Да знаеш името си. Да не ти тежи. Да го изричаш

Да знаеш името си. Да не ти тежи.

Да го изричаш ясно, само че смирено.

Да не заемаш и да не дължиш,

само че да заслужиш всичко харизано.

Да нарисуваш верен въпрос

пред отговора, който си разкрил.

Но толкоз е мъчно да си мост

над езеро, звездите отразило…

И толкоз небесна лекост

тежи в крилете, дето аз не нося.

Въпросът е обаче в любовта.

И отговорът в действителност е въпроса.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ  в  Телеграм :

Вижте още: Има потребност от мрак за добра светлина – ЕЛЕНА ДЕНЕВА