Цената на мачовщината да носиш оръжие на детски рожден ден
Да отидеш на детски рожден ден с револвер? Това ме шокира най-вече в историята от Виноградец, приключила със смъртоносно прострелян ресторантьор. Защо нашите детски рождени дни от ден на ден наподобяват освен на абитуриентски балове, а даже на сръбски сватби? Явно оръжието в България се счита за нещо, което показва власт, авторитет, а най-вероятно и благоприятни условия, защото придобиването му е обвързвано с избран веществен статус - трябват пари, с цел да се закупи, също така и някаква психическа склонност.
За родните мачовци обаче не е задоволително да имат револвер, те би трябвало и да го покажат пред другите. Няма друго пояснение за парадокса началник на общински съвет да отива въоръжен на детски празник. При състояние, че службите за надзор на общоопасните средства изискват доста строго предпазване на оръжието, то би трябвало да се заключва.
Явно законодателят е много прозорлив и знае какво може да се случи А случилото се е още по-ужасно, тъй като в ролята на палач се оказва едно невръстно момче.
На 6 години водещият претекст в държанието е детското любознание. Тогава малчуганът би трябвало да опознава света. Ако приемем, че в действителност дребният Юри е протегнал ръка към револвера, той го е направил точно от любознание.
Грижа на възрастните обаче е по този начин да провеждат средата към детето, че тя да бъде предпазена, предвидима и най-много - безвредна. При това не става въпрос единствено за огнестрелно оръжие. Можем да приказваме за ножовете, които са на една ръка разстояние и за електроуредите, които имаме в дома си, в случай че щете и за това по какъв начин возим децата на предната седалка. Много хора поставят детето в скута, с цел да показват някаква мачовщина. Или пък пускат дребните да карат колело без да употребяват каска или наколенки.
Нелепият случай във Виноградец ни кара още един път да се замислим за това какъв брой нежни, раними, незащитени са децата. И да ни светне лампата, че ние, възрастните, подценяваме рисковете към тях.
Как дребният Юри ще изживее шока от случилото се в огромна степен зависи от държанието на възрастните. Ако демонстрират упрек или дават мощна воля на възприятията си, това може да е по-травмиращо за него, в сравнение с самия случай
Добре е, че директно след нещастието с детето ще работи психолог. Много значимо е тази обстановка да бъде ситуирана през детското познание, да се поговори за всичко това, което се е случило по един щадящ метод.
Детето може и да е ставало свидетел на спиране на живот, да вземем за пример, таткото да го е вземал на лов, лов на риба, или пък да са участвали на село на колене на прасе. Но когато става въпрос за гибел на тази ранна възраст, тя по-скоро е мощно нереално разбиране, което децата не осъзнават, по-скоро я схващат като част от приказките. Работата на психолога е да приказва по един щадящ детската душeвност метод, неоценъчен, без да приказва в морални категории за положително и зло, без да се задават въпроси от рода " за какво ". В тази обстановка по-важно е по какъв начин значимите възрастни, родственици, близки, а пък и проверяващите органи, ще подходят с детето.
Много значимо е да не се задават въпроси, които да вкарват детето в обстановка да изпитва виновност, да изпитва боязън, да му се дават оценки, тонът би трябвало да се следи. Много деликатно, с кадифени ръкавици би трябвало да се пипа, защото самият изстрел си представям, че е бил задоволително стресиращ. Вероятно рухването, кръвта, хаосът, суматохата, са се отпечатали в детските мемоари и е хубаво те да бъдат, метафорично казано, изчистени.
Представям си какво ще се случи с това дете. Разпитват го какво е видял, стартират да му вършат барутни натривки. Това още един път може би би трябвало да отвори полемиката за това какво се случва с децата, които са обект или са очевидци на закононарушение.
И отново се връщаме на въпроса какви хора са получили законно право да имат оръжие.
Какъв е контролът, щом въпросният собственик на револвера очевидно е с проблематичен профил, в случай че съдим за предходните случаи на принуждение, в които е забъркан.
Безспорно психотестовете и психодиагностиката не са панацея. Или нещо е убягнало или тези инспекции би трябвало да се вършат от време на време, а освен еднократно. Може би по-консервативни ограничения при даването на разрешителни за владение на оръжие.
От нещастия като случая във Виноградец може да ни избави доста по-засилен надзор върху хората, които имат оръжие, нищо друго.
Източник: Младен Владимиров; детски психолог; standartnews
За родните мачовци обаче не е задоволително да имат револвер, те би трябвало и да го покажат пред другите. Няма друго пояснение за парадокса началник на общински съвет да отива въоръжен на детски празник. При състояние, че службите за надзор на общоопасните средства изискват доста строго предпазване на оръжието, то би трябвало да се заключва.
Явно законодателят е много прозорлив и знае какво може да се случи А случилото се е още по-ужасно, тъй като в ролята на палач се оказва едно невръстно момче.
На 6 години водещият претекст в държанието е детското любознание. Тогава малчуганът би трябвало да опознава света. Ако приемем, че в действителност дребният Юри е протегнал ръка към револвера, той го е направил точно от любознание.
Грижа на възрастните обаче е по този начин да провеждат средата към детето, че тя да бъде предпазена, предвидима и най-много - безвредна. При това не става въпрос единствено за огнестрелно оръжие. Можем да приказваме за ножовете, които са на една ръка разстояние и за електроуредите, които имаме в дома си, в случай че щете и за това по какъв начин возим децата на предната седалка. Много хора поставят детето в скута, с цел да показват някаква мачовщина. Или пък пускат дребните да карат колело без да употребяват каска или наколенки.
Нелепият случай във Виноградец ни кара още един път да се замислим за това какъв брой нежни, раними, незащитени са децата. И да ни светне лампата, че ние, възрастните, подценяваме рисковете към тях.
Как дребният Юри ще изживее шока от случилото се в огромна степен зависи от държанието на възрастните. Ако демонстрират упрек или дават мощна воля на възприятията си, това може да е по-травмиращо за него, в сравнение с самия случай
Добре е, че директно след нещастието с детето ще работи психолог. Много значимо е тази обстановка да бъде ситуирана през детското познание, да се поговори за всичко това, което се е случило по един щадящ метод.
Детето може и да е ставало свидетел на спиране на живот, да вземем за пример, таткото да го е вземал на лов, лов на риба, или пък да са участвали на село на колене на прасе. Но когато става въпрос за гибел на тази ранна възраст, тя по-скоро е мощно нереално разбиране, което децата не осъзнават, по-скоро я схващат като част от приказките. Работата на психолога е да приказва по един щадящ детската душeвност метод, неоценъчен, без да приказва в морални категории за положително и зло, без да се задават въпроси от рода " за какво ". В тази обстановка по-важно е по какъв начин значимите възрастни, родственици, близки, а пък и проверяващите органи, ще подходят с детето.
Много значимо е да не се задават въпроси, които да вкарват детето в обстановка да изпитва виновност, да изпитва боязън, да му се дават оценки, тонът би трябвало да се следи. Много деликатно, с кадифени ръкавици би трябвало да се пипа, защото самият изстрел си представям, че е бил задоволително стресиращ. Вероятно рухването, кръвта, хаосът, суматохата, са се отпечатали в детските мемоари и е хубаво те да бъдат, метафорично казано, изчистени.
Представям си какво ще се случи с това дете. Разпитват го какво е видял, стартират да му вършат барутни натривки. Това още един път може би би трябвало да отвори полемиката за това какво се случва с децата, които са обект или са очевидци на закононарушение.
И отново се връщаме на въпроса какви хора са получили законно право да имат оръжие.
Какъв е контролът, щом въпросният собственик на револвера очевидно е с проблематичен профил, в случай че съдим за предходните случаи на принуждение, в които е забъркан.
Безспорно психотестовете и психодиагностиката не са панацея. Или нещо е убягнало или тези инспекции би трябвало да се вършат от време на време, а освен еднократно. Може би по-консервативни ограничения при даването на разрешителни за владение на оръжие.
От нещастия като случая във Виноградец може да ни избави доста по-засилен надзор върху хората, които имат оръжие, нищо друго.
Източник: Младен Владимиров; детски психолог; standartnews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ