Да се късат ризи против детския карнавал е същото като

Да се късат ризи срещу детския карнавал е същото като да обереш банка, намазан с лимонен сок, вярвайки, че няма да те видят охранителните камери
Не мога да схвана за какво някои се пробват да опълчват Хелоуин на Деня на националните будители. Хелоуин си е една комерсиализирана Задушница, дори и съответствува по време с българската мъжка Задушница, която бе в събота. Това, че се натъртва на карнавалното, е разследване на комерсиализацията. Но и дядо Коледа си е комерсализация. Никога не разбрах за какво е дядо, а не баба Коледа, само че това е друга тематика. Народните будители не е някакво мухлясало удостояване на брадати възрожденци, а е празник на светлината, ден на безконечния блян към независимост и съвършенство.

Това са три разнообразни неща. Хелоуин, Народните будители и Задушница даже не съответстват като дата и трите заслужават нашата респект. И можем напълно безконфликтно да ги означаваме и трите. Задушницата, респект към умрелите ни близки, ми се коства, че се неглижира малко на равнище семейство. Има военна гала и толкова. Семействата го означават малко сконфузено, все едно да имаш умрял непосредствен е позорящо събитие. Народните будители - ясно, това е празник на светлината, отлично фиктивен и даже заслужава повече да бъде народен празник, в сравнение с така наречен Независимост. Хелоуин, въпреки и вносен, стана превъзходен мотив за карнавални радостния, който явно подхожда на подрастващите и не виждам причина да ги лишаваме от него, водени от неразбираеми антизападни претекстове.

Да се късат ризи срещу Хелоуин ми припомня на държанието на фамозния Макгрегър Уилър, банковият обирджия, който намазал лицето си с лимонен сок, воден от вярата, че по този начин става незабележим за охранителните камери. Той бил чувал, че в случай че пишеш с лимонен сок, това е така наречен симпатично мастило. Неговата история кара двама учени от университета Корнел - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, да извлекат психическа доктрина за метакогнитивната некадърност на неквалифицирания да разпознава своите неточности. Теорията им става известна като " Ефект на Дънинг-Крюгер " и изяснява за какво простаците имат високо самочувствие. Та и с Хелоуин имаме сходен резултат. Без да познават същността на явленията, доста хора построяват изрично мнение и размахват пръст. За страдание, освен по тази тематика доста се мажат с лимонен сок.

Даже видях във фейсбук колаж на малко момченце с надпис: " Ше чествам Хелоуин, когато американците си сложат мартеници. " Моят житейски опит е посочил, че всевъзможни чужденци на драго сърце си поставят червенобял конец и този наш празник се възприема добре от всевъзможни хора. И може би не е казусът в празниците, а в мирогледа на хората. Любовта към родината и вярата не може да се показват посредством ненавист към празниците на другите. Тъпо е доста, отново набюдаваме резултата на Дънинг-Крюгер. Щото, в случай че се задълбочим, мартениците са всъщност празник, останал от Римската империя и непокътнат единствено в Дунавските провинции до ден сегашен - България, Румъния, Молдова, Сърбия, Северна Македония, Албания и Гърция.

Легендата за прабългарския му генезис е съчинена от писателя Николай Райнов и няма нищо общо с историческата истина. Райнов е надарен и красноречив, тъй че е по-лесно да се повярва на нея, в сравнение с в изгодата от лимоновия сок, само че е същото. Войнстваща непросветеност. В тая връзка какво неприятно има и в празнуването на 8 март (в руската му версия) като ден на колежката. Събитията в последно време демонстрират, че дамите имат потребност от почитание и да го бойкотираме единствено тъй като руснаците окупираха Крим е също толкоз жалко, едвам ненавиждаме Хелоун, щото не харесваме бай Дончо или пък Хилъри Клинтън. Думата " протест " идва от името на капитан Чарлз Бойкот, който управлявал именията на някой си граф Ърн в Ирландия. Бойкот бил злобен и локалните решили да го санкционират, като го пренебрегват, и съумели.

Изобщо животът е къс, да му се радваме, а от лимоновия сок изгода няма!
Борислав Зюмбюлев, 24chasa.bg