Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.

Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
-->
 
В древността хората пиели медовина вместо вода Той има консервиращ резултат, оказва помощ при лекуването на рани
 

Често се повтаря изказванието, че светът ще свърши, в случай че изчезнат пчелите. Това, несъмнено, са нелепости.
Светът го е имало и преди пчелите
ще остане и след тях. Плюс това, като приказваме за пчели, по табиет имаме поради единствено медоносните пчели, чието изгубване би довело до застрашаване единствено на тези типове растения, които зависят от тях за опрашването си, а те не са чак толкоз доста.

По-същественото за нас, хората, следствие е, че няма да има мед. Това е една от най-старите храни на човечеството. Много преди да стартират да отглеждат домашни животни и културни растения, нашите прародители са намирали диви пчели и са събирали мед от гнездата им. С развиването на установен метод на живот, най-ранните човешки култури са почнали да одомашават разнообразни типове пчели и по този начин се е зародил един от най-старите животновъдни занаяти - пчеларството.

С какво медът е привлякъл по този начин античните хора? Първо и на първо място, той е сладостен и извънредно калоричен. Макар че в днешните съвременни и пренаситени времена, това не се счита за позитивно качество, представете си в античните, отрудени, несигурни и гладни години какъв брой високо се е ценяла всяка калория. Пък и тогава хората не са имали елементарен достъп до други сладки неща, с изключение на плодовете. Захарта е била разкош и се е употребила повече за фалшификация в сравнение с по метода, по който ние през днешния ден я консумираме.

Друго значимо качество на меда е, че той е извънредно дълготраен. Можем решително да кажем, че
на практика няма период на валидност
При археологически разкопки в Египет са откривани гърненца с мед, които са изцяло годни за консумация, макар хилядите години, които са минали сред затварянето на съда и неговото разкриване от актуалните учени.

Освен личната му продължителност, медът има и консервиращ резултат. Множество малотрайни артикули в предишното са били сполучливо съхранявани в мед - плодове, ядки, както и някои елементи от лечебни растения, които си губят резултата при изсушаване.

Не на последно място, медът от дълбока античност се е наредил измежду необятно използваните лечебни субстанции. Ще прочетете голям брой грандиозни изказвания за лечебните резултати на меда, някои от тях прекомерно пресилени.

Ефектите, които се дължат на неговата калоричност надали се нуждаят от доказване. Медът е мощна храна и в случай че би трябвало човек да се възвръща от някаква тягост, това е прелестно средство на избор, стига да няма съществени аргументи против потреблението на мед.

Един от митовете, които съм чувал за меда, това е, че той е " муден въглехидрат " - тоест, усвоява се с ниска скорост от организма. Това няма по какъв начин да е правилно, защото повече от 50 % от множеството типове мед се състои от глюкоза и фруктоза -
едни от най-лесно усвоимите елементарни захари
Едва 1-2 % от него се пада на по-бавно усвояващи се комплицирани въглехидрати. Това е и главната причина, заради която диабетиците би трябвало да внимават с меда. Съществуват всякакви национални церове, сякаш подобаващи за диабетици, съдържащи мед с разбъркана в него канела. Няма доказателства тази композиция да работи благотворно, макар, че канелата сама по себе си има прочут понижаващ кръвната захар резултат. Не споделям, че който страда от захарен диабет не трябва въобще да помирисва мед, просто би трябвало да се отнася към него не по-различно в сравнение с към всяка друга сладка храна.

Друга здравна приложимост на меда е за лекуване на рани, изключително хронични, гнойни и мъчно зарастващи. Това се дължи на първо място на изразените му антибактериални свойства заради високото му захарно наличие, само че и заради някои характерни консервиращи субстанции, вложени в него от пчелите. Единственият проблем, който може да възникне, е, че от време на време в меда се съдържат
спори на анаеробни бактерии
Това са микроорганизми, които се развиват в безкислородна среда и могат да причинят купища пакости, в случай че им се даде опция да покълнат в човешките тъкани. Затова, в случай че ще се ползва лекуване с мед на дадена хронична рана, то дано да е подготвен медицински артикул, очакван за тези цели.

Наличието на спори от анаеробни бактерии е причина да не се предлага даването на мед на дребни бебета. Описани са случаи на ботулизъм - тежко хранително отравяне, което се дължи на упоменатите спори. При възрастни такова нещо от мед не може да се случи, само че нежната храносмилателна система на пеленачетата позволява сходни произшествия.

Медът е обичайно средство срещу кашлица, само че здравната просвета не е съумяла безапелационно да потвърди сходна изгода. Същото важи и за изказванията, че лекува рак. И в двата случая, в случай че има нещо благотворно, то се дължи на общоукрепващите и подсилващи свойства на меда като храна. Особено за един отпаднал от заболяването си онкоболен, всяка добра и калорична храна ще е от изгода.

При всичко хубаво, казано за меда,
има хора, които са алергични към него
Това евентуално е единственият случай, в който използването му е изцяло противопоказана. Има ли намесена алергия, просто няма какво да създадем. Такива хора би трябвало да го заобикалят.

Друго, което би трябвало да имаме поради, е че медът, наред със зехтина и спиртните питиета, е една от най-честите жертви на имитация. Няма да се спирам в детайли на това какво поставят в него, нито на многочислените способи да разпознаем същинския мед, от разредения с нещо друго. Моят съвет е да купувате мед от тествани хора, с цел да сте сигурни, че няма да ви излъжат.

Накрая бих желал да загатна няколко думи за медовината. Това е обичаен алкохол, който се прави от мед. В древността е била доста по-разпространена в сравнение с през днешния ден, изключително в по-северните елементи на Европа, където не стават лозя и виното е било по-трудно налично. По това време е необятно публикувано схващането, че да се пие вода е нездравословно. И то си е било по този начин. Можете да си визиите що за водоизточници са употребявали по-голямата част от хората. Затова пиели вино, или където не е имало елементарен достъп до него - бира или медовина. Последните две
включват в софтуерния си развой изваряване
което в композиция с алкохолната ферментация води до измиране на болестотворните причинители, които от време на време са се намирали във водоизточниците.

Подозирам, че една от аргументите, заради която през днешния ден няма толкоз медовина, това е нейната относителна крехкост. За разлика от меда, от който се прави, тя би трябвало да се употребява в къси периоди, откакто стане подготвена, защото бързо се вкисва. Във всеки случай, в случай че ви попадне, пробвайте я. Напомня на леко, полусухо бяло вино. Не знам да има някакви особени здравословни резултат през днешния ден, когато имаме достъп до безвредна вода. Но е приятна на усет и внася многообразие.