Просвещението
Да стартираме с най-неочакваните места и пътеки на Месията, които са били взети и записани от не огромен брой източници. Тези, които са чели Свещеното Писание, ще бъдат любопитни. Историята стартира към 170- та година на новото време. Благороден римски чиновник Целз бил изпратен в Близкия изток (Палестина, Египет и Сирия). с цел да наблюдава и изследва Новата религия на християнството, като той я считал за отвратителна и нездравословна.
Оказвайки се в краищата на Новия Завет, където преди съвсем двеста години Исус проповядвал новата религия, Целз подробно почнал да проверява и изследва. На първо място, откакто минал през местата на скитанията на пророка, той се срещнал и с доста палестински пророци, египетски свещеници и музиканти. Записките на легендите и традициите на Месията, с които Близкият изток бил цялостен в обилие, върнали назад Целз в Рим. Там той изложил своята версия на събитията в книгата си „ Истинската дума “. Оказва се, съгласно неговата версия, че майката на Исус е била бедна еврейска жена на име Мариам (Мария), а татко му римски легионер, грък по народност. Детето било считано за нелегално.
В „ Истинската дума “ има история, позната от каноничните евангелия за пътуването на Мария с бебето до Египет. След това, съгласно Целз, Исус и майка му се завърнали в Палестина. Неспособен да понесе изключителното враждебно отношение към себе си, той още веднъж отишъл в земите на фараоните. В един от храмовете, той почнал да схваща мъдростта на египетските свещеници. Притежавайки неповторими качества, той почнал да владее велика магическа и езотерична просвета. Започнал да си изкарва прехраната, демонстрирайки вълшебен трикове. По-късно, осъзнавайки силата на измамите над мозъците на невежите хора, той се афишира за Божий наследник, роден от Светия Дух.
Как излязла тази Книга?
Много християни в Рим обърнали тил на новата религия, а общностите бързо се изпразвали. Бащите на новата черква не можели и нямали право да мълчат. Известният богослов и мъдрец, гръкът Ориген от Александрия, гневно опровергавал писанията на Целз. През 248 година пр.н.е., откакто извършил заповедта на богатия си другар, дякон Амвросий, той написал, осемтомното издание под общото заглавие „ Contra Celsum ” („ Против Целз ”).
Въпреки обстоятелството, че в по-късните времена от основаването на римляните и остатъцте, Ориген, полемизирайки в работата си Целз, възпроизвежда съвсем целия текст на своя етюд.
Спорът за преписка сред Ориген и Целз е бил епохи наред за атеистите, които се опълчват на заслужените „ църковни отци “. Ако последният не можел да одобри обстоятелството на раждането на Исус от римски легионер, то тогава първият вижда в информацията на Целз доказателство, че Христос в действителност е съществувал. Но това явно не е методът, по който Библията го разказва.
Проверка
за вероятната меродавност на обстоятелствата. В писанията на Целз незабавно можем да се съгласим един епизод от биографията на Хростос, а точно, че Мария и Исус са живеели два месеца в покрайнините на Кайро. Това изказване е потвърдение и от традициите на египетските християнски копти. На мястото на къщата, където са живели майката и Божият Син, е издигнат храм, който е оживял и до през днешния ден. Бащата на Христос е Пандера гръка. Тук вероятността също е много огромна. Това се оповестява непосредствено и от Талмуда.
Исус и Яков Евреите и арабите назовават Христос „ Джошуа бен Пандира “ – Исус, синът на Пандира. Вярно или не, не можем да знаем. Но версията била толкоз необятно публикувана, че се чете елементарно в битката на Ориген с Целз, където прекомерно постоянно Ориген се позовавал на съответното Евангелие.
Има още един индиректен факт, че полубратът на Христос (от първия брак на Йосиф със Соломия) Яков по-късно става първият свещеник на Йерусалим. На него се приписва авторството на „ Протоевангелието “. И по този начин, той приказва прекалено много за раждането на Исус предизвиквайки оживени полемики измежду православните евреи.
Защо внезапно?
Този претекст се среща в античната иконография на сюжета Рождество Христово. Винаги има странна фигура в покривало, с сопа в ръка. Този епизод може да се пояснява по следния метод – клюкарката оповестява, че бащата на новороденото не е Йосиф. Той изрично възразява. Изводът е елементарен – иконописци (не като в Юдея) са знаели за слуховете за легионера Пандера, които циркулирали интензивно през първите епохи на християнството. Тогава за какво евангелистите биха го отричали толкоз гневно?
Поведението е необичайно, почтено казано. Версията за раждането на Исус от римски легионер не може да подкопае престижа на създателя на християнската вяра по никакъв метод. Въпреки че има една специфичност – в случай че бащата на Христос е бил грък, тогава Христос не е считан за породист евреин, което било наложително от еврейското общество. Тогава излиза наяве, за какво еврейската общественост в Йерусалим преследва Христос толкоз грубо.
Следователно в първата иконография на християнството, лицето на Исус няма семитски черти. Това е доста значим миг. Художниците от това време, следвайки традицията на Древен Египет, са били длъжни деликатно да възпроизвеждат расовите характерности на египтяните, негрите, евреите, гърците и галите.
Отиваме по-нататък. Целз твърди, че Исус е прекарал по-младите си години в Египет. Може да се допусна по този начин, тъй като преди началото на проповедническата работа за Христос в християнската литература царува звънливо безмълвие. Дори брат му Яков мълчи. Те даже не се пробвали да обяснят удивителната бездна в свещеното житие.
Защо не? Египтяните знаели, по какъв начин да пазят строго жречески секрети. Те обучавали учениците в продължение на доста години, преди да ги посветят в комплицирания поминък, който се радва на доста висок статус в Египет, да дадат най-хубавото от себе си с цел да получат най- положителното религиозно обучение.
Оттук ли е излезло самото християнско обучение, толкоз интернационално, всеобщо? Съмнителният генезис, генетично отделил Исус от еврейската общественост в Йерусалим. Двадесет години в храмовете на Египет можели да изваят оракул от упорит и образован човек. Кой е кадърен да мисли по-широко от египтяните, евреите, гърците… с техните богове. Какво попречило за основаването на теория, еднообразно разбираема за всичките нации? Нищо. Особено когато концепцията е била във въздуха, която нееднократно е била тествана от разнообразни проповедници и пророци.
Тогава посланията на Целз за изключителните качества на Христос не наподобяват като неистини. Умението да прави чудеса, впечатлило тъмните и необразовани селяни. След разбора на „ чудесата “ от науката и усъвършенстваните магьосници… в тях няма нищо супер неизмеримо. С добре подготвените асистенти било допустимо да се уредят даже и по-големи измами.
Тибетското евангелие
Образът на Исус постоянно се среща в легендите на разнообразни нации, като извънредно спорна персона. Какво способства за достоверността на действителното му битие като жив човек. Има такова „ тибетско евангелие “, апокрифна легенда за Христос от Централна Азия. Става дума за „ Свети Исус “, както Исус се назовава на Изток. Героят живял дълго време… в Индия и Непал.
Френският превод на легендата се появява в Париж през 1894 година. През 1910г. в „ Тибетското евангелие “ споделя за живота на Исус, за който каноничните книги мълчат. Периодът е забележителен, от 14 до 29 години живот. Твърди се, че легендите са написани в Индия на езика пали в средата на 1 век от н.е. от хора, които са го виждали персонално, а също и от думите на индийски търговци, които имали търговски връзки с Йерусалим.
Тези „ свитъци “ са били открити от съветския публицист Николай Нотович през 1887 година. След като си счупил крайници, до момента в който пътувал в Северна Индия, той бил заставен да се записва дълго време в будисткия манастир Хемис. Там научил, че в манастирската библиотека се съдържали творби за Иса в Тибет. Там той намерил текстове и фрагменти, които били извадени от сбирки с най-разнообразно наличие. С помощта на един от ламите Нотович ги подредил в последователен ред.
Вторият европеец, който се заклел в достоверността и самото битие на ръкописа, бил Николай Рьорих. Този съветски художник, сценограф, тайнствен мъдрец, публицист, странник, археолог, ориенталист, държавник посетил Ладак през 1925 година. В дневника си за пътешестване той записал следното:
манастира в Лхаса Индия за Исус
Какво описват тези „ свитъци на тибетското евангелие “? В общественото пространство имало текстове от Нотович и Рьорих. Накратко: Исус пътувал до доста региони на Индия и Тибет. Дори стигнал до най-загадъчното място на Хималаите, където съгласно вярванията имало манастир на духовните учители на Изтока. Същата Шамбала. Придобивайки разсъдък, той отишъл в родината си, проповядвайки своите учения на народите, които се срещали по пътя му.
Как Индия получи своя „ христология “. Някои индуисти смятат „ Човешкия наследник “ (Исус) за „ аватар “ (проявление) на Вишну. Точно като Рама или Кришна. „ Аватарът “ идва на бял свят, с цел да възвърне нарушената естетика на Земята. Друга част от индусите имат вяра, че Исус е елементарен оракул, преподавател по морал и Неговата всеотдайност е почетена. Разпятието и гибелта на Исус се възприемат в тази вяра като безкрайни прераждания онлайн създание.
Но легендите, там споделят, че създателят на християнството прекарал младостта си в Индия и даже се завърнал там след Голгота. Оказва се, че Исус е умрял в град Сринагар, където е заровен. Той е роден по същото време, както споделя Библията. Само пет или седем години по-рано и не на 25 декември (както всички ние християните почитаме), а 17 юли. Възможно е да е по този начин, само че актуалният разбор на индийските източници (легенди, приказки, антични ръкописи) води до доста „ пикантни “ изводи.
Има санскритски ръкопис „ Bhavishya Mahapurana “, в която има забавен епизод, в който кашмирският цар Shaliyahan (39-50 години царуване) срещнал светлокож мъж в снежнобяли облекла покрай малко селце. На въпроса кой е той, той дал отговор: „ Аз съм прочут като Божият Син, роден от Дева “. Той разказал, по какъв начин „ страдал от неправедни хора “.
В Ханяр, една от областите на Сринагар, има и гроб на Христос, който се завърнал от Близкия изток. Нарича се „ гробницата на Розабал “. Експерти от Германия, Англия и Израел не били позволени до там.
Заключение
Какво е правил Спасителя толкоз време? Според едно споменаване в Евангелието от Лука, Божият Син „ беше в пустинята “. След това, в зрелост, той се завърнал в Юдея. Според Индийските историци предполагали своя версия за този интервал: Исус, на тринадесетгодишна възраст, скрито напуснал родителите си. Той пътувал до Индия с еврейските търговци, за „ да стане идеален в божественото слово “. Исус бил прекарал съвсем 16 години в Хималаите. След като се завърнал в Близкия изток, той почнал да проповядва своите проповеди.
След като свалили тялото от кръста, апостолите го увили в чиста забрадка и го положили в гроба. Сътрудниците на Никодим донесли смирна и алое, като приготвили лечебния мас. Сред подготвящите лекарството били есеите – ценителите на лечебните растения и корени. В среднощ се оказало, че Исус се е върнал към живота. След като се възстановил изцяло, той вечно напуснал Йерусалим. След дълги скитания из просторите на Азия стигнал до Кашгар (съвременния Синцзян). Във всичките му скитания Мария Магдалена го придружавала.
Тези митове за живота на Исус в Кашмир станали основата на учението на една от мюсюлманските секти. Те се наричали Ахмадия. Основателят на това придвижване е богослова от Пенджаб Мирза Гулам Ахмад, в края на 19 век. Според кашмирските митове Исус не е починал на кръста, а е оживял. След това Той отпътувал за Афганистан, Кашмир и Тибет „ в търсене на изчезналите племена на Израел “. В учението на “Ахмадите ” в действителност е открит цялостен слой от извънредно антични митове. Те помнят освен самия Спасител, само че също и майка му, учениците на Тома и Йосиф от Ариматея.
Пълна сензация направила археологическа находка в югоизточната част на Сърбия, покрай град Пирот. Почиствайки изоставена пещерна черква на св. Петър и Павел, бил открит стенна живопис от началото на 13 век. Христос е бил изобразен с обръсната глава, като тази на будистките монаси. Никой не се съмнявал, че това е Исус. Около главата му имал присъщ ореол с кръст („ кръщелно “).
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
