Страстната, Велика седмица – последни дни от земния живот на

...
Страстната, Велика седмица – последни дни от земния живот на
Коментари Харесай

Велики понеделник

Страстната, Велика седмица – последни дни от земния живот на Господ Иисус Христос.

Евангелие от Матей 2 1: 18 – 22

Евангелие от Марк 11 : 25 – 26

БЕЗПЛОДНАТА СМОКИНЯ

А на сутринта, като се връщаше в града, огладня: и видя край пътя една смокиня, отиде при нея и като не откри нищо, с изключение на листа, сподели ѝ: отсега нататък да няма към този момент плод вовеки. И смокинята незабавно изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и споделиха: по какъв начин по този начин незабавно изсъхна смокинята? А Иисус им отговори: истина ви споделям: в случай че имате религия и не се усъмните, освен това, което бе осъществено със смокинята, само че и в случай че на тази планина кажете: вдигни се и се хвърли в морето, – ще бъде; и всичко, което поискате в молитва с религия, ще получите . И когато се молите, прощавайте, в случай че имате нещо срещу някого, та и Небесният ви Отец да ви елементарни прегрешенията. Защото, в случай че вие не простите, и Небесният ви Отец няма да ви елементарни прегрешенията.

Молитвата е висша демонстрация на нашата независимост и достъп до Него, защото общуването с Него може да е когато и да е, а мястото на взаимното ни другарство е нашето сърце. В молитвата си ние не описваме на незнаещия за нашата паника, а молим помощ за нея от Знаещия. И в това се показва огромната разлика сред шерването и молбата към родители, другари, близки от една страна и молитвата към нашия Господ Бог от друга. Православният християнин с изключение на на Господа, се моли още на св. Богородица и на просиялите в светостта си мъже и дами. Молитвата е и знание, тъй като посредством нея осъзнаваме обстоятелството, че Бог взе участие във всичко, което се случва в живота ни. Тя е самобитен непрекъснат разговор с Бога, тъй като посредством нея ние освен се обръщаме към Него за помощ и поддръжка, само че и получаваме отговор, който постоянно е своевременен и съгласуван с потребностите ни по този начин, че да спомага за спасението ни. Божията поддръжка и помощ ни изпълват с благодарствени молебствия. Чрез поклона пред иконата и целуването й по време на молитвата ни, с изключение на духа ни, взе участие и тялото ни. Една от най-широко употребяваните молебствия, които ежедневно мълвим било мислено, било на глас, е Молитвата Иисусова: „ Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/грешната. “ Тази форма на молитва ни е завещана от исихазма (от грц. ήσυχια покой, мълчание, уединение), обучение, което богословите назовават „ сърцето на православието “. По нашите земи през 14 век то добива необятно разпространяване посредством делото на св. Григорий Синаит, който с поддръжката на цар Иван-Александър провежда монашеско общежитие в Странджа планина. Исихасти са били нашите духовници-водачи от края на Второто българско царство св. Теодосий Търновски, св. Ромил Видински, св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Митрополит Киприян Киевски. Иисусовата молитва е наречена още „ интелигентна молитва “, защото непрестанното й повтаряне води молещия до положение на равновесие сред мозъка и сърцето, така наречен умо-зрение, при което човек е в положение да види Божествената светлина. Богословите подреждат молитвите по този начин: 1.изпросващи (измолващи), благодарствени и славославящи; 2. вътрешни (произнасяни наум) и външни (произнасяни на глас); 3. персонални (частни) и публични (публични). За другите случаи в нашия живот православната ни Църква е събрала молитвите в книга, наречена Молитвослов.

 Възстановка на Втория храм и се среща се в Историческия музей, Йерусалим.

Евангелие от Марк 11 : 15 – 19

ИЗГОНВАНЕ НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

Дойдоха в Йерусалим. Иисус, като влезе в Храма, стартира да пъди продавачите и купувачите в него; и прекатури масите на сарафите и пейките на гълъбопродавците и не позволяваше да придвижи никой през Храма какъвто и да е съд. И поучаваше ги, като споделяше: не е ли писано: „ домът Му ще се назова дом молитвен за всички нации “?, а вие го направихте разбойнишки вертеп. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха по какъв начин да Го погубят, тъй като се бояха от Него, защото цялостен народ се чудеше на учението Му. А когато се стъмни, Той излезе вън от града.

Източник: bgnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР