Вярващи се молят за чудо на Бачковската Света Богородица
* Чудотворната икона на св. Богородица Елеуса сама показала мястото си в Бачковската обител * В Старата столова на манастира са облиците на езическите философи Платон, Аристотел, Сократ и Диоген
От близо 400 година се съблюдава една традиция на Бачковския манастир - да се изнася чудотворната икона от вярващи до месността " Клувията ". И през днешния ден - на втория ден след Великден, дворът на светата обител е изпълнен с хора, които са одшли да се включат в шествието. Някои идват, с цел да измолят знамение - Света Богородица да им поможне за здраве, за рожба или за други житейски неудачи. Други идват да благодарят за това, което им е дал Господ.
Тази година доста хора са пристигнали да се помолят за мир.
Бачковският „ Успение Богородично ” е измежду най-старите у нас и втори по величина след Рилския . Той се намира в южния завършек на родопското село Бачково, на 10 км от Асеновград и на 28 км от Пловдив. Пътят до него е прелестен, вие се по течението на река Чая. В подножието на манастира има паркинг, а алеята нагоре към него се изкачва пешком. По пътя има сергии, където се продават сувенири, домашно сладко, мед.
Запазена е точната дата на основаването на Бачковския манастир с помощта на устава, формиран от създателя – Григорий Бакуриани. Това се е случило на 15 декември 1083 година
Григорий Бакуриани е византийски пълководец с висок пост в армията – популярен доместик на Запада и севаст, непосредствен другар на Алексий Комнин І, император в края на ХІ в. Григорий има имения в региона на настоящия Асеновград, в Родопите, Беломорието. Голямата част от тях той подарява на манастира. За съосновател е приет и братът на Григорий - Абасий Бакуриани, също завещал забележителна част от имуществото си за концепцията, написа bestbgtrips.com. Двамата братя са от източните краища на Византия. Едни от източниците ги дефинират като грузинци, други като православни арменци-халкедонити.
Такъв е бил евентуално и етническият състав на първото манастирско приятелство, като грузинците са преобладавали. Новооснованият манастир е значителен за времето си – 50 братя плюс игумена. За учредената обител Григорий добива изключителни права от императора – не е зависещ нито на светската, нито на църковната власт, освободен е и от налози. Първите 100 години след основаването Бачковският манастир е в рамките на Византия. През 1344 година Станимашка (дн. Асеновградска) област дружно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска против обещана помощ в битката срещу Йоан Кантакузин. Вероятно по същото време църквата " Св. Архангели ", строена преди XIII век, е била престроявана. Цар Иван Александър е приет за съктитор, негов портрет е изписан в манастирската костница.
Чудотворната икона
След завземането на региона от турците в средата на ХІV в. манастирът няколко пъти е разграбван и отчасти разрушаван. Много от полезностите са изчезнали. Запазена е обаче иконата на Бачковската Пресвета Богородица Елеуса, която и до през днешния ден е измежду най-големите благосъстояния на манастира. Тя може да бъде забелязана вдясно до входа на църквата. Подарена на светото място през 1311 година от двама грузинци. Още тогава е била със златен и сребърен обков.
Смята се, че при набезите монасите я скрили в планината, където е открита при започване на ХVІІ в. Друга легенда обаче споделя, че поради проявена към нея немарливост тя " отлетяла " от един грузински манастир и кацнала чак тук, в местността “Клувията ”. На мястото лумнал огън, който не стихвал три денонощия. Брат и сестра пастири гледали и се чудили какво може да гори по този начин, че нощта да става ден. Видели иконата и изтичали до Бачковския манастир да оповестят.
Монасите я прибрали, само че на идващия ден я разкрили още веднъж в “Клувията ”. Това траяло до момента в който на един от братята му се присънила Света Богородица и споделила, че ще остане в манастира единствено в случай че й отредят особено място на входа, с цел да вижда кой с какво сърце влиза в църквата. Другото изискване било всяка година да я водят на остарялото й място през втория ден на Великден – традиция, която се съблюдава и до през днешния ден. В “Клувията ” родословие лековито аязмо, а върху издяланата отвесна канара има копие на иконата. В чест на овчаря Ангел, който я видял първи, построеният по-късно параклис бил кръстен “Св. Архангел ”.На Втория ден на Великден всяка година хиляди вярващи идват в манастира, с цел да се поклонят на Света Богородица и да измолят от нея излекуване и благословение. Извършва се литийно шествие до " Клувията ", на 2 км на изток от манастира.
Патриарх Евтимий бил заточен тук Бачковският манастир е най-вероятното място на изгнание на последния патриарх на Втората българска страна – св. Евтимий Търновски, след рухването на остарялата българска столица през 1393 година Около 10 година прекарал Евтимий в манастира. По това време измежду братята имало доста българи, които били главните му възпитаници. За тях загатва Костадин Костенечки, посетил манастира при започване на ХV в., желаейки да се учи при Книжовника, само че не го заварил сред живите.
Моско Одринчанин и Захари Зограф изписали църквите
От първичните манастирски градежи в този момент са непокътнати църквата „ Св. Архангели ” и църквата костница, която е на 200 м източно от манастира. " Св. Архангели " е от относително редките двуетажни църкви. Вътрешната част е покрита със фрески от 1843 година, правени от занаятчия Моско Одринчанин, който по-късно изписва и основната манастирска църква.
Църквата костница е извънредно необичаен феодален монумент, единствената остаряла православна костница със непокътнат стенна живопис. Тя също като „ Св. Архангели ” е двуетажна. Предназначението й е било да запази костите на създателите – Григорий и Абасий Бакуриани. Костите на последния са били положени в нея от по-големия му брат, само че Григорий не е имал този шанс. Загинал 3 години след основаването, тялото му не е било открито след стълкновение с локалните павликяни. В костницата е непокътнат стенна живопис от края на ХІ в., юридически от занаятчия Иоан Иверопулец, евентуално грузинец. Стенописите са измежду най-ценните в православния изток.
Съборната манастирска черква „ Успение на св. Богородица ” е издигната в 1604 година Това е най-големият храм на територията на България през първата половина на ХІХ в. В него е непокътнат един от най-старите иконостаси с истински икони от началото на ХVІІ в. Първоначалният стенна живопис може да бъде забелязан единствено в притвора - пример на късносредновековното църковно изкуство, изработен с даренията на заможните търговци Георги и Константин от незнайни майстори в 1643 година
Вътрешната част на храма е изписана наново в 1850 година от занаятчия Моско от Одрин. В наоса вдясно от централната врата е и Чудотворната икона на св. Богородица - в обособен иконостас с три стъпала пред него, подготвена постоянно да посрещне нуждаещите се от помощта й. Редом до вратата са гробовете на видните ни археиреи и дейни участници в спасяването на българските евреи през Втората международна война – екзарх Стефан и патриарх Кирил. От първата половина на ХVІІ в. е непокътнат южният корпус на Северния манастирски двор. В него в този момент са манастирската маза и Старата столова, превърната в музей след 1971 година В нея е непокътната истинската каменна маса, на която са се хранили монасите до 1963 година и скъп стенна живопис от началото на ХVІІ в.
Цялата вътрешна повърхнина е покрита с изображения на светии и църковни подиуми. Изобразени са Родословието на Иисус Христос – Дърво Иесеево, Акатиста на Богородица, Вселенските събори и Страшния съд. Сред облиците могат да бъдат видени и редките изображения на езически философи в църковен стенна живопис – Платон, Аристотел, Сократ, Диоген и други, показани като предходници на християнството.
Значително уголемение на манастира е осъществено в първата половина на ХІХ в. Тогава е издигната новата черква „ Св. Никола ”. В нея Захари Зограф прави през 1840 година първото си изцяло независимо изписване на цялостен храм. Наосът е затрупан с изображения по живота на светеца, а в открития притвор майсторът изписва Страшния съд като внася в осъществяването си злободневна нотка – изписва облиците на някои от своите съвременници – заможни пловдивски търговци, станали печално известни с гърчеенето си. До тях са и облиците на пловдивските кокони в съвременни градски носии, пратени в пъкъла поради суетния си живот. В левия горен ъгъл на притвора Захари е оставил първия си стенописен портрет с надпис: „ Захари Христович, зограф от Самоков. Изобрази се това от моята ръка ”.Сега в църквата „ Св.Никола ” се правят кръщенетата.
От близо 400 година се съблюдава една традиция на Бачковския манастир - да се изнася чудотворната икона от вярващи до месността " Клувията ". И през днешния ден - на втория ден след Великден, дворът на светата обител е изпълнен с хора, които са одшли да се включат в шествието. Някои идват, с цел да измолят знамение - Света Богородица да им поможне за здраве, за рожба или за други житейски неудачи. Други идват да благодарят за това, което им е дал Господ.
Тази година доста хора са пристигнали да се помолят за мир.
Бачковският „ Успение Богородично ” е измежду най-старите у нас и втори по величина след Рилския . Той се намира в южния завършек на родопското село Бачково, на 10 км от Асеновград и на 28 км от Пловдив. Пътят до него е прелестен, вие се по течението на река Чая. В подножието на манастира има паркинг, а алеята нагоре към него се изкачва пешком. По пътя има сергии, където се продават сувенири, домашно сладко, мед.
Запазена е точната дата на основаването на Бачковския манастир с помощта на устава, формиран от създателя – Григорий Бакуриани. Това се е случило на 15 декември 1083 година
Григорий Бакуриани е византийски пълководец с висок пост в армията – популярен доместик на Запада и севаст, непосредствен другар на Алексий Комнин І, император в края на ХІ в. Григорий има имения в региона на настоящия Асеновград, в Родопите, Беломорието. Голямата част от тях той подарява на манастира. За съосновател е приет и братът на Григорий - Абасий Бакуриани, също завещал забележителна част от имуществото си за концепцията, написа bestbgtrips.com. Двамата братя са от източните краища на Византия. Едни от източниците ги дефинират като грузинци, други като православни арменци-халкедонити.
Такъв е бил евентуално и етническият състав на първото манастирско приятелство, като грузинците са преобладавали. Новооснованият манастир е значителен за времето си – 50 братя плюс игумена. За учредената обител Григорий добива изключителни права от императора – не е зависещ нито на светската, нито на църковната власт, освободен е и от налози. Първите 100 години след основаването Бачковският манастир е в рамките на Византия. През 1344 година Станимашка (дн. Асеновградска) област дружно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска против обещана помощ в битката срещу Йоан Кантакузин. Вероятно по същото време църквата " Св. Архангели ", строена преди XIII век, е била престроявана. Цар Иван Александър е приет за съктитор, негов портрет е изписан в манастирската костница.
Чудотворната икона
След завземането на региона от турците в средата на ХІV в. манастирът няколко пъти е разграбван и отчасти разрушаван. Много от полезностите са изчезнали. Запазена е обаче иконата на Бачковската Пресвета Богородица Елеуса, която и до през днешния ден е измежду най-големите благосъстояния на манастира. Тя може да бъде забелязана вдясно до входа на църквата. Подарена на светото място през 1311 година от двама грузинци. Още тогава е била със златен и сребърен обков.
Смята се, че при набезите монасите я скрили в планината, където е открита при започване на ХVІІ в. Друга легенда обаче споделя, че поради проявена към нея немарливост тя " отлетяла " от един грузински манастир и кацнала чак тук, в местността “Клувията ”. На мястото лумнал огън, който не стихвал три денонощия. Брат и сестра пастири гледали и се чудили какво може да гори по този начин, че нощта да става ден. Видели иконата и изтичали до Бачковския манастир да оповестят.
Монасите я прибрали, само че на идващия ден я разкрили още веднъж в “Клувията ”. Това траяло до момента в който на един от братята му се присънила Света Богородица и споделила, че ще остане в манастира единствено в случай че й отредят особено място на входа, с цел да вижда кой с какво сърце влиза в църквата. Другото изискване било всяка година да я водят на остарялото й място през втория ден на Великден – традиция, която се съблюдава и до през днешния ден. В “Клувията ” родословие лековито аязмо, а върху издяланата отвесна канара има копие на иконата. В чест на овчаря Ангел, който я видял първи, построеният по-късно параклис бил кръстен “Св. Архангел ”.На Втория ден на Великден всяка година хиляди вярващи идват в манастира, с цел да се поклонят на Света Богородица и да измолят от нея излекуване и благословение. Извършва се литийно шествие до " Клувията ", на 2 км на изток от манастира.
Патриарх Евтимий бил заточен тук Бачковският манастир е най-вероятното място на изгнание на последния патриарх на Втората българска страна – св. Евтимий Търновски, след рухването на остарялата българска столица през 1393 година Около 10 година прекарал Евтимий в манастира. По това време измежду братята имало доста българи, които били главните му възпитаници. За тях загатва Костадин Костенечки, посетил манастира при започване на ХV в., желаейки да се учи при Книжовника, само че не го заварил сред живите.
Моско Одринчанин и Захари Зограф изписали църквите
От първичните манастирски градежи в този момент са непокътнати църквата „ Св. Архангели ” и църквата костница, която е на 200 м източно от манастира. " Св. Архангели " е от относително редките двуетажни църкви. Вътрешната част е покрита със фрески от 1843 година, правени от занаятчия Моско Одринчанин, който по-късно изписва и основната манастирска църква.
Църквата костница е извънредно необичаен феодален монумент, единствената остаряла православна костница със непокътнат стенна живопис. Тя също като „ Св. Архангели ” е двуетажна. Предназначението й е било да запази костите на създателите – Григорий и Абасий Бакуриани. Костите на последния са били положени в нея от по-големия му брат, само че Григорий не е имал този шанс. Загинал 3 години след основаването, тялото му не е било открито след стълкновение с локалните павликяни. В костницата е непокътнат стенна живопис от края на ХІ в., юридически от занаятчия Иоан Иверопулец, евентуално грузинец. Стенописите са измежду най-ценните в православния изток.
Съборната манастирска черква „ Успение на св. Богородица ” е издигната в 1604 година Това е най-големият храм на територията на България през първата половина на ХІХ в. В него е непокътнат един от най-старите иконостаси с истински икони от началото на ХVІІ в. Първоначалният стенна живопис може да бъде забелязан единствено в притвора - пример на късносредновековното църковно изкуство, изработен с даренията на заможните търговци Георги и Константин от незнайни майстори в 1643 година
Вътрешната част на храма е изписана наново в 1850 година от занаятчия Моско от Одрин. В наоса вдясно от централната врата е и Чудотворната икона на св. Богородица - в обособен иконостас с три стъпала пред него, подготвена постоянно да посрещне нуждаещите се от помощта й. Редом до вратата са гробовете на видните ни археиреи и дейни участници в спасяването на българските евреи през Втората международна война – екзарх Стефан и патриарх Кирил. От първата половина на ХVІІ в. е непокътнат южният корпус на Северния манастирски двор. В него в този момент са манастирската маза и Старата столова, превърната в музей след 1971 година В нея е непокътната истинската каменна маса, на която са се хранили монасите до 1963 година и скъп стенна живопис от началото на ХVІІ в.
Цялата вътрешна повърхнина е покрита с изображения на светии и църковни подиуми. Изобразени са Родословието на Иисус Христос – Дърво Иесеево, Акатиста на Богородица, Вселенските събори и Страшния съд. Сред облиците могат да бъдат видени и редките изображения на езически философи в църковен стенна живопис – Платон, Аристотел, Сократ, Диоген и други, показани като предходници на християнството.
Значително уголемение на манастира е осъществено в първата половина на ХІХ в. Тогава е издигната новата черква „ Св. Никола ”. В нея Захари Зограф прави през 1840 година първото си изцяло независимо изписване на цялостен храм. Наосът е затрупан с изображения по живота на светеца, а в открития притвор майсторът изписва Страшния съд като внася в осъществяването си злободневна нотка – изписва облиците на някои от своите съвременници – заможни пловдивски търговци, станали печално известни с гърчеенето си. До тях са и облиците на пловдивските кокони в съвременни градски носии, пратени в пъкъла поради суетния си живот. В левия горен ъгъл на притвора Захари е оставил първия си стенописен портрет с надпис: „ Захари Христович, зограф от Самоков. Изобрази се това от моята ръка ”.Сега в църквата „ Св.Никола ” се правят кръщенетата.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ