Чумата - катастрофа с парадоксални последици
Чумата е една от най-големите произшествия в историята на човечеството. Въпреки това в дълготраен проект тя се оказва от изгода, написа Николаус Пипер за " Зюддойче Цайтунг " и прави паралел с днешната зараза от ковид. Материалът е оповестен в уеб страницата на българската редакция на " Дойче веле ".
Бедата вероятно потегля от Китай. През 1332 година там избухва зараза от чума. От Китай болестта потегля на запад – на борда на един търговски транспортен съд, който в края на 1347 година дебаркира в пристанището на Месина на остров Сицилия. А оттова болестта плъзва из цяла Европа.
Пандемията, която по-късно е наречена " Черната гибел ", е една от най-големите произшествия в историята на човечеството. Предполага се, че тя е покосила една трета от популацията на Стария континент – минимум 25 милиона души. Някои страни, като Италия или Франция, вероятно са изгубили близо половината от популацията си.
Сегашната зараза от ковид, която до момента лиши живота на близо половин милион души по света, въобще не може да се съпоставя с чумата. Но в дълготраен проект епидемиите постоянно са се отразявали позитивно на стопанската система. Последиците от чумата безспорно са били ужасяващи, само че пък в това време тази голяма рецесия по абсурден метод е дала подтик на европейската стопанска система, написа по-нататък създателят и проучва живота на хората от предни столетия.
В Средновековието, когато още не е имало промишленост, оцеляването на хората е зависело от това каква земя имат или обработват. А по-малко хора е означавало в същото време и повече и по-добра земя за култивиране – с други думи - по-малко апетит и по-високи действителни приходи. По-високите приходи освен стигали за живота, само че и доста хора внезапно можели да си разрешат малко по-луксозен живот в града. Това дало подтик на миграцията на хората към града, а дружно с нея почнали да нарастват и данъчните доходи за страните. Инфлацията в Европа спаднала от 1,58 % годишно на 0,65 на 100 през годините от 1360 до 1460.
Николаус Пипер твърди, че чумата е трансформирала и отношението на хората към потреблението: контузията, която те получили по време на пандемията, че животът може внезапно да свърши, ги предиздвикала да се любуват на живота тук и в този момент. Това довело до доста нарастване на потреблението – изключително сред 1350-та до 1450-та година. Потвърждение за това се открива в законите против несъразмерното разсипничество в доста италиански градове.
Според някои откриватели потреблението на първокласни артикули е проправило даже пътя към Ренесанса. По-високите приходи обаче не означавали автоматизирано, че хората са живеели по-добре. Високите данъчни приходи били употребявани от князе и крале, с цел да водят повече войни.
Градовете се разраснали, само че пък животът в тях бил извънредно вреден: хората живеели в тесни и нехигиенични жилища дружно с животните, жителите изсипвали нощни си гърнета напряко на улицата, а градските стени пречели на градовете да се уголемяват на повърхност.
И преди, и след чумата човечеството е било спохождано от смъртоносни епидемии, четем по-нататък в „ Зюддойче Цайтунг ". Изданието дава за образец така наречен испански грип от края на Първата международна война, считан за по-голяма злополука, даже и от чумата. Смята се, че минимум 500 милиона души са се заразили - или една четвърт от тогавашното население на Земята - а жертвите са повече от 50 милиона – доста повече, в сравнение с през самата война.
В същото време икономическите вреди от испанския грип са по-скоро незначителни: съгласно един разбор на Канадското министерство на финансите, пандемията е понижила икономическия растеж с едвам 0,1 %.
Днес знаем, отбелязва Николаус Пипер, че по време на пандемия сме изправени пред значим избор: Обществото или се съгласява да понесе за малко време съществени стопански вреди, с цел да задуши епидемията, или заплаща с живота на доста жертви в бъдеще.
И тъкмо това е, което отличава сегашната пандемия от всички предходни в човешката история: фактът, че в голямата си част страните по света одобриха да понесат стопански вреди и даже криза, с цел да предотвратят срутва на здравните си системи и да спасят живота на доста хора. В някои страни като Америка, ръководена през днешния ден от Тръмп, тази реакция закъсня доста, само че въпреки всичко пристигна. Политици и банкери в това време харчат милиарди долари и евро за избавителни стратегии – нещо, което единствено допреди няколко седмици изглеждаше изцяло нереално.
Подобно нещо се случва за първи път в човешката история. И когато пандемията отмине и бъде основана ваксина, още дълго сегашните избавителни стратегии ще занимават политиците. Но едно е несъмнено: след тази рецесия с ковид светът ще стане различен.
Бедата вероятно потегля от Китай. През 1332 година там избухва зараза от чума. От Китай болестта потегля на запад – на борда на един търговски транспортен съд, който в края на 1347 година дебаркира в пристанището на Месина на остров Сицилия. А оттова болестта плъзва из цяла Европа.
Пандемията, която по-късно е наречена " Черната гибел ", е една от най-големите произшествия в историята на човечеството. Предполага се, че тя е покосила една трета от популацията на Стария континент – минимум 25 милиона души. Някои страни, като Италия или Франция, вероятно са изгубили близо половината от популацията си.
Сегашната зараза от ковид, която до момента лиши живота на близо половин милион души по света, въобще не може да се съпоставя с чумата. Но в дълготраен проект епидемиите постоянно са се отразявали позитивно на стопанската система. Последиците от чумата безспорно са били ужасяващи, само че пък в това време тази голяма рецесия по абсурден метод е дала подтик на европейската стопанска система, написа по-нататък създателят и проучва живота на хората от предни столетия.
В Средновековието, когато още не е имало промишленост, оцеляването на хората е зависело от това каква земя имат или обработват. А по-малко хора е означавало в същото време и повече и по-добра земя за култивиране – с други думи - по-малко апетит и по-високи действителни приходи. По-високите приходи освен стигали за живота, само че и доста хора внезапно можели да си разрешат малко по-луксозен живот в града. Това дало подтик на миграцията на хората към града, а дружно с нея почнали да нарастват и данъчните доходи за страните. Инфлацията в Европа спаднала от 1,58 % годишно на 0,65 на 100 през годините от 1360 до 1460.
Николаус Пипер твърди, че чумата е трансформирала и отношението на хората към потреблението: контузията, която те получили по време на пандемията, че животът може внезапно да свърши, ги предиздвикала да се любуват на живота тук и в този момент. Това довело до доста нарастване на потреблението – изключително сред 1350-та до 1450-та година. Потвърждение за това се открива в законите против несъразмерното разсипничество в доста италиански градове.
Според някои откриватели потреблението на първокласни артикули е проправило даже пътя към Ренесанса. По-високите приходи обаче не означавали автоматизирано, че хората са живеели по-добре. Високите данъчни приходи били употребявани от князе и крале, с цел да водят повече войни.
Градовете се разраснали, само че пък животът в тях бил извънредно вреден: хората живеели в тесни и нехигиенични жилища дружно с животните, жителите изсипвали нощни си гърнета напряко на улицата, а градските стени пречели на градовете да се уголемяват на повърхност.
И преди, и след чумата човечеството е било спохождано от смъртоносни епидемии, четем по-нататък в „ Зюддойче Цайтунг ". Изданието дава за образец така наречен испански грип от края на Първата международна война, считан за по-голяма злополука, даже и от чумата. Смята се, че минимум 500 милиона души са се заразили - или една четвърт от тогавашното население на Земята - а жертвите са повече от 50 милиона – доста повече, в сравнение с през самата война.
В същото време икономическите вреди от испанския грип са по-скоро незначителни: съгласно един разбор на Канадското министерство на финансите, пандемията е понижила икономическия растеж с едвам 0,1 %.
Днес знаем, отбелязва Николаус Пипер, че по време на пандемия сме изправени пред значим избор: Обществото или се съгласява да понесе за малко време съществени стопански вреди, с цел да задуши епидемията, или заплаща с живота на доста жертви в бъдеще.
И тъкмо това е, което отличава сегашната пандемия от всички предходни в човешката история: фактът, че в голямата си част страните по света одобриха да понесат стопански вреди и даже криза, с цел да предотвратят срутва на здравните си системи и да спасят живота на доста хора. В някои страни като Америка, ръководена през днешния ден от Тръмп, тази реакция закъсня доста, само че въпреки всичко пристигна. Политици и банкери в това време харчат милиарди долари и евро за избавителни стратегии – нещо, което единствено допреди няколко седмици изглеждаше изцяло нереално.
Подобно нещо се случва за първи път в човешката история. И когато пандемията отмине и бъде основана ваксина, още дълго сегашните избавителни стратегии ще занимават политиците. Но едно е несъмнено: след тази рецесия с ковид светът ще стане различен.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ