Смъртоносната целувка на ГЕРБ: Десницата се разпада
Да се предсказва краят на една политическа сола е несигурна работа. В безредната българска политика даже стремително западащи обединения – като Българска социалистическа партия да вземем за пример, не престават да намират място в Народното събрание. А щом си вътре, ситуацията не наподобява толкоз неприятно, или най-малко не сериозно, даже с всеки избор да губиш хиляди и хиляди гласоподаватели.
Горе-долу по този начин стоят нещата с „ Демократична България “ (ДБ). Коалицията се роди през 2018 година, когато дружно се събраха ДСБ, Да, България “ (ДаБГ) и „ Зелено придвижване “
Това беше следващото пренареждане на градската десница, която по това време обезверено се опитваше да се измъкне отдолу под руините на някогашния Реформаторски блок, съдружникът на ГЕРБ в кабинета „ Борисов 2 ”.
За танца си с Борисов десните заплатиха с следващото си разединение. Съюз на демократичните сили влезе трайно в орбитата на ГЕРБ. А ДСБ, откакто несполучливо се опитва със лична коалиция („ Нова република ”), се прилепи към новата партия ДаБГ, ръководена от Христо Иванов.
Още през цялото време тъмносините и хората на Иванов не се харесваха изключително.
Първо, имаше съществено идеологическа разлика — ДСБ от самото си учредяване се водеше консервативна партия, а учредителите на ДаБГ се обявяваха за либерали.
В наши дни, когато се вършат безогледни обединения, това може да наподобява смешно, само че особено тъмносините гледаха доста съществено на идеологическата си еднаквост.
Те обаче имаха по-сериозна причина да се нервират от ДаБГ. Тогавашният лидер на ДСБ Радан Кънев (сега евродепутат от ДБ) предложи предизборна коалиция на Христо Иванов за предварителния парламентарен избор през март 2017 година
Иванов обаче му отхвърли с претекста, че се обръща към по-широк кръг от гласоподаватели от тези, които гласоподаваха за Реформаторския блок. Накрая ДСБ се яви с обединението „ Нова република “, а ДаБГ се събра с демократичната партия ДЕОС и със „ Зелено придвижване “.
И двата съдружни формата зрелищно се провалиха, а дружно можеха да влязат в Народното събрание. Когато проумяха, че поотделно нищо няма да свършат, тогава се роди Демократична България.
Коалицията изживя къс интервал на напредък през 2021 година, когато партиите на статуквото бяха в оттегляне. Кулминацията пристигна на вота през юли с.г., когато десницата получи 345 хиляди гласа и дори изпревари Движение за права и свободи.
Водачите й се замаяха от триумфа, започнаха да се виждат като новия балансьор в Народното събрание, който ще аранжира болшинства и управнически обединения. Тогава пристигна погромът.
Реклама
На изборите през ноември 2021 година Демократична България падна до 167 хиляди гласа. Само за няколко месеца близо 200 хиляди гласоподаватели бяха изоставили обединението. Всички знаем за какво – появи се „ Продължаваме промяната “ (ПП) на Асен Василев и Кирил Петков.
Почти година по-късно – на вота през октомври 2022 година Демократична България надигна мъничко глава и го докара до 186 хиляди гласа.
Не е кой знае какво, нали? Но десните най-малко можеха да се утешават, че са го добутали до Народното събрание, въпреки и едвам като шеста по величина политическа мощ.
И не наподобява, че това състояние ще се промени. Доскоро Демократична България нямаше с кого да се конкурира в своята ниша. Имаше вота на стабилен дял от гласоподавателите в София, Пловдив и Варна – хора, на които герберите бяха ужасно противни, и гласоподаваха за десните политици даже да не ги харесваха.
Политическа партия обаче се оказа заплашителен съперник, доста по-опасен, в сравнение с Борисов, тъй като с лекост притегли същите тези гласоподаватели, на които Демократична България разчита.
Кадрите на Политическа партия наподобяват по-млади, по-жизнени и по-пробивни спрямо хората на Демократична България, които от горната страна на всичко носят и багажа на предишните си връзки с ГЕРБ.
А това е леке, което десните не могат да изчистят, колкото и демагогски да изясняват, че хем са били съдружници на Борисов, хем някак са се борели с неговия „ корупционен модел “.
За похлупак неособено стабилната структура на Демократична България малко по малко стартира да рухва от вътрешната страна.
И освен в обединението, а и вътре в самите партии, които сформират тази коалиция. Тези неща се случват редом и това не е инцидентно, тъй като коренът на казуса е в зачатието на Демократична България преди 4 години, което стана по конюнктурни политически съображения, а не поради идейна непосредственост.
След злополуката от ноември м.г. водачите на ДаБГ и ДСБ подадоха оставки. И в двете обединения имаха брожения, почнали още преди вота. Голям звук подвигна да вземем за пример столичният общински консултант Методи Лалов, който упрекна Христо Иванов, че дружно с няколко доближени реди на мрачно изборните листи.
Оставките се оказаха чисто алегорични – в границите на две седмици през януари и февруари 2022 година както Иванов, по този начин и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов бяха избрани отново на постовете си. В ДаБГ дори не се откри човек, който най-малко официално да конкурира Иванов.
Заглавието е на Narod.bg, цялостния текст на разбора може да прочетете във в. „ Сега ”
Горе-долу по този начин стоят нещата с „ Демократична България “ (ДБ). Коалицията се роди през 2018 година, когато дружно се събраха ДСБ, Да, България “ (ДаБГ) и „ Зелено придвижване “
Това беше следващото пренареждане на градската десница, която по това време обезверено се опитваше да се измъкне отдолу под руините на някогашния Реформаторски блок, съдружникът на ГЕРБ в кабинета „ Борисов 2 ”.
За танца си с Борисов десните заплатиха с следващото си разединение. Съюз на демократичните сили влезе трайно в орбитата на ГЕРБ. А ДСБ, откакто несполучливо се опитва със лична коалиция („ Нова република ”), се прилепи към новата партия ДаБГ, ръководена от Христо Иванов.
Още през цялото време тъмносините и хората на Иванов не се харесваха изключително.
Първо, имаше съществено идеологическа разлика — ДСБ от самото си учредяване се водеше консервативна партия, а учредителите на ДаБГ се обявяваха за либерали.
В наши дни, когато се вършат безогледни обединения, това може да наподобява смешно, само че особено тъмносините гледаха доста съществено на идеологическата си еднаквост.
Те обаче имаха по-сериозна причина да се нервират от ДаБГ. Тогавашният лидер на ДСБ Радан Кънев (сега евродепутат от ДБ) предложи предизборна коалиция на Христо Иванов за предварителния парламентарен избор през март 2017 година
Иванов обаче му отхвърли с претекста, че се обръща към по-широк кръг от гласоподаватели от тези, които гласоподаваха за Реформаторския блок. Накрая ДСБ се яви с обединението „ Нова република “, а ДаБГ се събра с демократичната партия ДЕОС и със „ Зелено придвижване “.
И двата съдружни формата зрелищно се провалиха, а дружно можеха да влязат в Народното събрание. Когато проумяха, че поотделно нищо няма да свършат, тогава се роди Демократична България.
Коалицията изживя къс интервал на напредък през 2021 година, когато партиите на статуквото бяха в оттегляне. Кулминацията пристигна на вота през юли с.г., когато десницата получи 345 хиляди гласа и дори изпревари Движение за права и свободи.
Водачите й се замаяха от триумфа, започнаха да се виждат като новия балансьор в Народното събрание, който ще аранжира болшинства и управнически обединения. Тогава пристигна погромът.
Реклама
На изборите през ноември 2021 година Демократична България падна до 167 хиляди гласа. Само за няколко месеца близо 200 хиляди гласоподаватели бяха изоставили обединението. Всички знаем за какво – появи се „ Продължаваме промяната “ (ПП) на Асен Василев и Кирил Петков.
Почти година по-късно – на вота през октомври 2022 година Демократична България надигна мъничко глава и го докара до 186 хиляди гласа.
Не е кой знае какво, нали? Но десните най-малко можеха да се утешават, че са го добутали до Народното събрание, въпреки и едвам като шеста по величина политическа мощ.
И не наподобява, че това състояние ще се промени. Доскоро Демократична България нямаше с кого да се конкурира в своята ниша. Имаше вота на стабилен дял от гласоподавателите в София, Пловдив и Варна – хора, на които герберите бяха ужасно противни, и гласоподаваха за десните политици даже да не ги харесваха.
Политическа партия обаче се оказа заплашителен съперник, доста по-опасен, в сравнение с Борисов, тъй като с лекост притегли същите тези гласоподаватели, на които Демократична България разчита.
Кадрите на Политическа партия наподобяват по-млади, по-жизнени и по-пробивни спрямо хората на Демократична България, които от горната страна на всичко носят и багажа на предишните си връзки с ГЕРБ.
А това е леке, което десните не могат да изчистят, колкото и демагогски да изясняват, че хем са били съдружници на Борисов, хем някак са се борели с неговия „ корупционен модел “.
За похлупак неособено стабилната структура на Демократична България малко по малко стартира да рухва от вътрешната страна.
И освен в обединението, а и вътре в самите партии, които сформират тази коалиция. Тези неща се случват редом и това не е инцидентно, тъй като коренът на казуса е в зачатието на Демократична България преди 4 години, което стана по конюнктурни политически съображения, а не поради идейна непосредственост.
След злополуката от ноември м.г. водачите на ДаБГ и ДСБ подадоха оставки. И в двете обединения имаха брожения, почнали още преди вота. Голям звук подвигна да вземем за пример столичният общински консултант Методи Лалов, който упрекна Христо Иванов, че дружно с няколко доближени реди на мрачно изборните листи.
Оставките се оказаха чисто алегорични – в границите на две седмици през януари и февруари 2022 година както Иванов, по този начин и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов бяха избрани отново на постовете си. В ДаБГ дори не се откри човек, който най-малко официално да конкурира Иванов.
Заглавието е на Narod.bg, цялостния текст на разбора може да прочетете във в. „ Сега ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ