Животът е много прост, всички трудности са в нас
Животът е елементарен, само че ние настояваме да го създадем комплициран.
Животът ви елементарен ли е? Или е комплициран?
Простото постоянно се схваща като синоним на скучно, застояло или нищо ново. Докато простотата от време на време може да бъде и красива.
Животът е елементарен, само че ние настояваме да го създадем комплициран
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Този откъс от Конфуций в действителност ме накара да се замисля. Ако бяхте ме попитали за това преди, отговорът ми евентуално щеше да бъде, че тези, които споделят, че животът е елементарен, нещо са сбъркани, тъй като по какъв начин може животът да бъде нещо друго с изключение на забързан, източник на безпокойствие и затруднения.
Но в този момент, откакто обмислих това дълго и настойчиво, бих споделила – хората са комплицирани, а не животът.
Ние сме тези, които сме склонни да премисляме всичко и да вършим планини от проблеми в мозъка ни.
Ние сме тези, които чакаме хората да схванат нашите потребности, без да ги показваме, като че ли тези хора са надарени с телепатия.
Ние сме тези, които пробвайки една рокля се замисляме дали всеки би я одобрил, преди да я одобрим самите ние.
Ние сме тези, които преди да ядем вкусна храна, изчисляваме всички калории и упражненията, които ще би трябвало да създадем на идващия ден.
Ние сме тези, които постоянно се опитваме да четем сред редовете. И тогава ние сме тези, които споделят, че животът е сложен.
И от време на време цялата тази превземка и престореност ни кара да копнеем за тази илюзорна и неуловима елементарност.
Простият живот заблуда ли е?
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Спомням си, когато посетих родния си град. Измина седмица и осъзнах, че в никакъв случай няма да мога да пребивавам още веднъж в това забързано и шумно всекидневие, което в действителност преди желах. След това се завърнах в дребното видимо скучно градче, в което пребивавам в този момент.
Само за седмица изпитах простотата, за която хората споделят, че е заблуда. Сякаш всичките ми проблеми просто изчезнаха. Просто по този начин. И би трябвало да пребивавам животът без всички тези спомагателни бъркотии и спомагателни затруднения. Животът в планината е толкоз елементарен и под елементарен никога не разбирам елементарен или отегчителен. Това е живот на твърдоглав труд и елементарни награди и за хората, живеещи там, това е повече от задоволително. Те не се нуждаят от непознато утвърждение за това, което ядат или по какъв начин приказват и се обличат, те са удовлетворени да правят своя дял от полевата работа, да се нахранят си и да имат добър нощен сън.
Живота е обвързван със пробуждане рано заран, разходка в гората, разходки около езерото и опити за улов на риба, танци под дъжда, елементарна храна и заспиване, гледайки към звездите. Една и съща рутина всеки ден, само че всеки ден е друг. Животът е хубав.
Как можете да премахнете затрудненията от живота си?
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Нека бъдем почтени, никой не желае животът му да е комплициран и в случай че ви се даде късмет за елементарен живот, ще го грабнете на мига. И по този начин, по какъв начин можете да извършите живота си елементарен, вместо да копнеете за елементарния живот на някой различен?
Не е толкоз мъчно, премахването на елементарни неща от живота ви може да направи огромна разлика., които може даже да не забележите, могат да повлияят интензивно на живота ви. Отделете малко време, с цел да забележите тези привички и започнете с тях.
Ако желаете да ядете този апетитен бургер, отидете и го изяжте! Тревожете се за упражненията и калориите по-късно! Ако харесвате тази рокля в магазина насреща, купете я! Кой го интересува дали светът го харесва или не! Вие го вършиме и това е всичко, което има значение.
Танцувайте под дъжда, в случай че желаете и спрете да се чудите какво ще си помислят другите на улицата, не е като да ги видите в миналото още веднъж.
Знаете ли, че половината проблеми в живота се дължат единствено на прекалено мислене?
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Прекомерното мислене е една от аргументите за психологични болести и разстройства. Изтрийте тези няколко неща от живота и ще забележите разлика както в психологичното си здраве, по този начин и в живота си.
Когато се изморя прочувствено, просто седнал съм виждам звездите. Гледайки това безпределно небе с толкоз доста звезди, вашите проблеми ненадейно наподобяват толкоз дребни и незначителни. Кара те да осъзнаеш, че този елементарен живот постоянно е бил пред теб, само че просто си бил прекомерно омаян от тези дребни проблеми, с цел да видиш какъв брой в действителност хубав е животът.
Ничий живот не е идеален или съвършен за вас. Всеки там по света има свои лични проблеми, с които би трябвало да се оправи. Така че вместо да оплаквате нещата, които не можете да извършите, качествата, които нямате, започнете да благодарите за нещата, които имате. Нашият разум е доста мощен и зависи напълно от вас, дали желаете да бъде проклинание или благословия. Ако усетите хубостта, тогава животът става хубав, само че когато виждате единствено проблемите, животът е комплициран.
Не забравяйте, че животът е тъкмо като огледало, това, което виждате, е отражение на това кой сте.
Така че просто спрете да се тревожите, смейте се високо, живейте надълбоко и обичайте мощно.
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас, споделят психолози. Съществуваме по едно и също време в две действителности – тази, която може да се допре, и вътрешната. Бъркаме едната с другата, приписвайки вътрешни свойства на външната действителност. Всъщност, външният живот е доста елементарен: грижете се за физическата си сигурност и телесното си наслаждение. Всички сложности са във всеки от нас.
Докато прехвърляме отговорността за държанието и положението си върху различен човек, ние автоматизирано отхвърляме да бъдем себе си (т.е. споделяме „ Държа се по този метод, тъй като ти ми причиняваш това “) и автоматизирано отхвърляме на другия човек това право („ Бъди друг и аз ще се отнасям с теб друго “).
Всъщност другият човек е просто спусък за пускане на нормални модели на държание, които са се развили в дълбокото детство. Да нямаш връзка с никого значи да се отървеш от тези тригери и в това време опцията да се развиваш и приемаш себе си и другите. И който е толкоз комфортен е добър! Без развиване се усещаме отегчени и животът губи усета и смисъла си.
Постоянното стълкновение с тригери също е мъчно и по тази причина в една връзка е доста значимо да се научите да поддържате комфортно разстояние, отмора и пауза в развиването си. Осъзнавайки своята отговорност, можете да се изправите пред обстоятелството, че всички идеали за благополучие, без значение в какво се показват, са просто бягство от себе си, че в моята галактика съм безпределно самичък и популярност богу мога да намеря компания от хора, с които да приказвам на един език.
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Ние влизаме в контакт между тях единствено през нашите граници, кожа, в дословния и виртуалния смисъл. И всичко, което е вътре – големият свят – е малко налично за контакт. Размивайки границите с другите хора, т.е. приписвайки им отговорност за нашето усещане и положение, и възлагайки на себе си отговорност за тяхното усещане и положение, ние единствено сътворяваме илюзията за не самотност. Но всичко скрито, недостъпно за съзнанието, някой ден става явно и разочарованието не може да бъде избегнато.
Признавайки своята отговорност, можете да се изправите пред обстоятелството, че няма неприятни и положителни хора, просто посредством изливането на нашето несъзнавано ние се предизвикваме един различен към контраагресия, няма нищо изключително значимо в триумфа или хубостта, главното е, че има от какво да живееш и да реализираш концепциите си, никакви пари и никаква хубост не могат да те спасят от страха, самотата или разочарованието. Това, което в действителност остава значимо, е здравето, като запас, с който можете да творите. И в случай че са нужни пари за освен това от храна, облекло и жилище, то е за здраве и обучение.
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас От това място, където човек приема своята неповторима галактика с всичките й стихии и затишия, блата, вулкани, безлесни степи и ледени хълмове, човек може да види, че всички са идентични, просто пейзажът може да е малко по-различен и той има разнообразни цветове. Всяко съревнование губи смисъл. Просто желаеме умерено да си вършим работата.
Оттук-нататък излиза наяве, че другият няма да може да обезпечи вашите потребности, както и вие няма да можете да осигурите неговите потребности, и не сте дружно за това, а просто да се обичате, прегръщате, подкрепяте, макар обстоятелството, че вървите всеки по неговия път. На това място започваш да уважаваш пътя си и пътя на различен човек, осъзнавайки, че той не може да бъде плануван и очакван, поражда под краката на всеки от нас.
И вашият път е зависим единствено на вас. Само вие можете да го следвате. Когато паднете в дупка, другият се тревожи за вас, само че не може да ви измъкне оттова. Може да бъде единствено до вас, да избере да седне на ръба на дупката ви и с наличието си да ви поддържа, с цел да може да излезете.
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Съгласяването на такава връзка е смелостта от време на време да се сблъсква освен със свободата и насладата, само че и с безпомощността и самотата, а този, който се съгласи с тях, престава да има съперници и желанието да откри някой различен, тъй като към този момент не вижда в колегата си гаранция за неговото благополучие. Остава с този, който седеше до ямата и чакаше…
Животът е доста елементарен, всички компликации са в нас Ние сме безпомощни пред нашето несъзнавано, в никакъв случай не се знае какво ще задейства и какво ще изплува на повърхността, само че можем да се научим да живеем с него, със себе си и до някого, без да съсипваме живота на другия, в случай че най-сетне приемем отговорността си за нашия опит.
