Просвещението
Да отричаш всичко или да вярваш във всичко са два метода да се отървете от мислите, споделя Андре Поанкаре. Това може да се приложи към всичко извънредно, което ни заобикаля в познатия свят, до момента в който мислим за това.
Интересна история се корени надълбоко в античните мистични учения с тяхната магия, магьосничество, заклинания и всичко, което актуалната просвета вижда като поверие и илюзия, подправено с богато въображение.
Не бива обаче да се презира по този начин наречените „ заблуди “ на античните хора. Строго видяно, доста от актуалната просвета произлиза от предишното – от астрономията до астрологията, от химията до алхимията, от логиката на психиката до мистиката. В магията на заклинанията през днешния ден се има вяра на молитвите, което е парадоксално, тъй като тя е по-ефективна от академичното обучение.
ТАЙНОТО ЗНАНИЕ НА ПРЕДЦИТЕ
И по този начин, може би нашите предшественици са имали секрети познания, които науката приписва на заблудите – може би тъй като са недостъпни за нея? Не знаем правилния отговор на този въпрос. Понякога сме изправени пред паранормални сили или свръхестествени качества, като следим странни ритуали и даже не знаем по какъв начин да ги класифицираме вярно.
Много постоянно назоваваме всичко неразбираемо магическо или божествено. Но това е единствено мъничък връх на големия айсберг, грижливо защитаван и прикрит от очите на непросветените. В обширната литература за окултното откриваме единствено външната страна на тайното познание, където всичко се свежда до неразбираемото – вълшебен заклинания.
Така да вземем за пример, астралният свят, където хората отиват след гибелта, е разказан като състоящ се от доста равнища. Човек, пътуващ в астралното тяло, може за малко да посети „ високите “ равнища на живот, да беседва с „ мъртвите “, да работи „ там “ и по-късно да се върне във физическото си тяло. Но по какъв начин може да се реализира такова пътешестване?
Според окултистите това изисквало особено образование, а още по-добре – високо равнище на духовно развиване. Точно това познание се пазело в дълбока загадка. Например в Индия, съгласно Врихаспати, всеки отдаден брахман е бил предизвестен: „ Не забравяйте, това е огромна загадка, неразрешено да бъде оповестено. Ако беше направил това, щяхте да срещнете огромни несгоди. “
В Агрушада Парикшан, Книгата на духовете, се предизвестява: „ Това е тайнственост. Затворете устата си, с цел да не е отворена за хората; стиснете мозъка си, с цел да не излезе нищо. ” Подобни предизвестия има и в еврейските кабалистични книги и в тайните трудове на другите нации.
Всички образци сочат непосредствено към нас – оттатък университетските учения, където се крие съкровището от скрити познания на човечеството.
Фактът, че когато и да е всички нации са имали секрети познания, изключително за необикновените благоприятни условия на човек, принадлежащ към специфичен клас просветени, не е волност или предпочитание да се открояват в специфична прослойка. Просветените добре осъзнавали обстоятелството, че знанията, които имат, могат да бъдат ориентирани както към положително, по този начин и към зли каузи. Ето за какво имало няколко стадия на просвещение и единствено определени достигнали върха на мъдростта.
От време на време имало хора, които съзнателно разкривали тайната си на непросветените. Въпреки че е допустимо някои инцидентно да е намерил метод да влезе в астралното тяло в библиотеките на тайните познания. За това елементарните хора били канонизирани, или изгорени на клада, тъй като постоянно били обявявани за луди.
С появяването на писането
почнало да се записват познания за света и за индивида – не рядко в криптирана, алегорична форма. Така всяка нация имала своя антична книга, която била почитана като свещена.
Древните вавилонци са имали епос за Гилгамеш, античните египтяни са имали „ Книгата на мъртвите “, в Тибет – „ Книгата на мъртвите “, в Китай – Чи-Кинг, маите – По-пол-Вух, персите – Авеста, в Индия – Ведите, скандинавците имат Еда, евреите и християните имат Библията.
За огромна стойност на свещените книги свидетелства, да вземем за пример, изказванието за Библията на великия съветски академик М. В. Ломоносов (1711-1765): „ Създателят е дал на човешкия жанр две книги. В едната той демонстрира своето великолепие, а в другата – волята си. Първият е забележимият свят, основан от него, тъй че човек, гледайки огромността, хубостта и хармонията на своите здания, да разпознае божественото всемогъщество до степента на концепцията, която му е дадена.
Втората книга е Свещеното Писание.
Това демонстрира благоволението на основателя на нашето избавление. В тези оракулски и апостолски книги на ентусиазъм тълкувателите и представителите са огромните църковни учители. В тази книга прибавянето на забележимия свят на това е същността на физиката, математиката, астрономията…
Дълго време се считало, че в случай че знанията бъдат неправилно ориентирани, резултатът ще бъде гибелен, даже в случай че междинният резултат е изумителен. Всъщност с независимо отношение към окултните учения се оказва, че от време на време концепциите на античните са по-малко неправилни, в сравнение с наподобява.
Същността на протичащото се пробва да обясни американския откривател Станислав Гроф в книгата си „ Отвъд мозъка “, когато с елементарни думи споделя: „ Няма такава концепция или такава система на мислене, даже най-древната или явно неуместна, които не биха могли да подобрят нашите познания.
Например античните духовни системи и примитивните легенди наподобяват странни и безсмислени единствено, тъй като тяхното научно наличие е или незнайно, или накриво от антрополозите и филолозите, които не имат и най-простите физически, медицински или астрономически знания.
В науката разсъдъкът не може да бъде повсеместен или несъизмерим. Не е изненадващо, че научните откриватели, които обосновават актуалните теории за космогонията, се обръщат към антични тантрически текстове, а психолозите сформират карти на духа, които от дълго време са известни на феновете на античните мистични практики.
Днес е намерено, че метафорите и знаците на античните записи съдържат криптирана информация за свойствата на съзнанието, за мистерията на индивида и света към нас. Как се свързва античната мъдрост и актуалната просвета? Може би през днешния ден претърпяваме време, когато източникът на едно обучение се популяризира на дребни потоци, с цел да се слеят на следващия ден в мощната река на огромното познание.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
