвало да се знае, че имаме ли проблем би трябвало да сме подготвени да действаме. И то, с цел да намерим един баланс. В началото казвахме – не докосвайте пазара. Сега споделяме – подхождайте деликатно. Добрата вест е, че успяхме да ограничим притока на газ от Русия и в последна сметка това ни оказа помощ “, уточни той.  Руби подсети, че когато става въпрос за европейското законодателство става въпрос за доста стилен развой, изискващ интервал от 18 месеца за прекосяване на целия законодателен развой в Европа. В тази връзка посочи, че сега предложенията за промяната на пазара са положителни и се чака дефинитивна позиция преди лятото. В коментара си за пазарната промяна генералният шеф на Евроелектрик бе деликатен, припомняйки че за създаване на сегашния енергиен пазар са били нужни повече от 20 години. „ Не бива да изхвърляме достиженията през прозореца единствено тъй като сме изправени пред тази рецесия и без значение дали имаме вяра на някои от отчетите или не, е значимо да помним, че системата ни дава бистрота на цените, обезпечава конкурентоспособност и нещо също значимо - система ни дава опция да търгуваме между тях. Ясно е, че не бихме могли да опазим сигурността на доставките през предходната година, в случай че не разполагахме с този вътрешен пазар на електрическа енергия и сила като цяло “, уточни той и обърна внимание, че по пътя към излизането от рецесията множеството от вложенията в действителност са ориентирани към ВЕИ. По думите му обаче е належащо да се откри баланс и търсене на благоприятни условия за мрежите. „ Не виждаме за жалост задоволително вложения ориентирани към стандартните мрежи. Необходимо е да се откри равновесие. Трябва да се намерят подобаващите принадлежности – да се даде опция на пазара да работи. Хората могат да се договорят да купуват сила, да подписват контракти, да построяват централи “, уточни той, наблягайки какъв брой внимателно може да е равновесието. „ Затова се тревожим, че няма проект за оценка на въздействието “, добави Руби. По отношение на мрежите, по думите ми „ неналичието на вложения, неналичието на пропорционални вложения се трансформира в проблем на енергийния преход “. „ Навсякъде в Европа, където пътувам виждам, че има рекорден брой заявки за създаване и присъединение на нови мощности от ВЕИ и проблем мрежата да отговори на това и то не е, тъй като операторите на мрежите са мързеливи, а тъй като следим един исторически преход, историческа смяна от една страна, а от друга – прекомерно доста ограничавания и дерогация “, съобщи Кристиан Руби, изразявайки вяра за предприемане на решителни стъпки от страна на Европейската комисия Според него, в случай че равнището на фрагментация на пазара не бъде разбрано добре, ситуацията ще се утежнява и ще се отрази и ще има негативно въздействие върху тласъците. „ Има 47 % растеж на поръчките и несъмнено сме изправени пред проблем “, уточни той, наблягайки на другите провокации и във връзка с осъществяването и доверието на вложителите в пазара. И с апел за вярно структуриране на промените. Визията, образецът на Гърция и проблемите не по този начин надалеч от българските „ Все повече развиването се движи към електрификация. Съвсем ясно е за всички нас, че би трябвало насочим вниманието си към това, по какъв начин ще се движим напред към едно по-електрифицирано бъдеще и към един по-електрифициран метод на живот като цяло “, уточни изпълнителния шефа на IENE ( Директор на Института за енергетика в Югоизточна Европа) Костас Стамболис, обръщайки внимание на ролята на декарбонизацията и на мрежовата съгласуваност.  Директорът на IENE в частност се спря на района на Югоизточна Европа и по-точно на свързаността на Западните Балкани, Гърция, Кипър и Израел и периферните страни, с които се реализира продан на електрическа енергия. „ Важно е да се обхване цялостната картина, когато се приказва по тази тематика “, уточни той. „ Въглищата и лигнита за множеството страни в нашия район са доста характерни. Турция в това отношение е доста значима, тъй като заема към 50 % от общото произвеждане. Голямо е взаимоотношението на България, Гърция с Турция в енергетиката, тъй че би трябвало да се обхване общата картина. Анализът ни демонстрира, че множеството страни в района ще поддържат през идващите няколко години въглищата и лигнита. Причината е сигурността на доставките. Нашите страни в района е доста висока степента на сигурност. Има известни съмнения в това дали бързо да се оставят лигнитните въглища и дали да не се употребяват повече “, изясни Стамболис във връзка с процеса на декарбонизация. В тази връзка даде и образец с Гърция. „ Когато през 2019 година пое ръководството нашия министър-председател разгласи, че ще стартира декарбонизацията и ще стартират да се затварят ТЕЦ-овете, употребяващи въглища и надлежно мините. Но предходната година, през април министър-председателя трябваше да се извърне на 180 градуса и да разгласи, че още веднъж ще се употребяват лигнитни въглища, с цел да се подсигуряват мощностите на системата. Давам този дребен образец, само че той илюстрира, какви са компликациите, когато би трябвало да се откажем от въглищата. Това не значи, че не би трябвало да го създадем, само че би трябвало да става умерено като отчитаме действителността на пазара. Сега стигаме до реформирането на пазара на електрическа енергия. Това е една друга сфера, в която ще има промени на пазара, ще се придвижваме към декарбонизацията и в същото време ще поддържаме функционалността на системите и ще ставаме все по-чисти. Проблемът е много сложен и се нуждае от основни полемики “, уточни той. По думите му декарбонизацията може да се реализира благодарение на политиката и технологиите, като последните от ден на ден се трансформират в избавителен инструмент, изключително когато става въпрос за системите за хващане и предпазване на излъчванията. „ Електрификацията и декарбонизацията ще употребяват като основа мрежите “, сподели още Стамболис наблягайки на положителната мрежова съгласуваност в района. „ Трансграничните интерконектори в района са доста значими за преносните оператори. Всички страни имат интерконнектори и са планувани от ден на ден взаимовръзки. Трансграничните интерконектори са сърцевината на напъните за декарбонизация на района. Установяваме, че във времето има нарастване на обмена сред страните. Гърция внася към 20 % от нужното електричество, а преди беше 4-5 %. Имаме 15-20 % на електропоток сред обособените страни, електричеството става все по-евтино, все по-лесно става да се придвижва от една страна в друга електрическа енергия и това е доста значимо за поддържане на салдото на електрическия микс. Това е обвързвано и с напъните за декарбонизация и напредването към електрифицирани системи “, изясни той.   „ В Гърция имаме огромни системи – интерконектора сред континенталната част на Гърция и Кипър и това е един от най-големите интерконектори. Говорим за 2 ГВт електрокабели и към 1600 км дължина за връзка сред Кипър, която е страна членка и Крит. Кипър към този момент няма да е изолиран остров. Строителните работи към този момент започнаха и това ще коства към 1,5 милиарда евро само че 700 млн. евро е финансиране от Европейски Съюз. Друг план, който в този момент се създава по думите на Стамболис и, който би трябвало да завърши през  2026 година е за реализиране на връзка сред Египет и Гърция. Надяваме се, че Египет ще създава задоволително евтина електрическа енергия от ВЕИ, която ще изнася към Гърция “, сподели Стамболид. Директорът на IENE беше безапелационен, че в случай че в действителност желаеме да се придвижваме към електрификация пътят е през създаване на добър потенциал за предпазване на сила, а за това могат да оказват помощ интерконекторите сред страните. В същото време той не подмина и казуса в Гърция, касаещ огромния брой острови и свързването им към преносната система. „ В Гърция имаме проблем, защото имаме доста острови и те до момента си имаха лични електроцентрали, лични мрежи и използваха мазут за произвеждане. Говорим за 40 острова със лични мрежи и електроцентрали. Това, което трябваше да се направи, бе да се свържат взаимно тези острови. Това е скъпо струваща интервенция, която стартира преди 3 години и ще завърши до 2028 година “, изясни той, само че единствено по този начин те ще могат да станат част от паневеропейската мрежа, „ тъй че да може да се придвижва електрическа енергия от Франция до остров Крит “, сподели той, наблягайки на смисъла на острова. „ Това е доста скъпо струващ план Става дума за вложения в размер на 500-600 млн. евро “. По думите му, в границите на електрическия микс ВЕИ-та в са с доста по-висок дял, в сравнение с в цялостния енергиен микс -  35 % е делът на ВЕИ в електрическия микс и към 20 % в енергийния. Проследявайки развиването на ВЕИ, Стамболис означи внезапното им нарастване през последните 2-3 години. „ Що се отнася до фотоволтаиците в Гърция пазара е много кондензиран. 1000 МВт са завършени с конфигурирани мощности, обаче не са обвързван с мрежата, тъй като разпределителния оператор има усложнения с това да поеме всички тези мощности “, разяснява шефът на IENE.  По думите му при тази ситуация  вложителите ще би трябвало да изчакат известно време за възвръщаемостта си. „ Това е образец по какъв начин не би трябвало да се вършат нещата тогава, когато искаш да увеличиш каузи на ВЕИ в системата си. Защо се случи това? Законът в Гърция задължава регулатора да приема поръчки за лицензиране, обаче не изисква оператора по разпределението да даде в същото време и незабавно позволение. Така че имаме, както административен, по този начин и регулаторен проблем “, установи той. Костас Стамболис обърна внимание и на флуктуацията на цените през избрани интервали от време. „ Без стандартните ТЕЦ-ове националното електропроизводство не може да действа задоволително добре пазара. Има период, в който се покриват потребностите, само че в случай че би трябвало напълно да се електрифицира системата, не може да не се разчита на стандартното произвеждане “, уточни той. „ Като резюме, в случай че би трябвало съществено за използван електрификация и декарбонизация би трябвало съществено да сложим съществено акцентиране върху планирането, организацията на мрежите до по-добро съдействие сред разпределителните и преносните сдружения и регулаторните органи. Много повече от това, което виждаме към сегашния миг “, заключи шефът на IENE. Електроразпределителните сдружения в България и присъединението на ВЕИ Всяко от трите електроразпределителните сдружения в България е със поръчки за присъединение на ВЕИ-мощности от по към 8 хиляди МВт, което съставлява растеж от към 8 пъти в границите на задоволително къс интервал. Като цяло поръчките са за към 33 хиляди МВт в случай, че пиковото ползване е към 8 хиляди МВт. Проблемът е, че електроразпределителните мрежи не разполагат с подобен потенциал. За да го реализиран са нужни вложения от милиони, които също не са налични. Освен това увеличението на потенциала на мрежата не може да се реализира с темпа на построяването на една ВЕИ-мощност, изключително когато става въпрос за фотоволтаици. Регулаторната рамка също е лимитирана, когато става въпрос за вложения. Техническите условия, както и тези за сигурност остават в периферията, не се приказва за стандарти и мрежови кодекси. Пътищата за обезпечаване на средства са два – или през мрежовите услуги, т.е. през цените за потребителите, или посредством грантови схеми. Другият метод е посредством интелигентни уреди за премерване.  Това разясниха представителите на трите електроразпределителни сдружения в България.  „ Идват вложители и споделят: Присъединете ме тук “ и желаят половин, един, пет мегавата и са доста учудени като кажем, че няма потенциал. Развитието на мрежата е дълготраен план, дълготраен проект. Само в нашата мрежа, в дълготраен проект, единствено на наша територия са присъединени 400 МВт “, уточни шефът на Електрохолд Карел Крал. В тази връзка добави, че регулаторът от своя страна би трябвало да утвърди на електроразпределителното сдружение нужните средства за развиването на този потенциал на мрежата и то по този начин, че „ в случай че някой ден, някой пристигна е каже, че желае да бъде причислен, това да се случи. „ Разбира се, че няма такова утвърждение, няма такива запаси. Регулаторът ще ни каже, че няма по какъв начин да се усили цената на мрежовите услуги за всички консуматори, с цел да се построи мрежата без проект и тактика и без изясненост, какви мрежови мощности ще бъдат изисквани. Мрежата би трябвало да се развива от позиция на повишаването на потреблението “, сподели Карел Крал. В тази връзка той уточни, че на територията на Електрохолд от 2018 година до 2022 година нарастването на заявките за нови присъединения е повишено с 30 %. „ Над от 30 % са настояванията за нови присъединения. Мрежата би трябвало поеме този ангажимент. Това е заложено в проектите “, съобщи той. По думите му през предходната година обаче внезапно обстановката се е усложнила от десетки хиляди заявки за присъединение на ВЕИ мощности. „ Само през предходната година поръчките за присъединение на фотоволтаици са над 8 000. Повече от половината от тях са до 30 кВт. Две години преди този момент, през 2020 година тези заявки бяха по 1000 на година. Това е с 8 пъти растеж на заявките и с това би трябвало да се оправи един и същи екип, който прави изследване,  възнамерява мрежата и да издава мнение “, уточни той, наблягайки на едно от последните решение на Народното събрание за понижаване на периодите за този документ до 14 дни. „ Къде е казусът. Проблемът е в това, че не се възнамеряват в задоволително напред и се счита, че ЕРП-та са главната спънка за развиването на ВЕИ. Това е главното съгласно вложителите. Но не е по този начин. Ние сме наясно, че бъдещето е електрификацията. Искаме развиване на мрежата, само че би трябвало да е стопански оправдано и да имаме средства. Въпросът е от кое място да се финансира това развиване на мрежата. По принцип има единствено два източника – единият е през мрежовите цени, което значи, че през регулатора всички консуматори би трябвало да заплащат мрежовите услуги, с цел да се изплатят вложенията “, изясни Крал и уточни за образец, че годишния размер на вложенията на сдружението е почти 100 млн. лева „ Ако присъединим всички декларирани стремежи, тези вложения би трябвало да набъбнат “, изясни той. По предварителни калкулации обаче това значи растеж на мрежовите услуги с към 39 %. „ Другият източник са европейските средства, само че в Плана за възобновяване няма такива средства. Това би трябвало да се промени. Другият източник е Модернизационният фонд, само че въпреки всичко е единствено една крачка “. Това обаче не е всичко, акцентира Крал и бе безапелационен, че сдруженията да са наясно „ какво желае страната “. „ Как желае да се развиват ВЕИ и, по какъв начин желае да поддържа дребните вложители? “. В тази връзка той напомни последните промени на Народното събрание в посока към така наречен осведомителен режим за лично ползване. „ Собствено ползване значи, подобен източник, производството, от който не се връща в мрежата. Откровено казано, аз не зная за фотоволтаик, който не връща ток в мрежата. Освен доста огромните потребители, които имат промишлено произвеждане, задоволително да употребява цялата създадена електрическа енергия. Всички останали (фотоволтаични съоръжения ) ще връщат в мрежата и това няма по какъв начин да стане и от позиция на сигурността и ръководството на мрежата. Ако ще се прави по този начин, ще се стигне до единствения резултат – блекаут “, изясни той като добави, че може да се вземе опита на други страни. „ Има формулировка на просюмъри, има ясни правила за присъединение, механически стандарти, а операторът има право да диспечира моя фотоволтаик “, изясни той. „ Правила за присъединение, механически стандарти и диспечиране на присъединените мощности са пътят. ЕРП-та не са зложелател и спънка за развиването на ВЕИ. Единственото, което желаеме е да има ясна тактика, правила за развиването и финансирането “, уточни Карел Крал. Когато приказваме за развиване на мрежите, изключително за България, а и в Европа по принцип логиката до момента постоянно е била, че развиването на мрежата е ориентирана към потребителите – обезпечаване на качествено и непрестанно доставяне на потребителите “, подсети Калина Трифонова, член на съвета на шефовете на EVN България, спирайки се на спецификата на разпределителната мрежа. По думите й сегашните поръчки за създаване на фотоволтаици обаче са  точно противоположни на логиката на създаване на мрежите.  „ Най-много поръчки имаме там, където имаме минимум ползване, където и мрежата е най-тънка и по никакъв метод не може да поеме тези огромни поръчки за вкарване на сила в мрежата в противоположен поток “, а това по думите й е поради това, че част от плановете са спекулативни. Подобно на Електрохолд и в EVN България поръчките за присъединение на ВЕИ мощности са нарастнали в пъти, стана ясно от думите на Трифонова. „ За миналата година на цялата наша територия имаме поръчки за 130 МВт нови консуматори и 2400 МВт нови поръчки за ВЕИ-та. Да не приказваме, че имаме обстановки в райони като Ямбол, където в пиковите месеци, когато слънцето е не доста мощно и фотоволтаиците могат да се охлаждат, имаме доста по-високо произвеждане, в сравнение с ползване на място. И зареждаме мрежата високо напрежение, а това въздейства на потребителите и се е случвало, когато преносния оператор се намесва “, изясни тя. „ Трябва да се насочим към решения, които предизвикват личното ползване, така наречен просюмъри, само че с ясни критерии, да има държавна политика, а освен по този начин с натикан  един текст в закона, който нито е разискван с мрежовите оператори, нито от позиция на балансиране, нито пък от сигурност. Слагането на един панел на покрива значи, че ставаш част от мрежа “, съобщи Трифонова.  Тя бе безапелационна, че уведомителния режим заплашва сигурността, изключително при неналичието на минимални стандарти и правила. В този смисъл сложи и въпроса за разработване на държавна политика, регулаторни промени, механически стандарти, правила, мрежови кодекси. Друг проблем, на който Калина Трифонова обърна внимание е, че „ мрежата се развива с доста по-бавни темпове от една инвестиция във фотоволтаичен парк било то и 5 МВт. Трябва да се намерения за механизъм за запазване на потенциал, да се резервира “ По думите й, в случай че някой вложител със заявката си за план и забавянето му блокира, попречва останалите би трябвало да си заплати. „ Регулаторната рамка през призмата на този разрушаващ стандартите модел би трябвало да бъде преразгледана и освен от нашия регулатор. Това е проблем на всички регулатори. Трябва да е на равнище Европейски Съюз, с цел да бъдат решен този проблем с напън от поръчки, който съществува освен при нас “, съобщи тя, а в частност акцентира и на нуждата от промени и в нормативната уредба в страната ни и финансирането. „ Ние желаеме ВЕИ, само че мрежата не може да се модернизира с вълшебна пръчка “, уточни тя. Изпълнителният шеф на Енерго-Про Анжела Тонева се причисли към мненията на сътрудниците си. По думите й  през тази година и в Енерго-Про има с 209 % нарастване на заявките за присъединение на ВЕИ, главно фотоволтаици. „ Ние сме в същата тежка обстановка във връзка с балансиране на потреблението и производството.  Колегите направиха разбор и тази година сме в тази равновесна точка, в която част от товара е съвсем подравнен с индустриалната мощ, само че оттук насетне присъединението на всички декларирани мощности би довело до дебаланс “, съобщи тя. Тонева изрази единодушие и с констатацията, че вложенията в мрежата не могат да се реализират със същия ритъм на присъединение. „ Наистина би трябвало да се премисли цялата тактика. При тази обстановка сега, с това законодателство и с този революционен порив да причисляваме всички на процедура всички сегашни и бъдещи консуматори ще платят тази цена и това е неизбежно, тъй като в действителност увеличението на вложенията през цените би довело в действителност до доста покачване на мрежовите цени. Безвъзмездните средства биха могли да оказват помощ, само че най-добре би ни помогнала една обща национална политика на малко по-високо равнище, което да обезпечи по-добро законодателство и стопански условия за повишение на потреблението “, уточни Тонева. Изпълнителният шеф на Енерго-Про показа и доказателства за присъединение на мощности в обекти, които е подозрително, че са за лично ползване. „ Не би трябвало да бъдем одобрявани като врагове на ВЕИ “, уточни тя като не пропусна да сложи въпрос за одобрената норма на възвръщаемост. Екшън проект или единствено екшън  Деканът на Стопанския факултет към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ Атанас Георгиев обърна внимание на процеса на надграждане на пазарните промени, само че от позиция на тласъците на производителите да създават повече и за тласъците на потребителите да използват по-ефективно. „ Ако това бъде зачеркнато ще бъдем в една обстановка, в която може да се случат доста други неща “, уточни той. „ И още една прилика в случай че мога да направя – за дълготрайните контракти, защото това е един от акцентите в тази промяна - това е като да си купиш нещо на заем за доста дълъг интервал от време, до момента в който ние сега сме в един пазар, който въпреки и доста тежко предразположен на пикове и спадове въпреки всичко дава някаква еластичност на участниците на пазара, какво и по какъв начин да го създадат “, съобщи той, отчитайки, че има и други гледни точки. Георгиев уточни и пропуснатите благоприятни условия изключително по Плана за възобновяване и резистентност и даде образец за някои страни, в които опцията за развиването на мрежите е заложено в Националните проекти за възобновяване (Италия, Испания, Словения). В този смисъл той прикани за по-бързо задвижване на опциите, които страната ни има по Модернизационния фонд. „ Тъй като във време на рецесия, в случай че изядем насъбраните пари през ползване, след рецесията няма да имаме пари и може да не сме излезли толкоз добре от нея. Но в случай че това, което е насъбрано бъде вложено в вложения в инфраструктура от всевъзможен вид,  може да се обезпечи един различен път от излизане от рецесията. Така се разграничаваме другите икономисти “, уточни той. Атанас Георгиев акцентира на нуждата от стратегическа визия като не спести рецензиите си за забавянето на процедурите по актуализацията на Интегрирания народен проект за енергетика и климат, както и по Националния проект за възобновяване и резистентност.  „ Когато имаме един екшън проект, само че в него няма проект става един огромен екшън. Ние сме в един огромен екшън в последните три години към този момент във връзка с енергийната политика “, разяснява той. Визирайки забавянето по посочените документи, той дефинира, че това е доста неприятно, „ тъй като се не помни главната функционалност на тези стратегически документи. Те не би трябвало да са документи за това къде страната да влага събраните от налози или от други източници пари, а това би трябвало да са документи, които да дават рамката на пазара “, съобщи Атанас Георгиев. „ Нямаме Наредби. Защо? Защото законът не е изменен и не са направени измененията в него. Защо? Защото нямаме тактика. А за какво нямаме тактика? Защото нямаме изясненост какво желаеме да реализираме. Тоест, всичко стига до политическия консенсус, който може да оправдаем, само че това не е опрощение, още повече, когато се отива на открито или, когато се търсят вложители, или когато се договаря със прилежащи страни за планове. Там не се интересуват какво ние не сме си подредили. Така че първата стъпка е да има политически консенсус най-малко по къс лист булети, какво би трябвало да бъде реализирано в енергетиката и то допустимо най-скоро и то булети, по които да има задоволително единодушие. Второто – произвеждане на тези документи, които са нужни, с цел да използваме процеса и трето – потребление на всички налични фондове в това число оперативните стратегии за вложения в разнообразни инфраструктурни планове на сходни по мярка и с сходни провокации страни “, съобщи Георгиев. Труден коментар В рамките на полемиката някогашният член на КЕВР Пламен Денчев не спести неуместни въпроси към Електроразпределителните сдружения и по-точно – спазването на периодите по избрани процедури. Обърна също по този начин внимание на нуждата от приемане на ограничения за балансиращи мощности. „ В момента е доста мъчно да се разяснява енергетиката. Не единствено в България, а и в цяла Европа. Причината е, че войната, която Русия води в Украйна пренареди доста от секторите и публичния живот, включително и в енергетиката “, съобщи от своя страна ръководителят на КЕВР Иван Иванов. Той напомни, че вниманието е било ориентирано към превъзмогване на огромния дефицит на природен газ. „ Това докара до потребление на максимума и на въглищни централи и на всички други производители, които пък докара до съществено повишение на цените на електрическата енергия. Изводът е един и е безапелационен – Европа не е задоволително богата на фосилни източници, било въглища, газ или нефт. Единственото трайно и то дълготрайно решение е освобождението и то последователно от тях и, както Европейска комисия, по този начин и националните държавни управления обрисуваха, че бъдещето е на ВЕИ, създавани от разнообразни източници. Веднага ще отбележа, че всичко това в действителност слага доста огромни провокации пред енергийните мрежи и в Европа и в България “, разяснява той, припомняйки проучване на EMI за нужните инвестиции за развиването на мрежите. „ Само в енергийния оператор ЕСО заявките като мощ все още са за 33 хиляди МВт. Помислете, България има пиково ползване на електрическа мощ 7 700 дано кажем 8 хиляди МВт, а тук приказваме за 33 хиляди МВт. На второ място е развиването на самите мрежи. В този аспект би трябвало да се види какви ограничения могат да се набележат и изпълнят. Относно присъединението има две неща, които са реализируеми. Първото от тях – това е присъединение на колективен принцип, на районен и наоколо до избрани подстанции и такива, които ще бъдат построени с оглед да се спести време да стане по-бързо, а и да се спестят средства и се направи по-добро обмисляне. Това се споделя и от ЕСО, само че би трябвало да бъде и осъществено “ съобщи Иван Иванов. Той сложи и въпроса за развиване на мрежите, само че по едно и също време със системи за предпазване. Както и нуждата от доставяне на всички производители, както и консуматори, просюмъри  с интелигентни средства за премерване. Това ще разреши ръководство, цифровизация на потреблението от крайните клиенти на системата. В тази тенденция би трябвало, в случай че се извърши такава цифровизация на мрежите, би могло да се ръководи, както в действително време и производството, а също по този начин и потреблението. По подобен метод ще се избегне нуждата от непрестанно увеличение на потенциала на мрежите на симетричен принцип. На последващо място – би трябвало съществено да се продължи развиването на междусистемната свъраност, което ще понижи флуктуациите на цените на прилежащи зони, и тържища и ще се стигне до разлика в цената сред две тържища до 2 евро. Това несъмнено зависи от финансирането на мрежите. То може да стане по два метода. Първият е класическия – посредством контролираните цени, определяни от регулатора. Очевидно е обаче че в страна като България с ниски приходи не може огромните вложения да потънат напълно в контролираните цени. Затова е значимо потреблението на грантовото финансиране по избрани стратегии. Освен грантовото финансиране има и един доста значим инструмент – Планът за възобновяване и резистентност, където за жалост е  предвидено само финансиране за ЕСО. За разпределителните мрежи би трябвало настрана финансиране “, уточни Иван Иванов. Председателят на КЕВР обърна внимание, че в Гърция също имат сходен проблем за присъединение на ВЕИ, с което удостовери думите и на Костас Стамболис. По думите на Иванов,  през предходната година 49 % от заявките в гръцката страна са отказани от оператора поради неналичието на потенциал. „ Но в Гърция и Румъния ма един принцип – едно евро в развиването на нови мощности да е съчетано с развиването на мрежата Това е належащо, в случай че желаеме мрежата да е в синхрон с подаваните заявки за ВЕИ. Това,  което ни стимулира с построяването на фотоволтаични централи няма да е по този начин през идващите години. Цените ще се успокоят, вложенията няма да се възстановяват толкоз бързо, а въглищните централи…тогава тяхната сила ще е на цена, която ще е непродаваема “, заключи Иван Иванов. Що се отнася до интелигентните уреди за премерване, в границите на полемиката шефът на Института за енергетика в Югоизточна Европа, Костас Стамболис изясни, че в Гърция подобен план има и от пет години минава през разнообразни процедури, само че към момента не е сбъднат. Той е на стойност 1 милиарда евро. Едва тази година се чака пускане.