Край на снарядния глад. Кои са новите червени линии
ATACMS идва на посетители
През изтичащата седмица като че ли новините от украинския фронт си бяха взели отмора. Не че там не бе с напрежение, дори в противен случай, просто след буреносното начало на съветското нахлуване против Харков на практика на всички места ЗСУ (украинските въоръжени сили) съумяха да спрат напора на агресора и войната се завърна в нормалното си, позиционно русло.
Голямата вест отвън бойното поле несъмнено е гибелта на иранския президент Ебрахим Раиси, който в края на предходната седмица загуби живота си в хеликоптерна злополука, прибирайки се от Азербайджан. Подобно на атентата в „ Крокус Сити Хол “ в Москва през март и стрелбата по словашкия министър председател Фицо предходната седмица, и тук формалната кремълска агитация незабавно стартира да търси под вола теле и в последна сметка бе „ открита “ някаква израелско-западна връзка. По отколешна традиция, правилните на Москва осведомителни канали по света, в това число и у нас, с нормалния възторг. Всички те, обаче, не помнят един доста простоват факт – Раиси не е тамошният еквивалент на Путин. Той е авторитетна фигура, само че до такава степен. Управлението на ултраконсервативната и властническа страна в действителност е една комплицирана конструкция на върха на която стои висшият набожен лидер, аятолахът. Президентът е под него, властта му е относително лимитирана, следва премиера, който в доста връзки е безгласна писмен знак. Парламент има, както и някаква по-скоро условна съпротива в него, само че доста по-важно е какви решения взима 88-членният Съвет на специалистите, който избира и аятолаха. Пиша всичко това, с цел да ви уверя, че със и без Раиси политиката на ислямската република, в това число във връзка с оръжейните доставки за Москва и войната в Украйна като цяло, ще си остане същата. Няма причина някои да провежда толкоз комплицирано нападение, откакто от това няма да произлезе нищо.
Това което може би си заслужава да запомните е моделът на хеликоптера с който катастрофира иранският президент и антуражът му –. Обозначението може да не ви приказва нищо, само че силуетът му сигурно сте го виждали неведнъж във филми за Виетнамската война, като класиката „ Апокалипсис в този момент “, да вземем за пример. И това е по този начин тъй като военният вид на Bell 212, прочут просто като „ Хюи “, е най-масовото въздушно транспортно и дори стремително средство на американската войска във Виетнам.
Някои от вас незабавно биха попитали за какво му се постанова на президента на Иран да лети с някаква си 40-50-годишна трошка? Ами тъй като страната е под наказания. И никой не им продава нищо, което може да има така наречен двойна приложимост, т.е. да се употребява и за някакви военни цели. И е цяло знамение че там към момента съумяват да правят някакви вътрешни цивилен и цивилни полети. Кой знае какъв брой молебствия са изрекли на разум и на глас иранските водачи през последните години. И глобите не касаят единствено въздухоплаването, а всички други сфери, от банковото дело, застраховките и интернационалните резервации, до вноса на най-елементарни артикули. И това сякаш е най-малкият проблем на хората там. Свободата на словото е подтисната, митингите се задушават в зародиш, рестриктивните мерки засягат на практика всички сфери на публичния живот. Милиони иранци мечтаят да се преселят в някоя „ естествена “ страна, мнозина всяка година пробват, а някои даже съумяват. Сред тях са и огромен брой спортисти, в това число топ-атлети като международният първенец по джудо Молаеи, избрал Азербайджан и олимпийската медалистка по таекуондо Кимия Ализадех, която ще се състезава за България. За това по никакъв начин не е чудно, че 40% от така наречен тим на бежанците на идната олимпиада в Париж ще бъде формиран от избягали иранци. И това e единствено едно малко „ резенче “ от иранската интелектуална диаспора пръснала се по света. В нея има и изключителни кинорежисьори, художници, компютърни експерти, астрофизици, финансови анализатори, архитекти и какви ли още не. Казаното дотук не е по никакъв начин инцидентно, тъй като в сегашен Иран се оглежда бъдещето на Русия .
Обратно към мъртвата точка
Миналата седмица събитията на фронта бяха извънредно трагични, най-много поради относително непредвиденото (най-вече за външния свят) съветско нахлуване в региона на Харков. Постепенно украинското командване съумя да стабилизира обстановката и войната, изцяло предстоящо, се върна в до болежка познатата ни позиционна фаза. Вече умерено можем да приказваме за следващия съветски неуспех , този път в региона на втория по величина град в Украйна.
Ще напомня аргументите съветското нахлуване в региона на Харков да не реализира задачите си - засилената огнева мощност на ЗСУ вследствие на незабавните западни доставки на амуниции и оръжие; доста тежки загуби измежду агресорите вследствие на това; липса на военен опит, тъй като множеството от атакуващите елементи са основани напълно наскоро; меко казано некадърно управление от страна тамошния съветски командващ военачалник Лапин и обвързваното с това неприятно обмисляне. Към всичко казано дотук се прибавя и още една причина, и то основна – съгласно авторитетния американски Институт за Изучаване на Войната (ISW) съветската атака е почнала по-рано от предвижданото тъй като Путин и обкръжението му са се страхували, че след идването на американската военна помощ няма да бъде вероятен съвсем. Както се оказа, страховете им в това отношение са били изцяло оправдани. Излиза че в Кремъл са залагали прекомерно доста на инатлъка на Майк Джонсън да не позволява гласуването на прословутите 61 милиарда и когато предишния месец то най-сетне мина, безусловно са и са ги изпратили в офанзива.
Един бърз взор към картата на сраженията демонстрира, че в Харковска област обстановката не се е трансформирала значително по отношение на предходната седмица. Агресорите не престават да настъпват с две независими групировки на две обособени, успоредни посоки – западната към Харков, източната към Волчанск. Западната съветска формация към този момент е дефинитивно спряна от упорита опозиция на ЗСУ при село Липци, чийто надзор действително ще предопредели и ориста на Харков в обозримо бъдеще. И не толкоз тъй като мегаполисът е застрашен от рухване в съветски ръце, а най-много тъй като в случай че съумеят да завладяват Липци и да се придвижат още малко на юг агресорите ще са в положение да обстрелват Харков даже и с артилерия. А с оглед забележителните ресурси снаряди, с които те разполагат сега, това значи че животът и стопанската система в града ще бъдат изцяло парализирани. Може би пък, в последна сметка това е и задачата, която Путин си е сложил в този регион?
Що се отнася до Волчанск, то прогнозата ми че това ще бъде идната Авдеевка или Бахмут е на път да се сбъдне. След като докараха подкрепления, ЗСУ организираха няколко сполучливи контраатаки и дори съумяха да си върнат малко от изгубената територия. Към момента борбата се развива в общи линии около реката разделяща града на две половини. Руснаците, надлежно, управляват северната половина, а украинците – южната. От тук насетне ще ставаме очевидци на следващите огромни дози от до болежка познатата грубост – яростни улични боеве сред руините и замяна на удари с тежки оръжия, до момента в който от следващия дребен източноукраински град остане единствено прахуляк и пепел. Като проследявам стрелките с направленията на съветските офанзиви последователно стигам до извода, че и тук руснаците ще се опитат да приложат обичания си тактически маньовър – ще заплашат бранителите на Волчанск с обграждане и ще ги принудят да се изтеглят от него по единственият им останал път за доставяне. Това към този момент го наблюдавахме няколко пъти през миналите две години, а дали и този път сюжетът ще се повтори ще са зависи най-много от опциите на ЗСУ да държат съветските „ клещи “ оптимално раздалечени една от друга.
Иначе от Волчанск, с изключение на нормалните грамадни дози пожарища и опустошения, към които всички ние май към този момент ставаме от ден на ден и повече безразлични, се появиха и притеснителни фрагменти на от дълго време позабравени жестокости. Украински дронове, да вземем за пример, документираха убийства на мирни жители от окупаторите, в това число и на подобен в инвалидна количка. Ако има нещо утешително в тази ситуация е най-много, че става въпрос за единични случаи, а не за всеобщо кръвопролитие като в Буча. Иначе „ освободителите “ не пропуснаха да се потвърдят за следващ път и като мародери, изнасяйки с камиони къде каквато бяла техника и друга мебелировка намерят. Толкоз за „ руский мир “.
Сблъсъците на другите сектори на фронта тази седмица не си проправиха път към челните страници на медиите и водещите вести на малките екрани, само че това не значи че са били по-малко яростни. За мен персонално представляваше интерес до каква степен ще се резервира динамичността на съветските загуби спрямо предходните седем дни. Реално видяно, те понижиха като безспорни стойности, само че не престават да бъдат извънредно високи. Според данни на украинския общоприет щаб, от предишния петък до този четвъртък агресорите са изгубили към 9070 души (убити, ранени и пр.) или към 1295 дневно, а това почти с една трета повече в сравнение с беше предишния месец.
Засега борбата в региона на Харков и Волчанск изцяло измества от фокуса на медиите обичайни сражения като тези при Кринки, Работино, Красногоровка и Часов Яр, и аз стартирам да си задавам въпроса дали в известна степен не ставаме очевидци и на някаква по-генерална смяна на цялостната съветска тактика. Тази седмица, да вземем за пример, се появи информация, че Путин е трансферирал в допълнение още 10 хиляди души армия в региона на Харков, с което общата бройка на групировката там стигна до 40 хиляди. Освен това настойчиво се твърди, че към 11 хиляди други чакат в подготвеност за офанзива по на северозапад, на границата с украинската Сумска област. Така може да се окаже, че последователно руснаците ще се опитат да реалокират главната тежест на офанзивата си от Донбас в Харков и Суми, т.е. по-близо до Киев. Разбира се, към този момент това е повече съмнение от моя страна, само че когато едно нещо не ти се получава дълготрайно време опитваш нещо друго, нали?
Край на снарядния апетит (засега)
Ако има нещо което сигурно може да се каже за хода на войната в Украйна тези дни, с изключение на очевидната поредна стабилизация на фронтовата линия, то това е че най-сетне пристигна краят на насилствената снарядна „ диета “ на която бяха подложени ЗСУ през последните месеци. По това съдим както от думите на президента Зеленски, по този начин и от известията идващи от обособени бригади на ЗСУ сражаващи се на бойното поле. За това приказват и доста нарасналите се съветски загуби. Засега най-вероятно става въпрос най-вече за американски снаряди обезпечени с помощта на гласуваната предишния месец във Вашингтон рекордна военна помощ. А в случай че приемем за истина твърденето, че милионът снаряди обещани на Киев по линия на така наречен чешка договорка инициирана от президента Петер Павел занапред ще идват, то украинската артилерия би трябвало да бъде.
Когато приказваме за доста нарасналата огнева мощност на ЗСУ не би трябвало да се ограничаваме единствено до артилерийските снаряди. По-скоро би трябвало да се подчертава върху разнообразието от средства за поразяване, с които армията на Киев към този момент разполага. То варира от направлявани от оператор дронове-камикадзе до много мощни ракети изстрелвани или от самолети, или от наземни установки. Така при нанасянето на всеки идващ удар по съветския гръб украинското командване може да избира всред значителен набор от избухливи „ играчки “. Което пък прави задачата на руснаците по отразяването на следващата офанзива на ЗСУ от въздуха съвсем невероятно решение на уравнение с безконечен брой незнайни.
Безспорен шлагер в това отношение тази година е високоточната американска ракета ATACMS с радиус на деяние до 300 км, която през миналите два месеца нанесе маса вреди на агресорите. Само през последните дни с такива ракети бе изумен щаб в Луганска област, радарна установка в Крим и Противовъздушна отбрана система С-400 някъде в Донбас. Черешката на тортата, обаче, бе изваждането от строя на следващия съветски военен транспортен съд в Севастопол, ракетна фрегата „ Циклон “ употребена за нанасяне на удари по украински градове. Още една стъпка до неизбежният завършек на безсмисленото битие на съветския черноморски флот.
Американската военна помощ даде своето неотложно отражение и в още един аспект – битката за превъзходство във въздуха. Писал съм неведнъж какъв сериозен проблем за ЗСУ съставляват съветските управляеми планиращи бомби и какъв брой опустошения и провали предизвикват те. И защото украинците действително нямаше с какво да им се опълчват тъй като бяха изчерпали до дъно всички налични запаси, към края на март съветските самолети към този момент нанасяха удари даже от няколко десетки метра височина и безусловно летяха над покривите на къщите. Е, очевидно тези времена към този момент са в предишното тъй като единствено през сегашния месец агресорите изгубиха към този момент осем машини, шест от които щурмови самолети Су-25, всичките в Донбас и съвсем всичките записани на сметката на украинската 110-та бригада. Твърди се че множеството от изумените въздушни цели са били свалени от портативни ракетни системи „ Стингър “, които се обслужват единствено от двама души.
Новите червени линии
И тази седмица не мина без масирани съветски офанзиви против обекти в дълбокия украински гръб, които по отколешна „ традиция “ взеха и следващите почтени жертви. Най-пострадал, както постоянно, бе Харков, където бе улучена типография. Това, пък, за следващ път накара Зеленски и екипът му да издигнат пред западните сътрудници на Украйна въпроса с обезпечаването на спомагателни Противовъздушна отбрана системи. Към момента има някакво оживление по този проблем, най-много от страна на Германия, само че даже и всичко това което е дадено до момента въпреки всичко в действителност дойде в Украйна, то отново ще е едвам към 20-25% от минималните потребности на страната. Само за надеждното прикритие на Харковска област ще са нужни две системи „ Пейтриът “, всяка от които може.
Междувременно все по-голям оборот в медиите набират две други вероятни решения, за които се твърди че в случай че се приложат на процедура могат в немалка степен да облекчат тегобите на украинците. При първото става въпрос за вероятно присъединяване на НАТО в прихващането на ракети летящи към западните елементи на Украйна, като формалният мотив за това ще бъде, че теоретично са застрашени пригранични области на страни-членки на алианса. Всичко при него, в последна сметка, ще зависи от груповата воля на страните членки. Излишно е да ви споделям, че занапред е ясно че най-малко две от тях – Унгария и Словакия – ще са изрично срещу.
Осъществяването на процедура на второто пък ще зависи от волята на един-единствен човек – американският президент. В случая се касае да се позволи на Киев да нанася удари с получените от Съединени американски щати оръжия освен по окупирана украинска територия, само че и по такава която е интернационално приета за част от РФ, да вземем за пример Курска, Брянска, Белгородска и други области. Очевидно, самата мисъл за това, съчетана със страховитата думичка „ ескалация “, предизвиква съществени главоболия на Байдън. При това политически напън да утвърди едно такова решение му оказват не кои да е, а републиканците отпред с представителя на камарата на представителите Майк Джонсън, т.е. същите тези хора, които единствено допреди два месеца се противяха на концепцията дори един патрон да замине за фронта.... При това републиканците могат да получат непредвиден съдружник в лицето на държавния секретар Антъни Блинкен, който предходната седмица бе в Киев и от първа ръка съумя да научи какъв брой безпомощни са се чувствали ЗСУ като са гледали по какъв начин от другата страна на границата руснаците натрупат войски за нахлуване към Харков, а няма с какво да ги ударят. Колкото и да е необичайно, с оглед наближаващите президентски избори Байдън може и да кандиса, единствено и единствено с цел да не го изтипосат републиканците като някой страхливец. Е, Путин ще позаплашва малко в неговия си жанр, Захарова ще му приглася, само че в последна сметка, искат-не желаят, ще се примирят с обстоятелството, че ATACMS постоянно ще им идва на посетители.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
През изтичащата седмица като че ли новините от украинския фронт си бяха взели отмора. Не че там не бе с напрежение, дори в противен случай, просто след буреносното начало на съветското нахлуване против Харков на практика на всички места ЗСУ (украинските въоръжени сили) съумяха да спрат напора на агресора и войната се завърна в нормалното си, позиционно русло.
Голямата вест отвън бойното поле несъмнено е гибелта на иранския президент Ебрахим Раиси, който в края на предходната седмица загуби живота си в хеликоптерна злополука, прибирайки се от Азербайджан. Подобно на атентата в „ Крокус Сити Хол “ в Москва през март и стрелбата по словашкия министър председател Фицо предходната седмица, и тук формалната кремълска агитация незабавно стартира да търси под вола теле и в последна сметка бе „ открита “ някаква израелско-западна връзка. По отколешна традиция, правилните на Москва осведомителни канали по света, в това число и у нас, с нормалния възторг. Всички те, обаче, не помнят един доста простоват факт – Раиси не е тамошният еквивалент на Путин. Той е авторитетна фигура, само че до такава степен. Управлението на ултраконсервативната и властническа страна в действителност е една комплицирана конструкция на върха на която стои висшият набожен лидер, аятолахът. Президентът е под него, властта му е относително лимитирана, следва премиера, който в доста връзки е безгласна писмен знак. Парламент има, както и някаква по-скоро условна съпротива в него, само че доста по-важно е какви решения взима 88-членният Съвет на специалистите, който избира и аятолаха. Пиша всичко това, с цел да ви уверя, че със и без Раиси политиката на ислямската република, в това число във връзка с оръжейните доставки за Москва и войната в Украйна като цяло, ще си остане същата. Няма причина някои да провежда толкоз комплицирано нападение, откакто от това няма да произлезе нищо.
Това което може би си заслужава да запомните е моделът на хеликоптера с който катастрофира иранският президент и антуражът му –. Обозначението може да не ви приказва нищо, само че силуетът му сигурно сте го виждали неведнъж във филми за Виетнамската война, като класиката „ Апокалипсис в този момент “, да вземем за пример. И това е по този начин тъй като военният вид на Bell 212, прочут просто като „ Хюи “, е най-масовото въздушно транспортно и дори стремително средство на американската войска във Виетнам.
Някои от вас незабавно биха попитали за какво му се постанова на президента на Иран да лети с някаква си 40-50-годишна трошка? Ами тъй като страната е под наказания. И никой не им продава нищо, което може да има така наречен двойна приложимост, т.е. да се употребява и за някакви военни цели. И е цяло знамение че там към момента съумяват да правят някакви вътрешни цивилен и цивилни полети. Кой знае какъв брой молебствия са изрекли на разум и на глас иранските водачи през последните години. И глобите не касаят единствено въздухоплаването, а всички други сфери, от банковото дело, застраховките и интернационалните резервации, до вноса на най-елементарни артикули. И това сякаш е най-малкият проблем на хората там. Свободата на словото е подтисната, митингите се задушават в зародиш, рестриктивните мерки засягат на практика всички сфери на публичния живот. Милиони иранци мечтаят да се преселят в някоя „ естествена “ страна, мнозина всяка година пробват, а някои даже съумяват. Сред тях са и огромен брой спортисти, в това число топ-атлети като международният първенец по джудо Молаеи, избрал Азербайджан и олимпийската медалистка по таекуондо Кимия Ализадех, която ще се състезава за България. За това по никакъв начин не е чудно, че 40% от така наречен тим на бежанците на идната олимпиада в Париж ще бъде формиран от избягали иранци. И това e единствено едно малко „ резенче “ от иранската интелектуална диаспора пръснала се по света. В нея има и изключителни кинорежисьори, художници, компютърни експерти, астрофизици, финансови анализатори, архитекти и какви ли още не. Казаното дотук не е по никакъв начин инцидентно, тъй като в сегашен Иран се оглежда бъдещето на Русия .
Обратно към мъртвата точка
Миналата седмица събитията на фронта бяха извънредно трагични, най-много поради относително непредвиденото (най-вече за външния свят) съветско нахлуване в региона на Харков. Постепенно украинското командване съумя да стабилизира обстановката и войната, изцяло предстоящо, се върна в до болежка познатата ни позиционна фаза. Вече умерено можем да приказваме за следващия съветски неуспех , този път в региона на втория по величина град в Украйна.
Ще напомня аргументите съветското нахлуване в региона на Харков да не реализира задачите си - засилената огнева мощност на ЗСУ вследствие на незабавните западни доставки на амуниции и оръжие; доста тежки загуби измежду агресорите вследствие на това; липса на военен опит, тъй като множеството от атакуващите елементи са основани напълно наскоро; меко казано некадърно управление от страна тамошния съветски командващ военачалник Лапин и обвързваното с това неприятно обмисляне. Към всичко казано дотук се прибавя и още една причина, и то основна – съгласно авторитетния американски Институт за Изучаване на Войната (ISW) съветската атака е почнала по-рано от предвижданото тъй като Путин и обкръжението му са се страхували, че след идването на американската военна помощ няма да бъде вероятен съвсем. Както се оказа, страховете им в това отношение са били изцяло оправдани. Излиза че в Кремъл са залагали прекомерно доста на инатлъка на Майк Джонсън да не позволява гласуването на прословутите 61 милиарда и когато предишния месец то най-сетне мина, безусловно са и са ги изпратили в офанзива.
Един бърз взор към картата на сраженията демонстрира, че в Харковска област обстановката не се е трансформирала значително по отношение на предходната седмица. Агресорите не престават да настъпват с две независими групировки на две обособени, успоредни посоки – западната към Харков, източната към Волчанск. Западната съветска формация към този момент е дефинитивно спряна от упорита опозиция на ЗСУ при село Липци, чийто надзор действително ще предопредели и ориста на Харков в обозримо бъдеще. И не толкоз тъй като мегаполисът е застрашен от рухване в съветски ръце, а най-много тъй като в случай че съумеят да завладяват Липци и да се придвижат още малко на юг агресорите ще са в положение да обстрелват Харков даже и с артилерия. А с оглед забележителните ресурси снаряди, с които те разполагат сега, това значи че животът и стопанската система в града ще бъдат изцяло парализирани. Може би пък, в последна сметка това е и задачата, която Путин си е сложил в този регион?
Що се отнася до Волчанск, то прогнозата ми че това ще бъде идната Авдеевка или Бахмут е на път да се сбъдне. След като докараха подкрепления, ЗСУ организираха няколко сполучливи контраатаки и дори съумяха да си върнат малко от изгубената територия. Към момента борбата се развива в общи линии около реката разделяща града на две половини. Руснаците, надлежно, управляват северната половина, а украинците – южната. От тук насетне ще ставаме очевидци на следващите огромни дози от до болежка познатата грубост – яростни улични боеве сред руините и замяна на удари с тежки оръжия, до момента в който от следващия дребен източноукраински град остане единствено прахуляк и пепел. Като проследявам стрелките с направленията на съветските офанзиви последователно стигам до извода, че и тук руснаците ще се опитат да приложат обичания си тактически маньовър – ще заплашат бранителите на Волчанск с обграждане и ще ги принудят да се изтеглят от него по единственият им останал път за доставяне. Това към този момент го наблюдавахме няколко пъти през миналите две години, а дали и този път сюжетът ще се повтори ще са зависи най-много от опциите на ЗСУ да държат съветските „ клещи “ оптимално раздалечени една от друга.
Иначе от Волчанск, с изключение на нормалните грамадни дози пожарища и опустошения, към които всички ние май към този момент ставаме от ден на ден и повече безразлични, се появиха и притеснителни фрагменти на от дълго време позабравени жестокости. Украински дронове, да вземем за пример, документираха убийства на мирни жители от окупаторите, в това число и на подобен в инвалидна количка. Ако има нещо утешително в тази ситуация е най-много, че става въпрос за единични случаи, а не за всеобщо кръвопролитие като в Буча. Иначе „ освободителите “ не пропуснаха да се потвърдят за следващ път и като мародери, изнасяйки с камиони къде каквато бяла техника и друга мебелировка намерят. Толкоз за „ руский мир “.
Сблъсъците на другите сектори на фронта тази седмица не си проправиха път към челните страници на медиите и водещите вести на малките екрани, само че това не значи че са били по-малко яростни. За мен персонално представляваше интерес до каква степен ще се резервира динамичността на съветските загуби спрямо предходните седем дни. Реално видяно, те понижиха като безспорни стойности, само че не престават да бъдат извънредно високи. Според данни на украинския общоприет щаб, от предишния петък до този четвъртък агресорите са изгубили към 9070 души (убити, ранени и пр.) или към 1295 дневно, а това почти с една трета повече в сравнение с беше предишния месец.
Засега борбата в региона на Харков и Волчанск изцяло измества от фокуса на медиите обичайни сражения като тези при Кринки, Работино, Красногоровка и Часов Яр, и аз стартирам да си задавам въпроса дали в известна степен не ставаме очевидци и на някаква по-генерална смяна на цялостната съветска тактика. Тази седмица, да вземем за пример, се появи информация, че Путин е трансферирал в допълнение още 10 хиляди души армия в региона на Харков, с което общата бройка на групировката там стигна до 40 хиляди. Освен това настойчиво се твърди, че към 11 хиляди други чакат в подготвеност за офанзива по на северозапад, на границата с украинската Сумска област. Така може да се окаже, че последователно руснаците ще се опитат да реалокират главната тежест на офанзивата си от Донбас в Харков и Суми, т.е. по-близо до Киев. Разбира се, към този момент това е повече съмнение от моя страна, само че когато едно нещо не ти се получава дълготрайно време опитваш нещо друго, нали?
Край на снарядния апетит (засега)
Ако има нещо което сигурно може да се каже за хода на войната в Украйна тези дни, с изключение на очевидната поредна стабилизация на фронтовата линия, то това е че най-сетне пристигна краят на насилствената снарядна „ диета “ на която бяха подложени ЗСУ през последните месеци. По това съдим както от думите на президента Зеленски, по този начин и от известията идващи от обособени бригади на ЗСУ сражаващи се на бойното поле. За това приказват и доста нарасналите се съветски загуби. Засега най-вероятно става въпрос най-вече за американски снаряди обезпечени с помощта на гласуваната предишния месец във Вашингтон рекордна военна помощ. А в случай че приемем за истина твърденето, че милионът снаряди обещани на Киев по линия на така наречен чешка договорка инициирана от президента Петер Павел занапред ще идват, то украинската артилерия би трябвало да бъде.
Когато приказваме за доста нарасналата огнева мощност на ЗСУ не би трябвало да се ограничаваме единствено до артилерийските снаряди. По-скоро би трябвало да се подчертава върху разнообразието от средства за поразяване, с които армията на Киев към този момент разполага. То варира от направлявани от оператор дронове-камикадзе до много мощни ракети изстрелвани или от самолети, или от наземни установки. Така при нанасянето на всеки идващ удар по съветския гръб украинското командване може да избира всред значителен набор от избухливи „ играчки “. Което пък прави задачата на руснаците по отразяването на следващата офанзива на ЗСУ от въздуха съвсем невероятно решение на уравнение с безконечен брой незнайни.
Безспорен шлагер в това отношение тази година е високоточната американска ракета ATACMS с радиус на деяние до 300 км, която през миналите два месеца нанесе маса вреди на агресорите. Само през последните дни с такива ракети бе изумен щаб в Луганска област, радарна установка в Крим и Противовъздушна отбрана система С-400 някъде в Донбас. Черешката на тортата, обаче, бе изваждането от строя на следващия съветски военен транспортен съд в Севастопол, ракетна фрегата „ Циклон “ употребена за нанасяне на удари по украински градове. Още една стъпка до неизбежният завършек на безсмисленото битие на съветския черноморски флот.
Американската военна помощ даде своето неотложно отражение и в още един аспект – битката за превъзходство във въздуха. Писал съм неведнъж какъв сериозен проблем за ЗСУ съставляват съветските управляеми планиращи бомби и какъв брой опустошения и провали предизвикват те. И защото украинците действително нямаше с какво да им се опълчват тъй като бяха изчерпали до дъно всички налични запаси, към края на март съветските самолети към този момент нанасяха удари даже от няколко десетки метра височина и безусловно летяха над покривите на къщите. Е, очевидно тези времена към този момент са в предишното тъй като единствено през сегашния месец агресорите изгубиха към този момент осем машини, шест от които щурмови самолети Су-25, всичките в Донбас и съвсем всичките записани на сметката на украинската 110-та бригада. Твърди се че множеството от изумените въздушни цели са били свалени от портативни ракетни системи „ Стингър “, които се обслужват единствено от двама души.
Новите червени линии
И тази седмица не мина без масирани съветски офанзиви против обекти в дълбокия украински гръб, които по отколешна „ традиция “ взеха и следващите почтени жертви. Най-пострадал, както постоянно, бе Харков, където бе улучена типография. Това, пък, за следващ път накара Зеленски и екипът му да издигнат пред западните сътрудници на Украйна въпроса с обезпечаването на спомагателни Противовъздушна отбрана системи. Към момента има някакво оживление по този проблем, най-много от страна на Германия, само че даже и всичко това което е дадено до момента въпреки всичко в действителност дойде в Украйна, то отново ще е едвам към 20-25% от минималните потребности на страната. Само за надеждното прикритие на Харковска област ще са нужни две системи „ Пейтриът “, всяка от които може.
Междувременно все по-голям оборот в медиите набират две други вероятни решения, за които се твърди че в случай че се приложат на процедура могат в немалка степен да облекчат тегобите на украинците. При първото става въпрос за вероятно присъединяване на НАТО в прихващането на ракети летящи към западните елементи на Украйна, като формалният мотив за това ще бъде, че теоретично са застрашени пригранични области на страни-членки на алианса. Всичко при него, в последна сметка, ще зависи от груповата воля на страните членки. Излишно е да ви споделям, че занапред е ясно че най-малко две от тях – Унгария и Словакия – ще са изрично срещу.
Осъществяването на процедура на второто пък ще зависи от волята на един-единствен човек – американският президент. В случая се касае да се позволи на Киев да нанася удари с получените от Съединени американски щати оръжия освен по окупирана украинска територия, само че и по такава която е интернационално приета за част от РФ, да вземем за пример Курска, Брянска, Белгородска и други области. Очевидно, самата мисъл за това, съчетана със страховитата думичка „ ескалация “, предизвиква съществени главоболия на Байдън. При това политически напън да утвърди едно такова решение му оказват не кои да е, а републиканците отпред с представителя на камарата на представителите Майк Джонсън, т.е. същите тези хора, които единствено допреди два месеца се противяха на концепцията дори един патрон да замине за фронта.... При това републиканците могат да получат непредвиден съдружник в лицето на държавния секретар Антъни Блинкен, който предходната седмица бе в Киев и от първа ръка съумя да научи какъв брой безпомощни са се чувствали ЗСУ като са гледали по какъв начин от другата страна на границата руснаците натрупат войски за нахлуване към Харков, а няма с какво да ги ударят. Колкото и да е необичайно, с оглед наближаващите президентски избори Байдън може и да кандиса, единствено и единствено с цел да не го изтипосат републиканците като някой страхливец. Е, Путин ще позаплашва малко в неговия си жанр, Захарова ще му приглася, само че в последна сметка, искат-не желаят, ще се примирят с обстоятелството, че ATACMS постоянно ще им идва на посетители.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ