Просвещението
Чували ли сте за термина Масовата нервност. Това е термин, който се употребява за изложение на обстановка, при която физически или психически признаци се появяват всеобщо, и бързо се популяризират в общностите, като от време на време това се случва в цели градове и страни.
По време на зараза хората могат да изпитат неконтролируем смях, пристъп, гърчове, виене на свят, мускулна уязвимост или други признаци, за които няма физическа причина. Такива подобдни случаи са записани по целия свят. От епохи тези случаи дават завладяваща визия за комплицираната природа на човешката логика на психиката.
Терминът “истерия ” идва от гръцката дума “hystera “, което значи “утроба “, и нормално се приписва на древноелинския доктор Хипократ. Асоциацията с матката обаче датира от древноегипетския папирус Кахун (1900 година прочие н. е.), в който повода за истеричните разстройства се назовава непринудено придвижване на матката към другите места в женското тяло.
През Средновековието това е сменено от вярата в магьосничеството, демоничното обладаване или лудостта като причина. Въпреки че случаите на всеобща нервност не престават да озадачават здравната общественост, в този момент е общоприето, че тя е обвързвана с рисковите случаи на прочувствен или душевен стрес при човек.
Ето един взор към някои от известните и странни случаи на всеобща нервност в историята.
Средновековна танцова фикс идея (13-17 век)
Танцовата фикс идея, известна още като танцовата чума, танцът на Свети Йоан или танцът на Свети Вит, обгръща континентална Европа от тринадесети до седемнадесети век. Едно от най-известните огромни огнища на тази танцувална чума се е случило в Аахен, Германия на 24 юни 1374 година По време на тази зараза болните хора танцували истерично по улиците в продължение на часове, дни и евентуално даже месеци, до момента в който не се сринали от безсилие или умряли от инфаркт или инсулт. Броят на участниците в едно огнище можело да доближи хиляда души.
Известно е, че “танцуващата чума ” неведнъж се е срещала в цяла средновековна Европа, като огнищата на заболяването са се появили в Италия, Люксембург, Франция, Германия, Холандия и Швейцария. Първоначално се е считало, че танцувалната фикс идея е проклинание, което било изпратено от светците, Свети Йоан Кръстител или Свети Вит, откъдето идват различните имена на тази болест. Затова хората, страдащи от това положение, отивали тук-там, отдадени на този светец, с цел да се помолят за освобождение от заболяването и да възстановят изцяло здравето си.
Хапещи монахини (15-ти век)
Друго експлоадиране на всеобща нервност се е случило в Германия през 15-ти век, когато една монахиня в манастир почнала да хапе другите свои сестри. Това държание скоро се популяризирало из целия манастир, а с разпространяването на тази вест по света, почнала да се популяризира тази всеобща нервност, която довела до огнища на захапване в манастири в Германия, Холандия и Италия.
Според описанието на доктор от 15-ти век:
Църквата вярвала, че монахините са били захласнати и са се опитвали да правят екзорсизъм, само че това не спирало държанието им. В последна сметка те прибягнали до бичуване или закани за потапяне във вода към всяка монахиня, хваната да хапе друга. След няколко случая на наказване на монахините, държанието бързо изчезнало.
Съдебните процеси против вещици в Салем (1692-1693)
Един от най-известните случаи на всеобща нервност се случил в Салем, Масачузетс, през 1692 година Десетки млади девойки посочили пристъпи на неконтролируеми писъци и изкривявания, които в последна сметка довели до поредност от обвинявания в магьосничество. Резултатът бил поредност от чувания и правосъдни преследвания на хора, упрекнати в магьосничество, известни като процесите против вещици в Салем. Тези преследвания и обвинявания довели до гибелта на 25 поданици на Салем и околните градове.
Съдебните процеси против вещиците в Салем, е извънредно авторитетно събитие в историята на континентална Америка. Този случай даже е бил употребен в политическата изразителност и известната литература, с цел да се подчертаят заплахите от изолационизъм, набожен екстремизъм, подправени обвинявания и даже нарушавания на надлежния развой.
Френски мяукащи монахини (19 век)
Институциите като учебни заведения, затвори и сплотени общности постоянно са били сцена на всеобща нервност. Подобни случаи даже са се срещали в европейските християнски манастири, които не били изключение. В Epidemics of the Middle Ages, написана през 1844 година от J.F.C. Hecker, има история за монахиня в манастир във Франция, която почнала да мяука като котка. Малко по-късно и другите монахини в манастира почнали да демонстрират същото държание, до момента в който целият манастир не бил изумен от мяукащи монахини. Това разтревожило близките християни и в последна сметка били извикани бойци, с цел да се опитат да овладеят обстановката. Монахините били бичувани и бити от бойците, до момента в който дали обещание да спрат да издават пискливите звуци.
Епидемията на смеха в Танганайка (1962 г.)
Епидемията на смеха в Танганайка стартира на 30 януари 1962 година в пансиона за девойки на задачата в Кашаша, Танзания. Смехът почнал първо измежду три девойки, само че бързо по-късно се популяризирало из цялото учебно заведение, което траяло часове, дни и по-късно даже седмици. Този случай на смях, довело до закриването на пансиона на 18 март 1962 година Но това не свършва дотук. След затварянето на учебното заведение всеобщата нервност се популяризирала и в други учебни заведения, а най-после даже в околните села. Епидемията засегнала хиляди деца и 14 учебни заведения, които били принудени да затворят. В последна сметка нервността утихнала осемнадесет месеца след началото.
Съвременно пояснение
Случаите, свързани с разпространяването на всеобща нервност, може да наподобяват противоинтуитивни за все по-образованата аудитория, която към този момент не разчита на скитащи утроби, обладаване от демони и магьосничество като пояснение. Въпреки това, случаите на всеобща нервност не престават да се случват. Едно такова скорошно събитие, се случило през 2012 година, когато 1900 деца от 15 учебни заведения в Шри Ланка били лекувани за редица признаци, в това число кожни обриви, замаяност и кашлица, които нямали забележима физическа причина.
Въпреки че е елементарно да се сбърка нервността със занимателно и необичайно държание, проучванията демонстрират, че има редица комплицирани фактори, които могат да допринесат за образуването и разпространяването на групова нервност, в това число обществена тревога, културен напън, клюки, страхове, изключителна възбуденост, религиозни вярвания, авторитетни фигури за усилване на дейностите и мощен стрес.
Социалните, политическите и религиозни условия са се трансформирали през вековете, само че човешката логика на психиката всъщност е останала същата и заради тази причина е евентуално да забележим доста повече случаи на всеобща нервност в бъдеще.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
