За високомерието, с поука от известния турски психиатър и невропсихолог

За високомерието, с поука от известния турски психиатър и невропсихолог проф. Невзат Тархан, построил своята терапия върху притчите на видния персийски стихотворец и мистик Руми. 

(Gallo Roman Women,1865, Sir Lawrence Alma-Tadema)

~ Отрицателен модел на мислене: 

„ Другите хора би трябвало да схванат какъв брой съм специфичен. “

~ Притча от Руми 

♥ Надменността на мухата 

Една муха се мислеше за доста значимо творение. Казваше си: 

- Без подозрение аз съм като птицата Симург на това време, няма никой по-велик от мен. 

Един ден кацна върху една сламка в магарешка урина. Реши, че магарешката урина е безбрежно море, сламката е нейният транспортен съд, а тя самата е капитан. 

Помисли си: 

- Ето това е море, а това, върху което заставам, е превъзходният ми транспортен съд. А аз съм най-великият капитан, който прекосява безбрежни морета - възгордя се и вирна нос. 

Както ледът се счита за нещо, без да знае за слънцето, също и оня, който си няма и визия за себе си, не се е осъзнал. 

~ Надменността предизвиква слепота на съзнанието 

Тук е показан прекрасен образец за това по какъв начин високомерието предизвиква слепота за действителността у индивида. Тази слепота на съзнанието става причина околният свят да бъде общопризнат неправилно. Така човек се счита за специфичен. Хората, изпаднали в слепота на съзнанието, живеят в личния си утопичен свят, заобиколени от мечти. Докато тези хора поставят старания, мислейки си: „ Другите би трябвало да видят какъв брой специфичен и популярен съм “, в действителност не могат да схванат, че се намират в тресавище, защото не са способни да виждат личните си дефекти. По тази причина изпадат в по-лошо състояние спрямо другите хора. 

Тъй като цената на високомерния човек е ниска, той открива връзка с хората, като се прави на по-висок, повдигайки се на пръсти. Но хората, които имат висока стойност, откриват взаимоотношенията си с другите, като се навеждат. Тъй като имат висока стойност, връзката им със света се основава на невзискателност. Докато високомерните постоянно желаят да се бележит. Всъщност надменните хора са тези, които страдат от липса на самонадеяност. Това е присъща линия за нарцистичните хора. Тъй като се усещат непълноценни, те непрекъснато се пробват да се потвърдят и се хвалят. Не осъзнават и ситуацията, в което се намират. По тази причина си приписват заслуги, които нямат. 

Когато погледнем детството на тези хора, ще забележим, че те са отгледани, като непрекъснато са търпели рецензии. Ако не съумеят да компенсират тези свои особености с помощта на личностното си развиване, тогава трансформират рецензията в метод за връзка с хората. Хората може да не са такива, каквито наподобяват извън. Има хора, които си свиркат на гробището, за които бихме си помислили, че са извънредно безстрашни. Всъщност те го вършат, с цел да подтиснат страха си. По този метод се успокояват. И високомерните хора се успокояват, като подлагат на критика другите. Донякъде се трансформират в майстори на това да заблуждават сами себе си. 

Когато против надменните хора се изправи някой в действителност кадърен, тогава харизмата им се изпарява сходно на леда, който се стопява на слънцето. Много е значимо да компетентен мястото си и да си наясно с рестриктивните мерки на личността си. Така човек няма да попадне в унизително състояние в обществото. И в притчата мухата се счита за птицата Симург и защото не знае мястото си, попада в неприятно състояние. 

~ Цитат от Месневи 

„ За индивида, който чупи глави заради надменността си, не се поставя нито Божията благосклонност, нито хорската! “ (IV, 1858)

От: „ Словото на Руми като терапия “, Невзат Тархан, изд. „ Прозорец “, 2020 година
Картина: Gallo Roman Women,1865, Sir Lawrence Alma-Tadema; chinaoilpaintinggallery