Пробив в ядрения щит на Русия и как грешката на Путин с атаката на Харков ще окаже решаваща за хода на войната
Операция " Отвъд Хоризонта "
Ако някой в края на февруари 2022 година ми бе споделил, че войната в Украйна ще се проточи с години, ще бъде типичен позиционна и най-много, че след 27 месеца интензивни боеве съветските загуби ще надвишават половин милион, щях да го изгледам прекомерно скептически, а може би дори щях да отвръщам много непринудено. Нямаше да бъда единствен, обаче. Така също щяха да реагират глашатаите на рашизма у нас, които рано-рано изчезнаха от телевизионните екрани, всевъзможни съветски и про-руски медии по земното кълбо, цялото военно управление на армията на агресора и дори самият Путин. И може би в действителност дума дупка не прави, само че когато си отпред на страна и не можеш да прецениш дълготрайните последици от това, което ти се коства елементарно изпълнимо в краткосрочна вероятност, то тогава за решенията ти ще заплащат доста генерации след теб.
За следващ път ще взема назаем класическата фраза на Ремарк и ще я изплагиатствам като „ На украинския фронт нищо ново “. Защото май в действителност там сега не се случва нищо толкоз динамично, че да ангажира напълно вниманието на медиите. Руснаците не престават със своите офанзиви по цялата дължина на фронтовата линия, която към този момент се е проточила от Херсон на юг чак до Харков на север. С изключение на два-три местни сектора в Донбас, където те напреднаха от няколкостотин метра до километър, на никое място действително не настъпиха обилни промени в очертанията на военните карти. Иначе имаше следващите потърпевши почтени цивилни жители, откакто през предишния уикенд мол за строителни материали в Харков получи непосредствено попадение, вследствие на което починаха до 20 украинци, а над 50 други бяха ранени. Загинали имаше и от другата страна на границата, и то отново в до болежка позната място, Белгород, който ЗСУ (украинските въоръжени сили) не стопират да обстрелват към този момент в продължение на доста месеци.
На най-коментирания сектор на фронта, този сред Харков и Волчанск, обстановката дефинитивно стигна равновесната си точка и в този момент май на ход ще бъдат ЗСУ.
Твърди се че на няколко места ЗСУ към този момент са подхванали мощни местни контраатаки и ще се опитат последователно да изтласкат агресорите назад оттатък границата, сходно на сумото. Доколко ще съумеят, ще разберем през идващите седмици, само че на пръв взор задачата им не би трябвало да бъде невъзможна за осъществяване, тъй като в последна сметка от браздата ги разделят едвам няколко километра. Отделно от това, възможен триумф в едно такова локално контранастъпление ще бъде оптимално употребен от украинската агитация, даже тъй като от доста месеци армията на Киев не може да се похвали с никакви триумфи в това отношение. Иначе предпоставките за осъществяване на контраатака са налице – руснаците са спрени дефинитивно, само че въпреки това към момента не са съумели да се окопаят надълбоко, както в Донбас и Запорожието, с цел да могат да окажат толкоз сериозна опозиция на ЗСУ. Освен това настойчиво се приказва, че основното командване в Киев е трансферирало толкоз доста запаси в региона на Волчанск, че е постигнало там съвсем трикратно предимство над нашествениците и към този момент разполага с към 40 000 души. Любопитно е да се означи, че в този регион на страната към ЗСУ се борят и две съветски опозиционни военни формирования – прословутият Руски Доброволчески Корпус, чийто членове са известни с извънредно десните си политически възгледи, и Батальонът „ Сибир “, който е формиран най-много от представители на „ дребните “ нации на едноименната съветска област.
Ако в края на краищата войските на РФ в действителност бъдат изтласкани назад „ вкъщи “, то това ще се трансформира в едно от най-унизителните провали за Путин през последно време на бойното поле. И то не тъй като ще претърпи чак толкоз пагубни загуби, че войската му да не може да съвземе, ами най-много тъй като целият този звук с буферните зони, които щели да попречат на украинците да обстрелват непрекъснато съветска територия ще се окаже следващият агитационен балон на Москва. Да не приказваме че човешките и материални загуби също ще се окажат без каквато и да е възвращаемост. Защото сега лечебните заведения в Белгород са толкоз претъпкани с ранени съветски бойци, че леглата са ситуирани едно до друго дори в коридорите. Освен това никой пък не може да каже какъв брой тъкмо са убитите, измежду които, както се случва постоянно в последно време, има и значително цветнокожи „ братя по оръжие “ напълно неотдавна нахлузили съветските униформи. Предизвестеният неуспех на следващата харковска военна случка на руснаците частично се дължи и на това, че те по този начин и не съумяват надеждно да прикрият пътищата водещи до бойното поле против непрекъснатите офанзиви на украинските дронове. Осведомени настояват, че в злополучния Волчанск не е съумяла да влезе нито една единица съветска бронирана техника и по тази причина в уличните боеве пехотата на Путин се бие съвсем без поддръжка, а някои от танковете на агресора биват унищожавани още на съветска територия, до момента в който се придвижват към бойното поле. Подобна е обстановката с камионните опитващи се да доставят най-необходимото на фронтовата линия.
И с цел да приключа тематиката Харков – Волчанск остана да отговоря на един-единствен въпрос – реализира ли задачата си новата съветска атака в този регион? Моят отговор е - изрично не. Защото в случай че задачата е била да се сътвори някаква буферна зона, да речем на 20 км във вътрешността в украинска територия, то тя явно в обозримо бъдеще няма да се реализира. Ако пък задачата е била да се отклонят боеспособни запаси на ЗСУ от другите участци, тя също няма да бъде изпълнена. Наистина, в първите един-два дни на съветската офанзива имаше известно комплициране в украинските редици, само че то бе бързо преодоляно, в това число посредством промяна старшия пълководец. Руският пробив пък бе дефинитивно овладян откакто в действителност бяха трансферирани някои опитни бойни елементи от региона на Донбас, само че те не бяха толкоз многочислени, колкото са се надявали в Москва. От тук насетне топката е още веднъж е в полето на руснаците. Ако те имат желание на собствен ред да си върнат самодейността на бойното поле и да възобновят опитите си да доближат Харков, както и изцяло да овладеят Волчанск, то наложително би трябвало да трансферират свежи запаси, с цел да усилят групировката си. Ако не го създадат в обозримо бъдеще, това пък ще значи, че сега просто не разполагат с някакви обилни аварийни войски, което е следващият обезпокоителен сигнал за настоящето положение на армията на РФ.
Иначе и тази седмица русомелачката продължи да работи на цялостни обороти и към четвъртък вечерта загубите на агресора (убити, ранени, контузени и пр.) съгласно данни на украинския Генерален Щаб са достигнали умопомрачителните 507 650 души. Само през последните седем дни те са нарастнали с още 8710, което прави приблизително по 1244 дневно. Към това би трябвало да прибавим и нормалните няколко стотин единици техника, вариращи от танкове до камиони. Новият съветски министър на защитата Белоусов се опита да се намеси в борбата на числата заявявайки, че съветската войска единствено през изтичащия месец е унищожила над 35 000 бойци на ЗСУ и над 290 танка и друга бронирана техника. По предписание такива гръмки заявки рядко хващат дикиш отвън територията на РФ, даже и заради простичкият факт, че пропагандистите на Путин постоянно съумяват да ги доизкусурят по този начин, че всякога техните лични загуби да бъдат по-ниски от украинските. Иначе в случай че има нещо, в което в действителност агресорите преуспяват то това е броят на изумените украински артилерийски системи – съгласно самостоятелни откриватели основаващи наблюденията си на публикувани в интернет клипове и фотографии от двете страни, в последно време руснаците съумяват да извадят от строя към два пъти повече оръдия на ЗСУ в сравнение с самите те губят . Те съумяват да реализират това най-много с помощта на извънредно ефикасните дронове „ Ланцет “ за които украинците от доста месеци насам нямат дейно противопоставяне. Дали се касае единствено за някакво моментно съответствие на силите или за устойчива наклонност – занапред следва да разберем.
Ако има нещо, за което сигурно можем да твърдим, че се е случило за пръв път от началото на войната насам, то това е ударът на ЗСУ против фериботната връзка сред Крим и Таманският полуостров, която дублира прословутия Кримски мост. В ранните часове на четвъртък, 30 май, ЗСУ нанесоха смесен удар с ракети и морски дронове в региона на Керч, в непосредствена непосредственост до западния завършек на моста, и записаха на своя сметка следващите триумфи в тази толкоз неравностойна морска война. Сериозни повреди са получили и двата ферибота натоварени с коли и влакове, което сигурно ще ги извади от строя за няколко месеца.
Това пък няма по какъв начин да не се отрази и на без това нежните логистични връзки на агресора в този регион. Освен това са били изумени четири дребни катера употребявани за защитата на моста. Заслужава да се обърне внимание на обстоятелството, че руснаците се оказаха изцяло неспособни да спрат устремилите се на висока скорост към набелязаните цели украински морски дронове „ Магура “, макар че пробваха всичко - от пукотевица с автоматизирано оръжие, до офанзиви с хеликоптери и дори реактивни самолети. Дали елиминирането на фериботната връзка не е част от един по-голям проект ориентиран към окончателното унищожаване на моста-символ?
Байдън сподели „ Може “
Миналата седмица към този момент разясних очертаващата се възможност Украйна да получи позволение от западните си сътрудници да употребява полученото от тях оръжие за удари по цели на интернационално приета съветска територия. Наречете го табу, което би трябвало да се написа единствено с основни букви, наречете го най-дебелата алена линия на сегашната война, която никой не се осмелява да прекрачи, само че е реалност че до неотдавна никой дори не си помисляше, че такова нещо може да се случи. Всичко като че ли се прекатурна за дни и към този момент съвсем всички страни, даже и обичайно несъгласните Съединени американски щати и Германия, побързаха да анулират своите безапелационни забрани. За това секване на следващата алена линия своята роля изиграха няколко фактора. Аз бих показал нещастието на непрекъснато обстрелваният Харков , където всяка седмица има най-малко няколко потърпевши, възходящият боязън в Европа и останалият либерален сват, че Русия се трансформира в световна опасност за цивилизацията, както и наближаващите президентски избори в Съединени американски щати, където републиканците като че ли внезапно се обърнаха на 180 градуса и от най-яростни съперници на всякаква помощ за Украйна внезапно станаха най-ревностни поддръжници на Киев и дори упрекнаха ръководещите че не вършат задоволително по въпроса.
Най-голяма роля в следващото завъртане нагоре по спиралата на войната без подозрение има факторът „ Путин “. Самопровъзгалсилият се президент на РФ за следващ път потвърди на всички, че надали има доста мозък в черепната си кутия и че изрично не може да мисли даже не два ами половин ход напред. Защото в случай че не беше подхванал изцяло безсмислената от всякаква позиция и най-много авансово обречена на крах атака в региона на Харков, надали въпросът за потреблението на западни оръжия против цели в Русия изобщо щеше да стои на дневен ред. Украинците обаче изиграха ходовете си съвършено и подвигнаха подобен звук в медиите, че светът нямаше по какъв начин да остане безразличен. „ Ето, вижте, те ни обстрелват, и са единствено на няколко километра от нас, само че тъй като са от другата страна на границата ние не можем да им попречим, най-много тъй като нямаме с какво “. И сензитивният и съпричастен Запад нямаше по какъв начин да продължава да стои безразличен. Освен медиите, своята роля изигра и визитата на американския държавен секретар Блинкен в Киев преди седмица и турнето на Зеленски в Европа през тази, по време на което той не спираше още веднъж и още веднъж да упорства за това. Мнението на шефа на НАТО Столтенберг също имаше тежест. Просто комбинацията от висока дипломатическа и медийна интензивност, плюс обичайна за Путин липса на проницателност се оказаха отлично съчетани по време и място.
Към момента единствено две страни изрично отхвърлят да дадат единодушие за потребление на техни оръжия против цели на съветска територия – Белгия и Италия. Белгийците до момента са обезпечили известно количество бронирани коли както и „ малко “ дронове, тъй че действително даже и да бяха дали позволение, нямаше да има с какво то да се приложи на процедура. При италианците въпреки всичко е по-различно тъй като те към този момент са доставяли артилерийски системи, както и такива за противовъздушна защита. На противоположния полюс са над 10 страни, в това число Съединени американски щати и Германия. Най-крайна е Литва, чието държавно управление в прав текст съобщи, че в случай че Киев сметне за нужно може да нанася удари с техни системи даже по Беларус.
От казаното дотук човек може неправилно да си направи извода, че в близко бъдеще следва безразборна пукотевица по всичко, което се движи или дори стои на място в РФ. Всъщност изобщо няма да е по този начин. От Вашингтон, да вземем за пример, към този момент обявиха че шлагерът на сезона, ракетите ATACMS с радиус на деяние 300 км, остават в забранителния лист. Така ЗСУ ще могат да употребяват най-много ракети HIMARS и планиращи бомби, т.е. все оръжия, които могат да доближават обекти на не повече от 80 км и действително не са толкоз мощни. Също по този начин, допускам, разрешението ще важи извънредно и единствено за чисто военни цели, с цел да не стават „ гафове “. Със сигурност сходни условия са сложили и някои от другите „ доставчици “ на оръжия.
Какъв би трябвало да бъде непосредственият резултат от това като цяло революционно решение? Първо, психически. По този метод демократичната коалиция стояща зад Киев за следващ път показва на Путин, че не се опасява от него и най-много, че е единна. Второ, би трябвало да усъвършенства обстановката на ЗСУ на бойното поле, тъй като ще могат да смъкват съветски самолети много по-далеч от личните си позиции, както и да поразяват летища, сериозни съоръжения и артилерийски позиции. Това би трябвало да важи в цялостна мощ най-много за Белгородска област, тъй като при подготовката на настъплението към Харков руснаците не са очаквали събитията да се развиват по подобен сюжети и са изнесли в непосредствена непосредственост до границата огромен брой хранилища, бази, полигони и така нататък Сега надали ще могат да ги реалокират толкоз бързо с цел да избегнат неизбежните при новите условия удари на ЗСУ. И тук е мястото да загатна, че обратно на информацията отпетък за изискването на Байдън да се нанасят уадари единствено по цели заплашващи директно Харков, представителят на Националния Съвет за Сигурност на Съединени американски щати Майкъл Карпентър съобщи, че разрешението за нанасяне на удари с американско оръжие се отнася до цялата съветска пригранична област с Украйна.
Реакцията на Путин бе по-скоро на изплашен младеж, в сравнение с зрял човек. По-разно през седмицата, когато най-сетне загря какво следва да се случи, той стартира да бъбри за нанасяне на някакви удари по дребни европейски страни, които били гъсто обитаеми. Типично изявление на изгубил връзка с действителността лидер на държава-терорист. Ясно е, че всичко това са единствено приказки, тъй като в това време се случи нещо, което е от изключителна значимост за удържането на напъните на диктатора, а съвсем никой не му обърна внимание. Става въпрос за поразяването с украински дронове на две големи съветски радарни станции „ Воронеж ДМ “ в Армавир едната, близо до черноморския бряг на Кавказ, а другата чак Орск, на границата с Казахстан.
Въпросните радари са част от така наречен нуклеарен щит на Русия и са известни като „ оттатък хоризонтни “, тъй като сигналът им се движи по овала на земното кълбо и могат да виждат чак до Лисабон, Париж и Осло. Те би трябвало и първи да видят приближаването на вражески ракети от огромно разстояние. Но в този момент, откакто са отвън строя, в съветския щит зее голяма пробойна и то тъкмо в посока на Украйна и източното Средиземноморие, където „ инцидентно “ или не е ситуиран огромен американски флот кадърен едновременно да изстреля до 500 крилати ракети.
Остава резонният въпрос за какво украинците са решили да ударят тъкмо тези радари? Реално те не им пречат, тъй като за руснаците те са като очила за далечно виждане, т.е. са слабоефективни против дронове пуснати от близко, само че в същото време са безгрешни против ракети долитащи откъм западна Франция, да вземем за пример. Дали не е, с цел да държат Путин в шах? Защото на този стадий наподобява като предизвестие, че в случай че въпреки всичко реши да предприеме нещо коренно, през дупката в противоядрения му щит ще дохвъри отговор, на който неговото Противовъздушна отбрана няма да може да реагира задоволително бързо. Просто тъй като никой няма да го види, преди да е станало късно.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Ако някой в края на февруари 2022 година ми бе споделил, че войната в Украйна ще се проточи с години, ще бъде типичен позиционна и най-много, че след 27 месеца интензивни боеве съветските загуби ще надвишават половин милион, щях да го изгледам прекомерно скептически, а може би дори щях да отвръщам много непринудено. Нямаше да бъда единствен, обаче. Така също щяха да реагират глашатаите на рашизма у нас, които рано-рано изчезнаха от телевизионните екрани, всевъзможни съветски и про-руски медии по земното кълбо, цялото военно управление на армията на агресора и дори самият Путин. И може би в действителност дума дупка не прави, само че когато си отпред на страна и не можеш да прецениш дълготрайните последици от това, което ти се коства елементарно изпълнимо в краткосрочна вероятност, то тогава за решенията ти ще заплащат доста генерации след теб.
За следващ път ще взема назаем класическата фраза на Ремарк и ще я изплагиатствам като „ На украинския фронт нищо ново “. Защото май в действителност там сега не се случва нищо толкоз динамично, че да ангажира напълно вниманието на медиите. Руснаците не престават със своите офанзиви по цялата дължина на фронтовата линия, която към този момент се е проточила от Херсон на юг чак до Харков на север. С изключение на два-три местни сектора в Донбас, където те напреднаха от няколкостотин метра до километър, на никое място действително не настъпиха обилни промени в очертанията на военните карти. Иначе имаше следващите потърпевши почтени цивилни жители, откакто през предишния уикенд мол за строителни материали в Харков получи непосредствено попадение, вследствие на което починаха до 20 украинци, а над 50 други бяха ранени. Загинали имаше и от другата страна на границата, и то отново в до болежка позната място, Белгород, който ЗСУ (украинските въоръжени сили) не стопират да обстрелват към този момент в продължение на доста месеци.
На най-коментирания сектор на фронта, този сред Харков и Волчанск, обстановката дефинитивно стигна равновесната си точка и в този момент май на ход ще бъдат ЗСУ.
Твърди се че на няколко места ЗСУ към този момент са подхванали мощни местни контраатаки и ще се опитат последователно да изтласкат агресорите назад оттатък границата, сходно на сумото. Доколко ще съумеят, ще разберем през идващите седмици, само че на пръв взор задачата им не би трябвало да бъде невъзможна за осъществяване, тъй като в последна сметка от браздата ги разделят едвам няколко километра. Отделно от това, възможен триумф в едно такова локално контранастъпление ще бъде оптимално употребен от украинската агитация, даже тъй като от доста месеци армията на Киев не може да се похвали с никакви триумфи в това отношение. Иначе предпоставките за осъществяване на контраатака са налице – руснаците са спрени дефинитивно, само че въпреки това към момента не са съумели да се окопаят надълбоко, както в Донбас и Запорожието, с цел да могат да окажат толкоз сериозна опозиция на ЗСУ. Освен това настойчиво се приказва, че основното командване в Киев е трансферирало толкоз доста запаси в региона на Волчанск, че е постигнало там съвсем трикратно предимство над нашествениците и към този момент разполага с към 40 000 души. Любопитно е да се означи, че в този регион на страната към ЗСУ се борят и две съветски опозиционни военни формирования – прословутият Руски Доброволчески Корпус, чийто членове са известни с извънредно десните си политически възгледи, и Батальонът „ Сибир “, който е формиран най-много от представители на „ дребните “ нации на едноименната съветска област.
Ако в края на краищата войските на РФ в действителност бъдат изтласкани назад „ вкъщи “, то това ще се трансформира в едно от най-унизителните провали за Путин през последно време на бойното поле. И то не тъй като ще претърпи чак толкоз пагубни загуби, че войската му да не може да съвземе, ами най-много тъй като целият този звук с буферните зони, които щели да попречат на украинците да обстрелват непрекъснато съветска територия ще се окаже следващият агитационен балон на Москва. Да не приказваме че човешките и материални загуби също ще се окажат без каквато и да е възвращаемост. Защото сега лечебните заведения в Белгород са толкоз претъпкани с ранени съветски бойци, че леглата са ситуирани едно до друго дори в коридорите. Освен това никой пък не може да каже какъв брой тъкмо са убитите, измежду които, както се случва постоянно в последно време, има и значително цветнокожи „ братя по оръжие “ напълно неотдавна нахлузили съветските униформи. Предизвестеният неуспех на следващата харковска военна случка на руснаците частично се дължи и на това, че те по този начин и не съумяват надеждно да прикрият пътищата водещи до бойното поле против непрекъснатите офанзиви на украинските дронове. Осведомени настояват, че в злополучния Волчанск не е съумяла да влезе нито една единица съветска бронирана техника и по тази причина в уличните боеве пехотата на Путин се бие съвсем без поддръжка, а някои от танковете на агресора биват унищожавани още на съветска територия, до момента в който се придвижват към бойното поле. Подобна е обстановката с камионните опитващи се да доставят най-необходимото на фронтовата линия.
И с цел да приключа тематиката Харков – Волчанск остана да отговоря на един-единствен въпрос – реализира ли задачата си новата съветска атака в този регион? Моят отговор е - изрично не. Защото в случай че задачата е била да се сътвори някаква буферна зона, да речем на 20 км във вътрешността в украинска територия, то тя явно в обозримо бъдеще няма да се реализира. Ако пък задачата е била да се отклонят боеспособни запаси на ЗСУ от другите участци, тя също няма да бъде изпълнена. Наистина, в първите един-два дни на съветската офанзива имаше известно комплициране в украинските редици, само че то бе бързо преодоляно, в това число посредством промяна старшия пълководец. Руският пробив пък бе дефинитивно овладян откакто в действителност бяха трансферирани някои опитни бойни елементи от региона на Донбас, само че те не бяха толкоз многочислени, колкото са се надявали в Москва. От тук насетне топката е още веднъж е в полето на руснаците. Ако те имат желание на собствен ред да си върнат самодейността на бойното поле и да възобновят опитите си да доближат Харков, както и изцяло да овладеят Волчанск, то наложително би трябвало да трансферират свежи запаси, с цел да усилят групировката си. Ако не го създадат в обозримо бъдеще, това пък ще значи, че сега просто не разполагат с някакви обилни аварийни войски, което е следващият обезпокоителен сигнал за настоящето положение на армията на РФ.
Иначе и тази седмица русомелачката продължи да работи на цялостни обороти и към четвъртък вечерта загубите на агресора (убити, ранени, контузени и пр.) съгласно данни на украинския Генерален Щаб са достигнали умопомрачителните 507 650 души. Само през последните седем дни те са нарастнали с още 8710, което прави приблизително по 1244 дневно. Към това би трябвало да прибавим и нормалните няколко стотин единици техника, вариращи от танкове до камиони. Новият съветски министър на защитата Белоусов се опита да се намеси в борбата на числата заявявайки, че съветската войска единствено през изтичащия месец е унищожила над 35 000 бойци на ЗСУ и над 290 танка и друга бронирана техника. По предписание такива гръмки заявки рядко хващат дикиш отвън територията на РФ, даже и заради простичкият факт, че пропагандистите на Путин постоянно съумяват да ги доизкусурят по този начин, че всякога техните лични загуби да бъдат по-ниски от украинските. Иначе в случай че има нещо, в което в действителност агресорите преуспяват то това е броят на изумените украински артилерийски системи – съгласно самостоятелни откриватели основаващи наблюденията си на публикувани в интернет клипове и фотографии от двете страни, в последно време руснаците съумяват да извадят от строя към два пъти повече оръдия на ЗСУ в сравнение с самите те губят . Те съумяват да реализират това най-много с помощта на извънредно ефикасните дронове „ Ланцет “ за които украинците от доста месеци насам нямат дейно противопоставяне. Дали се касае единствено за някакво моментно съответствие на силите или за устойчива наклонност – занапред следва да разберем.
Ако има нещо, за което сигурно можем да твърдим, че се е случило за пръв път от началото на войната насам, то това е ударът на ЗСУ против фериботната връзка сред Крим и Таманският полуостров, която дублира прословутия Кримски мост. В ранните часове на четвъртък, 30 май, ЗСУ нанесоха смесен удар с ракети и морски дронове в региона на Керч, в непосредствена непосредственост до западния завършек на моста, и записаха на своя сметка следващите триумфи в тази толкоз неравностойна морска война. Сериозни повреди са получили и двата ферибота натоварени с коли и влакове, което сигурно ще ги извади от строя за няколко месеца.
Това пък няма по какъв начин да не се отрази и на без това нежните логистични връзки на агресора в този регион. Освен това са били изумени четири дребни катера употребявани за защитата на моста. Заслужава да се обърне внимание на обстоятелството, че руснаците се оказаха изцяло неспособни да спрат устремилите се на висока скорост към набелязаните цели украински морски дронове „ Магура “, макар че пробваха всичко - от пукотевица с автоматизирано оръжие, до офанзиви с хеликоптери и дори реактивни самолети. Дали елиминирането на фериботната връзка не е част от един по-голям проект ориентиран към окончателното унищожаване на моста-символ?
Байдън сподели „ Може “
Миналата седмица към този момент разясних очертаващата се възможност Украйна да получи позволение от западните си сътрудници да употребява полученото от тях оръжие за удари по цели на интернационално приета съветска територия. Наречете го табу, което би трябвало да се написа единствено с основни букви, наречете го най-дебелата алена линия на сегашната война, която никой не се осмелява да прекрачи, само че е реалност че до неотдавна никой дори не си помисляше, че такова нещо може да се случи. Всичко като че ли се прекатурна за дни и към този момент съвсем всички страни, даже и обичайно несъгласните Съединени американски щати и Германия, побързаха да анулират своите безапелационни забрани. За това секване на следващата алена линия своята роля изиграха няколко фактора. Аз бих показал нещастието на непрекъснато обстрелваният Харков , където всяка седмица има най-малко няколко потърпевши, възходящият боязън в Европа и останалият либерален сват, че Русия се трансформира в световна опасност за цивилизацията, както и наближаващите президентски избори в Съединени американски щати, където републиканците като че ли внезапно се обърнаха на 180 градуса и от най-яростни съперници на всякаква помощ за Украйна внезапно станаха най-ревностни поддръжници на Киев и дори упрекнаха ръководещите че не вършат задоволително по въпроса.
Най-голяма роля в следващото завъртане нагоре по спиралата на войната без подозрение има факторът „ Путин “. Самопровъзгалсилият се президент на РФ за следващ път потвърди на всички, че надали има доста мозък в черепната си кутия и че изрично не може да мисли даже не два ами половин ход напред. Защото в случай че не беше подхванал изцяло безсмислената от всякаква позиция и най-много авансово обречена на крах атака в региона на Харков, надали въпросът за потреблението на западни оръжия против цели в Русия изобщо щеше да стои на дневен ред. Украинците обаче изиграха ходовете си съвършено и подвигнаха подобен звук в медиите, че светът нямаше по какъв начин да остане безразличен. „ Ето, вижте, те ни обстрелват, и са единствено на няколко километра от нас, само че тъй като са от другата страна на границата ние не можем да им попречим, най-много тъй като нямаме с какво “. И сензитивният и съпричастен Запад нямаше по какъв начин да продължава да стои безразличен. Освен медиите, своята роля изигра и визитата на американския държавен секретар Блинкен в Киев преди седмица и турнето на Зеленски в Европа през тази, по време на което той не спираше още веднъж и още веднъж да упорства за това. Мнението на шефа на НАТО Столтенберг също имаше тежест. Просто комбинацията от висока дипломатическа и медийна интензивност, плюс обичайна за Путин липса на проницателност се оказаха отлично съчетани по време и място.
Към момента единствено две страни изрично отхвърлят да дадат единодушие за потребление на техни оръжия против цели на съветска територия – Белгия и Италия. Белгийците до момента са обезпечили известно количество бронирани коли както и „ малко “ дронове, тъй че действително даже и да бяха дали позволение, нямаше да има с какво то да се приложи на процедура. При италианците въпреки всичко е по-различно тъй като те към този момент са доставяли артилерийски системи, както и такива за противовъздушна защита. На противоположния полюс са над 10 страни, в това число Съединени американски щати и Германия. Най-крайна е Литва, чието държавно управление в прав текст съобщи, че в случай че Киев сметне за нужно може да нанася удари с техни системи даже по Беларус.
От казаното дотук човек може неправилно да си направи извода, че в близко бъдеще следва безразборна пукотевица по всичко, което се движи или дори стои на място в РФ. Всъщност изобщо няма да е по този начин. От Вашингтон, да вземем за пример, към този момент обявиха че шлагерът на сезона, ракетите ATACMS с радиус на деяние 300 км, остават в забранителния лист. Така ЗСУ ще могат да употребяват най-много ракети HIMARS и планиращи бомби, т.е. все оръжия, които могат да доближават обекти на не повече от 80 км и действително не са толкоз мощни. Също по този начин, допускам, разрешението ще важи извънредно и единствено за чисто военни цели, с цел да не стават „ гафове “. Със сигурност сходни условия са сложили и някои от другите „ доставчици “ на оръжия.
Какъв би трябвало да бъде непосредственият резултат от това като цяло революционно решение? Първо, психически. По този метод демократичната коалиция стояща зад Киев за следващ път показва на Путин, че не се опасява от него и най-много, че е единна. Второ, би трябвало да усъвършенства обстановката на ЗСУ на бойното поле, тъй като ще могат да смъкват съветски самолети много по-далеч от личните си позиции, както и да поразяват летища, сериозни съоръжения и артилерийски позиции. Това би трябвало да важи в цялостна мощ най-много за Белгородска област, тъй като при подготовката на настъплението към Харков руснаците не са очаквали събитията да се развиват по подобен сюжети и са изнесли в непосредствена непосредственост до границата огромен брой хранилища, бази, полигони и така нататък Сега надали ще могат да ги реалокират толкоз бързо с цел да избегнат неизбежните при новите условия удари на ЗСУ. И тук е мястото да загатна, че обратно на информацията отпетък за изискването на Байдън да се нанасят уадари единствено по цели заплашващи директно Харков, представителят на Националния Съвет за Сигурност на Съединени американски щати Майкъл Карпентър съобщи, че разрешението за нанасяне на удари с американско оръжие се отнася до цялата съветска пригранична област с Украйна.
Реакцията на Путин бе по-скоро на изплашен младеж, в сравнение с зрял човек. По-разно през седмицата, когато най-сетне загря какво следва да се случи, той стартира да бъбри за нанасяне на някакви удари по дребни европейски страни, които били гъсто обитаеми. Типично изявление на изгубил връзка с действителността лидер на държава-терорист. Ясно е, че всичко това са единствено приказки, тъй като в това време се случи нещо, което е от изключителна значимост за удържането на напъните на диктатора, а съвсем никой не му обърна внимание. Става въпрос за поразяването с украински дронове на две големи съветски радарни станции „ Воронеж ДМ “ в Армавир едната, близо до черноморския бряг на Кавказ, а другата чак Орск, на границата с Казахстан.
Въпросните радари са част от така наречен нуклеарен щит на Русия и са известни като „ оттатък хоризонтни “, тъй като сигналът им се движи по овала на земното кълбо и могат да виждат чак до Лисабон, Париж и Осло. Те би трябвало и първи да видят приближаването на вражески ракети от огромно разстояние. Но в този момент, откакто са отвън строя, в съветския щит зее голяма пробойна и то тъкмо в посока на Украйна и източното Средиземноморие, където „ инцидентно “ или не е ситуиран огромен американски флот кадърен едновременно да изстреля до 500 крилати ракети.
Остава резонният въпрос за какво украинците са решили да ударят тъкмо тези радари? Реално те не им пречат, тъй като за руснаците те са като очила за далечно виждане, т.е. са слабоефективни против дронове пуснати от близко, само че в същото време са безгрешни против ракети долитащи откъм западна Франция, да вземем за пример. Дали не е, с цел да държат Путин в шах? Защото на този стадий наподобява като предизвестие, че в случай че въпреки всичко реши да предприеме нещо коренно, през дупката в противоядрения му щит ще дохвъри отговор, на който неговото Противовъздушна отбрана няма да може да реагира задоволително бързо. Просто тъй като никой няма да го види, преди да е станало късно.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ