Просвещението
Д-р Крейг Хоган, който произнася тези думи, е събрал доста обстоятелства, потвърждаващи нашето величие. Ученият дава доказателства за това в книгата си „ Вашият безконечен Аз “. Тук Крейг Хоган изяснява за какво е толкоз значимо всеки да знае за това.
„ Умът ни е отвън нашия мозък “
Анализирайки доказателствата, получени от учените през последните двеста години, Крейг Хоугън стигнал до заключението, че мозъкът ни е отвън нашия мозък. Това се демонстрира от разнообразни феномени. Сред тях да вземем за пример е необятно публикуваният феномен на отдалеченото гледане.
В книгата си Хоган разказва опит, в който самият той става участник. Същността на опита бил, че ученият, употребявайки отдалечено зрение, трябвало да опише и скицира изображението на предмети, които се намирали в кабинета на неговия сътрудник Бил Уокър. Участниците в този опит били разграничени на 1600км.
В кабинета си Уокър сложил няколко предмета, които Крейг Хоган трябвало да види от кабинета си. Хоган затворил очи и се съсредоточил върху своята „ цел “. Нито една от скиците обаче не съответствала на предметите, които Уокър бил подготвил.
Въпреки това, когато Бил Уокър се върнал вкъщи, той открил, че скиците на Хоган доста наподобяват на предметите от вкъщи му, само че не и от неговия офис. По-късно Крейг Хоган траял отдалечените сесии за гледане с други сътрудници. Резултатите от идващите опити били по-успешни. В книгата си ученият разгласил голям брой скици на обекти, видени от разстояние.
Друго доказателство, че мозъкът ни е отвън нашия мозък,
е прекарването отвън тялото на хора, претърпели клинична гибел. В същото време за сходни прекарвания приказват освен зрящите, само че и незрящите, в това число слепите хора по рождение.
Крейг Хоган дава доста такива образци. И по този начин, ученият разказва случай, случил се с четиридесетгодишна жена на име Сара, която в никакъв случай не е виждала този свят с очите си. По време на интервенцията сърцето на Сара спряло.
След като тази жена пристигнала на себе си, тя описала освен обстановката в операционната зала, прическата на здравната сестра, само че и посочила имената на хирурзите, които избавили живота ѝ. Крейг Хоугън обръща особено внимание на обстоятелството, че Сара е видяла всичко това, когато тялото ѝ не е било в положение, тъй като по това време дамата е била освен в безсъзнание, само че и сляпа.
Лекарите записват сходни случаи и при зрящи пациенти. Крейг Хоган разказва историята на Мария, която също е претърпяла клинична гибел. Докато лекарите спасявали Мария, тя усетила, че се издига във въздуха. На перваза на третия етаж на клиниката, където била пациентката, дамата видяла чифт остарели сини маратонки. Маратонките били открити навръх мястото, което Мария показала, откакто се събудила.
Защо би трябвало да знаем, че сме безконечни същества
За да удостовери, че човешкият разум е отвън нашето тяло, Крейг Хоган се базира и на способността на мозъка да научава нещо, преди мозъкът да получи достъп до тази информация. Благодарение на тази дарба на мозъка, хората могат да плануват избрани събития в живота си, преди те да се случат.
Биологът Рупърт Шелдрейк провел няколко опита, с цел да разбере дали човек може да планува, че някой от неговите познати ще му се обади. Участниците в опита били помолени да изберат от лист, състоящ се от имената на четирима познати, лицето, което ще му се обади.
Според учения инцидентното отгатване не може да бъде по-високо от 25% от случаите. Правилните отговори на участниците в опита обаче възлизали на 45%. Това допуска, че мозъкът ни в действителност има способността да планува.
Друго изследване е извършено от невролога Бенджамин Либет. Ученият се опитал да мери скоростта, с която мозъкът ни записва нечие допиране, и получил непредвидени резултати. Оказало се, че субектите усетили докосването, преди мозъкът да ги фиксира. С други думи, мозъкът е знаел за докосването преди мозъка.
Тези и други открития от проучването,
за които приказва Крейг Хоган, демонстрират, че мозъкът не е в мозъка. То е отвън тялото ни в напълно друга действителност. Според Хоган от това може да се направи още един извод, че животът ни продължава и след гибелта, тъй като, в случай че не сме лимитирани от нашето тяло, тогава ние не умираме, когато тялото умира.
Защо тогава формалната просвета към момента не е признала това, за което приказват Крейг Хоган и доста други учени? Хоган изяснява това с съществуването на упорити скептици, на които им е мъчно да си показват, че всички сме безконечни същества. Ученият обръща внимание на обстоятелството, че всички значими открития съвсем постоянно са били подложени на критика от скептиците, незабавно откакто са били направени.
Така концепцията на Пастьор, че микробите предизвикват заболявания, била наречена „ нелепа фикция “. Рентгеновите лъчи са наречени „ майсторски трик “. Физикът Майкъл Фарадей, прочут с откритието си на електромагнитната индукция, бил считан за лъжец от сътрудниците си.
В същото време Крейг Хоган споделя, че фактът на нашето величие към този момент не е значим за науката. На първо място, това е значимо за всеки човек. Ако хората осъзнаят своето величие, те ще стартират да градят живота си въз основата на безконечни полезности. И тогава споровете ще спрат, единството, любовта и състраданието ще царят в обществото.
