(Congregation Leaving the Reformed Church at Nuenen, 1884-1885, by Vincent

(Congregation Leaving the Reformed Church at Nuenen, 1884-1885, by Vincent van Gogh)

† Духовенство и Църква

Свещеникът носи огромна отговорност

Свещеникът не може в никакъв случай да затваря вратата си; прекомерно огромна отговорност носи. Един е обезверен, различен болен и има потребност, трети предава Богу дух. Едни би трябвало да одобри, при други самичък да отиде. Свещеникът не може да отхвърля. Душите на хората са в заплаха, би трябвало да им помогне. Ако не им помогне и душите им изоставен този свят неподготвени, кой ще носи отговорността? Няма ли свещеникът да дава отговор за тях? Аз като духовник мога и да затворя вратата на килията си, мога и в пустинята да избягам, да се скрия някъде, и да оказвам помощ скрито с молитвата си. Защото моята работа не е да вземам решение проблемите на хората, а да споделям по някоя молитва за света. Затова не станах нито духовник, нито изповедник, с цел да мога да оказвам помощ по различен метод. Ако бях духовник в света, нямаше да мога в никакъв случай да затворя вратата на дома си. Щях да се откомандировам на всички без разлика, каквото и да ми желаеха. Първо щях да се грижа за хората от енорията си, а след това, каквото остане, щях да давам на другите, които биха поискали да им оказа помощ. Щях да се интересувам освен за вярващите, само че и за невярващите, и за безбожните, и за враговете на Църквата. Или пък, в случай че бях изповедник и някой ми кажеше нещо за някой различен, щях да повикам и оня другия, с цел да мога да схвана обстановката. Щях да се обаждам по телефона, с цел да схвана по какъв начин е трети, който е имал някакво прелъщение, или който е изправен пред някакво усложнение и така нататък Как щях да намеря покой?

Свещеникът би трябвало да върви начело, с цел да го следват вярващите. Както и при стадото челният овен върви начело, а останалите овце го следват. Обръща рогата си надясно и стадото потегля надясно. Всички овце следват овена, лидера. Затова и овцете не се отделят една от друга, а вървят една след друга. Овенът дефинира посоката, в която да вървят и овцете го следват.

Отче, целесъобразно ли е човек с овчарски отговорности да обича една добра душа повече от някоя друга, която има безразсъдни искания?

Ти, да речем, си пастир и имаш доста овце в стадото си. Едни радостно пасат и блеят, а други са болнави и се отделят встрани. За кои повече ще се грижиш? Няма ли за тия, дето са болнави? Или в случай че някои се изплашат от чакал и стартират да блеят обезпокоително, къде ще отидеш? При тия, които си блеят добродушно и пасат, или при тия, които сърцераздирателно викат поради чакала? Овчарят повече го боли за болнавото или ранено агне и поставя особени грижи за него, до момента в който си стъпи крепко на краката. Тъй че и тия, които са достигнали до чудотворство, и тия, които са засегнати от врага демон, би трябвало да заемат едно и също място в сърцето ни. Нека вътрешно не подценяваме тези вторите. Аз повече съм обичал, повече ме е боляло и непрекъснато мисля за тези, които са имали неприятен живот и се борят да се освободят от пристрастеностите си, в сравнение с за тези, които не се изтезават от пристрастености. Когато съществува вътрешна обич, другият усеща това, тъй като тази обич смекчава и радва целия външен човек, и го разхубавява посредством Божията берекет, която не може да бъде скрита, тъй като сияе.

Пастирите, било свещеници, било архиереи, е добре да си спомнят за Моисей и това, което той е претърпял с двата милиона ропотлив народ. С каква обич и какъв брой се е молил за народа си и по какъв начин толкоз години се е мъчил в пустинята дружно с тях, до момента в който ги докара до обетованата земя. Ако помнят това, биха черпили щедро храброст и няма в никакъв случай да възроптаят за своите премеждия и тествания, които са доста по-малки от тези, които е претърпял Моисей.

† Отношение към църковни въпроси

Отче, кое е вярното отношение, когато зародят сложни църковни въпроси?

Да бъдат избягвани крайностите. С крайности въпросите не се вземат решение. Едно време бакалинът лека-полека слагаше с лопатката на кантара и по този начин намираше точното тегло, и кантарът се уравновесяваше. Т.е., нито слагаше доста едновременно, нито отнемаше доста едновременно. Двете крайности постоянно изтезават Майката Църква. И тия, които се придържат към крайностите, също се изтезават, тъй като нормално двата края са заострени и пробождат тези, които ги държат... Все едно единият край да бъде държан от някой бесноват, изпаднал в духовно безсрамие (презиращ и пренебрегващ всичко), а другият край да бъде държан от вманиачен, който има безумна ревнивост и сляпо тесногръдство. Иначе казано, един духовно нахален и един зилот със сляпа ревнивост в никакъв случай не стигат до единодушие, само че непрекъснато се заяждат и подлагат на критика един различен, тъй като и двамата са лишени от Божията берекет. Тогава - да пази Бог! - може непрекъснато да се удрят двата края и „ краят да не му се види ”. Онези, които ще съумеят да огънат тия две крайности, с цел да се свържат и съединят - да дойдат до единодушие, - ще бъдат увенчани от Христа с два неувяхващи венеца.

Нека сме деликатни, с цел да не провокираме противоречиви обстановки в Църквата, нито да преувеличаваме дребните човешки нередности, които се случват, с цел да не вършим злото още по-голямо за наслада на лукавия. Който за някоя дребна неправда изпада в мощно неспокойствие и неотложно се спуска с яд, сякаш да я поправи, наподобява на малоумен клисар, който вижда някоя свещ да капе и неотложно се спуска, сякаш, с цел да я оправи, само че опустошава по пътя си богомолци и свещници и провокира по-голямо безвластие по време на службата. За жал в наши дни има мнозина, които разклащат и безпокоят Майката Църква. Онези от тях, които са образовани, са се хванали за догматите със личния си разум, а не с духа на светите Отци. Които пък са необразовани, захапват догматите със зъбите си, по тази причина и скърцат със зъби, когато беседват върху църковни въпроси и по този метод се предизвиква по-голяма щета на Църквата, в сравнение с от враговете на Православието. Добре би било реката да не е доста буйна, тъй като повлича пънове, камъни, хора, само че пък и не доста спокойна, тъй като върху водата ѝ ще кацат комари...

От друга страна, съществуват някои, които се занимават с това да се подлагат на критика един различен, а не с общото положително. Следят се един различен повече, в сравнение с самите себе си. Единият гледа какво ще каже или какво ще напише другия, с цел да може след това безмилостно да го разкритикува, до момента в който в случай че самичък той беше споделил или написал същите неща, би ги подкрепил с доста свидетелства от Свещеното Писание и светите Отци. Вредата, която нанася подобен човек, е огромна, тъй като, от една страна, онеправдава своя близък, въпреки това, го компрометира пред очите на вярващите. Много постоянно освен това разсажда обезверение в душите на слабите, тъй като ги вкарва в сексапил. Тези, които оправдават своята завист с рецензията си към другите, а не към самите себе си, или дават гласност на църковните каузи - дори и такива, за които не прилича да се приказва - под претекста на евангелските думи „ обади на Църквата ” (Мат. 18:17), дано първо стартират от своята дребна черква, своето семейство или своето приятелство, и в случай че им се стори положително нещо, тогава дано осмеят и Майката Църква. Аз мисля, че положителните деца в никакъв случай не упрекват своята майка.

Църквата има потребност от всекиго. Всички принасят своето служение в нея; и тия, които са с мек темперамент, и тия, които са със непоколебим и недопечен. Както на човешкото тяло са нужни и сладкото, и киселото, даже и горчивите цикории, тъй като всяко от тях си има своите съставки и витамини, по този начин и тялото на Църквата има потребност от всички без изключение. Единият добавя характера на другия и всички сме длъжни да понасяме освен духовния темперамент на другия, само че даже и слабостите, които има като човек. За страдание някои имат безумни искания към другите. Искат от всички да имат идентичен с техния нравствен темперамент, а когато някой не е съгласно техния темперамент, т.е., или е малко благосклонен, или малко внезапен, незабавно си вадят заключението, че той не е нравствен човек.

Из: „ Слова Том 1. С болежка и обич за актуалния човек “, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “, Света Гора-Атон, 2006 година
Картина: Congregation Leaving the Reformed Church at Nuenen, 1884-1885, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery