Разказът на Елена Йончева за освободените моряци и ролята на

Разказът на Елена Йончева за освободените моряци и ролята на Борисов, Пеевски и Главчев

Евродепутатът Елена Йончева гостува в Българска национална телевизия, където описа за своята роля за освобождението на моряците от пленения транспортен съд „ Галакси Лийдър “, както и каква е ролята на Борисов, Пеевски и Главчев, на които през вчерашния ден благодари и чиято роля тя посочи.

Ето какво сподели Йончева пред Българска национална телевизия:

Най-трудният миг за мен беше, когато слязох от самолета и видях фамилиите на Любомир и Данаил.

Освобождаването беше дело на напъните, които бяха положени последната година. Когато има рецесия, България сподели, че може да се активизира. Аз съм евродепутат и част от нашите отговорности и задача е да се грижим за нашите сънародници без значение къде се намират. Като евродепутат, отидох на задача в Йемен. Моята задача беше да стигна до българските моряци, да им вдъхна вяра, да им дам книги.

Още първоначално при похишението направих изказване в Екологичен потенциал по време на сесия, приканих институциите да бъдат ангажирани. Видях, че това няма резултат, тъй като геополитическата обстановка е доста комплицирана, надали някой ще тръгне да освобождава единствено българските моряци. Разбрах, че Екологичен потенциал няма инструмент, по който да помогне. И тогава се пробвах да намеря контакти в Йемен. 3 месеца продължи това изследване. Изключително сложен беше пътят, тъй като трябваха доста позволения. За това благодаря на всички институции, на някогашния министър председател Главчев, който беше мощно зает. Както и на Делян Пеевски и Бойко Борисов, тъй като без тях нямаше да стигна. Защото да се качиш на аероплан на Организация на обединените нации, не можеш просто е по този начин да се качиш. Трябва в действителност да докажеш, че отиваш на филантропична задача.

Като отидох в Йемен, открих, че може да се реализира разговор с тях. Можеш да представиш причини. Имаше чуваемост, схващане. Накрая резултатът беше – да, ние ще ги пуснем. Искам да уточня, че говорех единствено за българите, не за всички. Между България и Йемен има доста остарели връзки. У нас са приключили 10 000 йеменци, това се помни и знае.

Споразумението сред Хамас и Израел беше основно. Бях в Катар, където прекарах час и половина с един от основните договарящи в това съглашение, и получих увещание, че в случай че българите не бъдат включени в съглашението, те ще освободят най-малко българите.

Всички институции поставиха своите старания за освобождението, това би трябвало се регистрира и признава. Тези старания съм уверена, че са откровени. Бяхме обединени макар политическите разлики.

Защото аз контактувах с тях, с цел да мога да стигна до Йемен и нашите българи.  И доста други хора помогнаха, които не мога да загатна по обясними аргументи.

Българите първо са били на кораба, след това са били отделени в нещо като някогашен хотел. После са преместени в Сана.

Не знам за какво нямаше български представител преди мен в Йемен. В Сана има задача на Организация на обединените нации, там е имало двама европейски дипломати на филантропични задачи. Тоест, стъпването на тази територия не е толкоз рисково, обмислен е рискът. Но с изключение на по автомагистрали (комуникация с президенти, посланици) би трябвало да използваш и дребни пътеки, с цел да се качиш високо в планината – т.е. персонален контакт.

Откуп не е желан. Това не са сомалийски пирати. Който познава организацията, знае, че техните мотивации са напълно разнообразни.