(Painting of Ahmad Sirhindi (left), c. 16th or 17th century)

(Painting of Ahmad Sirhindi (left), c. 16th or 17th century)

♥ Привързаност, наречена милосърдие 

В къщата на Бахаудин Накшбанд дошъл старателен и отдаден на задачата изследовател на истината. Както повелявал обичаят, участвал на лекциите и не задавал въпроси. Най-накрая Бахаудин му споделил:

– Поискай нещо от мен.

И мъжът споделил:

– Шах, преди да дойда при теб, изучавах еди-коя-си философия при този и този. Привлечен от репутацията ти, пристигнах в къщата ти.

– Чух по какъв начин се обръщаш към мен и съм впечатлен от думите ти. Искам да продължа да те изучавам.

– Но защото изпитвам признателност и обвързаност към предходните си учения и преподавател, бих желал или да обясниш връзката им с твоята работа, или да ме накараш да ги не помни, с цел да мога да продължа, без да се разполовявам.

Бахаудин споделил:

– Не мога да направя нито едното от двете. Но това, което мога да направя, е да те осведомявам, че един от най-сигурните признаци за човешка суетност е да бъдеш завързан към човек и към кредо и да си представяш, че привързаността ти идва от по-висш източник. 

Ако човек стане захласнат от захаросаните плодове, ще ги назова божествени, в случай че му бъде разрешено. С тази информация можеш да се научиш на мъдрост. Без нея можеш да се научиш единствено на обвързаност и да я наречеш състрадание.

Човекът, който има потребност от malamat (информация), постоянно допуска, че има потребност от maarifat (мъдрост). Щом получи информацията, той ще разбере, че има потребност от мъдрост. Ако е умен, няма да има потребност от информация.

Избрано от: „ Мъдростта на идиотите “, Идрис Шах, ИК „ Стено “ – Варна, 2013 година
* Painting of Ahmad Sirhindi (left), c. 16th or 17th century; en.wikipedia.org