Дано тези, които очакваха, че като европейски главен прокурор Лаура

Дано тези, които чакаха, че като европейски основен прокурор Лаура Кьовеши ще разчисти българските корупционни обори, да не са залагали пари за това. Защото щяха да ги изгубят.

Европейската прокуратурата стартира да действа на 1 юни 2021 година Още преди този момент към тази институция бяха ориентирани доста упования да удари високата корупция в България. Самата Кьовеши остави усещането, че това е задачата ѝ. След като се оплака, че получава единствено дребни сигнали от прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, служебното държавно управление направи по този начин, че и други институции с изключение на прокуратурата да могат да я сезират. И сякаш сигналите потекоха. Но каузи не се виждат, разочарована е в. „ Сега “.

Вероятно Кьовеши въобще не обръща внимание какво тъкмо се случва в България. Вярно е, че по евроделата тук работят локални магистрати, така наречен делегирани прокурори, употребява се ресурсът на българското Министерство на вътрешните работи.

Делегираните прокурори, въпреки и финално определени от Кьовеши, се оферират от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет. Тоест изначално моделът на делегираните прокурори повтаря модела на българската прокуратура. Това е една метастаза на нашата прокуратура, опакована под различен етикет. Но в действителност имаме франчайз на Гешев и Сотир Цацаров. Ако някой почтен се е промъкнал, той е изолиран и не получава каузи.

Според източник на Narod.bg от държавното обвиняване, обаче, вяра има – по непотвърдена публично информация след вота на 29 октомври Лаура Кьовеши и нейните прокурори отварят досието „ България “, цялостна с данни за корумпирани кметове и политици от всевъзможен диаметър, като управника на Петрич, да вземем за пример, Димитър Бръчков, за който разкрихме десетки далавери за милиони левове.

Освен всичко, написа още „ Сега “, европейската прокуратура действително е по-безотчетна от българската.

Не знаем, да вземем за пример, по какъв начин се разпределят следствията измежду българските делегирани прокурори. Дали това става на инцидентен принцип или някои получават избрани каузи. А и Кьовеши не насочи фокуса си към България, макар първичните обещания, а подхожда чиновнически.

Да управлява сътрудниците си европрокурори беше определен Димитър Беличев. Със законови промени те получиха самостоятелност от основния прокурор, даде им се обособена постройка, чиновници, деловодство. Но каузи в съда няма. В колегиума на европейската прокуратура пък е Теодора Георгиева, която също има власт да дърпа конците в българския офис на ЕППО.

През февруари Кьовеши прати одит в България, тъй като няколко делегирани прокурори напуснаха, без да е изминал мандатът им. Проблемите очевидно са съществени, тъй като и напорът за свободните места на делегирани прокурори не беше огромен, на моменти даже беше нулев. За следващата, пета, процедура в този момент се появиха повече искащи, измежду които и районният прокурор на София Невена Зартова. Кандидатурата й съответствува с това, че беше погната от и.д. основния прокурор Борислав Сарафов поради следствията на убийствата в с. Лозен. Тя беше и измежду доближените на Гешев, тъй че евентуално пробва да се избави като делегиран прокурор.

Какво са открили инспекторите от Люксембург, и до момента не е ясно. Последната информация, предоставена от офиса на Кьовещи, беше, че проверката не е прегледана от колегиума на европейската прокуратура. А още през март от Люксембург споделиха, че одитът се завърши. Защо резултатите му се крият, можем единствено да гадаем.

Реклама

България би трябвало да има 15 делегирани прокурори, а сега има единствено 8.

Две години след старта на европрокуратурата тя организира няколко знакови акции в България, само че не може да се похвали с огромни триумфи. Защото акциите са едно, само че присъдите, с които се мерят триумфите – напълно друго. А с цел да има присъда, все някое дело би трябвало да стигне до съда.

Първата присъда, освен това реализирана със съглашение, е 1 година условно. Тя е на шеф на винарска компания от Пловдив, признал се за отговорен за опит за машинация, обвързвана с еврофондове. Осъденият е показал подправени документи при кандидатстване за финансиране, заяви европрокуратурата. „ Бяха предотвратени вреди за бюджета на Европейски Съюз на стойност съвсем 400 000 евро. Това е първата присъда по следствие на Европейската прокуратура (ЕППО) в България “, гласеше още известието на Кьовеши.

Друго дело на европрокуратурата – за рушвет, пък неотдавна завърши и на втора инстанция, също с условна присъда. Траян Делиагов бе наказан условно на 6 месеца затвор с 3-годишен изпитателен период, че като чиновник на фонд „ Земеделие “ е изискал и получил рушвет от 5000 лв.. Той беше оневинен за различен рушвет от 5000 лева, пожелан и получен от същата „ жертва “ преди този момент.

Засега малко, и то дребни риби, се хващат в мрежата на Кьовеши. А първият задържан под управлението на европейската прокуратура се оказа кметът на Генерал Тошево. Не е анекдот.

През февруари беше обявено, че ЕППО проверява измами за милиони евро, свързани с търговията с излъчвания на парникови газове в България.

През март пристигна новината за допустима корупция и корист със средства на Европейски Съюз за възобновяване на историческия център на София, в това число емблематичните жълти павета. Възможната корупция се изчисляваше на най-малко 3 милиона евро. А ЕППО изясни, че работи по делото от есента на 2022 година

През август беше карцерът на кмета на Генерал Тошево Валентин Димитров, който на идващия ден беше пуснат под гаранция от 10 000 лева В този случай се проверява безплатна финансова помощ, получена от общината по европроект за повишение на енергийната успеваемост в многофамилни жилищни здания в размер на 169 000 евро (около 330 000 лева.). Според доказателствата длъжностни лица, участващи в плана, в това число и кметът, са показали погрешна информация за осъществяването на строително-монтажни работи, които не са завършили в открития период. Засега единствено кметът има обвиняване.

Ден по-късно европрокуратурата заяви за нови двама арестувани за корист по два европроекта за рационализация на железопътната инфраструктура на стойност над 241 милиона евро.

В акциите всякога вземат участие стотина 100 служители на реда и сътрудници ДАНС, претърсват се доста адреси, разпитват се десетки очевидци. И след това като че ли всичко потъва. Засега е доста звук за нищо.

Доротея Дачкова, „ Сега “, заглавието е на Narod.bg