Д-р Елица Бечева-Крайчир е ръководител на Лаборатоеията по Медицинаска Генетика

Д-р Елица Бечева-Крайчир е началник на Лаборатоеията по Медицинаска Генетика в медицинския комплекс. Завършва медицина в МУ София през 2005 година. Придобива компетентност здравна генетика през 2009 година под управлението на акад. доктор Драга Тончева, с чиято поддръжка осъществя едногодишна специализация по молекулярна генетика в Токийския медицински университет, Япония. Обучението в необятен диапазон от молекулярно-генетични способи за разбор разрешава създаването на забележителна докторска дисертация върху генетичната същина на болестта шизофрения в българската популация. Нейната докторски труд е направляван персонално от номинирания за Нобелова премия професор Юсуке Накамура, който остава популярно име в региона на генетиката и цялостните геномни асоциативни изследвания. След отбрана на докторската си дисертация доктор Бечева отпътува за Германия, където специализира човешка генетика, включително и клинична специализация в педиатрия, детска хирургия и клиника по вътрешни заболявания. Там е част от екипа на  Немския консорциум за семеен рак на гърдата и яйчника. Днес ръководената от доктор Бечева Лаборатоеията по Медицинаска Генетика е в решаваща поддръжка за триумфа на новопостроената Клиника за майчино и детско здраве в Плевен.

 
-->
 

 

о време на следването си бъдещите лекари научават някои съществени правила за рака, с които неизбежно всеки от тях, без значение от специалността си, ще се сблъска в професионален, а за жалост – постоянно и в персонален проект. Първо, медиците схващат, е, че това не е едно заболяване, а е една от най-големите групи заболявания при актуалния човек. Общото сред тези заболявания, наричани още злокачествени новообразувания или неоплазми, е необикновен и неконтролируем напредък на разнообразни кафези в тялото, които имат капацитета да обхванат и завладяват (да инвазират) структурите към себе си и да се популяризират в отдалечени елементи на организма.

В последните десетилетия научихме, че ракът има генетична основа – обвързван е с разнообразни неточности в генетичната информация на клетката. Лекарите знаят, че нормално това се случва с остаряването на организма на индивида, под въздействие на нездравословни външни фактори, в течение на доста време, когато защитните ни механизми се „ уморят “. Тогава непринудено в някоя клетка пораждат поредност от соматични ДНК разновидности и тя се трансформира в ракова клетка. Поради това, лекарят чака да диагностицира рак в по-напреднала възраст на пациента – след шестата или седмата декада. Сега, обаче, това се случва доста по-често, доста по-рано.

Учебници по медицина учат, че рак може да се откри и при по-млади хора, само че доста рядко (в до 5-10% от случаите) и тогава експертът би трябвало да се усъмни за наследствено влечение към рак, дължащо се на герминативни (унаследени) разновидности. Тези съществени правила на развиване на рак са в основата на всеобщите скринингови и профилактични ограничения, които оферират здравните системи по света, като общото сред тях е начало в избрана, само че по-напреднала възраст (например след 50 години), изключение се прави за наследствените форми.



След дълги години сполучливо използване на правилото за късно начало на скрининга, здравната общественост беше разтърсена от скорошни научни разкрития, оповестени в влиятелното издание. Според създателите, заболеваемостта от рак в млада възраст (преди 50 години) нараства с такива темпове в последните няколко десетилетия, че можем да приказваме за начало на пандемия, обхващаща с друга скорост страните с друг стопански стандарт и здравно-обществен статут. Макар тази наклонност да важи единствено за някои форми на рак (вж. графиката), при множеството от тях наред с по-ранната възраст на изява, се открива и по-агресивен ход, с бързо развиване към по-напреднали форми на заболяването и с по-лоша прогноза.

Тези данни са притеснителни в няколко аспекта. Преди всичко, рак в млада възраст не се чака и не се търси от медицинските експерти даже при изява на признаци, които у по-възрастен пациент незабавно ще насочат към търсене на онкологично заболяване. Така при един младеж ракът освен е по-агресивен, само че ще бъде диагностициран и по-късно според възприетата понастоящем консервативна скринингова процедура. Не е изненадващо, а и ще е мъчно превъзмогването на тази процедура, тъй като нито една здравна система не насочва всеобщите скринингови и превантивни ограничения против рака към младата възрастова група. Това значи, че е належащо срочно преосмисляне на тактиките за скрининг. Най-значителни промени в посока на подмладяване се следят при рака на простатата, бъбреците, дебелото черво, щитовидната жлеза, гърдата, ендометриума и други.

Все още не е напълно ясно и еднопосочно открито какви са аргументите за тази тревожна наклонност. От една страна безспорно значение имат извънредно напредналите благоприятни условия за сензитивна и прецизна ранна диагностика и скрининг. Предполага се обаче, че съществена роля има смяната на комплекс от външни фактори, някои от тях още в ранна детска и даже бебешка възраст. Това са добре познатите от дълго време рискови фактори за рак, само че с изцяло нови измерения. Така да вземем за пример физични и химични рискови фактори – алкохол, пушене, опиати, несъразмерна приложимост на антибиотици, доста са нараснали своята тежест и разпространяване. Нездравословният метод на живот – с все по-голямата ни заседналост и обездвижване, незадоволително време за първокласен сън, всекидневен стрес, несъразмерна приложимост на алено месо, оцветители, ароматизатори, стабилизатори, овкусители, съмнителни субстанции, етикетирани като потребни хранителни добавки и ежедневен банкет на прекомерно висок брой калории по отношение на изразходваната сила, води до наднормено тегло и затлъстяване – всички дружно и по настрана представляващи все по-масови и несъмнено канцерогенни рискови фактори. Хормонални аргументи, изключително при дамите – честа приложимост на контрацептиви, понижение на фертилността – раждат се по-малко деца, на по-късна възраст, които се кърмят по-кратко време или въобще не се кърмят. Инфекциозните и възпалителните аргументи като всеобщо разпространяване на асоциирани с рак микроорганизми (H. pylori, HPV) и имунологичните – всяко намаляване на клетъчния имунитет, да вземем за пример при пренасочване на фокуса му към стрес,  автоимунни или инфекциозни положения, свързани с нарушен баланс на личната микрофлора и микробиома, попречват разпознаването и ефикасното „ ликвидиране “ на зародили туморни кафези. Как ще се оправи организмът с всички тези промени зависи значително и от генетичния ни терен (фон).

Все още са относително малко медиците по света, които осъзнават тревогата на тези обстоятелства, а за държавни политики и промени евентуално към момента на никое място не се работи съществено. В България, която се бори с рецесиите в обществения и икономическия набор по едно и също време, с все мощ настава и демографски срив. Все отново има лечебни заведения, развили концептуално и на практика грижата за битка с рака в млада възраст. И където, макар неналичието на на практика приложена национална тактика за битка с рака, пациентът може да получи в действителност забележителен размер от ранни скринингови проби за профилактика, таргетирани проучвания, персонализирано лекуване и дълготрайно следене. Тази тактика е залегнала в основаването на мултидисциплинарните екипи на лечебни заведения,Сърце и Мозък’, където експертите са готови и на всеки стадий организират подробни и съответни съвещания.