Русенец: Най-после започнаха да зачитат и пенсионерите за хора
Дано и отсега нататък днешните политици да не ни не помнят
Най-после пристигна време и за пенсиите на възрастните хора. Повече от десетилетие никой нито се сещаше, нито дума отваряше за тях. Парите отиваха сякаш за асфалт, но не напълно. Както четохме по медиите, доста хора са се облажили около автомагистралите, дето ги откриваха тържествено. А на другия ден ги затваряха за поправки. После следваха и поправки на ремонтите и по този начин до безспир. За пенсиите никой не обелваше и дума.
Добре, че изборите през предходната година разбъркаха картите и се стигна до узряване на политическите партии за някаква смяна в приходите на пенсионерите. Няма значение от кое място идва тази концепция, дали от десни или от леви политици. Някой лев върху мизерните пенсии няма да промени кой знае какъв брой живота ни, само че най-малко ще ни покаже, че ни зачитат за хора. Животът ни мина в труд по времето на две обществено-политически системи. Трудихме се и по времето на социализма, и след измененията през 1989 година Изпълнявахме отговорностите си съзнателно, без значение че по времето на демокрацията постоянно оставахме без заплати, изплащаха ни ги на части, от време на време дори и не ни ги изплащаха. Когато достигнахме заветните години за пенсия, получихме пари, с които да претърпяваме и да мизерстваме. Защото не е живот това да си подложен пред избор – дали да си купиш половин кило кайма или някакво лекарство. Уверявам ви, че няма български пенсионер, който да не е правил този избор. А това към този момент не е обикновено живеене.
Ето за какво се радваме на всяко политическо решение за увеличение, пък било и с малко, на пенсиите ни. И не ни интересува дали идва отляво или отдясно. На партии и партийци не имаме вяра още от времето на комунизма. Многобройните избори от предходната година поналяха малко ум в политическите глави. Дано и отсега нататък днешните политици да не ни не помнят. Че тя България, както е тръгнало, май в действителност в пенсионерска страна ще се трансформира.
Атанас Велков, Русе /
Най-после пристигна време и за пенсиите на възрастните хора. Повече от десетилетие никой нито се сещаше, нито дума отваряше за тях. Парите отиваха сякаш за асфалт, но не напълно. Както четохме по медиите, доста хора са се облажили около автомагистралите, дето ги откриваха тържествено. А на другия ден ги затваряха за поправки. После следваха и поправки на ремонтите и по този начин до безспир. За пенсиите никой не обелваше и дума.
Добре, че изборите през предходната година разбъркаха картите и се стигна до узряване на политическите партии за някаква смяна в приходите на пенсионерите. Няма значение от кое място идва тази концепция, дали от десни или от леви политици. Някой лев върху мизерните пенсии няма да промени кой знае какъв брой живота ни, само че най-малко ще ни покаже, че ни зачитат за хора. Животът ни мина в труд по времето на две обществено-политически системи. Трудихме се и по времето на социализма, и след измененията през 1989 година Изпълнявахме отговорностите си съзнателно, без значение че по времето на демокрацията постоянно оставахме без заплати, изплащаха ни ги на части, от време на време дори и не ни ги изплащаха. Когато достигнахме заветните години за пенсия, получихме пари, с които да претърпяваме и да мизерстваме. Защото не е живот това да си подложен пред избор – дали да си купиш половин кило кайма или някакво лекарство. Уверявам ви, че няма български пенсионер, който да не е правил този избор. А това към този момент не е обикновено живеене.
Ето за какво се радваме на всяко политическо решение за увеличение, пък било и с малко, на пенсиите ни. И не ни интересува дали идва отляво или отдясно. На партии и партийци не имаме вяра още от времето на комунизма. Многобройните избори от предходната година поналяха малко ум в политическите глави. Дано и отсега нататък днешните политици да не ни не помнят. Че тя България, както е тръгнало, май в действителност в пенсионерска страна ще се трансформира.
Атанас Велков, Русе /
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ