Чудим се дали има някой, който никога не се е

Чудим се дали има някой, който в никакъв случай не се е тормозил от това, че може да наподобява отегчителен — може би единствено хора, които са толкоз погълнати от себе си, че в никакъв случай не им е хрумвало, че могат да бъдат по-малко от очарователни за близките.

Или може би тези, които в действителност са очарователни и просто не го знаят.

Онова, за което не е нужно да се чудим, е какво прави хората да наподобяват скучни.

Всъщност извършено е систематично проучване на този въпрос — малко, само че задоволително, с цел да даде първия набор от отговори.

В поредност от проучвания общественият психолог Марк Лиъри и трима сътрудници откриват, че можем да отегчим някого с това, което имаме да кажем, или метода, по който го споделяме: наличие и жанр — и двете имат значение.

Те също по този начин откриват, че несъмнено имаме право да се тревожим за това дали другите ни преценят като скучни, защото по този метод те прекомерно евентуално биха съдили по-строго други наши качества.

В първия набор от проучвания откривателите желаят от участниците да опишат нещата, „ които вършат хората да наподобяват скучни “.

След това сформират лист на тези 43 неща, които се загатват най-често, и молят няколко стотин души да оценят за какъв брой тъкмо скучни считат тези държания.

В последна сметка те открояват девет категории скучно държание.

Започвайки с най-скучните, те са:

Негативен егоцентризъм

Най-скучният метод на държание е това, което откривателите разказват като „ да бъдеш отрицателен и да се оплакваш, да приказваш за проблемите си и да проявяваш индиферентност към непознатите ”.

Баналност

Да приказваш за тривиални или повърхностни неща, да се интересуваш единствено от една тематика и да повтаряш едни и същи истории и смешки още веднъж и още веднъж.

Ниска афективност

Да показваш малко ентусиазъм; да приказваш монотонно с доста дребен очен контакт; да се държиш по доста неекспресивен метод.

Еднообразие

Да приказваш постепенно, правейки огромни паузи, преди да отговориш; да ти лишава доста време, с цел да изясниш гледната си точка, разтягайки диалозите.

Пасивност

Да имаш малко за казване, да нямаш никакво мнение, да бъдеш прекомерно предсказуем или прекомерно постоянно да се съобразяваш с това, което всеки различен споделя.

Себичност

Да приказваш единствено за себе си.

Сериозност

Да бъдеш доста сериозен и да се усмихваш рядко.

Отегчително угодничене

Да се опитваш да бъдеш комичен или прелестен, с цел да впечатлиш някого.

Отвлечено внимание

Да вършиш неща, които пречат на диалога, да се отклоняваш прекомерно елементарно и да се ангажираш с прекомерно доста „ общи приказки “.

В идващите изследвания едната част от участниците са записани с видеокамера, до момента в който водят диалог, по-късно другата ги прави оценка като скучни, а учените усърдно кодират нещата, които са казани в диалозите.

Ето някои от методите, по които скучните и забавните хора се разграничават:

Интересните хора разкриват повече от своите мисли и усеща, в сравнение с скучните хора. (Различно е от това да приказваме за себе си от самото начало.)

Те също способстват с повече информация, освен страсти, за диалога, в сравнение с скучните хора.
Скучните употребяват повече „ празни думи “ и думи без изключително значение — да вземем за пример, да казваш „ ъ-ъ “, с цел да покажеш единодушие, само че не и кой знае какво друго.

Те също способстват по-малко за общия диалог, в сравнение с забавните хора.

В последното изследване Лиъри и сътрудниците му демонстрират на участниците видеоклипове на хора, които съгласно техните връстници са изключително скучни или изключително забавни. Без да споделят на хората, които гледат касетите, кои се считат за скучни или забавни, учените просто ги молят да оценят събеседниците си по доста разнообразни атрибути.

И уау, излиза, че скучните хора са мигновено разпознати.

Те са оценени по-сурово от забавните хора съвсем по всевъзможен метод. Предполага се, че те са по-малко известни. Оценяват се като по-малко другарски настроени и ентусиазирани; по-трудни за опознаване.

Приписвани са им атрибути, които не наподобява да са свързани с това дали са скучни или забавни: скучните хора се правят оценка като по-малко склонни да бъдат мощни, уверени или водачи.

Само по два от 18-те атрибута са оценени като равни: И двата вида хора са възприемани като сходни по своята надеждност и подготвеност.

Съществува обаче един значителен метод, по който скучните хора са оценени по-позитивно от забавните: хората ги считат, че са по-умни.

Редактор: Елиза Трайкова

източник: psychology.framar.bg