Как България се превърна в пленена държава
Да стартираме със самата диагноза. За да е пленена една страна, належащо и задоволително изискване е да има трайно слепване сред ръководството и избрани корпоративни ползи. В България това слепване се следи в следните сфери:
Четири образеца
- Разследващите и наказателните органи работят против елементи от опозицията и в никакъв случай против ядрото на ръководството. В България това ядро е построено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, а за един къс миг през последните 10 години в центъра му стояха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Пословични станаха изказванията, че “службите” са на Движение за права и свободи. Пословично е и въздействието на Движението в кадруването на правосъдната система. Що се отнася до основния прокурор Сотир Цацаров - него Борисов “сам си го избра”, а в този момент текат сделките за идващия. Слуховете са едно, действителните резултати - друго. А действителните резултати са, че прокуратура, ДАНС, КПКОНПИ и така нататък с цялата си мощност се стоварват върху неуместните и маргиналните, до момента в който в това време са изключително меки и състрадателни към ядрото на ръководещите. Срещу всички министри на Реформаторския блок да вземем за пример започнаха и текат следствия и правосъдни процеси, като че ли корупцията е поразила особено “градската десница”. По време на изборите пък беше “ударена” Елена Йончева, въпреки че във връзка с Българска социалистическа партия наказателните органи са деликатни: тръгнат ли доста остро против социалистите, в един миг ще би трябвало от немай къде да извърнат внимание и на ГЕРБ-ДПС. Затова макар шумотевицата към жилищата, всичко остана на равнище деликатни инспекции. А в подготовка на локалните избори през есента прокуратурата се впусна услужливо да гони кметове в интервенцията “ГЕРБ се чисти от корупция по места”. Тази интервенция ще даде опция на премиера Борисов да съобщи, че е преборил корупцията в локалната власт. Тоест, суджукът не е стигал до ядрото на ръководството.
- Регулаторите работят в интерес на характерни ползи. КТБ е парадигматичен образец за това по какъв начин страната може да проспи основаването на цяла бизнес империя с парите на спестителите в една банка. Част от тази империя бе добита от Цветан Василев, друга част - от негови бизнес сътрудници, свързани с Движение за права и свободи и с ядрото на ръководството. И когато Василев и тези сътрудници се скараха, страната погна него, а не тях. Така в следствие от грижовното отношение на регулатори и проверяващи Движение за права и свободи се трансформира в добре охранена партия-фирма. Днес тя има (чрез свои представители) голяма част от медиите, Топлоелектрическа централа Варна и доста други бизнеси. А и се готви да строи частно пристанище. Разрастването на тези “империи” става посредством банкови заеми, които обилно се отпускат против незнайно какви обезпечения. При банкрута на КТБ стана ясно, че доста от заемите в нея са били необезпечени. Може би това е разковничето на въпроса по какъв начин настоящи политици могат да станат крупни предприемачи. Но, несъмнено, няма кой да проверява сходни “спекулации”.
- Медиите обслужват ядрото на властта. Голяма част от въпросните медии публично са притежавани от това ядро. Други са под негово въздействие - в смисъл, че публицистичната им политика съответствува напълно с тази на директно притежаваните. При печатната преса този монопол или квази монопол е явен. А при малките екрани, с прекосяването на Народоосвободителна въстаническа армия към нов притежател и със промените в управлението на Българска национална телевизия, укротяването им в интерес на ръководещото ядро е невидимо само за слепите.
Четири образеца
- Разследващите и наказателните органи работят против елементи от опозицията и в никакъв случай против ядрото на ръководството. В България това ядро е построено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, а за един къс миг през последните 10 години в центъра му стояха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Пословични станаха изказванията, че “службите” са на Движение за права и свободи. Пословично е и въздействието на Движението в кадруването на правосъдната система. Що се отнася до основния прокурор Сотир Цацаров - него Борисов “сам си го избра”, а в този момент текат сделките за идващия. Слуховете са едно, действителните резултати - друго. А действителните резултати са, че прокуратура, ДАНС, КПКОНПИ и така нататък с цялата си мощност се стоварват върху неуместните и маргиналните, до момента в който в това време са изключително меки и състрадателни към ядрото на ръководещите. Срещу всички министри на Реформаторския блок да вземем за пример започнаха и текат следствия и правосъдни процеси, като че ли корупцията е поразила особено “градската десница”. По време на изборите пък беше “ударена” Елена Йончева, въпреки че във връзка с Българска социалистическа партия наказателните органи са деликатни: тръгнат ли доста остро против социалистите, в един миг ще би трябвало от немай къде да извърнат внимание и на ГЕРБ-ДПС. Затова макар шумотевицата към жилищата, всичко остана на равнище деликатни инспекции. А в подготовка на локалните избори през есента прокуратурата се впусна услужливо да гони кметове в интервенцията “ГЕРБ се чисти от корупция по места”. Тази интервенция ще даде опция на премиера Борисов да съобщи, че е преборил корупцията в локалната власт. Тоест, суджукът не е стигал до ядрото на ръководството.
- Регулаторите работят в интерес на характерни ползи. КТБ е парадигматичен образец за това по какъв начин страната може да проспи основаването на цяла бизнес империя с парите на спестителите в една банка. Част от тази империя бе добита от Цветан Василев, друга част - от негови бизнес сътрудници, свързани с Движение за права и свободи и с ядрото на ръководството. И когато Василев и тези сътрудници се скараха, страната погна него, а не тях. Така в следствие от грижовното отношение на регулатори и проверяващи Движение за права и свободи се трансформира в добре охранена партия-фирма. Днес тя има (чрез свои представители) голяма част от медиите, Топлоелектрическа централа Варна и доста други бизнеси. А и се готви да строи частно пристанище. Разрастването на тези “империи” става посредством банкови заеми, които обилно се отпускат против незнайно какви обезпечения. При банкрута на КТБ стана ясно, че доста от заемите в нея са били необезпечени. Може би това е разковничето на въпроса по какъв начин настоящи политици могат да станат крупни предприемачи. Но, несъмнено, няма кой да проверява сходни “спекулации”.
- Медиите обслужват ядрото на властта. Голяма част от въпросните медии публично са притежавани от това ядро. Други са под негово въздействие - в смисъл, че публицистичната им политика съответствува напълно с тази на директно притежаваните. При печатната преса този монопол или квази монопол е явен. А при малките екрани, с прекосяването на Народоосвободителна въстаническа армия към нов притежател и със промените в управлението на Българска национална телевизия, укротяването им в интерес на ръководещото ядро е невидимо само за слепите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ