Малки промени в хората показват, че нашият вид продължава да еволюира
Да си представяме по какъв начин нашият тип може да наподобява в далечното бъдеще постоянно провокира спекулации по отношение на открояващи се характерности като височина, размер на мозъка и загар на кожата. И въпреки всичко фините промени в нашата анатомия и през днешния ден демонстрират какъв брой непредсказуема може да бъде еволюцията.
Да вземем нещо толкоз нормално, като спомагателен кръвоносен съд в ръцете ни, което съгласно актуалните трендове може да стане всекидневно за всички хора единствено за няколко генерации.
Изследователи от университета Флиндърс и университета в Аделаида в Австралия са забелязали, че артерия, която краткотрайно се спуска по центъра на предмишниците ни, до момента в който към момента сме в утробата, не изчезва толкоз постоянно, колкото преди.
Това значи, че има повече възрастни от всеки път, които имат това, което съставлява спомагателен канал на съдовата тъкан, ситуиран под китката им.
„ От 18-ти век анатомите учат разпространяването на тази артерия при възрастни и нашето изследване демонстрира, че то явно се усилва “, споделя анатома от университета Флиндърс Теган Лукас.
„ Разпространена е при към 10% от хората, родени в средата на 1880-те, спрямо 30% при родените в края на 20-ти век, тъй че това е доста нарастване за много къс интервал от време, що се отнася до еволюцията. “
Средната артерия се образува много рано в развиването на всички хора, транспортирайки кръвта надолу към центъра, с цел да изхранва възходящите ни ръце. След към 8 седмици той нормално регресира, оставяйки задачата на два други съда – радиалния (който можем да усетим, когато вземаме пулса на човек) и лакътните артерии. Понякога се раждаме с това, което към момента зарежда или единствено предмишницата, или в някои случаи и ръката.
За да сравнят разпространяването на този персистиращ кръвен канал, Лукас и сътрудниците му Масией Хенеберг и Джалия Кумаратилаке от Университета в Аделаида изследват 80 крайника от трупове, всички дарени от австралийци от европейски генезис. Донорите са били на възраст от 51 до 101 години, което значи, че съвсем всички са родени през първата половина на 20-ти век.
Отбелязвайки какъв брой постоянно са откривали медианна артерия, способна да носи добър ресурс от кръв, те съпоставят цифрите със записи, извадени при търсене в литературата. Фактът, че артерията наподобява е три пъти по-често срещана при възрастните през днешния ден, в сравнение с преди повече от век, е стряскаща находка, която допуска, че естественият асортимент е в интерес на тези, които имат тази спомагателна част от системата си за кръвоснабдяване.
„ Това нарастване на броя на медианните артерии може да е резултат от разновидности на гени, участващи в развиването на артериите или здравословни проблеми при майките по време на бременност, или и двете “, споделя Лукас.
Можем да си представим, че непрекъснатата медианна артерия може да даде на сръчните пръсти или мощните предмишници благонадежден прилив на кръв дълго откакто се родим. От друга страна обаче, съществуването на подобен спомагателен кръвоносен съд също ни излага на по-голям риск от синдром на карпалния тунел, неловко положение, което ни прави по-малко способни да използваме ръцете си.
Каквито и да са последствията, евентуално ще продължим да виждаме повече от тези кръвоносни съдове през идващите години. „ Ако тази наклонност продължи, болшинството от хората ще имат медианна артерия на предмишницата до 2100 година “, споделя Лукас.
Това бързо повишаване на медианната артерия при възрастни е сходна смяна като повторната поява на колянна кост, наречена фабела, което също е три пъти по-често срещано през днешния ден, в сравнение с преди век.
Колкото и да са дребни тези разлики, дребните микроеволюционни промени се прибавят към огромни вариации, които идват, с цел да дефинират даден тип. Тези промени могат да доведат до нови пътища на развиване каквито е мъчно да си представим през днешния ден.
Това проучване е оповестено в Journal of Anatomy.
