Най-добрите измамници в историята
Чудодейното лекуване на Елиша Пъркинс (правият на рисунката по-горе) не съдържаше с тайнствени тоници или съмнителни операции; тя лекуваше ревматизъм, подагра и други болести като предписваше разтриване на две части метал върху засегнатото място: патентованите „ железни трактори на Пъркинс “ бяха просто една заострена месингова и една желязна пръчка. Въпреки това лекуването бързо обгръща следреволюционна Америка и даже президентът Джордж Вашингтон си купува комплект.
Пръчките на Пъркинс в последна сметка може и да нямат действителна здравна стойност, само че въпреки всичко имаха научно значение. Изследване от 1799 година откри, че пациентите са се почувствали „ излекувани “ след терапия с тях, както и с други заострени предмети, които не са били направени от метал – което е един от първите образци за плацебо резултат в научно проучване.
През 1817 година не е било належащо доста, с цел да убедите английската общност, че сте от задгранично кралско семейство. Когато Мери Бейкър се появила по улиците на Алмъндсбъри, облечена в екзотични облекла и говореща на фиктивен език, тя бързо привлякла вниманието на локалните поданици. Чрез португалски моряк „ преводач “ тя обяснила, че е изгубената принцеса Карабоо от (измисления) остров Явасу в Източните Индии. Представянето ѝ било задоволително достоверно, с цел да заблуди домакините, и скоро учени и актьори почнали да идват, с цел да гледат по какъв начин показва уменията си в танците, фехтовката и стрелбата с лък. Скоро даже принцеса Карабоу придобила задоволителна популярност, с цел да бъде отпечатана историята ѝ във вестника. Но измамата ѝ не траял дълго: притежателят на близкия интернат я разпознал като артистка, която е идвала да забавлява децата, говорейки на измислени езици. Мери била разкрита като елементарна щерка на обущар и измамница, само че актьорските ѝ гении не останали неоценени и в последна сметка отпътувала за Филаделфия, където забавлявала американците с облика си на подправена принцеса.
В началото на XX век Ейми Бок става първата жена, класифицирана като систематичен нарушител в Нова Зеландия. Нейната самодиагностицирана клептомания я карала цялостен живот да прави дребни измами, като най-известното ѝ закононарушение е обвързвано с мъжкото ѝ алтер-его Пърси Редууд, харизматичен овцевъд с впечатляващи фамилни връзки. През 1909 година тя измамила тридесетгодишната Агнес Отауей да се омъжи за Пърси с обещания за великодушен паричен подарък от бъдещата ѝ свекърва (която комфортно не съумява да пристигна на церемонията). Ейми е разкрита и задържана единствено четири дни по-късно, като в последна сметка се признала за отговорна и получава четири години каторжен труд. Престъпните ѝ пристрастености обаче не спрели дотук; тя в действителност траяла да мами хората и да ги заблуждава, че е някой, който не е, до дълбока напреднала възраст. За финален път се явила пред съда на 72-годишна възраст, само че нито едно от по-късните ѝ закононарушения не било задоволително съществено, с цел да я върне в пандиза още веднъж.
Лекарят-шарлатанин твърдял, че тестисите на млади козлета могат да лекуват импотентност, в случай че бъдат хирургически прикрепени непосредствено към обекта на казуса. Той казвал на пациентите, че ще свърже козият орган с репродуктивната им система, тъй че жлезите на животните да продължат да действат, до момента в който в реалност просто ги залепвал тъкмо под кожата. Това явно не пособие за мъжките проблеми, само че Джон бил безапелационен и успявал да избегне всевъзможни инспекции. Той рекламирал услугите си по радиото и постоянно предизвиквал гнева на Федералната радиокомисия.
В последна сметка измамата се популяризирала задоволително необятно, с цел да притегли вниманието на Американската здравна асоциация, която в продължение на години се опитвала да го разкрие. През 1939 година Бринкли съдил Морис Фишбейн от АМА за клюка, само че това не оказало помощ изключително на делото му. В съда станало ясно, че здравната му тапия е получена от фабрика за дипломи, а досието на АМА за него се оказва тъкмо. Така последните няколко години от живота си Бринкли прекарал в държавни следствия и правосъдни каузи, преди да почине от сърдечна непълнота през 1942 година
За този класик имаме цялостен текст: Чарлз Понци – най-големият лъжец в историята на Съединени американски щати
Днес в англоговорящите страни изразът „ змийското масло “ е синоним за излъган артикул – само че това не всеки път е било по този начин. Маслото, направено от китайски водни змии, от дълго време се употребява в Китай като средство за лекуване на артрит и други положения, породени от възпаления. Когато китайските железопътни служащи пренесли лекарството със себе си в Съединени американски щати през XIX в., името придобива ново значение. Кларк Стенли, прочут още като „ Кралят на гърмящите змии “, се счита за първия американски търговец на змийско масло. Той продава своето „ Мазило със змийско масло “ като панацея против болежка, само че то нямало нищо общо с истинския китайски лек. Федералните следователи анализирали продукта му през 1917 година и откриват, че се състои от минерално масло, мехлем евентуално от говеждо месо, червен пипер и терпентин. За измамата си Стенли е санкциониран с 20 $.
През 20-те и 30-те години на ХХ век лекарят-шарлатанин Норман Бейкър дава обещание на пациентите си чудодейно лекуване на рак, което опонира на общоприетите медицински практики. В първото му онкологично заведение – Институтът Бейкър в Маскатин – наема много съмнителни лекари, които другояче са безработни. По-късно края на 30-те той купува хотел „ Полумесец “ в Арканзас и го трансформира в „ клиника “, която дава обещание да лекува пациенти с рак благодарение на реформаторски, неинвазивни способи. Въпреки че лекуването му е подправено, Норман съумява да измъкне милиони долари от своите пациенти.
Освен че е бил привиден доктор, той е бил и неприятен шеф на хотела: През 2019 година един озеленител се натъква на купчина бутилки с медикаменти, които Бейкър и неговата кохорта са напълнили с човешки тъкани – евентуално ракови – и са заровили на територията на хотела. В последна сметка Американската здравна асоциация се досеща за неточните му практики и през 1940 година Бейкър е наказан за машинация и лежи в пандиза. За страдание обаче е освободен единствено след три години.
