А ако САЩ все пак се oттеглят
© Reuters Още по тематиката
Тръмп позволи, че срещата с Путин може да е най-лесната от европейската му обиколка
от Дневник,12 юли 2018
Франция ще извърши задачата на НАТО за отбранителни разноски до 2024 година, увери Макрон
от Дневник,12 юли 2018 Какво би станало, в случай че Съединени американски щати изоставен НАТО? Въпросът звучи неуместно – няма по какъв начин Вашингтон току-тъй да се откаже от евентуално най-успешния боен съюз в историята. Това изказване обаче не е толкоз немислимо, най-малко в случай че питате отдела за социална връзка на Северноатлантическия алианс. При откриването на срещата на върха на страните членки в НАТО, до централата на пакта беше обтегнат голям транспарант с надпис " Ние сме съдружници ", който като че ли би трябвало да подсети на американския президент Доналд Тръмп някои обстоятелства.
Ако предходната година на срещата на върха дипломатите се тревожеха дали Тръмп ще спомене член 5 от Северноатлантическия пакт - клаузата за взаимна отбрана при нахлуване (през 2017 година той пропусна да направи това), в този момент страхът беше дали американският президент няма да повдигне въпросът за член 13 - клаузата за овакантяване.
Страх и обезсърчение в Брюксел
Първоначално изглеждаше, че всичко ще се размине с следващото повишение на тона от страна на Тръмп, който не стопира да подлага на критика европейските съдружници, че харчат малко за защита. " Страните от НАТО би трябвало да заплащат ПОВЕЧЕ, Съединени американски щати да заплащат ПО–МАЛКО. Много Нечестно ", написа в Twitter американският президент в навечерието на срещата. Причината за гневния туит е неизпълнението на множеството страни членки на пакта на заложената през 2014 година цел 2% от Брутният вътрешен продукт на всяка една от тях до отиват за защита. Срокут отва да стане обаче е 2014 година Малко преди този момент той упрекна Германия, че като не влага повече в своята защита, прави " колосални покупко-продажби с Русия ".
Въпреки предстоящите конфликти, такива действително нямаше. Срещата приключи с миролюбива обща декларация, в чийто първи параграф като поклон към Европа се акцентира, че сред двете страни на Атлантика има " нерушима връзка ". Във втория се акцентира общото мнение, че Русия работи в прорез с интернационалния ред, в това число с анексирането на Крим, т.е. няма метод Тръмп да признае полуострова за съветски, както двусмислено се изрече неотдавна. В третия параграф, като жест към американския президент, декларацията акцентира, че страните " ще споделят заслужено отговорностите на взаимната си защита ".
Докато течеше самата среща в сряда, Тръмп туитваше за проблемите с износа на американска соя и достъпът на американските фермери до европейските пазари. Това по-скоро демонстрира, че разпускането на НАТО очевидно не го занимава сега и повече чака идните диалози с Европейски Съюз за търговията. За да е всичко ОК, след срещата си с немския канцлер Ангела Меркел, последвала нервните прояви против Германия, Тръмп сподели, че има " страхотни " връзки с Меркел. Радостта обаче търпя малко. Малко по-късно, в типичния си жанр, Тръмп се отметна от към този момент контрактуваното миролюбиво довеждане докрай на срещата, тъкмо както стана с Г-7 преди месец. Преди вечерята на водачите в първия ден на срещата на върха, като че ли с цел да им скапе храносмилането Тръмп разгласи, че те " би трябвало да платят 2% то Брутният вътрешен продукт ВЕДНАГА, не до 2025 г ". По същото време стана ясно, че в по време на диалозите в пленарната зала той е изискал военните разноски да скочат до 4% от брутния вътрешен артикул на страните членки. След като се заприказва, че Трънп даже е заплашил да извади Съединени американски щати от НАТО, само че другия ден (в четвъртък) по време на конференцията той отговори, че " евентуално може, само че не смята това за належащо, тъй като съдружниците са " набрали " 32 милиарда $. 2-процентовото мюре
Тази година обаче по-важното може да се случи отвън лидерската среща. След НАТО Тръмп отпътува за Хелзинки (през Лондон), където на 16 юли ще се организира двустранни диалози с съветския президент Владимир Путин. Основните тематики евентуално ще бъдат Близкият изток, Иран и съветската интервенция в изборния развой в Съединени американски щати. Мнозина в Брюксел обаче се тормозят, че както при срещата със севернокорейския водач Ким Чен Ун Тръмп може да разиграе обичаната си карта – да се съгласи на евакуиране на американския контингент от Европа за сметка на някаква обещана му отсреща имагинерна победа. И че сегашният скандал с парите за НАТО цели да отклони вниманието възможната договорка с Путин и баража рецензия, която се чака против Тръмп. Вашингтон от дълго време не слага Европа в центъра на вниманието си. Още предшественикът на Тръмп Барак Обама разгласи, че Съединени американски щати завиват към Азия и желаят по-малко ангажиране с световните рецесии. Американският министър на защитата Джим Матис уточни неотдавна, че 60% от отбранителните разноски на Съединени американски щати са съсредоточени към тихоокеанския район, а даже част от американските военните съоръжения в Европа в действителност са тилови възли за интервенциите в Близкия изток. Тръмп не споделя нищо ново (неговата администрация даже усили американските войски в Европа), просто го споделя с различен звук. Разликата е, че Обама в никакъв случай не е поставял под подозрение цената на НАТО, до момента в който актуалният жител на Белия дом не един път е подчертавал, че за него алиансът е отживялост.
Засега офанзивата против НАТО наподобява като част от игра, която цели да накара европейските съдружници да бъдат по-отстъпчиви в региона на търговията и нуклеарното съглашение с Иран. Вероятността Съединени американски щати да задействат член 13 е микроскопична. Но въпреки всичко какво би се случило, в случай че това стане?
Евроармии без опит
Формално видяно НАТО даже без Съединени американски щати наподобява като голяма военна машина. Разходите за защита на европейските страни членки плюс Канада са равни на китайските и няколко пъти по-високи от съветските. Морската армада на оставащите 28 страни (заедно с поканената в НАТО Македония) най-малко като численост надалеч изпреварва флотилиите на Русия или Китай.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Зад тази привидна мощност обаче има доста " само че ". Например съветските разноски за защита евентуално са доста по-големи от формалните, а и една рубла купува доста повече военна мощ от еврото на европейските страни, членки на НАТО. Руската войска към този момент години освен се готви, само че и взе участие в действителни военни интервенции, до момента в който като се изключи въоръжените сили на Франция, Англия, Канада, Турция и няколко други страни бойците на множеството други страни членки имат най-много опит в маршировките.
От всички 1.4 млн. бойци, с който НАТО без Съединени американски щати разполага, не повече от към 25% действително могат да бъдат употребявани в бойни интервенции. Но даже и те биха имали проблеми да се придвижат бързо към възможна световна опасност: както гласи една остаряла смешка, когато Съединени американски щати отиват на война, взимат самолета, а европейците - влака. Въздушният и морският стратегически превоз е съвсем напълно в ръцете на американски водачи и моряци. Сега Европейската комисия предлага страните, членки на Европейски Съюз, да вложат повече средства в поддръжката на мостове и тунели, очевидно очаквайки, че транспортните привички на европейските армии няма да се трансформират скоро.
За да преодолеят тези дефекти, европейските народи ще би трябвало да влагат освен повече пари. Проблемът е така наречен стратегическа просвета – т.е. дали България и Португалия да вземем за пример еднообразно правят оценка опасността от Русия. И дали, когато българският министър председател Борисов непрекъснато подлага на критика Европейски Съюз за неуспеха му в Сирия, той би бил подготвен да заповяда разполагането на български контингент като част от европейски сили, които да наложат мир в близкоизточната страна.
В момента Европейски Съюз няма такава просвета и в случай че има смяна, тя ще настъпи с едвам забележими крачки. Дори най-новата самодейност – Европейските сили за интервенции, идея, движена от Франция, е доста надалеч от основаване на действителни бойни елементи. Засега участващите в нея девет страни ще обменят военни точно за доближаване на стратегическата просвета. Така Европейски Съюз, даже и да желае, не може да " поеме нашата орис в нашите лични ръце ", както прикани немският канцлер Ангела Меркел на 28 май. За да се случи това, ще е нужна голяма политическа воля, която мъчно може да бъде генерирана даже и от възможното овакантяване на Съединени американски щати от НАТО.
Засега напъните на Брюксел са съсредоточени към уеднаквяване на оръжейните системи на страните (които имат седем вида съществени бойни танкове, за разликата от единствения модел в САЩ), както и за увеличение на вложенията в отбранителни проучвания. Разходите за създаването на съвременни оръжейни системи към този момент не са по силите нито на Франция, нито на Германия поотделно. В резултата Европа като цяло изостава в основни региона като безпилотни летателни апарати, изтребители от пето потомство (т.е. стелт) или системи за надзор на водните пространства.
В момента Брюксел се надява да построи обща отбранителна еднаквост, само че от долу нагоре. Повечето съдействие при създаването и закупуването на въоръжение, както и повече съгласуваност в мироопазващите задачи, би трябвало малко по малко да основат и повече съдействие в защитата. Но към този момент терминът " европейска войска " се изплъзва от устата единствено на някои крайни еврофедералисти.
Пренареждане на картите
Още преди да е минал първичният потрес от опасността за USexit, 26-те европейски членки би трябвало да се замислят какви нови рецесии би отключил сходен сюжет. Без Съединени американски щати в НАТО за Канада да вземем за пример би имало малко причини да остане в пакта – страната няма задоволително запаси да оказва въздействие оттатък Атлантика, пък и забъркването в европейските каузи би било тежест за нея. Отава може да реши да резервира връзката си със Северноатлантическия съюз, само че по-скоро като ход, който да покаже друго мнение по отношение на Вашингтон, както направи с подписването на СЕТА (всеобхватното комерсиално и икономическо съглашение сред Европейски Съюз и Канада).
По-голям проблем би била Турция. Без Съединени американски щати в НАТО за Анкара няма доста изгода да е в алианса, защото европейските страни по този начин или другояче не споделят нейната оценка за заканите – от Сирия, през Ирак, а напоследък и за Русия. Това е сюжет, който Бойко Борисов на няколко пъти дефинира като призрачен. Ако Турция реши да остане в пакта, то това би било с цел да оказва напън върху Брюксел за приемане в Европейски Съюз. Но тогава тя ще бъде доста по-самоуверена като страната с най-голяма войска в НАТО. Така и при оставане и при овакантяване резултатът ще е, че Турция ще забърка още по-дълбоко кашата в Кипър и ще усложни двустранните си връзки с Гърция.
Ударът би раздрусал и Европейски Съюз от доста направления. Най-очебийната е, че най-малко в началото европейската световна дипломация ще загуби силовия си капацитет. Например общата европейска външна политика има роля в договарянията за нуклеарната стратегия на Иран, само че като част от обединявания фронт на Запада. В момента Техеран е деен и търси помощта на европейските столици, единствено с цел да може да употребява техните контакти във Вашингтон и да върне Съединени американски щати на масата на договарянията. Но в случай че се окаже, че Берлин или Париж към този момент нямат въздействие оттатък Атлантика, Иран надали ще гледа с толкоз вяра към Брюксел.
Допълнително доста страни членки ще се опитат да сключат двустранни покупко-продажби със Съединени американски щати, както прави Полша. Преди месец Варшава предложи на Вашингтон на нейна територия да бъде ситуирана американска база, като даже е подготвена да заплати по 2 милиарда евро годишно за нейната поддръжка. Подобни покупко-продажби ще взривят единството на алианса и в последна сметка могат да доведат до неговата маргинализация и без коренен ход от страна на Тръмп.
Сделки ще желаят да сключат и други страни, само че този път с Русия. От една страна, тъй като към този момент липсва единството, обезпечено от НАТО, а от друга - като презастраховка. Което е ще бъде следващият удар против Европейски Съюз и парче от пъзела на Русия, целящ отдръпването на Съединени американски щати от Европа.
Тръмп позволи, че срещата с Путин може да е най-лесната от европейската му обиколка
от Дневник,12 юли 2018
Франция ще извърши задачата на НАТО за отбранителни разноски до 2024 година, увери Макрон
от Дневник,12 юли 2018 Какво би станало, в случай че Съединени американски щати изоставен НАТО? Въпросът звучи неуместно – няма по какъв начин Вашингтон току-тъй да се откаже от евентуално най-успешния боен съюз в историята. Това изказване обаче не е толкоз немислимо, най-малко в случай че питате отдела за социална връзка на Северноатлантическия алианс. При откриването на срещата на върха на страните членки в НАТО, до централата на пакта беше обтегнат голям транспарант с надпис " Ние сме съдружници ", който като че ли би трябвало да подсети на американския президент Доналд Тръмп някои обстоятелства.
Ако предходната година на срещата на върха дипломатите се тревожеха дали Тръмп ще спомене член 5 от Северноатлантическия пакт - клаузата за взаимна отбрана при нахлуване (през 2017 година той пропусна да направи това), в този момент страхът беше дали американският президент няма да повдигне въпросът за член 13 - клаузата за овакантяване.
Страх и обезсърчение в Брюксел
Първоначално изглеждаше, че всичко ще се размине с следващото повишение на тона от страна на Тръмп, който не стопира да подлага на критика европейските съдружници, че харчат малко за защита. " Страните от НАТО би трябвало да заплащат ПОВЕЧЕ, Съединени американски щати да заплащат ПО–МАЛКО. Много Нечестно ", написа в Twitter американският президент в навечерието на срещата. Причината за гневния туит е неизпълнението на множеството страни членки на пакта на заложената през 2014 година цел 2% от Брутният вътрешен продукт на всяка една от тях до отиват за защита. Срокут отва да стане обаче е 2014 година Малко преди този момент той упрекна Германия, че като не влага повече в своята защита, прави " колосални покупко-продажби с Русия ".
Въпреки предстоящите конфликти, такива действително нямаше. Срещата приключи с миролюбива обща декларация, в чийто първи параграф като поклон към Европа се акцентира, че сред двете страни на Атлантика има " нерушима връзка ". Във втория се акцентира общото мнение, че Русия работи в прорез с интернационалния ред, в това число с анексирането на Крим, т.е. няма метод Тръмп да признае полуострова за съветски, както двусмислено се изрече неотдавна. В третия параграф, като жест към американския президент, декларацията акцентира, че страните " ще споделят заслужено отговорностите на взаимната си защита ".
Докато течеше самата среща в сряда, Тръмп туитваше за проблемите с износа на американска соя и достъпът на американските фермери до европейските пазари. Това по-скоро демонстрира, че разпускането на НАТО очевидно не го занимава сега и повече чака идните диалози с Европейски Съюз за търговията. За да е всичко ОК, след срещата си с немския канцлер Ангела Меркел, последвала нервните прояви против Германия, Тръмп сподели, че има " страхотни " връзки с Меркел. Радостта обаче търпя малко. Малко по-късно, в типичния си жанр, Тръмп се отметна от към този момент контрактуваното миролюбиво довеждане докрай на срещата, тъкмо както стана с Г-7 преди месец. Преди вечерята на водачите в първия ден на срещата на върха, като че ли с цел да им скапе храносмилането Тръмп разгласи, че те " би трябвало да платят 2% то Брутният вътрешен продукт ВЕДНАГА, не до 2025 г ". По същото време стана ясно, че в по време на диалозите в пленарната зала той е изискал военните разноски да скочат до 4% от брутния вътрешен артикул на страните членки. След като се заприказва, че Трънп даже е заплашил да извади Съединени американски щати от НАТО, само че другия ден (в четвъртък) по време на конференцията той отговори, че " евентуално може, само че не смята това за належащо, тъй като съдружниците са " набрали " 32 милиарда $. 2-процентовото мюре
Тази година обаче по-важното може да се случи отвън лидерската среща. След НАТО Тръмп отпътува за Хелзинки (през Лондон), където на 16 юли ще се организира двустранни диалози с съветския президент Владимир Путин. Основните тематики евентуално ще бъдат Близкият изток, Иран и съветската интервенция в изборния развой в Съединени американски щати. Мнозина в Брюксел обаче се тормозят, че както при срещата със севернокорейския водач Ким Чен Ун Тръмп може да разиграе обичаната си карта – да се съгласи на евакуиране на американския контингент от Европа за сметка на някаква обещана му отсреща имагинерна победа. И че сегашният скандал с парите за НАТО цели да отклони вниманието възможната договорка с Путин и баража рецензия, която се чака против Тръмп. Вашингтон от дълго време не слага Европа в центъра на вниманието си. Още предшественикът на Тръмп Барак Обама разгласи, че Съединени американски щати завиват към Азия и желаят по-малко ангажиране с световните рецесии. Американският министър на защитата Джим Матис уточни неотдавна, че 60% от отбранителните разноски на Съединени американски щати са съсредоточени към тихоокеанския район, а даже част от американските военните съоръжения в Европа в действителност са тилови възли за интервенциите в Близкия изток. Тръмп не споделя нищо ново (неговата администрация даже усили американските войски в Европа), просто го споделя с различен звук. Разликата е, че Обама в никакъв случай не е поставял под подозрение цената на НАТО, до момента в който актуалният жител на Белия дом не един път е подчертавал, че за него алиансът е отживялост.
Засега офанзивата против НАТО наподобява като част от игра, която цели да накара европейските съдружници да бъдат по-отстъпчиви в региона на търговията и нуклеарното съглашение с Иран. Вероятността Съединени американски щати да задействат член 13 е микроскопична. Но въпреки всичко какво би се случило, в случай че това стане?
Евроармии без опит
Формално видяно НАТО даже без Съединени американски щати наподобява като голяма военна машина. Разходите за защита на европейските страни членки плюс Канада са равни на китайските и няколко пъти по-високи от съветските. Морската армада на оставащите 28 страни (заедно с поканената в НАТО Македония) най-малко като численост надалеч изпреварва флотилиите на Русия или Китай.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Зад тази привидна мощност обаче има доста " само че ". Например съветските разноски за защита евентуално са доста по-големи от формалните, а и една рубла купува доста повече военна мощ от еврото на европейските страни, членки на НАТО. Руската войска към този момент години освен се готви, само че и взе участие в действителни военни интервенции, до момента в който като се изключи въоръжените сили на Франция, Англия, Канада, Турция и няколко други страни бойците на множеството други страни членки имат най-много опит в маршировките.
От всички 1.4 млн. бойци, с който НАТО без Съединени американски щати разполага, не повече от към 25% действително могат да бъдат употребявани в бойни интервенции. Но даже и те биха имали проблеми да се придвижат бързо към възможна световна опасност: както гласи една остаряла смешка, когато Съединени американски щати отиват на война, взимат самолета, а европейците - влака. Въздушният и морският стратегически превоз е съвсем напълно в ръцете на американски водачи и моряци. Сега Европейската комисия предлага страните, членки на Европейски Съюз, да вложат повече средства в поддръжката на мостове и тунели, очевидно очаквайки, че транспортните привички на европейските армии няма да се трансформират скоро.
За да преодолеят тези дефекти, европейските народи ще би трябвало да влагат освен повече пари. Проблемът е така наречен стратегическа просвета – т.е. дали България и Португалия да вземем за пример еднообразно правят оценка опасността от Русия. И дали, когато българският министър председател Борисов непрекъснато подлага на критика Европейски Съюз за неуспеха му в Сирия, той би бил подготвен да заповяда разполагането на български контингент като част от европейски сили, които да наложат мир в близкоизточната страна.
В момента Европейски Съюз няма такава просвета и в случай че има смяна, тя ще настъпи с едвам забележими крачки. Дори най-новата самодейност – Европейските сили за интервенции, идея, движена от Франция, е доста надалеч от основаване на действителни бойни елементи. Засега участващите в нея девет страни ще обменят военни точно за доближаване на стратегическата просвета. Така Европейски Съюз, даже и да желае, не може да " поеме нашата орис в нашите лични ръце ", както прикани немският канцлер Ангела Меркел на 28 май. За да се случи това, ще е нужна голяма политическа воля, която мъчно може да бъде генерирана даже и от възможното овакантяване на Съединени американски щати от НАТО.
Засега напъните на Брюксел са съсредоточени към уеднаквяване на оръжейните системи на страните (които имат седем вида съществени бойни танкове, за разликата от единствения модел в САЩ), както и за увеличение на вложенията в отбранителни проучвания. Разходите за създаването на съвременни оръжейни системи към този момент не са по силите нито на Франция, нито на Германия поотделно. В резултата Европа като цяло изостава в основни региона като безпилотни летателни апарати, изтребители от пето потомство (т.е. стелт) или системи за надзор на водните пространства.
В момента Брюксел се надява да построи обща отбранителна еднаквост, само че от долу нагоре. Повечето съдействие при създаването и закупуването на въоръжение, както и повече съгласуваност в мироопазващите задачи, би трябвало малко по малко да основат и повече съдействие в защитата. Но към този момент терминът " европейска войска " се изплъзва от устата единствено на някои крайни еврофедералисти.
Пренареждане на картите
Още преди да е минал първичният потрес от опасността за USexit, 26-те европейски членки би трябвало да се замислят какви нови рецесии би отключил сходен сюжет. Без Съединени американски щати в НАТО за Канада да вземем за пример би имало малко причини да остане в пакта – страната няма задоволително запаси да оказва въздействие оттатък Атлантика, пък и забъркването в европейските каузи би било тежест за нея. Отава може да реши да резервира връзката си със Северноатлантическия съюз, само че по-скоро като ход, който да покаже друго мнение по отношение на Вашингтон, както направи с подписването на СЕТА (всеобхватното комерсиално и икономическо съглашение сред Европейски Съюз и Канада).
По-голям проблем би била Турция. Без Съединени американски щати в НАТО за Анкара няма доста изгода да е в алианса, защото европейските страни по този начин или другояче не споделят нейната оценка за заканите – от Сирия, през Ирак, а напоследък и за Русия. Това е сюжет, който Бойко Борисов на няколко пъти дефинира като призрачен. Ако Турция реши да остане в пакта, то това би било с цел да оказва напън върху Брюксел за приемане в Европейски Съюз. Но тогава тя ще бъде доста по-самоуверена като страната с най-голяма войска в НАТО. Така и при оставане и при овакантяване резултатът ще е, че Турция ще забърка още по-дълбоко кашата в Кипър и ще усложни двустранните си връзки с Гърция.
Ударът би раздрусал и Европейски Съюз от доста направления. Най-очебийната е, че най-малко в началото европейската световна дипломация ще загуби силовия си капацитет. Например общата европейска външна политика има роля в договарянията за нуклеарната стратегия на Иран, само че като част от обединявания фронт на Запада. В момента Техеран е деен и търси помощта на европейските столици, единствено с цел да може да употребява техните контакти във Вашингтон и да върне Съединени американски щати на масата на договарянията. Но в случай че се окаже, че Берлин или Париж към този момент нямат въздействие оттатък Атлантика, Иран надали ще гледа с толкоз вяра към Брюксел.
Допълнително доста страни членки ще се опитат да сключат двустранни покупко-продажби със Съединени американски щати, както прави Полша. Преди месец Варшава предложи на Вашингтон на нейна територия да бъде ситуирана американска база, като даже е подготвена да заплати по 2 милиарда евро годишно за нейната поддръжка. Подобни покупко-продажби ще взривят единството на алианса и в последна сметка могат да доведат до неговата маргинализация и без коренен ход от страна на Тръмп.
Сделки ще желаят да сключат и други страни, само че този път с Русия. От една страна, тъй като към този момент липсва единството, обезпечено от НАТО, а от друга - като презастраховка. Което е ще бъде следващият удар против Европейски Съюз и парче от пъзела на Русия, целящ отдръпването на Съединени американски щати от Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ