Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница Св.

Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Профилактиката и предварителната защита са най-важни. Те се коренят в фамилията и във възпитанието Той не приема рецензия, не се интересува от страстите на другите и постоянно си намира опрощение
 

В забързаното ни и динамично всекидневие, наситено с доста срещи и другарство с разнообразни хора, ние постоянно се сблъскваме със обществено недопустимо държание, вербална или дори физическа експанзия, неучтивост, несъобразяване с писаните и неписани правила, занемаряване възприятията на близките, нарцисизъм и егоцентризъм, предпочитание за налагане на личното мнение като само правилно и нетърпящо рецензия, изискващо държание. Това са главните характерности на психопатната персона. Изразът психопатия се употребява доста постоянно, само че не постоянно вярно. Психопатията като термин е сменена с

 личностово разстройство

в в този момент настоящата Международна подредба на заболяванията. Било е признато, че " психопатия " е дума, придобила отрицателно и обидно значение, заради което е сменена с термина личностово разстройство. Освен това последният по-точно разказва същината на понятието. Набляга се на това, че става дума за личностова патология, т.е. проблематична личностова конструкция, а не за психопатология, т.е. психологично заболяване  в тесния смисъл на думата.

Психопатията или личностовото разстройство е постоянно срещано у нас. Особено в последните години ние ставаме всекидневно очевидци - директни или посредством медиите, а нерядко и участници в конфликти с психопати - на улицата, на паркинга, в градския превоз, в обществените мрежи и въобще на всички места, където има връзка сред хората. Негово величество психопатът постанова своето мнение, изисква да има непрестанен комфорт, всички да се преценяват с него, да го харесват и/или да му се възхищават, не търпи ограничавания и надзор, а и самичък не си постанова такива, не се интересува от страстите на близките, в името на задоволяването на личните си потребности е подготвен на всичко. Психопатът реагира нападателно, в случай че му бъде направена забележка или се лимитират неговите дейности. Той неведнъж е с

 висок разумен разсъдък и " нулев " прочувствен

подобен. Психопатията, според дефиницията в Международната подредба на заболяванията, съставлява " тежко нарушаване в структурата на характера и поведенческите трендове на индивида, които нормално обгръщат няколко сфери на личността и съвсем постоянно са свързани със забележителен срив в личностовото и обществено действие ". Психопатията или личностовото разстройство се демонстрира в късната детска или юношеската възраст и нормално се резервира и в зрялата възраст на индивида. Много постоянно в моята процедура съм се срещала с родители, които считат и упорстват, че тяхното пораснало дете, дори към този момент в зрелост - над 25-30 години, има психологично заболяване. Основанията им да потърсят лекарска помощ са, че " детето " не работи, не желае да учи, има конфликтно държание, когато нещо не се случва по стремежи от него метод, не може да си откри " съответна работа ", тъй като " кой работи през днешния ден за 1000 лв. " /нищо, че не предлага основни умения и познания, с които да изисква на трудовия пазар/ и така нататък Родителите на тези " деца " доста мъчно се съгласяват, че не става дума за психологично заболяване, а неприятна личностова конструкция, за чието образуване те самите имат значителен принос. Младежите и зрелите хора с личностови разстройства всекидневно в детството не са били ограничавани или пък са били свръхограничавани, израсли са в

 среда на безлюбие или пък " златна клетка "

от сбъркана обич и свръхгрижа, постоянно са намирани други виновници за техните дейности - " събра се с неприятна компания ". В зрялата си възраст тези хора мъчно се задържат на едно работно място за повече от няколко месеца, конфликтни са, усещат се неоценени и напущат бързо. За това още веднъж си имат разумно, съгласно тях, пояснение.

Изобщо психопатът постоянно намира пояснение и опрощение за своето държание в постъпките на другите. Той не приема рецензия, нито се интересува от страстите на близките. За него персоналният му комфорт и удоволствени прекарвания са преди всичко. Не постоянно психопатът е физически нападателен. Филмите са ни основали една погрешна визия за този личностов вид като човек, който безусловно бие, рита, троши или е невъзмутим палач, прозорлив и остроумен. Да, и това са черти на някои от типовете личностови разстройства, само че не при всички. Терминът психопатия е използван за първи път през 19-ти век, думата има гръцки корен и най-общо може да се преведе като " болна душа ". В актуалния смисъл, обаче, не се влага психологично заболяване в клиничния смисъл на понятието, а неприятна, обществено несъответстваща и несъответствуваща личностова конструкция. Различните типове психопатии /личностови разстройства/ имат общи черти. Всеки тип има и лични характерни характерности. Общото е, че индивидите с психопатен темперамент нямат връзка с страстите на другите, те просто не се интересуват от тях, не претърпяват прочувствено събитията, в случай че те не са в центъра им.

 Не могат да изпитат емпатия

и съпричастие, не имат прочувствения повод да не нараняват другите хора. Психопатите са едни части лед, които се разтопяват единствено от своите вътрешни прекарвания, гарантиращи им комфорт. На това съображение те могат да станат и нападателни, когато някой наруши тяхната визия за тях самите. Психопатията се характеризира с несъответствия във действието на личността, които постоянно можа да имат асоциален и противообществен темперамент. Не инцидентно индивидите с разнообразни личностови разстройства имат конфликти със закона и попадат в пандиза. Има, несъмнено, и такива, които живеят " щастливо и безоблачно ", тъй като близките /най-често роднини/ са привикнали с техното изискващо държание и самоотвержено им служат. Когато обаче психопатът влезе в брак или общуване и сътрудникът му недоволства от неговото държание, се стига или до разлъка, за която още веднъж другият е отговорен, или до систематичен физически и/или душевен тормоз. Има един прелестен, към този момент типичен, американски филм по тази тематика - " Врагът в моето легло ". В него брилянтно са разказани връзките в едно семейство - нарцистичен умопобъркан, който постанова извънредно тънък, само че дружно с това нечовечен до болежка душевен тормоз.

Личностовите разстройства са няколко съществени типа - параноидно, шизоидно, ананкастно, хистрионно, диссоцално, нарцистично, емоцинално нестабилна персона, тревожна персона, подвластна персона. Те имат и подвидове. Много постоянно се среща и смесеното личностово разстройство. Лечението на тези положения е извънредно мъчно и изрично не е медикаментозно. На първо място изисква осъзнаване от страна на психопата, че има някакъв проблем с държанието на база характера, за чието разрешаване е склонен да работи с психотерапевт доста дълго време.

 А това всекидневно не се случва

Медикаментите не оказват помощ. И тук, както въобще в медицината и живота, профилактиката и предварителната защита са най-важни. А те в тази ситуация се коренят в фамилията, във възпитанието, което даваме на децата си с нашите думи и каузи. Естествено, че и образованието като институция и работещите в тази сфера също носят своите отговорности за образуване на здрави и хармонични персони. Не бива да подминаваме ролята на медиите, в това число и обществените мрежи, в този развой. Ние самите, обществото - всеки един по настрана и всички дружно, сме виновни за това какъв образ има и ще има това общество. Затова е от изключителна значимост и въпроса дали и за какво позволяваме психопатни персони до върховете на властта. Това е пагубно за всяко общество, защото, попадайки на висока позиция, под светлините на прожекторите и имащ доста власт, психопатът разрушава устоите на това общество със своето аморално, асоциално, а постоянно и антисоциално държание, което става образец за подражателство и утвърждение. И решението на този проблем

 не е в психотестове за политиците

Доколкото нашата политическа система е учредена на политически партии, тяхна е отговорността да вършат вътрешен асортимент кого издигат и оферират за другите високи позиции в ръководството на страната.